Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 31.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 7752 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 77711 от
28.04.2020 г. по гр.д. № 67479 по описа за 2018 г. на СРС, 150 с-в, е признато
за установено, по предявените от З. „Б.В.И.Г.“АД, искове по реда на чл. 422 ГПК, че ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД дължи на З.
„Б.В.И.Г.“АД, на основание чл. 411 КЗ, сумата в размер на 10.00 лв.,
представляваща останалата непогасена част от регресна претенция за заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение в общ размер на 5 237,91 лв., по
преписка по щета № 47041616134567 във връзка с настъпилото в гр. Априлци на
23.07.2016 г. ПТП, ведно със законната лихва от 07.06.2018 г. до окончателното
заплащане на сумата и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сума в размер на 0,78 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главница за периода от 31.08.2017 г. до 05.06.2018
г., за които суми е издадена заповед за парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 37576/2018
г. по описа на СРС, 150 с-в, като е отхвърлил иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 411 КЗ за сумата над 10.00 лв. до пълния предявен размер от 2 628,95 лв. и
иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата над 0.78 лв. до пълния
предявен размер от 201.22 лв.
Срещу постановеното
съдебно решение в частта, с която са отхвърлени исковете, е депозирана въззивна
жалба от ищеца З. „Б.В.И.Г.“АД. Изложети са съображения за неправилност на
решението, тъй като съдът неправилно приел, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водачите на двата автомобила при настъпване
на пътното произшествие. Погрешен бил извода на съда, за това че водачът В.не
била подала мигач за предприемане на маневра и по този начин застрашила другите
участници като по този начин нарушила разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗДвП. Изводът
бил в противоречие с показанията на свидетеля В.и съставения двустранен
протокол за ПТП. Не били обсъдени показанията на свидетеля В., че другият водач
/на товарен автомобил Форд Транзит/ е преминал през непрекъсната маркировка,
като по този начин е нарушил правилата на чл. 63, ал.2, т.1 ЗДвП. Същевременно
от водача на товарния автомобил била предприета маневра – изпреварване на
Т-образно кръстовище, с което поведение нарушил и правилата на чл. 90, ал.2 ППЗДвП.
Именно и поради това водача Б.е посочил в съставения двустранен протокол, че е
виновен за ПТП. Според жалбоподателя свидетеля В., като водач на лекия
автомобил „Киа Спортейдж” не е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат. Съдът неправилно е разпределил отговорността на двамата водачи
поравно без да съобрази извършените от водача на товарния автомобил нарушения,
събраните гласни доказателства и констатациите на експерта по САТЕ. Въззивникът
отправя искане за отмяна на решението в посочената част и уважаване на исковете
в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“
АД. Заявява, че по делото е установено допуснато нарушение от страна на водача В.на
правилата на чл. 25, ал.1 ЗДвП, поради това че не е подала светлинен сигнал за извършване
на маневрата завой наляво. Освен това същата не се е съобразила с изпреварващия
я автомобил като е предприела маневра завой наляво. Поддържа, че маркировката
не е била непрекъсната видно от представения двустранен протокол за ПТП.
Заявява че въззивната жалба е неоснователна и постановеното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно нормата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият състав на
въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо,
поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на
заявените с въззивната жалба доводи за неправилност, съобразно нормата
на чл. 269, изр. 2 ГПК.
Производството
е образувано по предявени по реда на чл.422 ГПК искове по чл. 411 от КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване съществуване на
парично вземане за сумата 2628.95 лева, представляваща останала непогасена част от регресна претенция
за заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение в общ размер на 5237.91 лева, по преписка
по щета № 470416161634567 във връзка с настъпило
ПТП на 23.07.2016 г. в гр.Априлци, ведно
със законната лихва от 07.06.2018 г. до
окончателното заплащане на сумата, и за сума в размер
на 201.22 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от 31.08.2017г. до 05.06.2018г., за които суми е издадена
заповед за парично задължение по реда на
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 37576/2018г. по описа на СРС, 150ти състав
Чрез
събраните пред първата инстанция доказателства се установява и страните не
спорят, че на 23.07.2016г. в гр.Априлци е настъпило
ПТП между лек автомобил марка „Киа“ модел
„Спортейдж“ с рег. *****, застрахован
при ищеца към датата на
застрахователното събитие по имуществена застраховка „Каско“, и товарен автомобил марка „Форд“ модел
„Транзит“ с рег. *****, за
който към датата на ПТП при
ответника е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Механизмът
на ПТП е установен в производството чрез представения пред първата инстанция
двустранен протокол за ПТП подписан от двамата участници – свидетеля В.– водач
на лек автомобил и свидетеля Б.– водач на товарния автомобил, показанията на
двамата водачи събрани пред първата инстанция и констатациите на АТЕ, която
съдът е възприел за разрешаване на спора.
Чрез
последните е установено, че пътното произшествие е настъпило по следния начин:
Водачът
на застрахования при
ответника товарен автомобил –свидетеля Б.се е движел
в гр.Априлци, където
на Т-образно кръстовище е предприел маневра за изпреварване,
като не е пропуснал и е реализирал ПТП с извършващия маневра ляв завой пред
него автомобил с марка „Киа“ модел „Спортейдж“
управляван от свидетеля В., застрахован
при ищеца.
Чрез
показанията на свидетеля В.е установено, че същата е подала
преди кръстовището ляв мигач
/светлинен сигнал/, с който 100 метра
преди да завие наляво е оповестила предстоящата
маневра, като е намалила и скоростта си на движение
до 30 км/ч. Както правилно е посочил СРС в
своите мотиви, обстоятелството, че
водачът на застрахования при ответника автомобил – свидетеля Б.не е видял подадения мигач не означава,
че не е бил
подаден необходимият светлинен сигнал от свидетелката В.преди извършване на маневрата.
В
производството е установено, че ПТП е настъпило по вина на водача на товарния
автомобил поради нарушаване правилата за движение при изпреварване – нарушение
на правилата на чл.42 ЗДвП.
В ал.1 на посочената
разпоредба е предвидено, че: водач, който
ще предприеме изпреварване, е длъжен:
1. преди да подаде сигнал, да се убеди,
че не го
изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото
се след него
пътно превозно средство или това,
което ще изпреварва, не е подало сигнал за
изменение на посоката си на
движение наляво;
2. след като е подал сигнал, да
се убеди, че има видимост,
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме
място в пътната лента пред изпреварваното
пътно превозно средство, без да
го принуждава да намалява скоростта
или да изменя
посоката на движение.
В
ал.2 на същата разпоредба е предвидено, че водач, който
изпреварва, е длъжен:
1. по време на изпреварването да осигури достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство;
2. когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена
за насрещното движение, да не
създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по
нея;
3. да се убеди, че като
се движи с безопасна скорост, може да извърши
изпреварването за кратко време.
Установено
е, чрез събраните гласни доказателства, съставения от участниците протокол за
ПТП и констатациите на експерта по АТЕ, че водачът на товарния автомобил е
предприел маневра изпреварване на Т-образно кръстовище, с което е нарушил и
правилата на чл.43, т.2 и чл.47 ЗДвП доколкото извършване на сочената маневра
„изпреварване” е забранена в района на кръстовище.
Противоречивите
изводи на СРС при изясняване механизма на настъпване на ПТП настоящата
инстанция намира за неправилни, а изложените във въззивната жалба оплаквания –
основателни. В случая при формиран извод за причината за настъпване на пътното
произшествие намираща се изцяло в противоправното поведение на водача на
товарния автомобил неправилно СРС е възприел наличие и доказване на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил марка „Киа“ модел
„Спортейдж“ управляван от свидетеля В.. Последното при
съобразяване, че в своето изложение СРС изрично е приел, че водача на лекия
автомобил – свидетеля В.не е нарушил правилата на чл.26 ЗДвП. Установено е чрез
събраните пред първата инстанция доказателства и констатациите на експерта по
САТЕ, че водачът на товарния автомобил – свидетеля Б.е нарушил правилата и на
чл.25, ал.1 ЗДвП. При подаден светлинен сигнал от водача на лекия автомобил за
извършване на маневра завой наляво на кръстовището, водачът
на товарния автомобил е имал възможност да намали
скоростта или да не предприема
маневрата изпреварване. Доколкото обаче същият не е намалил,
а напротив както сам заявява е предприел
маневра изпреварване 50-100
метра преди отбивката, където е завил увреденият автомобил, т.е предприето е от него изпреварване, след като вече
движещият се пред него автомобил
е подал сигнал за предстояща маневра
„завой наляво“. Свидетелят Б.е предприел маневра
изпреварване без да се убеди,
че няма да
създаде опасност за останалите участници
в движението, с което е направил удара непредотвратим от него.
Чрез приетата АТЕ се установява, че на 23.07.2016 г. товарен автомобил „Форд
Транзит“ с рег. № ***** управляван от свидетеля Б.е предприел изпреварване на
Т-образно кръстовище в гр. Априлци, като не пропуска и реализира ПТП с
извършващия маневра ляв завой от дясна лента пред него л.а. „Киа Спортидж“ с
рег. № ***** управляван от свидетеля В.. Установено е и, че щетите по л.а. „Киа
Спортидж“ се намират в причинна-връзка с процесното ПТП, както и че водачът на
„Форд Транзит“ е имал възможност да избегне причиняването на произшествието
като не предприема маневрата или намали скоростта.
Констатациите
на експерта по АТЕ, че водачът на лекия автомобил „Киа Спортидж“ е могъл да
възприеме изпреварващия го товарен автомобил „Форд Транзит“ и да преустанови извършваната
маневра ляв завой, настоящата инстанция не възприема. Същата не съответства на
събраните по делото доказателства, че в случая извършваната от свидетеля В.маневра
не е неразрешена или забранена. Същата е предприела маневра ляв завой на
Т-образно кръстовище след надлежно подаване на светлинен сигнал, с който водача
на другия автомобил не се е съобразил. Както сам е посочил свидетеля Б.в
дадените показания пред СРС същият не е възприел подаването на светлинния
сигнал за извършваната маневра, увеличил е скоростта и е предприел същата
въпреки наближаването на кръстовище. Посочената констатация на експерта за
възможност за предотвратяване на ПТП с поведението на водача на лекия автомобил
противоречи и на другите дадени в експертизата заключения. Същите ясно и
категорично сочат, че не са налице обективни данни за скоростта на движение на
двете ППС преди настъпване на произшествието, за разстоянието между тях и за
пътната маркировка в района, т.е. констатациите на експерта се базират на
дадените показания от двамата участници в движението и съставения от тях
двустранен протокол за ПТП. Както правилно е посочил СРС съставения между
двамата участници в произшествието протокол има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти
за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. В случая в съставения протокол
е направено отбелязване, че вината за ПТП принадлежи на водача на товарния
автомобил – свидетеля Б., който е предприел неразрешена маневра в този участък.
Доводите
на ответника за нарушение на правилата на чл.26 от ЗДвП от страна на свидетеля В.,
съдът намира за неоснователни и недоказани. Както бе посочено, в производството
е установено, че същата е подала светлинен сигнал преди извършване на маневрата
завой наляво.
Доводите на ищеца за неправилно приложение разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, съдът намира за основателни. При така изяснената и установена от настоящата инстанция фактическа обстановка неправилно СРС е приел, че водачът на лекия автомобил е допринесъл за настъпване на ПТП с поведението си, т.е., че същия е съпричинил вредите. На първо място в производството не е установено свидетеля В.да е извършила нарушение на правилата за движение по пътищата при създалата се пътна обстановка. На следващо – в производството не е установено, че нейно конкретно поведение /нарушаване на конкретни правила за движение по пътищата/ се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия краен вредоносен резултат. Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите /В този смисъл е изразеното становище в Решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО и Решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО, които се възприемат от настоящия състав.Предвид
изложеното, за ищеца е възникнало регресно вземане за заплатено от него
застрахователно обезщетение по повод процесното ПТП, чийто размер възлиза на
сумата 5212.91 лева-вреда и
25.00 лв.-обичайни разноски за определянето й или общо 5237.91 лева. След
приспадане извършеното от ответника плащане на сумата 2608.96 лева, искът по
чл.422 ГПК вр. чл.411 КЗ се явява основателен за сумата 2628.95 лв.
За периода от
изтичане на срока по чл.
412, ал. 3 КЗ – 31.08.2017 г. до
датата посочена от ищеца в исковата
молба– 05.06.2018 г. размерът
на мораторната лихва, определен от съда по
реда на чл.
162 ГПК върху дължимата главница от 2628.95 лева, възлиза на сумата
в размер на 201.22 лева, до който
размер и период предявеният иск по чл.422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен
и следва да бъде уважен.
Поради
разминаване изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде
отменено в частта на отхвърляне на исковете по чл.422 ГПК вр. чл.411 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
ОТМЕНЯ Решение
№ 77711 от 28.04.2020 г. по гр.д. № 67479 по описа за 2018 г. на СРС, 150 с-в, в
частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от З. „Б.В.И.Г.“АД,
ЕИК***** срещу ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, ЕИК *****, искове по чл. 422 ГПК вр.
чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД дължи на З. „Б.В.И.Г.“АД, сумата в размер на 2618.95
лв. /разлика между присъдения размер 10.00 лева и претендирания 2628.95 лв./,
представляваща останалата непогасена част от регресна претенция за заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение в общ размер на 5 237,91 лв., по
преписка по щета № 47041616134567 във връзка с настъпилото в гр. Априлци на
23.07.2016 г. ПТП, ведно със законната лихва от 07.06.2018 г. до окончателното
заплащане на сумата, както и сумата в размер на 200.44 лв. /разлика между
присъдените 0,78 лв. и претендирания размер 201.22 лв./, представляваща
обезщетение за забава върху главница за периода от 31.08.2017 г. до 05.06.2018
г., за които суми е издадена заповед за парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 37576/2018
г. по описа на СРС, 150 с-в, както и в частта на разноските и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от З. „Б.В.И.Г.“АД, ЕИК***** срещу ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“
АД, ЕИК *****, искове по чл. 422 ГПК вр. чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД дължи на З. „Б.В.И.Г.“АД, сумата в размер на 2618.95
лв. /разлика между присъдения размер 10.00 лева и претендирания 2628.95 лв./,
представляваща останалата непогасена част от регресна претенция за заплатено от
ищеца застрахователно обезщетение в общ размер на 5 237,91 лв., по
преписка по щета № 47041616134567 във връзка с настъпилото в гр. Априлци на
23.07.2016 г. ПТП, ведно със законната лихва от 07.06.2018 г. до окончателното
заплащане на сумата, както и сумата в размер на 200.44 лв. /разлика между
присъдените 0,78 лв. и претендирания размер 201.22 лв./, представляваща
обезщетение за забава върху главница за периода от 31.08.2017 г. до 05.06.2018
г., за които суми е издадена заповед за парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 37576/2018
г. по описа на СРС, 150 с-в.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 77711 от 28.04.2020 г. по гр.д. № 67479 по описа за 2018 г. на СРС, 150 с-в, в
частта, с която са уважени предявените от З. „Б.В.И.Г.“АД, ЕИК***** срещу ЗАД „Д.Б.:
Ж.и З.“ АД, ЕИК *****, искове по чл. 422 ГПК вр. чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че ЗАД „Д.Б.: Ж.и
З.“ АД дължи на З. „Б.В.И.Г.“АД, сумата
в размер на 10.00 лева, представляваща останалата непогасена част от регресна
претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в общ размер на
5 237,91 лв., по преписка по щета № 47041616134567 във връзка с
настъпилото в гр. Априлци на 23.07.2016 г. ПТП, ведно със законната лихва от
07.06.2018 г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата в размер на
0,78 лв., представляваща обезщетение за забава върху главница за периода от
31.08.2017 г. до 05.06.2018 г., за които суми е издадена заповед за парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 37576/2018 г. по описа на СРС, 150 с-в.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.:
Ж.и З.“ АД, ЕИК ***** да заплати на З. „Б.В.И.Г.“АД, ЕИК***** на основание
чл.78, ал.1 ГПК разноски за първата инстанция в размер на 460.16 лв., за
заповедното производство – 451.47 лв. и за въззивната
инстанция в размер на 552.30 лв.