Решение по дело №15587/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3632
Дата: 23 ноември 2022 г.
Съдия: Иван Стойнов
Дело: 20213110115587
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3632
гр. Варна, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110115587 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена от искова молба от С. Н. Б., ЕГН
********** и М. Б., роден на 21.11.1944 г., двамата с постоянен адрес в гр. **** срещу А. П.
А., ЕГН ********** и М. С. А., ЕГН **********, двамата с адрес: обл. ***, с която е
предявен положителен установителен иск по чл. 124 ГПК, за ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че ищците са собственици на обособена реална част с площ
от 488 кв.м., заключена в границите между имот с идентификатор 1*** без материализирана
граница с имот ****, защрихована с червено на скицата на л. 98 от делото, от недвижим
имот с идентификатор ****о кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта
от 30.08.2011 г., целият с площ от 1697 кв.м, находящ се гр. Варна, р-н Приморски, с.о.
„Ален мак", придобита по силата на упражнявано от тях давностно владение.
В исковата молба и уточняващите молби ищците С. Н. Б. и М. Б. твърдят, че същите
са в брак от 2004 г. Ищцата сочи, че от 1980 г. притежава недвижим имот с площ от 1000
кв.м., който й е предоставен за ползване с Удостоверение № 31/04.06.1980 г. от ОбНС Варна,
който е оградила и има издаден нотариален акт от 1994 г., където имотът е отразен като
идеална част 600/1000 кв.м. и нотариален акт от 2018 г., с който е призната за собственик на
имот с идентификатор *** с площ от 600 кв.м., ведно с построените в него вилна сграда и
селскостопанска сграда. Ищцата сочи, че за издаването на нотариалния акт от 2018 г. е
спазила процедурата по § 4 от ЗСПЗЗ, по която е извършена оценка на сградите, заплатила е
стойността им и след заповед от 2003 г. на Областния управител на гр. Варна и в
процедурата по §4к от ЗСПЗЗ след заповед за новообразуваните имоти от 2013 г. е въведена
във владение през 2014 г. Излага, че не е уведомена дали има собственик на останалите 400
кв.м., които са останали извън предмета на въвода. Твърдят, че владеят и ползват
необезпокоявано целия имот с площ 1 000 кв.м. от предоставяне на мястото през 1980 г. до
подаване на исковата молба през 2021 г. Излагат, че имотът е ограден от всички страни с
огради, които периодично са били подновявани и са изграждани още през 1980 г., а някои от
тях съответно 2008 г., 2009 г. и 2013 г. Твърдят, че в обособената реална част са засадили
1
плодни дръвчета /дюля, праскови, круши, череши и лози/ и са изградила кокошарник, в
който всяка година отглеждат кокошки. Сочят, че имот с идентификатор *** е бил обрасъл
със саморасли храсти и дървета и никой никога не го е поддържал, като всяка година
почистват около два метра навътре в имота след ограда й, за да не идват змии и да не
обраства към нейния имот. Излага, че на 19.10.2021 г. е била в имота си, когато е видяла, че
в съседство разчистват терена и един от хората /ответникът П./ й се е представил като
собственик на имот с идентификатор ****. Ищцата отказала да предаде заградената от нея
реална част от имота и заявила, че е собственик на същата по давност. Твърди, че
ответникът се легитимира с нотариален акт от 15.09.2011 г., според който е закупил имота
от *** която го е придобила от ***на 02.08.2011 г., който го е придобил по силата на
решение на ОСЗ от 12.04.2011 г. и е въведен във владение на 27.07.2011 г. Твърди, че *** е
придобила собствеността върху имота без да има определени граници на владение. Излага,
че границите на имота, който ответникът е купил, не съвпадат с границите на имота по
предходен акт за собственост, защото такива не са описани и не могат да се установят
впоследствие. Ищците считат, че за тях е налице правен интерес да предявят настоящия иск,
с който целят да установят, че са собственици на процесната реална част.
Ответниците А. П. А. и М. С. А. подават отговор на исковата молба, с който оспорват
иска. Ответникът твърди, че е придобил имот с идентификатор *** с площ от 1697 кв.м. от
**** чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт, вписан на 15.09.2011
г. Сочат, че *** е придобила имота от Димитър Костов Спасов през 2011 г., който се е
легитимирал като собственик с решение на ОСЗ-Варна от 12.04.2011 г и протокол за въвод
във владение от 29.07.2011 г. Считат, че вещ, която е била общинска или държавна
собственост, не е могла да се придобие по давност в процесния период, поради което
оспорват придобивното основание на ищците. Излагат, че след като е закупен имотът са го
декларирали пред Община Варна с цялата си площ и са плащани данъци и такси за същия.
На 03.11.2011 г. за процесния имот е разрешено изработване на ПУП-ПЗ. Твърдят, че
периодично посещават имота и полагат грижи за него, и през годините многократно са
почиствани обраслите храсти и бурени. Сочат, че не е ограден с ограда, но това не
накърнявало упражняването на фактическата власт, като от 2011 г. досега не са установили
друго лице да посещава имота. Излагат, че ищцата се легитимира като собственик на
съседния имот с площ от 600 кв.м. с идентификатор***, а не на такъв с площ от 1000 кв.м.,
като до този момент не е твърдяла, че притежава имот с такава площ. В тази връзка сочат, че
ищцата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост през 2018 г., като в него
не е отразена цялата площ. Сочат, че преди образуване на настоящото дело ищцата не е
предприемала никакви действия за узаконяване на претендираното от нея владение от 1980
г. до настоящия момент. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.В
съдебно заседание ищцата поддържа иска. Представя писмена защита по съществото на
спора.
В съдебно заседание ищците чрез процесуалния си представител поддържат иска. В
условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на иска, релевират възражение за
задържане на имота до заплащане на подобренията, на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр.
чл. 72 ЗС. Представят писмена защита по съществото на спора.
В съдебно заседание ответниците чрез процесуалният си представител поддържа
отговора. Представят писмена защита по съществото на спора.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск за собственост върху реално обособена
част от недвижим имот, придобита след упражняване на давностно владение, на основание
чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищците е следвало да
докажат, че е станали собственици на процесната реална част от имот с идентификатор***, с
2
площ от 488 кв.м. на твърдяното от тях оригинерно придобивно основание – упражнявано
повече от 10 години давностно владение в периода 1980 г. – 2021 г. В тежест на ответниците
е било да докажат противопоставимо свое право на собственост върху процесната реална
част от имот с идентификатор ***, с площ от 488 кв.м. на твърдяното от тях деривативно
придобивно основание – договор за покупко-продажба от 2011 г.
Не се спори между страните и от представените по делото доказателства се
установява, че ищцата е собственик на имот с идентификатор ***с площ по документи 600
кв.м.
Представено е Удостоверение № 31 от 04.06.1980 г. на Общински народен съвет /л.
4/, с което на С. Н. И. е предоставено право на ползване по реда на Постановление № 76 на
МС и Решение № 7/10 от 14.05.1980 г. на земя – хавра с площ 1 декар в местността „****,
която да се използва за трайни насаждения.
От Оценителен протокол № 355/15.09.1993 г. на Община Варна /л. 10 и л. 29/ се
установява, че по молба на С. Н. И. на основание чл. 265 от ППЗСПЗЗ е назначена комисия,
която е извършила опис и оценка на имота, предоставения по силата на удостоверението от
1980 г. недвижим имот с площ 1000 кв.м. Извършена е оценка и е посочена сумата, която
следва да заплати собственикът за 600 кв.м. от земята, както и останалите дължими такси.
Община Варна е издала Удостоверение 355 /л. 9/ на С. Н. И. за ползване на общинска
(държавна) земя от 600 кв.м., получена по ПМС 76, удостоверение № 31, р. 7/110 от
14.05.1980 г., находяща се в местност ***в уверение на това, че е заплатила на Община
Варна стойността на земята в размер на 33 192 лв. в законоустановения срок. Представени
са вноски бележки за плащанията /л. 204-205/.
С Нотариален акт № 180, т. XVI, д. 7758/16.05.1994 г. за собственост на недвижим
имот закупен по реда на §4а, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на нотариус Стоянова /л. 5/,
ищцата С. Н. И. е призната за собственик на закупен по реда на §4а от ЗСПЗЗ недвижим
имот – место с пространство 600 кв.м. ид.ч. от цялото с площ 1000 кв.м., находящо се в гр.
Варна, м-ст ***, в зона за земеделски нужди.
С писмо от Община Варна от 01.04.2022 г. /л. 197/ се установява, че имот с
идентификатор *** е новообразуван по ПНИ на с.о. ****, одобрен със заповед № РД-1-
7706/410/25.11.2003 г. на Областния управител на област Варна.
От Удостоверение за сключен граждански брак от 18.01.2005 г. на Община Варна л.
75/ се установява, че М. Б. и С. Н. И. са сключили граждански брак в ***на 20.11.2004 г.
Със Заповед № 240/27.03.2013 г. на кмета на р-н Приморски, Община Варна /л. 24/,
във връзка с §4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и Заповед № 2317/15.11.2004 г. на Кмета на Община
Варна, въз основа на влязъл в сила ПНИ на м-ст ***одобрен със Заповед № РД-1-7706-
410/25.11.2003 г. на Областния управител на област Варна, Нотариален акт № 180, т. XVI, д.
*** заявление от 21.02.2013 г., е наредено С. Н. Б. да придобие правото на собственост при
условията на §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ върху недвижим имот в м-ст „**** с идентификатор
№ ***с площ от 600 кв.м.
С Протокол № 14-АМ/01.07.2014 г. за въвод във владение на новообразувани имоти
местност *** Община Варна /л.25/ на 01.07.2014 г. е въведена във владение С. Н. Б. /И./ в
недвижим имот № 771, кад. р-н 515, площ 600 кв.м, скица № 63/26.06.2014 г. Самата скица
се намира на гърба на л. 25.
С Констативен нотариален акт за собственост № 155, т. II, рег. № 5398, дело № 349 от
17.05.2018 г. на нотариус ***/л. 6/, е призната С. Н. Б. (представена е Декларация за
идентичност на имената на л. 12) за собственик на новообразуван недвижим имот, придобит
чрез покупка и на основание Заповед № 240/27.03.2013 г., издадена от Община Варна, а
именно: ПИ с идентификатор 10135.2515.771 с площ 600 кв.м., урбанизирана територия,
номер по предходен план 5150771, с адрес: гр. Варна, с.о. „***“, ведно с построената в него
Вилна сграда с идентификатор *** с адрес: гр.***, със застроена площ 77 кв.м. и
Селскостопанска постройка с идентификатор *** със застроена площ 15 кв.м. Представени
3
са скици на имотите /л. 7-8/. За сградите е издадено Удостоверение за търпимост № 15 от
23.01.2018 г. /л. 217/.
Видно от писмо от Община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси“ /л. 209/
ищцата е декларирала на 26.02.2018 г. собственост върху имот с идентификатор*** с площ
600 кв.м/., вилна сграда и селскостопанска постройка.
В настоящото производство спорен е въпросът дали ищците са придобили
собствеността по силата на упражнявано от тях давностно владение върху реална част от
имот с идентификатор ****, с площ от 488 кв.м.
Ответниците основават правото си на собственост върху целия имот с идентификатор
*** с площ от 1 697 кв.м., включително върху процесната реална част от 488 кв.м., по силата
на транслативно правоприемство.
С Решение № 1753 за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Галата от 12.04.2011
г., постановено от Община служба земеделие, гр. Варна /л. 226/ е признато правото на
собственост на Димитър Костов Стоянов в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на следните имоти: гори от 25 дка, трета категория, находящ се в землището на
Галата, местността Паша дере. Заявителят е получил решението на 12.04.2011 г.
В тази връзка е представена и самата преписка /л. 242-257/. Образувана е по
заявление на Димитър Костов Стоянов от 12.04.2011 г. за възстановяване собствеността
върху земеделски земи /л. 250/. След подаване на заявлението е постановено посоченото
решение № 1753, като са взети предвид приложените в преписката решения на съдилищата
във връзка с признаване на правото на Димитър Костов Стоянов да възстанови
собствеността си върху тази земя.
С Протокол № 1256 за въвод във владение на имоти в землището на ***от 29.07.2011
г. от Община Служба по земеделие, гр. Варна, /л. 244/ е въведен във владение Д***на
имотите описани в решение № 1753 от 12.04.2011 г., като процесният имот *** е посочен
между тях.
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 174, т. I, рег. № 3467, дело № 139
от 02.08.2011 г. на нотариус ***/л. 13/, ***продава на *** недвижим имот, находящ се в гр.
*** а именно: Поземлен имот с идентификатор ***с площ 1.697 дка, урбанизирана
територия. Представена е скица-проект /л. 15/.
Със Заповед № КД-14-03-2213/30.08.2011 г. на Началника на СГГК –гр. Варна /л. 76/,
по подадено заявление от **** е одобрено изменението на кадастралните регистри и е
вписана в КР на поземлените имоти с идентификатори ***и *** собствеността на ***и е
заличена Община Варна като собственик.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **** от 14.09.2011 г. на
нотариус *** /л. 17/, **** продава на А. П. А. поземлен имот, находящ се в*** с площ 1 697
кв.м., съставляващ ПИ с идентификатор *** урбанизирана територия.
Съдът е извършил служебна справка в НБДН /л. 47/, от която се установява, че към
датата на покупко-продажбата А. П. А. е бил в граждански брак с М. С. А., сключен на
20.03.1971 г., поради което и при липса на други данни следва да се приеме, че имотът
придобит чрез възмездна сделка е станал СИО.
Подадено е заявление на 21.09.2011 г. от А. А. за допускане изработка на проект за
ПУП за имот с идентификатор № *** /л. 184/. Със Заповед № 63/03.11.2011 г. на кмета на р-
н ***, Община Варна /л. 123/, по подадено заявление на А. П. А. е разрешено изработване на
проект за ПУП-ПЗ за НИ № *** кв. 47 по плана на ***“, гр. Варна. Представена е и
обяснителна записка и задание за проектиране /л. 181-183/ На гърба на л. 124 е приложена
Заповед № 68/11.11.2011 г., с която е одобрен ПУП-ПЗ за ПИ с идентификатор № ***
Връчено е съобщение за заповедта на *** – пълномощник на А. А. /л. 177-179/ В
Констативен протокол от 01.12.2011 г. /л. 176/ е посочено, че няма постъпили възражения по
обявяване на заповедта в определения срок, поради което и същата е влязла в сила.
4
От писмо от Община Варна от 01.04.2022 г. /л. 194/ се установява, че за имот с
идентификатор № ***няма данни за издадено разрешение за строеж.
С писмо от Община Варна от 01.04.2022 г. /л. 197/ се установява, че имот с
идентификатор № *** е новообразуван със Заповед № КД-14-03-2213/30.08.2011 г. на
Началника на СГКК-Варна, съгласно протокол № 89/30.10.2008 г. на комисията, назначена
със заповед № *** на Областния управител на гр. Варна и е с площ 1697 кв.м.
Видно от писмо от Община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси“ /л. 209/ *** е
декларирал на 27.07.2011 г. собственост върху имот с идентификатор *** с площ 1697 кв.м.
Впоследствие същият имот е деклариран от Веселина Спасова Спасова с декларация от
31.08.2011 г., след това от А. П. А. с декларация от 24.10.2011 г.
По подадено писмо от С. Б. е налице уведомление от 19.11.2021 г. /л. 256/, че
служители на „Дирекция Обществен ред и контрол“ към р-н Приморски, общ. Варна, са
извършили проверка на място в имот ***и не е констатирано извършването на строителство
и наличието на строителна техника. Имотът е почистен от храстова растителност.
На първо място съдът намира за необходимо да обсъди твърдяното право на
собственост на ответниците А. П. А. и М. С. А. върху имот с идентификатор***, доколкото
същото се явява преюдициално спрямо твърдението на ищците за придобиването на реална
част от имота по давност. Анализирайки посочените по-горе писмени доказателства
настоящият състав на съда достига до извода, че ответниците не са придобили правото на
собственост върху този имот.
В случая същите извличат своето право на собственост въз основа на деривативно
придобивно основание – договор за покупко-продажба. В тази хипотеза, за да могат същите
да придобият права е необходимо праводателят им да е бил собственик на вещта, както и
неговия праводател преди това, докато не се стигне до оригинерен способ за придобиване на
правото на собственост (по силата на закона, давностно владение, приращение,
административен акт или др.). Това следва от правилото, че никой не може да прехвърли на
друг повече права отколкото сам притежава. Основанието на правото на собственост може
да бъде само едно. В случай, че твърдяното основание не се установи, е възможно
позоваване на друго придобивно основание, което да е настъпило междувременно
(например, изтекла в полза на владелеца придобивна давност). Такова друго придобивно
основание не се твърди от ответниците, а и не се установява по делото.
В настоящия случай А. П. А., по време на брака си с М. С. А., е закупил имота от ***,
която преди това го е закупила от ***. Двете покупко-продажби са деривативни основания
за придобиване на правото на собственост, поради което и следва да се проследи дали ***
***към момента на продажбата на имота е бил собственик на оригинерно право основание.
Същият, видно от приложените документи към Нотариален акт за продажба на недвижим
имот *** дело № 139 от 02.08.2011 г. на нотариус ****се е легитимирал като собственик на
вещта по силата на Решение № 1753 за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на ***от 12.04.2011 г.,
постановено от Община служба земеделие, гр. Варна и Протокол № 1256 за въвод във
владение на имоти в землището на Галата от 29.07.2011 г. от Община Служба по земеделие,
гр. Варна.
След анализ на доказателствата по делото следва да се обърне внимание, че на
12.04.2011 г. на *** по реда на ЗСПЗЗ първоначално са му възстановени имоти в местност
„***, ***, в съществуващи стари реални граници а впоследствие на 29.07.2011 г. е въведен
във владение в други имоти, като процесния имот с идентификатор *** се намира в с.о.
„Ален мак“, което е в другия край на града и което дори не граничи с местност***“ в гр.
Варна. По какъв начин, въз основа на кои законови разпоредби и въз основа на какъв акт
този подход е възприет от администрацията не се установи по делото. Доказателства
липсват и в служебно изисканата преписка по възстановяването на собствеността. Не се
представиха такива и от ответниците.
В практиката на ВКС се приема, че решенията на поземлените комисии за
5
възстановяване на земи, намиращи се в терени по § 4 ПЗР от ЗСПЗЗ, издадени преди
изменението на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ с ДВ бр.68/99 г., имат конститутивно действие, щом
отговарят на изискването на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, а след изменението в ЗСПЗЗ с ДВ бр.
45/95 г. и на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, възстановеният имот да се индивидуализира, като това се
извършва било чрез посочване на планоснимачен номер по стар кадастрален план, било по
друг начин имат конститутивен ефект. Ако имотът не е индивидуализиран, решението на
поземлената комисия има само установително действие /признава правото на възстановяване
на собствеността/ и в тези случаи процедурата по възстановяването следва да приключи със
заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ /Така, Решение № 809 от 14.01.2011 г. по гр.д. №
1889/2009 г., I г.о на ВКС/.
В настоящия случай безспорно решението по § 4 е издадено след изменението от
1995 г., като в него не е посочен планоснимачен номер по стар кадастрален план.
Действително имотът е индивидуализиран по някакъв начин - с посочване на площ и съседи,
но същият не е бил действително възстановен на Димитър Костов Стоянов, доколкото
същият е въведен във владение на други имоти, които не са включени в посочените в
решението реални граници. В преписката липсва и скица на възстановения имот. Не може
да се приеме, че решението на ОСЗ-Варна има конститутивен ефект. В този случай, за да
завърши процедурата следва да има издадена заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ.
Общоизвестен факт е, а и се установява от издадените документи по делото, че за с.о.
„***, гр. Варна, е приет план за новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № РД-1-
7706(410/15.11.2003 г.) на Областния управител на област Варна. Планът е приет преди
решението на ОСЗ-Варна за възстановяване на имота на *** В този смисъл и същият е
въведен във владение на процесния имот 3631, който към този момент е бил надлежно
индивидуализиран, както от ПНИ, така и по актуалната кадастрална карта. Във всички
случаи индивидуализацията на недвижимия имот, върху който е възстановено правото на
собственост или върху който ползвателят е придобил собствеността, се осъществява с плана
за новообразуваните имоти, определящ границите на новообразувания урегулиран поземлен
имот. /Така и Решение № 52 от 16.02.2010 г. по гр.д. № 648/2009 г., II г.о. на ВКС/
Въводът във владение в имота, обаче, няма за правна последица придобиване на
правото на собственост върху същия. За да бъде завършена процедурата по реституирането
е необходимо издаването на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, в която да е
индивидуализиран надлежно имота и същият да е предоставен на лицето, а такава липсва по
делото. В този смисъл и настоящият състав намира, че *** не е станал собственик на имот с
идентификатор *** по силата на решението на ОСЗ, съответно на протокола за въвод във
владение. Съответно същият не би могъл да прехвърли правото на собственост на ***, която
от своя страна да го прехвърли на ответниците А. П. А. и М. С. А..
По отношение на възможността ищците да придобият по давност процесната реална
част от този имот следва да се съобразят множество разпоредби.
Няма преки доказателства по делото, но от Заповед № КД-14-03-2213/30.08.2011 г. на
Началника на СГГК–гр. Варна, с която е вписана *** като собственик на процесния имот и
е заличена Община Варна в кадастралните регистри, може да се направи извод, че преди
въвеждането на Д*** във владение на същия Община Варна се е легитимирала като
собственик. Този извод следва логиката, че при влизане в сила на ПНИ, ако процесният
новосъздаден имот не е бил засегнат от реституционни решения и заповеди по § 4к, ал. 7 на
ПЗР на ЗСПЗЗ, не е бил изкупен по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ от ползватели, на
които е бил предоставен за ползване и не е имал характеристиките на държавен такъв, то
същият по силата на императивната разпоредба на чл. 25, ал. 1, изр. I ЗСПЗЗ е станал
общинска собственост. По смисъла на чл. 24, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ ако имотът е
съставлявал земеделска земя, подлежаща на възстановяване, която не е била заявена за
възстановяване, то той е със статут на общинска собственост - не държавна собственост, тъй
като според чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ държавата не запазва правото си на собственост върху
подлежащите на възстановяване земи, а според чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земя, която не е
собственост на държавата, физически или юридически лица е общинска собственост.
6
Логиката на законодателя, подлежащите на реституция обобществени земеделски земи,
които не са заявени от бившите собственици за възстановяване по реда и в сроковете на
ЗСПЗЗ, както и не са изкупени от ползвателите в законоустановените срокове, да
преминават в собственост на съответната община е видна и от нормата на чл. 19 ЗСПЗЗ,
обявяваща ги за общинска собственост ех lege с влизане в сила на картата на възстановената
собственост, съответно плана за земеразделяне. Изпълнена ли е към този момент
предвидената в чл. 19 ЗСПЗЗ процедура по вземане на протоколно решение, е ирелевантно,
тъй като собствеността възниква ex lege. Аналогична е и хипотезата с влизане в сила на
ПНИ. Към този момент следва да се направи преценка възстановена ли е собственост или
придобита такава по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Неустановяването наличието на
горните предпоставки обуславя принадлежността на имота в патримониума на общината.
Доколкото е бил със статут на общинска собственост /частна/ процесният имот би могъл да
бъде придобиван по давност след 01.06.1996 г., но с оглед нормата на § 1 от Закон за
допълнение на ЗС, обн. ДВ, бр. 7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г., давността за
придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2022 г.
Въпреки горното, този извод на съда почива на предположения, доколкото липсват
доказателства, които да го подкрепят, поради което и не може да се възприеме като
установен в настоящото производство. От останалите доказателства по делото е видно и че
от поведението на Община Варна, не може да се направи извод, че счита този имот за свой.
Силата на пресъдено нещо ще обхване страните по делото по отношение на това дали
спрямо ответниците ищците са собственици на процесния имот. Община Варна не е страна в
това производство. В този смисъл и трябва да се изследва твърдяното от ищците
упражняване на фактическа власт върху процесната реална част, за която ответниците
твърдят, че са собственици.
На първо място следва да се съобрази, че още през 1980 г. на ищцата С. Б. и е
предоставено право на ползване върху 1000 кв.м. Впоследствие през 1993 г. и е признато
право на собственост единствено върху 600 кв.м., доколкото това предвижда разпоредбата
на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Останалите 400 кв.м. впоследствие са били включени в съседния
имот, който след това е бил записан с идентификатор ***. Въпреки това ищцата е
осъществявала и е продължила да осъществява фактическа власт върху цялата площ от 1 000
кв.м. до настоящия момент. Този извод на съда почива на събраните по делото гласни
доказателства и изслушаните съдебно-технически експертизи.
От показанията на водените от ищцата и изслушани от съда свидетели *** се
установява, че са съседи на ищците. Свидетелката ***познава имота на ищцата от 1968 г.,
като същият е предоставен на С. Б. през 1980 г. и тогава е бил ограден от нейния баща. При
показване на скица на имота свидетелката посочва, че на място няма ограда на източната
граница на имот 771 и заявява, че същият е ограден с ограда от южната страна между точки
101 и 102 на скицата на вещото лице. Сочи, че там има мрежа с врата, от която ищцата е
влизала да почиства съседния имот. Никога не е виждала имот 3631 да се обработва от
някого. Бил е запустял и с храсти. Посочва, че в източната част на имота на ищците има
дървета и кокошарник. Не е чувала някой да има претенции за този имот. Свидетелят ***
посочва, че познава имота на ищците, който е голям около декар и е ограден с мрежа. За
първи път като е отишъл 2005 г. – 2006 г. е заварил там мрежа, която е била преди това там
и все още е. В имота има трайна насаждения, лозе и кокошарник, който е построен най-
късно 2010 г. Не знае някой да е имал претенции за имота. Знае, че има вратичка, през която
се влиза в съседния имот, за която ищцата има ключ. Не е виждал никого в съседния имот,
който е бил доста обрасъл. Лозето стига до дъното на парцела и е поне на 20-30 г.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж. В. А. в
производството по обезпечение на доказателствата /л. 84-86/ се установява, че на югоизток
между имот с идентификатор *** и имот с идентификатор *** няма материализирана на
място ограда. На североизток между имот с идентификатор ***и имот с идентификатор ***
нямат обща граница. На югозапад на границата с имот с идентификатор **** има
полумасивна ограда бетонова основа и горна ажурна част. Няма данни за предходна ограда
7
между имоти с идентификатори **** На място няма ограда между имот с идентификатор
*** от 600 кв.м. и имот с идентификатор ***, но имотът владян от ищцата (обозначен със
зелено на скицата на л. 86) стига до имоти с идентификатори ****. Общата му площ е 1088
кв.м., от която площ от 488 кв.м попада в ПИ с идентификатор **** В открито съдебно
заседание /л. 96/ вещото лице уточнява, че между имоти 771 и 3631 няма ограда. Между
поставените на скицата точки 101 и 102 на място има стара ограда, изградена с телена мрежа
на колове, на повече от 20 г. Вещото лице на място не е видял подменени колове или мрежа.
Оградата не е в добро състояние и в средата има желязна врата. Коловете са били леко
полегнали, но оградата не може да се прескочи, защото е висока. В частта, която се владее от
ищцата, има трайни насаждения – няколко бадема и лозе.
От изслушаната допълнителна съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж.
В. А. /л. 258-261/ се установява, че има изградена на място ограда в имот с идентификатор
****, представляваща телена мрежа с метална врата по средата (с катинар от страната на
имота, който владее ищцата), която започва от имот с идентификатор***и продължава до
имот с идентификатор***ака както е посочена между точки 101 и 102 на изготвената
комбинирана скица на л. 86 по делото. Налице са подобрения и насаждения в реалната част,
която граничи с имот 10135.2515.771, навлиза в имот *** и достига до имоти **** които са
следните: стопанска сграда изградена от бетонови блокчета с покрив от марсилски керемиди
върху дървени греди с площ около 4 кв.м., лозова асма на метална конструкция и лозе на
повече от 30 г., три лешника, две круши, череша и праскова на повече от 30 г., 3 бр. череши
на около 3-5 години, бадем и вишна – изсъхнали на повече от 30 г. Площта на имот *** е
1697 кв.м., а на имот *** е 600 кв.м. След справка с ПНИ на местността вещото лице е
установило, че имотът по НА от 1994 г. и НА от 2018 г. отговаря на имот 771. Имот 3631
отговаря на посочения в НА от 2011 г. Вещото лице е представило скица /л. 261/, на която с
червен цвят е посочил наличната на място ограда. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че имот 771, така както е посочен в КК и в ПНИ, на място не е ограден от четири
страни, а източната му граница стига до имоти 743 и 2176. Самата югоизточна граница не е
оградена на място. Площта на цялата оградена част е 1088 кв.м., която не съвпада с
документа за собственост от 600 кв.м. Оградата между точки 101 и 102 е налична по време
на огледа през юни 2022 г. Има ограда между имот 771 и т. 101, която е на бетонова основа.
Между точки 101 и 102 не е същата, а е стара ограда. Между имоти 2176 и 743 оградата е
телена мрежа. Приобщената част от имот № 3631 към имот № 771 е обработен двор. Има и
стопанска постройка. Не помни, но мисли, че останалата част от имот 3631 е била изчистена.
Безспорно от заключението на вещото лице и от свидетелските показания на
водените от ищците свидетели се установява, че процесната реална част от 488 кв.м. е била
оградена от южната част от бащата на ищцата, още след като мястото е било предоставено
за ползване през 1980 г. Оградата е с телена мрежа и врата, и не е била събаряна и до ден
днешен. Освен от свидетелските показания този факт се установява и от посещението на
вещото лице на място, което е дало становище, че оградата е на поне 20 г. Дори същата да е
била в лошо състояние към даден момент това не промяна факта, че тази реална част е
оградена и се свои от ищците.
Свидетелските показания на водените от ответниците свидетели Ка**** в тази част
следва да се приемат за недостоверни. Същите противоречат на останалите доказателства по
делото. Свидетелката *** твърди, че в имота е имало паднала мрежена ограда с колчета, но
последно го е посещавала през 3 години. Няма вратичка на тази ограда. След тази мрежа
имало празен парцел. Следва да се приеме или че тези твърдения не касаят тази граница на
имота или че същите са недостоверни, доколкото вещото лице на място е установило
наличието на обработван имот, с множество стари трайни насаждения /дървета и лози/,
както и изградена постройка. Свидетелят **** познава имота от 2011 г. Познавал парцелът
добре и вътре имало паднало парче от мрежа в северната му част и нямало врата. Последно е
ходил преди 3-4 години и тогава са го изчистили. Нямало е сгради и насаждения в парцела, а
само храсти. Мрежата била метър и половина дълга в средата на имота и като влезли с багер
я избутали вляво. Тези показания също следва да се приемат за недостоверни, доколкото ако
8
действително имотът е изчистен в цялата му площ с багер, то е следвало да бъдат съборени
и насажденията, както и кокошарника, които ищците твърдят, че се намират в процесната
реална част, а наличието им се установява от посещението на вещото лице доста по-късно.
След като се установи по делото, че ищцата самостоятелно, а след брака си с ищеца –
съвместно, е упражнявала фактическа власт върху процесната реална част, то следва да се
изследва дали е налице субектния елемент за придобиването й по давност, както и дали не
са били налице пречки за това.
В практиката на ВКС последователно се прилага принципа, че при спорове, при които
на реституирания собственик се противопоставя възражение за изтекла придобивна давност,
давност не тече срещу този, който не може да се защити. Поради това при реституция по
административен ред срещу възстановения собственик давност започва да тече от момента
на възстановяване на собствеността. В Решение № 185 от 25.06.2013 г. по гр.д. № 2066/2013
г., I г.о на ВКС се приема, че за частите от бившите имоти останали след приложението на
§4а и 4б ЗСПЗЗ давност не тече до приемане на плана за новообразуваните имоти, с който
тези части се обособяват като самостоятелни обекти на правото на собственост, или се
присъединяват към такива и приключване на процедурата по издаване на заповед по § 4к,
ал. 7 ЗСПЗЗ.
В практиката на ВКС се приема, че лице, чието право на възстановяване на
собствеността в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е признато след одобряване на плана на
новообразуваните имоти, има възможност да защити правата си чрез предприемане на
посочените в закона действия, без които реституцията не би могла да бъде завършена (в
случая, непредприетото от праводателя на ответниците действие е подаването на заявление
за издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ), поради което и от момента на признаване
правото на възстановяване на собствеността спрямо него започва да тече придобивна
давност в полза на лице, владеещо новообразуван с ПНИ имот, който изцяло или частично
попада в имота, за който е признато правото на възстановяване на собствеността, доколкото
реституираният не разполага и не противопоставя титул, който го легитимира за собственик
на спорния недвижим имот /Решение № 60149 от 02.02.2022 г. по гр.д. № 2851/2021 г., II г.о
на ВКС./
В настоящия случай, както се посочи по-горе, не се установи в полза на
праводателят на ответниците да е била издадена заповед по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ. Въпреки това,
доколкото ПНИ за с.о. „***“ е одобрен през 2003 г., а решението на ОСЗ за възстановяване
собствеността на *** е издадено 12.04.2011 г., то по принцип съобразно мотивите на
горното решение следва да се приеме, че давност е започнала да тече спрямо същия от
датата на решението, доколкото ПНИ вече е бил одобрен. В по-ранен момент, както се
посочи по-горе, имотът вероятно е принадлежал на Общината /което настоящият състав
подозира, че все още е така/, спрямо която давност не би могла да тече, предвид
моратириума в ЗС. В настоящия случай, обаче, индивидуализация на имота, и въвеждането
във владение на Д*** в него, е сторено едва с протокола за въвод от 29.07.2011 г. Преди този
момент няма как същият да е знаел, че ще получи точно този имот от реституцията, за да
може спрямо него да тече придобивна давност, защото няма възможност да се защити, след
като не знае кой имот защитава. За това и съдът приема, че от тази дата е започнала да тече
придобивна давност в полза на ищците. Владението е недобросъвестно, поради което и
срокът на давността следва да е 10 г., като същият е изтекъл на 29.07.2021 г., което е преди
предявяване на настоящия иск.
Съгласно чл. 68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Според правната теория и съдебната
практика владението има два основни признака – обективен и субективен, както и няколко
допълнителни признака – същото да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно, явно.
Обективният елемент се изразява в това лицето да е упражнявало фактическа власт над
вещта, а субективният елемент изисква това да е било с намерение за своене, а именно с
действия, които предполагат, че владелецът счита вещта за своя, които фактически запълват
съдържанието на правомощията на собственика. В Решение № 262/01.11.2012 г. по гр.д. №
9
439/2012 г., ІІ г.о. на ВКС се приема, че при наличието на спор съдът следва да постави на
страните въпроси чрез какви действия е упражнявана фактическата власт и да формира
изводи дали извършените действия по упражняване на фактическа власт са разкривали
намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на заинтересованите лица,
като отчита предназначението на имота и конкретните твърдения за действията чрез които е
осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен
характер.
Също така посочените допълнителни признаци на владението са били изрично
законово регламентирани в ЗИСС и макар да не са възпроизведени в действащия ЗС, същите
определят наличието на обективния и субективния елемент на владението и следва да бъдат
доказани при наличие на оспорване.
Постоянното осъществяване на владение изисква фактическата власт върху вещта и
държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля, трайно да се държи
вещта по начин препятстващ евентуалното владение на други лица. Постоянното владение
не означава, че фактическата власт се осъществява във всеки един момент. Достатъчно
владелецът да е в състояние във всеки момент когато пожелае да може да реализира
владелческата си власт съобразно предназначението на вещта. Несъмненото владение
изисква да няма съмнение, че владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си.
В практиката се приема, че когато имотът е изцяло чужд, не е нужно лицето, което е
установило фактическа власт върху имота без да има основание за това,да демонстрира
промяна в намерението за своене по отношение на собственика, тъй като в този случай от
момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на
държане. Тогава достатъчно за придобиването на имота по давност е владението да е явно,
необезпокоявано и непрекъснато и да е упражнявано в предвидения от закона срок /Решение
№ 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342 от 2011 г., ІІ г.о на ВКС/. Спокойно е владението, което
не е установено с насилие. Явно е владението, когато фактическата власт се упражнява така,
че всеки заинтересован да може да научи за това; да не е установена по скрит начин, тайно
от предишния владелец.
Съобразявайки горното и след преценка на доказателствата по делото съдът намира,
че в настоящия процес ищците доказаха, че са придобили собствеността върху процесната
реална част с изтичането на изтекла в тяхна полза десетгодишна придобивна давност.
Независимо, че ищците не са декларирали тази реална част в данъчната служба като
своя, спрямо същата са осъществявали фактическа власт с намерение за своене още от 1980
г. В тази част има трайни насаждения (част от които дървета и лозе посадени преди 20 г.),
има изградена постройка и реалната част е оградена с ограда. С тези действия
недвусмислено се манифестира спрямо собственика и трети лица намерението на
владелците. Владението е било постоянно (фактическата власт е осъществявана през чести
периоди от време), непрекъснато (оградата не е била местена от поставянето й през 1980 г.),
несъмнено (в тази част има постройки и трайни насаждения, поставена е ограда и има
заключена вратичка. Тези действия не поставят под съмнение намерението за своене),
спокойно (няма събрани доказателства по делото за каквото и да е противопоставяне от
когото и да е по отношение на тази реална част) и явно (всяко лице при посещение на място
на имота би могло да установи това).
В ТР 4/2012 г., ОСГК на ВКС се приема, че позоваването не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за
защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане
на законовия срок. За да може да се позове на давност съответното лице трябва към момента
на позоваването да е във владение на имота, т.е. владението му да не е прекъснато за повече
от шест месеца преди позоваването. Според теорията на владението, ако същото е
прекъснато за повече от шест месеца се заличават правните последици на изтеклия до
момента давностен срок.
В настоящия случай ищците се позовават на давността в исковата молба по делото,
10
която е депозирана в съда на 26.10.2021 г. До този момент не се установи по делото
владението да е било прекъсвано за повече от шест месеца.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният положителен установителен иск
за собственост е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на спора в полза на ищците следва да се присъдят направените от тях
разходи във връзка с производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същите представят
списък с разноски в общ размер от 2 235,28 лв., които са сторени във връзка с
производството по делото, за извършването на които са представени доказателства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните С. Н. Б., ЕГН
********** и М. Б., роден на **** г., двамата с постоянен адрес в гр. ****, и А. П. А., ЕГН
********** и М. С. А., ЕГН **********, двамата с адрес: обл. *** че ищците С. Н. Б., ЕГН
********** и М. Б., роден на 21.11.1944 г., са собственици на обособена реална част с площ
от 488 кв.м., заключена в границите между имот с идентификатор ****, без
материализирана граница с имот *** защрихована с червено на скицата на л. 98 от делото,
от недвижим имот с идентификатор **** по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта от 30.08.2011 г., целият с площ от 1 697 кв.м, находящ се гр. Варна,
****, придобита по силата на упражнявано от тях давностно владение, на основание чл. 124
ГПК.
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН ********** и М. С. А., ЕГН **********, двамата с адрес:
о*** ДА ЗАПЛАТЯТ на С. Н. Б., ЕГН ********** и М. Б., роден на *** г., двамата с
постоянен адрес в *** сумата от 2 235,28 лв. /две хиляди двеста тридесет и пет лева и
двадесет и осем стотинки/, представляваща дължими разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Скицата на л. 98 от делото, приподписана от съда, да се счита за неразделна част от
решението. Същата да се прикачи като файл към решението в електронната папка на делото
в ЕИСС и преписи от нея да се връчат на страните, заедно със самото решение.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11