Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1723
гр. Пловдив, 27.09.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 3815/2019
г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 19-6207-000242/25.04.2019 г., издадено от Началника на РУ Труд при ОД на
МВР-Пловдив, с което Н.Т.Д., ЕГН: **********, е санкциониран с глоба
в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец
- за нарушение на чл. 103 ЗДвП.
Жалбоподателят, Н.Т.Д., обжалва цитираното НП и претендира за неговата отмяна
на НП.
Въззиваемата страна, РУ Труд при ОД на МВР-Пловдив, оспорва жалбата и моли НП да
бъде потвърдено.
От фактическа страна се установява следното:
На 20.04.2019 г., в 23.11 ч. служители от РУ Труд, сред които и актосъставителят
– свид. Г.Н.В., се намирали в с. Рогош, където извършвали проверки по ЗДвП,
когато покрай тях преминал лек автомобил „Фиат“, който не се подчинил на
подадения му знак със СТОП палка. Водачът на автомобила продължил по пътя си в
посока с. Скутаре. Веднага полицейските служители предприели преследване на
водача, като достигайки до с. Скутаре успели да го спрат. При разговор с
полицейските служители водачът на автомобила, установен като Н.Т.Д., заявил, че
не е спрял, защото е употребил алкохол и се е уплашил от предстояща проверка. В
хода на извършената проверка в действителност било установено, че водачът е
употребил алкохол. За така констатираните нарушения, срещу жалбоподателя Д. бил
съставен АУАН, а въз основа на него било издадено обжалваното НП, с което
същият бил санкциониран с глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец - за нарушение на чл. 103 ЗДвП, като за
другото нарушение, квалифицирано като престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, била
ангажирана наказателната му отговорност.
Горната
фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени
доказателства – АУАН и Лист за преглед на пациент, както и от показанията на
разпитания като свидетел актосъставител, който е потвърдил изцяло отразените от
него в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира тези показания, доколкото
същите се явяват неопровергани от събраните по делото доказателства.
Горната фактическа обстановка и събраните по делото доказателства,
обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
В конкретния случай НП се обжалва в частта, касаеща нарушението
по 103 ЗДвП, като с бланкетни доводи се оспорва извършването му, поради което
се претендира за отмяна на НП. Настоящият съдебен състав, обаче, не намери
основания за това. Съгласно нормата на чл. 103 ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи
водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част
на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания. В случая се установява по
несъмнен начин, че на процесните дата и място при подаден сигнал със СТОП палка
от страна на полицейските служители, жалбоподателят не е спрял, като е бил
спрян принудително след преследване. Няма съмнение и че водачът е възприел подаденият
му знак, доколкото пред полицейския служител същият е признал това, посочвайки
като причина обстоятелството, че е употребил алкохол. Ето защо съдът намира, че
в случая нарушението се явява доказано по несъмнен начин. Съдът не намери и
основание за ревизия на санкцията, определена за нарушението. Същото касае
неспиране при подаден сигнал за това от контролен орган. За същото е наложена
глоба в размер от 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец. Съдът намира, че санкцията, определена за него е съответна на
обществената опасност на нарушението, което се характеризира с проявено
неуважение към съответния контролен орган. Съответна е и на обществената
опасност на дееца, който е санкциониран неколкократно за нарушения на ЗДвП.
Последното е основание за съда да не редуцира санкцията за коментираното
нарушение.
Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав прие, че в случая правилно и
законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя. При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на
производството.
Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито за ревизиране
на размера на санкциите. Касае се за умишлено нарушение, чиято обществена
опасност не е по-ниска от обичайните такива случаи.
Предвид на гореизложеното, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна - да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, ІII н. с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 19-6207-000242/25.04.2019 г., издадено от Началника на РУ Труд при ОД на
МВР-Пловдив, с което Н.Т.Д., ЕГН: **********, е санкциониран с глоба
в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец - за нарушение на чл. 103 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК