Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 530
гр.Русе, 17.12.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Окръжен съд Русе, Гражданска колегия, в публичното заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
Членове: АНТОАНЕТА АТАНАСОВА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА мл. с.
при секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от съдия Атанасова в. гр. д. № 770 по
описа за 2018 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.258 и сл. ГПК.
„В. и к.” ООД Р. обжалва решение №
1481/1.10.2018 г., постановено по гр. д. № 5328/2018 г. на Русенския районен
съд, с което са уважени предявените от Т.С.П. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Твърди, че
решението е неправилно поради необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон по съображенията, подробно изложени в жалбата. Претендира
отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковете да бъдат
отхвърлени, както и присъждане на направените разноски за двете инстанции.
Ответницата по жалбата Т.С.П. оспорва основателността на жалбата по
съображенията, изложени в отговора по чл.263 ГПК. Счита обжалваното решение за
правилно и иска същото да бъде потвърдено, както и да се присъдят разноски на
процесуалния й представител по чл. 38, ал. 2 ЗА.
След преценка доводите на страните,
доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл. 269 ГПК,
въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано
лице в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Производството по делото е образувано по
предявени от Т.С.П. против жалбоподателя искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ - за признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на заеманата длъжност.
От фактическа страна е
установено, че страните са били в трудово правоотношение като Т.С.П. е заемала длъжността “п. н. о.”. За установяване на конкретните трудови
задължения на ищцата е представена длъжностна характеристика на длъжността
заеманата от нея преди процесното уволнение. Със заповед № 53/03.07.2018 г. /л. 4 и л. 5/ на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за извършени от нея нарушения
на трудовата дисциплина, установени при проверки, както следва: на 04.04.2018
г. в 16.00 часа и на 13.04.2018 г. в 9.00 часа – не осъществявала пропускателен
режим; била без работно облекло и без защитни работни обувки; нарушила
правилата и нормите за пожарна безопасност, внасяйки телевизор в работното
помещение; работните помещения не били почистени; при проверката на 13.04.2018
г. в обекта имало безпризорно куче; при проверка на 18.04.2018 г. отсъствала от
работното си място без да поиска разрешение по предвидения в КТ ред. Посочено
е, че от ищцата са изискани обяснения и тя е подала такива. Описаните нарушения
са квалифицирани правно по чл.187, т. 1, пр. 3 и 4, т. 3, т. 5, т. 7, т. 10
КТ. В заповедта работодателят приел, че
ищцата системно нарушава трудовата дисциплина, тъй като по заповедта са
констатирани седем нарушения при наличието на две предходни, за които със
заповеди съответно от 23.06.2017 г. и от 29.06.2017 г. й били наложени
наказания „Забележка“ и „Предупреждение за уволнение“. В заповедта е посочено,
че преди издаването й са взети предвид и 2 разрешения от Инспекцията по труда /л.
49 и л. 51/, ЕР на ТЕЛК - Общи заболявания /л. 46/ и удостоверение от
18.05.2018 г., с което синдикалното ръководство на ОСО на КНСБ при фирма „В. К.“ ООД дава предварително разрешение по чл.
333, ал. 3 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата /л. 42/.
Заповедта е връчена на ищцата на 04.07.2018 г. като при връчването същата е
възразила, че наказанието е за присъствие на неработеща, нефункционираща ПС с
разкачени поливни съоръжения и е съвсем дискриминационно.
При едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение с налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” работодателят
е
длъжен да спази нормативно установените изисквания във връзка с налагане
на същото, а именно - спазване на императивните норми на чл. 193, чл. 194 и чл.
195 КТ. Въззивният съд намира за
безспорно установено, че в настоящия случай същите са спазени.
Процесната
заповед за уволнение съдържа всички реквизити по чл.195, ал.1 КТ, в нея са
индивидуализирани нарушителят и извършените от него нарушения, датата на
извършване и установяване на нарушенията, ясно е посочено наложеното наказание
и нормите от закона, на основание на които е наказана ищцата. Заповедта е
достатъчно мотивирана, издадена е при спазване на законовите изисквания за
форма и съдържание, поради което не е налице нарушение на чл.195 КТ.
Спазена е
и разписаната в чл.193, ал.1 КТ процедура по искане на обяснения от работника.
Обясненията са поискани преди налагане на наказанието, каквото е изискването на
закона. Ищцата се е възползвала от възможността и е депозирала писмени
обяснения. Въз основа на ангажираните
и приети по делото писмени доказателства съдът намира,
че въззивникът-работодател е наложил дисциплинарно
наказание в рамките на законоустановените срокове по чл.
194 КТ.
Въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен изводът на
районния съд за преодоляната закрила от страна на работодателя по чл.
333, ал. 1, т. 2 и т.
3 КТ, чл.
333, ал. 2 и чл. 333, ал. 3 КТ. Предварително са изискани и са получени
съответните разрешения от надлежните органи. Съгласието или несъгласието на НБС „Водоснабдител“
в случая е ирелевантно и правилно не е съобразявано от съда.
Следователно от формална страна няма допуснати
нарушения от работодателя, които да водят до отмяна на уволнението, без да се
разглежда спора по същество. Ето защо трябва по същество да се разгледа
законосъобразността на постановеното уволнение, като в тежест на работодателя е
да докаже твърдяните нарушения на трудовата дисциплина и справедливостта на
наложеното най – тежко наказание.
За основателно настоящата инстанция на първо място намира възражението във въззивната жалба, че в нарушение на процесуалните правила районният съд е подложил на преценка невъведен с исковата молба довод за злоупотреба с работодателска власт и така е излязъл извън предмета на спора.
На следващо
място, въззивният
съд намира за необходимо да
отбележи, че съвсем правилно районният съд не
е зачел дисциплинарните наказания, наложени на ищцата със
заповеди № № 39/23.06.2017 г. и 50/29.06.2017
г. - от една страна, защото не са представени самите заповеди за налагане на
тази наказания, а от датите на издаването им е изминал период повече от една
година, поради което и предвид разпоредбата на чл.197, ал.1 КТ не е установено
наказанията да са в сила към момента на налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“,
а от друга, защото за тях не са изискани обяснения от ищцата като част от
групата нарушения, послужила за налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание.
Съгласно
съдебната практика, съдържаща се в решение № 637/28.10.2010 г. по гр. д. № 103/2010
г. на ВКС, III Г.О., при налагане на дисциплинарно наказание
за повече от едно нарушение на трудовата дисциплина и изпълнение на изискването
за предварително снемане на обяснения от работника по едното нарушение и
неизпълнение на процедурата по чл.
193, ал. 1 КТ за другото нарушение, съдът следва да разгледа спора по
същество относно нарушението, за което работодателят е изпълнил задължението си
по чл.
193, ал. 1 КТ. В настоящия случай, съобразно това, съдът следва да разгледа по същество само нарушенията, вменени като извършени от въззиваемата на 4.04.2018 г., 13.04.2018 г. и 18.04.2018 г. без да се занимава с посочените нарушения по заповеди № № 39/23.06.2017 г. и 50/29.06.2017 г., тъй като за тях не
са изпълнени изискванията на чл.
193, ал. 1 КТ. Тоест,
от незаконосъобразността на процедурата по отношение на тези нарушения, не
следва извод за незаконосъобразност на дисциплинарното производство и в частта,
в която процедурата с изискване на обяснения е спазена.
По делото са
представени 2 доклада за проверки на работното място на ищцата, извършени на
4.04.2018 г. и на 13.04.2018 г. и 18.04.2018 г. От дадените по реда на чл.193,
ал.1 КТ обяснения от ищцата във връзка с установеното при тях, може да се
направи извод, че същата детайлно е била запозната със своите задължения. Отделно
от това, съдът намира за безспорно доказано по делото с оглед представените
писмени доказателства, че работодателят е
запознал ищцата с всички, изходящи от него актове, визиращи трудовите й задължения и относими към тях. На практика същата не е оспорила съдържащите се в докладите фактически констатации.
Спорът между страните е дали описаните в обстоятелствената част на процесната
уволнителна заповед действия/бездействия на ищцата съставляват нарушения на
трудовата дисциплина изобщо и доколко ако се приеме, че са такива, същите
обосновават налагането на най-тежкото
наказание „уволнение“.
В оспорената
заповед на въззиваемата
в настоящото производство са
вменени от страна на работодателя - въззивник допуснати общо
седем нарушения на трудовата
дисциплина. За част
от тях районният съд приел, че не съставляват изобщо нарушения, а по отношение
на останалите констатирал, че са налице пропуски в изпълнението на служебните
задължения на ищцата, но те нито са системни, нито са така тежки, че да
обосноват налагането на най-тежкото наказание. Този извод на първостепенния съд
не се споделя от настоящия въззивен състав по следните съображения:
Безспорно се
установява от приложената по делото длъжностна характеристика, че трудовите
функции на ищцата са включвали осъществяване на пропусквателен режим и контролиране
влизането и излизането в обект ПС „С.“, а така също наред с другите й
задължения и почистване на работните и санитарните помещения. Съгласно изготвения
от работодателя план за охрана на обекта /л. 89 – л. 93/, с който ищцата е
надлежно запозната /л. 82/ КПП е обособен на входа на ПС. Пропусквателният
режим се осъществява от пазач НВО /в случая ищцата/ на място на КПП
непрекъснато в рамките на работното време. Под постоянен визуален контрол е
подхода към КПП, площадката пред сградата и сградата, а под периодичен –
оградата и зоната от 100 метра от портала. Достъпът до обекта за служители на
дружеството е контролиран, ограничен за външни лица и контролни органи и
забранен за лица без право и разрешение на достъп, неблагонадеждни, нетрезви и
за всякакви животни.
При първата проверка на работното място на
ищцата на 4.04.2018 г. е установено, че същата не е изпълнявала служебните си
задължения по охрана на обекта – порталната врата била отворена, при което
обектът бил в режим на свободен достъп, ищцата се намирала в помещението за
пазач, вратата, към което била заключена и почивала в извън регламентираното
работно време, работните помещения били недобре почистени, в тях е намерен
телевизионен приемник в нарушение на правилата за ел. безопасност, а самата
ищца не била с работно облекло и обувки. При следващата проверка, на 13.04.18
г. били констатирани повторно нарушения, свързани с организацията на
пропусквателния режим, почивка в нерегламентирано работно време, непочистени
помещения и неносене на работно облекло и обувки, както и наличието на
безпризорно куче на територията на ПС. При проверката на 18.04.18 г. обектът
бил отключен и ищцата не е открита на работното си място.
Следва на първо място да се
отбележи, че докладните записки, които изготвят служители на работодателя по
различни поводи, съставляват частни свидетелстващи документи. Доказателствената
сила на документа се определя от закона - чл. 178, ал. 1 ГПК. Формалната
доказателствена сила както на официалните, така и на частните документи, се
отнася до факта на писменото изявление и неговото авторство - чл. 180 ГПК. За
разлика от официалния свидетелстващ документ, частният свидетелстващ документ
няма материална доказателствена сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя
му факти, в който случай има силата на извънсъдебно признание. Това обаче не
означава, че частният свидетелстващ документ няма никаква доказателствена
стойност. Доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи се
преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по
делото /виж решение № 49 от 05.03.2012 г. по гр. д. № 584/2011 г. на III г. о.
на ВКС/. В конкретния случай процесните докладни записки, както и съдържащите
се в тях фактически констатации по същество не са оспорени от ищцата нито с
исковата молба, нито с последващите процесуални действия. Съдът намира, че същите
отразяват обективно и безпристрастно съдържащите се в тях факти и
обстоятелства. В тази насока съобразява и писмените обяснения, които Т.П. е дала
(л. 20 – л. 21).
Относно първите
две дисциплинарни простъпки, които са
еднородни и са констатирани при проверките на 4.04.2018 и 13.04.2018 г. - неизвършване
на контролно-пропусквателен режим на мястото на КПП и допускане на свободен
достъп на хора и МПС ищцата в своите писмени обяснения е заявила само, че не
допуска външни лица и МПС. Не твърди да е видяла или разпознала проверяващите.
Така извършеното съставлява неизпълнение на задълженията й по т. 2 от
длъжностната характеристика /л. 13/ и нарушение на утвърдения от работодателя план за охрана на
обекта - раздел ІІ, т. 3, б. б, в и г
/л. 90/. Поради това настоящият състав приема, че ищцата е извършила вменените
й от работодателя нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 3 КТ – неизпълнение
на възложената работа и неспазване на въведения режим за охрана на обекта.
Идентично стоят нещата и относно следващите
две дисциплинарни простъпки, отново еднородни, и отново констатирани на
3.04.2018 г. и 13.04.2018 г. – почивка в извънрегламентирано работно време, при
което вх. врата на сградата на ПС е била заключена и бил осуетен достъпът на
длъжностни лица до сградата. Заключването на вратата не се оспорва, обратно
потвърждава се от ищцата, която в дадените от нея обяснения твърди, че се
страхува за живота си и за това се е заключила. С изискванията на работодателя,
разписани в раздел ІІ, т. 1 обаче същата е била надлежно запозната, когато е
приела да извършва възложената й работа. Очевидно при заключена входна врата в
работно време, достъпът на длъжностните лица до сградата е бил осуетен, което
опровергава твърдяното от нея в т. 2 от обясненията. Поради това съдът приема,
че ищцата е извършила вменените й в процесната заповед нарушения по чл. 187, т.
1, предл. 4 и т. 3 КТ – неуплътняване на работното време, неизпълнение на
възложената работа и неспазване на въведения режим за охрана на обекта.
Аналогично е
положението и при констатираните други две еднородни нарушения при проверките
на 4.04.2018 и 13.04.2018 г. – непочистване на работното място. Безспорно,
видно от длъжностната й характеристика, ищцата е имала задължение да почиства
работните и санитарните помещения. На практика с дадените от нея обяснения не
твърди да са били почистени стените от наслоения прах, каквито са твърденията
на работодателя. Почистване от фугираща смес няма данни да й е било възлагано,
нито пък да й е вменявано като нарушение неизпълнението му в какъвто смисъл са възраженията
й.
Относно
следващото вменено й нарушение, извършено повторно, констатирано и на 4.04.2018
г., и на 13.04.2018 г., а именно –
неносене на работно /фирмено/ облекло и защитни обувки ищцата е дала обяснения,
че била без фирмена блуза, защото в ПС било студено, а без обувки, защото имала
рана на крака. И ако второто е действително уважителна причина, което обаче в
крайна сметка е останало недоказано по делото от нейна страна, то не може да се
приеме за извинителна причина ниската температура на работното й място, тъй
като от делото безспорно се установява, че са й били подсигурени от
работодателя яке и полугащеризон /л. 80/. Поради това се налага изводът, че е
налице нарушение от страна на ищцата, изразяващо се в неспазване на правилата
за безопасни и здравословни условия на труд.
Ищцата не
оспорва в обясненията си и наличието на безпризорно куче на територията на ПС,
констатирано при проверката на 13.04.2018 г. Видно от раздел ІІ, т. 3г от плана
за охрана на обекта достъпът на всякакви животни до ПС е бил забранен, което
сочи, че е налице неизпълнение от нейна страна на възложената работа.
Не е оспорен,
обратно - признания за това се съдържат и в исковата молба, и в дадените
обяснения, откритият при проверката на 4.04.2018 г. в работното помещение
телевизор в нарушение на правилата за пожарна безопасност при експлоатация на
обектите, съставляващо нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 10 КТ.
Последното
вменено на ищцата нарушение е неявяването й на работа на 18.04.2018 г. без да
поиска разрешение за отсъствието си по предвидения в КТ ред, при което
охраняваният от нея обект останал без охрана, с отключена входна врата,
констатации, за което се съдържат в докладната записка до работодателя. В
обясненията си ищцата не оспорва, че не се явила този ден на работа, нито пък
че не подала предварително молба да й бъде разрешен отпуск. Заявява, че била
призована за открито заседание на КЗД по преписка № 218/2017 г., образувана по
нейна жалба срещу ответното дружество и негови служители, за което и тя, и
работодателят й били уведомени. В обясненията си до работодателя, дадени по
реда на чл. 193, ал. 1 КТ твърди, че уведомила прекия си ръководител за
предстоящото отсъствие, тъй като наложената в ответното дружество практика била
такава – призовката да се депозира след делото и тогава да се оправдае
отсъствието В подкрепа на това обаче от нейна страна не са ангажирани никакви
доказателства в настоящото производство. Няма спор, а това се установява и от
приложените по делото писмени доказателства, че молба за ползване на отпуск на
основание чл. 157, ал. 1, т. 4 КТ ищцата подала едва на 23.04.2018 г. /л. 63/,
5 дни след 18.04.2018, от които 2 непосредствено следващи работни, която молба
не е удовлетворена от работодателя. При така установеното от фактическа страна,
настоящият състав намира, че безспорно е налице извършено от ищцата нарушение
на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, предл. 3 КТ, а именно неявяване на
работа на 18.04.2018 г.
Теорията и практиката
възприемат наличието на системни нарушения на трудовата
дисциплина, когато работникът
или служителят е извършил
три или повече нарушения. За наличието
на основанието по чл. 190, ал.1, т. 3 КТ съставомерна е както съвкупността на три и повече еднородни нарушения на трудовата
дисциплина, така и съвкупността
от три или повече разнородни
нарушения, стига да е изпълнено
условието - работникът или служителят да не е бил санкциониран
за тях, или да не е бил санкциониран
поне за едно от тях, а наказанието за останалите да не е заличено по
описания ред. След като видът
и тежестта на съответните нарушения не е конкретизиран, значи чрез посочената
разпоредба законът санкционира укоримо поведение, изразяващо се в тенденция на
незачитане на трудовата дисциплина и засягащо по различен начин добросъвестното
изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение.
При
така изложеното и при възприетите от настоящата инстанция изводи, че ищцата е извършила общо седем
нарушения на трудовата дисциплина се налага изводът, че същите покриват изискването за системност на
нарушенията. В този смисъл са Решение № 55/ 01. 03.2011 г. по
гр. д. № 1972/2009 г. на ІV Г.О. на ВКС; Решение № 162/18.05.2010 г. по гр. д.
№ 299/2009г. на ІV Г.О. на ВКС и др.
Що се отнася до тежестта на наложеното
наказание следва да се отбележи следното:
Няма спор, че законодателят е
посочил системните нарушения като такива, за които може да се налага
най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Независимо от вида и тежестта
на всяко едно от тези нарушения, те със своята повторяемост обективно сочат към
значително виновно неизпълнение на трудовите задължения.
И при тази хипотеза
обаче работодателят е длъжен да се ръководи от законовите критерии по чл.
189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушението /определя се от значимостта
на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата при които е
извършено и поведението на служителя. Преценката по чл. 189 КТ е задължителна за работодателя и нейното извършване е изискване за
законност на наложеното дисциплинарно наказание и в случаите когато са
извършени три или повече нарушения на трудовата дисциплина за кратък период от
време независимо от относителната тежест на всяко едно от тях. Дали същата е правилно извършена следва да се установи
от съответствието между извършеното нарушение и наложеното наказание. При спор
относно законността на наложеното наказание съдът следва да извърши съдебен
контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и
извършеното нарушение като вземе предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или
служителя. В този смисъл са Решение № 372/01.07.2010 г. по гр. д. №
1040/2009 г., ВКС, ІV г. о., Решение № 305/1.06.2010 г. по гр. д. № 620/2009
г., ВКС, ІІІ г. о.
Въззивният състав намира, че посочените в
пункт 1, 2 и 6 от процесната заповед дисциплинарни нарушения, осъществени от
ищцата - неявяването на ищцата на работа на 18.04.2018 г. без предварително да
й е бил разрешен отпуск, неуплътняването на работното й време, както и
действията и бездействията й, с които нарушила организацията на пропусквателния
режим, с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения
са достатъчни, за да обосноват наложеното от работодателя дисциплинарно
наказание „уволнение". И това е така,
защото се отнасят до най-съществения
елемент на трудовото правоотношение – престирането на работната сила в рамките
на установените работни дни и касаят неизпълнение на
основното и важно нейно задължение, представляващо
сърцевината на трудовата функция на ищцата предвид заеманата длъжност.
Останалите извършени от ищцата нарушения на
трудовата дисциплина, изразяващи се в непочистване на работните помещения, неносене на работно облекло и обувки, наличие на
безпризорно куче на територията на ПС, както и внесеният в работното помещение телевизор
в нарушение на правилата за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, съдът
намира сами по себе си за незначителни като съобразява и липсващата възможност
вследствие неизпълнението на съответните трудови задължения да настъпят неблагоприятни
последици за работодателя. От друга страна обаче, съдът отчита обстоятелството,
че същите са били констатирани и при двете проверки, което показва постоянство
от страна на ищцата в укоримото й поведение, както и липсата на критичност от
нейна страна. Самият факт, че се касае
за общо седем нарушения, които са извършени в рамките на половин месец
обективно сочи към значително виновно
неизпълнение на трудовите задължения. Касае се за една тенденция в
незачитане на трудовата дисциплина, за системност в негативното професионално
поведение на служителя по отношение на трудовите задължения.
Предвид
това, настоящият съдебен състав счита, че извършените
от ищцата седем нарушения, преценени поотделно и в тяхната съвкупност обуславят
извод за такава тежест, която да има за резултат налагането на най-тежкото
дисциплинарно наказание спрямо ищцата Т.П., каквото е уволнението.
Като е
стигнал до друг краен правен извод, първоинстанционният съд е постановил
неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо него
въззивният съд следва да постанови ново, с което искът с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ да се отхвърли.
Предвид отхвърлянето на иска за признаване незаконността на уволнението и отмяна на
заповедта, с която то е извършено като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен и предявеният от ищцата иск за
възстановяването й на заеманата от нея преди уволнението
длъжност. Това е така защото уважаването на този иск предполага уважаване на иска за признаване
незаконността на уволнението.
Разноските
по делото са в тежест на ответницата по жалбата. Същата следва да заплати на
жалбоподателя направените от него разноски за двете инстанции - адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1836 лв. и платена държавна такса за въззивното
производство в размер на 80 лв.
Мотивиран
така, Русенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло
решение № 1481/1.10.2018 г., постановено по гр. д. № 5328/2018 г. на Русенския
районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Т.С.П., ЕГН ********** *** против „В. к.” ООД Русе, ЕИК *** искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и
т. 2 КТ - за признаване на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна и
за възстановяване на заеманата длъжност.
ОСЪЖДА Т.С.П., ЕГН ********** *** да заплати на „В. и к.”ООД Русе, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Р., ***, представлявано от С. С. сумата в
размер на 1916 лв. /хиляда деветстотин и шестнадесет лева/ разноски за двете
инстанции.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: