Решение по дело №226/2020 на Районен съд - Гълъбово

Номер на акта: 260008
Дата: 4 ноември 2020 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия: Боряна Огнянова Христова
Дело: 20205550100226
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ №

гр. Гълъбово, 04.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ГЪЛЪБОВO, ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРЯНА ХРИСТОВА

 

            при секретаря Антоанета Делчева, като разгледа докладваното от съдия Христова гражданско дело № 226 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е за развод с правно основание чл. 49 от СК и е образувано по искова молба от К.М.К. против Д.Д.К..

В исковата молба ищецът сочи, че страните сключили граждански брак на 21.04.1991 г. в с. М.. От брака имали роден един син, понастоящем пълнолетен. От близо 10 години страните били окончателно разделени. Всеки живеел отделно, нямали никакви физически и духовни контакти. Бракът бил лишен от всякакво съдържание и смисъл и увреден до степен на непоправимост. Бракът бил дълбоко и непоправимо разстроен, не можел повече да съществува и неговото съществуване не било в интерес на страните.

Иска се прекратяване на граждански брак с развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината; предоставяне ползването на семейното жилище на ищеца; постановяване след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачната си фамилия.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на ответницата, като в указания срок не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба. Процесуалният му представител развива съображения, че бракът между страните не може да бъде запазен и неговото съществуване не е в интерес на страните. Сочи, че раздялата датира от доста години – повече от 10, а от свидетелските показания става ясно, че при толкова дълга раздяла между тях са разпаднати всякакви духовни и физически контакти, поради което с оглед дълбокото и непоправимо разстройство на брака, същият следва да бъде прекратен на това основание, като съдът се произнесе и относно въпросите за ползване на семейното жилище и за фамилията на ответницата.

В съдебно заседание ищцата оспорва исковата молба, твърди, че вина за развода има ищецът.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:

Страните по делото са съпрузи – сключили са граждански брак на 21.04.1991 г. в с. М.. От брака си имат едно дете, понастоящем пълнолетно. От показанията на разпитаните по делото пред съда свидетели Г.К.Г. и К.М.И. се установява, че съпрузите не живеят заедно от петнадесет години. Били са разделени фактически, като съпругът живеел в жилището в гр. Гълъбово, а съпругата се е изнесла оттам около 2004-та година и не се е връщала повече. Оттогава никой от свидетелите не е виждал ответницата на този адрес.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че отношенията между съпрузите не са такива, които са присъщи за едно семейство. Бракът между тях в съществуващия му вид е изпразнен от  необходимо според закона и добрите нрави съдържание. Поведението на съпрузите е трайно установено – двамата живеят разделени и не поддържат връзка в продължение на 15 години. С оглед на установените факти и обстоятелства съдът намира, че действително бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Такъв брак съществува само формално и запазването му не е ничий интерес. Тъй като ищецът иска съдът да не се произнася по въпроса за вината, то съдът няма да излага съображения относно причината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

Съдът няма да се произнася и по въпроса за упражняването на родителските права, местоживеенето на децата и издръжката, тъй като те не са предмет на спора.

Не се спори по делото, а и от показанията на свидетеля К.М.И. се установява, че семейното жилище на страните е ап. ** в блок **, вх. *, кв. „*“. Ищецът е направил искане да му се предостави ползването на семейното жилище, ответницата не е направила такова искане, самата тя не живее на този адрес повече от 15 години и не оспорва претенцията на ищеца в това отношение. Поради изложеното съдът следва да предостави ползването на семейното жилище на ищеца.

Относно фамилното име, съдът намира следното. Въпросът за фамилното име на съпрузите след развода се поставя, ако при сключване на брака, някой от тях е приел фамилното име на другия, или го е добавил към своето, съгласно чл. 12 от СК. По делото се установи, че след сключване на брака ответницата е приела фамилното име на съпруга си (К.).

Новата уредба в чл. 53 от СК, за разлика от отменените в СК от 1968 г. и СК от 1985 г. не поставя въпроса за фамилното име в зависимост от волята /респ. разрешението/ на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака. В този смисъл, с новия СК от 2009 г. е променено изходното начало на уредбата, като принципът на изгубване е заменен с принципа на запазване на брачното фамилно име. Нормата на чл. 53 от СК предвижда, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Ако в брачния процес, съпругът, приел фамилията на другия съпруг, не заяви желание за промяна на фамилното си име, той запазва брачната си фамилия. Съгласието, или противопоставянето на съпруга – първоначален титуляр на името, вече е ирелевантно за възможността след развода другият съпруг да продължи да носи неговото име (така Определение №261 от 03.04.2014 г. по частно гражданско дело №1772/2014 г., IV ГО на ВКС). В настоящото производство съпругът, приел фамилията на другия съпруг (т.е. ответницата), не е заявила желание за промяна на фамилното си име, поради което и искането на ищеца да бъде поставено тя да възстанови предбрачното си фамилно име е неоснователно. Разпоредбата на чл. 53 от СК не отдава правно значение на волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака (така Определение №344 от 31.03.2015 г. по гр. д. № 6656/2014 г., III ГО). Процесуална възможност да се иска промяна на брачното фамилно име от страна на „титуляра“ на брачната фамилия не съществува по сега действащия СК (цитираното Определение №261/03.04.2014 г.).

Воден от горните мотиви, Районен съд Гълъбово

 

РЕШИ:

 ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между К.М.К., ЕГН **********,***, и Д.Д.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, сключен с акт за граждански брак № 2 от 21.04.1991 г. в с. М., общ. Г., обл. С.З., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Д.Д.К. да продължи да носи фамилното име К..

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Г., кв. „С.“, блок **, вх. *, ап. **, на съпруга К.М.К..

ОПРЕДЕЛЯ държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева, от които 25 лева са внесени предварително от ищеца, като ОСЪЖДА Д.Д.К., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на държавата по сметка на Районен съд Гълъбово сума в размер на 25 (двадесет и пет) лева, представляваща окончателна дължима държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК на страните да се връчи препис от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /П/