Р Е Ш Е Н И
Е
№260936 01.07.2021
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На
трети юни две хиляди двадесет и първа
година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 1281 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Я.Щ.Я. с ЕГН **********, адрес: ***, против Агенция
„Пътна Инфраструктура“ с Булстат *****, адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3,
представлявана от инж. *****, с която се претендира осъждането й за заплащане
на сумата от 97 лева, с която агенцията неоснователно се е обогатила за сметка
на ищеца, ведно със законната лихва за забава върху горната сума от датата на
подаване на исковата молба – 22.02.2021 г., до окончателното й изплащане. Моли
се и за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията
за дължимост на търсената сума се основават на твърдения, че на 28.01.2020 г. в
15.01. часа ищецът закупил един брой винетка с идентификационен номер *****, с
период на валидност от 30.01.2021 г. до 29.01.2022 г., за собствения си лек
автомобил Мерцедес *****с рег. № *****, но след като взел издадената му разписка
установил, че номерът на автомобила е грешен. За да може да пътува закупил нова
винетка, като отправил искане да АПИ – Бургас за възстановяване на сумата от 97
лв., която се явява платена без основание поради техническа грешка за услуга,
която не може да бъде предоставена, но получил отказ, поради което и предявява
иска си пред настоящия съд.
Правното основание на иска е чл. 55, ал.
1, предл. 1-во от ЗЗД, кат опри условията на евентуалност претенцията е заявена
по чл. 59 от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от
ответника. На първо място се навеждат доводи за недопустимост на иска пред
гражданския съд, като се сочи, че подведомствеността подлежи на
административните съдилища, като излага подробни доводи в тази връзка. Съдът
намира, че същите не са основателни, като компетентен да разгледа искът е
именно гражданският съд, доколкото не се касае до някоя от хипотезите по чл.
128 от АПК, определяща подведомствеността на административните съдилища.
Обстоятелството дали може да се иска връщане на платена без правно основание
сума от ищеца в полза на ответника следва да се реши от гражданския съд, тъй
като в отношенията между страните липсва власт и подчинение. /в този смисъл и
определение № 14/11.05.2020 г. по ч. адм. дело № 12/2020 г. на смесен петчленен
състав на ВАС и ВКС/. Доводите, че искането за връщането е следвало да бъде
обжалван пред по-горестоящия административен орган и евентуално пред съд по
реда на АПК и щом това не е сторено, настоящия иск бил недопустим, също не се
споделят от съда и всъщност са абсолютно ирелевантни за настоящия спор, по
който съдът следва да разреши въпроса налице ли е основание за ответника да задържи
таксата за процесната винетка.
По
същество се твърди, че искът е неоснователен, като не се оспорва твърденията на
ищеца, но се сочи, че не се дължи връщане на сумата от 97 лв., тъй като на
първо място не можело да се установи, че именно ищецът е направил съответното
плащане, а на следващо нямало пречка да съществува превозно средство с рег. № *****.
Оспорва се и твърдяното обогатяване на ответника, тъй като издал ел. винетка,
като насрещна престация по извършеното плащане, поради което и не можело да се
приеме, че сумата е платена без основание, като се дава тълкуване на относими
правни разпоредби от ЗП и ЗДвП, които според ответника обосновават този извод. Също
търси присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и
обстоятелства, становището на насрещните страни по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото между страните няма спор, че на 28.01.2021 г. е заявена, заплатена и
издадена годишна електронна винетка *****, с период на валидност от 30.01.2021
г. до 29.01.2022 г., за лек автомобил с рег. № *****, както и че на 01.02.2021
г. е заявена, заплатена и издадена годишна електронна винетка *****, с период
на валидност от 01.02.2021 г. до 31.01.2022 г., за лек автомобил с рег. № *****.
Не се спори също така, че ищецът е отправил заявление от 03.02.2021 г. за
връщане на сумата от 97 лв., като е получил отказ, обективиран уведомление с
изх. № 94-00-1713/11.02.2021 г. Платежния документ за заплащането на сумата от
97 лв. е в държане на ищеца, което се явява и индиция за извършеното плащане
именно от това лице, с оглед и на другите данни и факти по делото.
При
това следва да се разреши спорния по делото налице ли е основание за плащане на
сумата. В тази връзка очевидно се налага извода, че издадената и заплатена годишна
електронна винетка *****, с период на валидност от 30.01.2021 г. до 29.01.2022
г., за лек автомобил с рег. № *****, не може да се използва от ищеца, тъй като
същият не е собственик или ползвател на автомобил с такъв регистрационен номер.
Независимо от това съдът намира, че е налице основание за плащане, а именно
издаването на горецитираната винетка, поради което и иска заявен на основание
чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Обстоятелството обаче, че винетката е неизползваема, тъй като ищецът не е
собственик или ползвател на автомобил с такъв регистрационен номер и де факто
такъв въобще не би могъл да съществува налага извода, че извършеното плащане е
довело до неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД, тъй като
ответникът е получил сумата от 97 лв. от ищеца за услуга каквато не би могъл да
предостави, тъй като винетната такса е такса
за ползване на платената пътна мрежа, каквото ползване не би могло изначално да
бъде извършено от автомобил с рег. № *****, какъвто не би могъл да съществува
/аргумент чл. 24 от Наредба № І-45/2000 г. за регистрацията, отчета, пускането
в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и ремаркетата
теглени от тях, който предвижда, че регистрационен номер трябва да съдържа
графично изображение на българския идентифициращкод "BG" и
националното знаме на син фон или европейското знаме от дванадесет жълти звезди
на син фон съгласно Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г.; буквен
код за месторегистрация; пореден номер - четирицифрена
комбинация на числата от 0 до 9 и серия - една или комбинация от две букви/ Т.е.
с получаването й неоснователно се е обогатил за сметка на платеца – ищец и
следва да му я върне. Така и Закона за пътищата изрично предвижда в
разпоредбата на чл. 10а, ал. 3б, че когато при издаване на електронна винетка е
допусната техническа грешка при деклариране на регистрационния номер на пътното
превозно средство, включително на държавата, в която е регистрирано, или на
неговата категория, може да бъде извършена корекция от съответните длъжностни
лица, ако след заявление за промяна на грешно декларирани данни от собственика
или ползвателя, безспорно се установи, че в Република България не съществува
регистрирано пътно превозно средство с идентичен на първоначално декларираните
във винетката регистрационен номер, държава на регистрация или категория.
Промяната в данните на електронната винетка има действие от момента на
извършване на корекцията и има срок на валидност до изтичането на срока на
валидност на първоначално издадената. Т.е. самият закон допуска възможност да
бъде допусната грешка и извършена корекция, което само обосновава извода, че
ако за същото превозно средство е заплатена отново сумата от 97 лв., платената
такава за винетка която е практически неизползваема, подлежи на връщане, с
оглед разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД.
Обстоятелството,
че в нормативната уредба не е предвидена изрична възможност за връщане на
сумата при тази хипотеза, няма отношение към констатираното неоснователното
обогатяване по чл. 59 от ЗЗД. Същото
се отнася и до цитираната в писмения отговор разпоредба на чл. 5, ал. 3 от
Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различни категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние. Между другото горепосочената норма се
тълкува погрешно от ответника в настоящото производство. С чл. 5, ал. 3 от
Наредбата законодателят е въвел фикция за липса на винетка при неправилно
декларирани данни. Тази фикция, обаче, касае само случаите, свързани с
административно – наказателна отговорност на водача за нарушение по чл. 179,
ал. 3, вр. чл. 139, ал. 6 от ЗДвП – ако бъде установено, че пътно превозно
средство се управлява по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена винетна такса, водачът се наказва с глоба в
размер 300 лв. Т. е. при положение, че не е установено да е извършено
административно нарушение, изразяващо се в управление на ППС по път, за който
се изисква винетна такса, какъвто е и настоящият случай, водачът не може да
бъде санкциониран, включително като се отказва възстановяване на заплатената от
него втора винетна такса за същия период, само защото е била допусната
техническа грешка, която не ползва друго лице.
С
горните мотиви съдът намира, че иска за заплащане на сумата от 97 лв. по чл. 59
от ЗЗД следва като основателен да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
заплащане.
При
този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски и следва да се осъди ответника на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК да му заплати сумата от 400 лв. Съответно неоснователна е
претенцията на ответната агенция за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
Агенция „Пътна Инфраструктура“ с
Булстат *****, адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявана от инж. *****,
да заплати на Я.Щ.Я. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 97 лв. /деветдесет
и седем лева/, с която неоснователно се е обогатила за негова сметка с
получаването на сумата от 97 лева за издадена годишна електронна винетка *****,
с период на валидност от 30.01.2021 г. до 29.01.2022 г., за лек автомобил с
рег. № *****, ведно със законната лихва
за забава върху горната сума от датата на подаване на исковата молба –
22.02.2021 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ за направените
по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:подпис/не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.