№ 351
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Жанет МАРЧЕВА
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет МАРЧЕВА Гражданско дело №
************** по описа за 2023 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от “*********” ЕАД с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.»К» № 1, чрез юрисконсулт П П
срещу В. В. М. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, кв. «Б Б», ул.»Д Д» № ** ет** ап**
В исковата молба се твърди, че между „**********“ ЕАД и ответницата бил сключен
Договор за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане с № ********* от
**/**/****г., със системен партиден номер М *******, с който на абоната се предоставяли
далекосъобщителни услуги за телефонен номер +************ при Тарифен план „******“
от 9.16 лв. и пакет услуги (домашен интернет, телевизия и домашен телефон) при тарифен
план от 18.32 лв. Към посочения договор бил закупен на изплащане и таблет ***********
при първоначална вноска в размер на 1.98 лв. и 23 последващи равни вноски, съгласно
погасителния план. За периода от **/**/****г. – **/**/****г. било извършено изпълнение от
страна на ищеца, като ответницата обаче не изпълнявала задълженията си да заплаща
ползваните услуги и натрупала задължения за неплатени суми за ползваните услуги и за
устройството на изплащане. Поради това на **/**/****г. договорът бил прекратен и
съгласно Общите условия били начислени неустойки от общо 587.68лв., включващи и
сумата от 2 лв. – обезщетение за обработка на просрочени задължения.
Предвид това за периода от **/**/****г. – **/**/****г. дължала 176.29 лв. за
предоставени електронни съобщителни услуги, 17.82 лв. суми за закупено устройство на
изплащане, 587.68 лв. неустойка, както и начислена лихва в размер на 178.59 лв.
Предвид неизпълнението по договора по инициатива на ищеца било учредено
1
заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № ****/****г. по описа на РС – Ш. Поради
депозирано от длъжника възражение, то съдът е указал на заявителя, че следва да предяви
иск за вземането си и за ищеца е възникнал правен интерес от провеждане на избраната
форма на искова защита.
В заключение се моли за постановяване на положително решение по предявените
искове. Претендират се и разноски в производството.
Препис от исковата молба, ведно с доказателствата към нея били връчени редовно на
ответницата. По делото бил депозиран писмен отговор и насрещна искова молба, подадени
чрез пълномощник. Предвид липсата на доказателства относно упълномощаването на
подателя на книжата и доколкото за тези действия се изисква такова, то съдът е указал на
ответницата да представи доказателства за пълномощията на В С М или преподпише лично
книжата по делото. Съдът е предупредил страната за последиците от неизпълнението на
дадените указания, като същите не са изпълнени в срока даден от съда, поради което съдът е
приел, че не е подаден писмен отговор от ответницата, като производството по насрещния
иск е било прекратено и прекратителното определение влязло в законна сила.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, депозира се становище по
хода на делото, с което се моли исковете да бъдат уважени излагайки се обстойни аргументи
за това, както и да им бъдат присъдени съдебните разноски в производствата.
За ответницата редовно призована, се явява упълномощен представител – съпругът й
В С М, който преповтаря доводите в писмения отговор и представя писмена защита в хода
по същество.
Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение № *** от **/**/****г. по ч.гр.д.
№****/****г. на ШРС било разпоредено ответницата да заплати на ищеца сума в размер на
786.76 лв. за периода от **/**/****г. до **/**/****г., формирана както следва: сума от
179.26 лв., представляваща незаплатена електронна съобщителна услуга, дължима по
Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга № ********, сумата от 17.82 лв. –
неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане, сумата от 587.68 лв. -
неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, както и сумата от
178.59 лв. мораторна лихва върху главницата от 784.76 лв. и разноски 75 лв. за държавна
такса и юрисконсулско възнаграждение.
Между страните не се спори, а и видно от Договор № ********* от **/**/****г.
(стр.4 от делото), се установява, че ищецът се задължил да предоставя на ответника
електронни съобщителни услуги за срок от 24 месеца по Тарифен план „************“ с
месечна абонаментна такса от 10.99 лв. с ДДС за номер ***********
С Допълнителни приложения № 1 към договора, подписани на същата дата
операторът предоставил услуга „Домашен телефон“, „Телевизия“ и „Домашен интернет“
при тарифен план с месечна цена от 21.99 лв. с ДДС.
2
Към договора бил сключен и договор за изплащане от **/**/****г. за устройство
Таблет „***********E“ при 23 месечни вноски на обща стойност 45.54 лв. По делото е
представен Приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство от **/**/****г.,
който бил подписан от ответницата.
В процесния период били издадени Фактура № ********** от **/**/****г. за период
от **/**/****г. – **/**/****г. на стойност 53.39 лв., с падеж **/**/****г., Фактура №
********** от **/**/****г. за период от **/**/**** – **/**/****г. на стойност 35.89 лв., с
падеж **/**/****г., Фактура № ********** от **/**/****г. за период от **/**/****г. –
**/**/****г. на стойност 39.95 лв., с падеж **/**/****г., Фактура № ********* от
**/**/****г. за период от **/**/****г. – **/**/****г. на стойност 45.12 лв., с падеж
07.02.2021г., Фактура № ********** от **/**/****г. за период от **/**/****г. – **/**/****г.
на стойност 39.95 лв., с падеж **/**/****, Фактура № ********** от **/**/****г. за период
от **/**/****г. – **/**/****г. на стойност 39.95 лв., с падеж **/**/****г., Фактура №
**/**/**** от **/**/****г. за период от **/**/**** – **/**/****г. на стойност 5.94 лв., с
падеж **/**/****г.
Поради неизпълнение на задължението за плащане операторът прекратил договора на
**/**/****г., като издал Сметка № ********** от **/**/****г. за неустойка – месечни такси
в размер на 37.47 лв., Сметка № *********** от **/**/****г. за неустойка – отстъпка от
цена на услуги в размер на 12.77 лв., Сметка № ********** от **/**/****г. за неустойка –
отстъпка от цена на устройство в размер на 29.45 лв., Сметка № ********** от **/**/****г.
за неустойка – устройство ********** в размер на 100 лв., Сметка № ********** от
**/**/****г. за неустойка – устройство ************* в размер на 100 лв., Сметка
************ от **/**/****г. за неустойка – месечни такси в размер на 20.97лв., Сметка №
*********** от **/**/****г. за неустойка – отстъпки от цена на услуги в размер на 24.23лв.,
Сметка № ********** от **/**/****г. за две неустойки в общ размер на 55.20 лв., Сметка №
********** от **/**/****г. за неустойка – устройство *************, ********** в размер
на 100 лв., Сметка № ********** от **/**/****г. за неустойка – месечни такси в размер на
48.99лв., Сметка № ********** от **/**/****г. за неустойка – отстъпки от цена на услуги в
размер на 56.60лв.
В подкрепа на възраженията релевирани от ответницата в съдебно заседание са
представени Заявление до ** от **/**/****г. и Абонатен договор от **/**/****г. сключен
между ответницата и „********“ ЕАД.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, като съдът изключва от доказателствата по делото
представеното Заявление до ** от **/**/****г., предвид, че не касае процесния договор, а
предходен такъв сключен между страните.
По допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими. Налице е правен
интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно
производство, по което длъжникът е депозирал възражение в срок и са дадени указания на
заявителя да депозира исковете.
3
По основателността на установителния иск по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК,
във връзка с чл.79 от ЗЗД, както и по този с правно основание чл.422 от ГПК, във връзка с
чл.342, ал.1 от ТЗ : За уважаването на исковете ищецът следва да докаже наличие на валидни
облигационни правоотношения между „**********“ ЕАД и ответницата; изправността си
по договорите; наличие на задължения от ответницата към мобилния оператор и техния
размер, а по отношение на втория иск лизингодателят следва да докаже и че е предоставил
на ответника – лизингополучател, вещта, съобразно уговореното.
В конкретния случай не се спори от страните по делото, че са съществували валидни
договори за мобилни услуги и за лизинг. По силата на Договор № ********* от **/**/****г.
оператора предоставял електронни съобщителни услуги за мобилен апарат с предпочетен
номер +**************, както и възмездното ползване на лизинговата вещ, въз основа на
договор от **/**/****г., като получаването на същата е декларирано от ответника с
подписването на договора. Общия размер на фактурираните услуги, включително и
абонаментни такси за фиксирана телефонна услуга и интернет и телевизия е 179.26 лв., а
тази за неплатените лизингови вноски е в общ размер на 17.82 лв. Следва да се отбележи, че
уговорените абонаментни такси в договорите за предоставени мобилни услуги, фиксиран
телефон и интернет представляват дължима по време на действие на договора цена, която не
е обусловена от наличието или липсата на конкретно потребление, а нейната дължимост
произтича от наличието на договорно правоотношение, както и от осигуряването на достъп
до далекосъобщителната мрежа от страна на доставчика. Поради това дори и потребителят
да е сключил договор с друг оператор през време на действие на настоящия договор и
предоставянето му на услуги по него, то той дължи абонаментните такси.
Съгласно чл. 26.5 от ОУ „*********“ предоставя на абоната 15-дневен срок след
издаване на фактурата за плащане на посочената в нея сума. Провеждането на доказването,
че е заплатена стойността на месечните абонаментни такси и ползваните услуги е възложено
на ответницата, която следва да установи че е изпълнила задължението си. Такова доказване
не е проведено по делото. Ето защо, съдът прави извода, че ответницата е била длъжна за
срока на действие на договора да заплаща уговорените в него месечни абонаментни такси,
като в полза на ищеца е възникнало вземане за пълния им размер, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на забава до датата на подаване на заявлението.
Поради това претенциите на ищеца за съществуване вземания на ответника за сумите
от 179.26 лв. – месечни такси за използване на услуги по договор № *********/**/**/****г.
за периода **/**/**** г. – **/**/****г. и 49.20 лв. – мораторна лихва върху вземането
считано от датата, представляваща първия ден на забавата до **/**/**** г., са основателни и
доказани и следва да се уважат.
Не се установи и връщане на лизинговото устройство, поради което се дължи и
плащане на уговорените лизингови вноски в размер на 17.82 лв. и 4.05 лв. – мораторна
лихва върху вземането за периода от **/**/****г. до **/**/****г.
По основателността на исковете по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с
4
чл. 92 от ЗЗД: В т.6.1 от Договора за мобилни услуги № ********* от **/**/****г., както и в
Приложенията към него са уговорени няколко вида неустойка, както следва:
При прекратяване на абонаментът по договора по инициатива или по вина на
абонатът, той дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, без отстъпка, до
изтичане на съответния срок на договора, като максималния размер при предсрочно
прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите по техния стандартен размер, без отстъпка.
Неустойка чрез възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните
планове, включително и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или
предоставени на лизинг), съответстваща на оставащия срок на ползване.
Неустойка и за невърнато оборудване, съгласно действащия ценоразпис на
оператора.
В исковата молба в табличен вид са посочени размерите на неустойките и начина на
тяхното формиране, като общата сума възлиза на 587.68 лв., включваща и сума от 2 лв. –
обезщетение за обработка на просрочени задължения. Посочено е също, че претендираните
от ищеца неустойки произтичат от едностранното прекратяване на Договор № ********* от
**/**/****г. от страна на мобилния оператор (към който са сключени и останалите
договори), поради забава на плащането на дължимите суми от абоната, продължило повече
от 124 дни, съгласно чл.54.12 от ОУ на оператора.
От горното следва, че основната предпоставка за възникване на вземането за
неустойки е договорът да е прекратен. В случая едностранното прекратяване на договора
влиза в противоречие с разпоредбата на чл.20а, ал.2 от ЗЗД, която сочи, че договорите могат
да бъдат прекратени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в
закона. Или в случая неизпълнението на договорно задължение през предварително
определен в договора срок (в случая 124 дена) е основание за приложение на общото
правило на чл.87, ал.1 от ЗЗД, уреждащо развалянето на договора, а не води до неговото
едностранно прекратяване. Следователно, доколкото процесния договор е сключен в
писмена форма, изявлението за прекратяваното му също следва да е в такава форма и с него
следва да се даде подходящ срок за изпълнение. От този момент нататък би била дължима
претендираната неустойка. По делото липсват твърдения и доказателства, ищецът да е
отправял до абоната писмено предизвестие за изпълнението му по договора. Липсата на
надлежно прекратяване на договора препятства пораждане на вземане за неустойка в полза
на ищеца, поради прекратяване преди изтичане на срока на действието му.
Дори и да се приеме, че прекратяването на договора е настъпило по силата на
действащите ОУ на оператора, то ответникът притежава качеството „потребител“ по
смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите
(ЗЗП), а според чл.143 от ЗЗП „неравноправна клауза“ в договор сключен с потребител е
всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
5
търговеца или доставчика и потребителя. За нищожността на такава клауза съдът следи
служебно и без да е наведено възражение от ответника – Решение на Съда от **/**/****г.
по дело С-472/10 на Съда на Европейския Съюз и Решение № 23/07.07. 2016г. по т.д. №
3686/2014г. на ВКС, ТК, І т.о.
В случая клаузата, според която доставчикът има право сам да прекрати договора и
същевременно да претендира под формата на неустойка възнаграждението за услуга, която
не е предоставил е нищожна. Това е така защото, след като операторът сам е предпочел да
прекрати договора с потребителя вместо да запази неговото действие и да претендира
изпълнение по него, заедно с обезщетение за забава или неустойка за забава, то той не
разполага с възможност едновременно под формата на неустойка да претендира изпълнение
по прекратен договор и то при това без сам да предлага насрещно изпълнение. Ако приемем
обратното то, доставчикът ще получи имуществена облага от абоната в размер, какъвто би
получил, ако договорът не беше прекратен, но в случая без да предоставя достъп до мрежата
си, респективно без да предоставя мобилни услуги. С това уговорената в Договора и
Приложенията към него неустойка излиза много извън типичната си обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, което води до значително неравновесие между
правата и задълженията на мобилния оператор и на абоната, създавайки условия за
нарушаване на принципа на справедливост. Следва да се отбележи, че неустойка за
оператора при прекратяване на договора по негова вина не е предвидена, което също е
аргумент за неравнопоставеността на страните и противоречи на принципа за
добросъвестност.
Не се дължи и неустойка за дадена отстъпка от цената на абонамента и от цената на
устройството, дадено на лизинг, защото при разваляне на договора за мобилни услуги, тези
суми се дължат занапред и уговорката за неустойка излиза извън присъщите й функции.
Същата е и неравноправна по изложените по-горе съображения.
По отношение на неустойката за невърнато оборудване: По делото не установява
оборудване да е било предоставено на абоната, поради бездействието на ищеца – същият не
е представил приемо-предавателните протоколи за оборудването, съгласно изискванията на
договора. Действително в съдебно заседание ответницата е направила изявление, чрез
пълномощника си, че в дома й има невърнато оборудване, но остава неизяснен въпросът
какво точно оборудване е прието от нея. Следва да се допълни, че задължението за
заплащане на обезщетение за невърнато оборудване няма характера на неустойка, поради
което ищецът следва да докаже не само предаването на вещите, но и тяхната стойност. По
делото не е представен ценоразпис на оператора, което води до извода, че претенцията освен
по основание, не е доказана и по размер.
В настоящото производство се претендира и сума за неустойка, като цена за
допълнителна екстра за номер в размер на 55.20 лв., каквато не е уговорена. Дори и да е
уговорена обаче, съдът намира, че същата е неравноправна по съображенията, изложени по
отношение на неустойката за отстъпка от цената на месечните абонаменти и отстъпка от
цената на устройствата за изплащане.
6
Ищецът не доказва и претендираното обезщетение за обработка на просрочени
задължения в размер на 2 лв., тъй като не е представил тарифа, от който да се установи
дължимостта на вземането.
Доколкото задължението за лихва е винаги акцесорно и предполага наличността на
главно задължение, то съдът намира, че лихвата върху общия размер на неустойката от
587.68 лв. е недължима, поради неоснователността на претенцията за неустойки.
При този изход на делото, претенцията на ищеца за присъждане на съдебните
разноски направени както в настоящото, така и в заповедното производство се явява
частично основателна. В заповедното производство са направени разноски в размер на общо
75 лв., от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсулско възнаграждение. В исковото
са направени разноски за заплатена държавна такса в размер на 143.44 лв., както и
юрисконсулско възнаграждение определено от съда в размер на 100 лв.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноски съразмерно с уважената част от исковете или сума в размер на 20.56 лв. в
заповедното производство и сума 66.74 лв. в исковото производство.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че В. В. М. с ЕГН ********** с адрес
гр.Ш, ул.“Д Д“ № ** ет.3, ап.6 дължи на „*********“ ЕАД с ЕИК ********** със седалище
и адрес на управление гр.С, район „Илинден“, ул.“К“ № 1, представлявано от А В Д и М М,
чрез юрисконсулт П П, сумата от 179.26 лв. (сто седемдесет и девет лева и двадесет и
шест стотинки), представляваща неплатени суми за предоставени електронни съобщителни
услуги по Договор № ********* от **/**/****г., по който са издадени фактури за
дължимите суми за периода **/**/**** г. – **/**/****г. и 49.20 лв. (четиридесет и девет
лева и двадесет стотинки), представляваща мораторна лихва върху вземането считано от
датата, представляваща първия ден на забавата до **/**/**** г., както и сумата от 17.82 лв.
(седемнадесет лева и осемдесет и две стотинки) за неплатени суми за закупено устройство
на изплащане и 4.05 лв. (четири лева и пет стотинки), представляващи мораторна лихва
върху вземането за периода от **/**/****г. до **/**/****г., ведно със законната лихва върху
вземанията, считано от депозиране на заявлението в съда – **/**/****г. до окончателното
изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № ***/**/**/****г. за
изпълнение на парично вземане по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*********“ ЕАД с ЕИК ********** (с предишно
наименование „******“ЕАД) срещу В. В. М. с ЕГН ********** иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.92, ал.1 от ЗЗД за
7
признаване на установено в отношенията между страните, че ищеца има вземане от
ответника за сумата от 587.68 лв., представляваща общ размер на неустойките за предсрочно
прекратяване на Договор № ********* от **/**/****г., ведно със законната лихва върху нея
от депозиране на заявлението в съда – **/**/****г. до окончателното изплащане на
вземането, както и за сумата в размер на 111.57 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата, за които вземания е издадена Заповед № ***/**/**/****г. за изпълнение на
парично вземане по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК В. В. М. с ЕГН ********** да заплати на
„*********“ ЕАД с ЕИК ********** сумата от 66.74 лв. (шестдесет и шест лева и
седемдесет и четири стотинки), представляваща направените в исковото производство
разноски, както и сумата от 20.56 лв. (двадесет лева и петдесет и шест стотинки),
представляваща направените в заповедното производство разноски от ищеца, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
8