Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд първо гражданско отделение в открито заседание на дeсети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар
Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело
№ 3680 по описа за 2021 година, прецени:
Делото е образувано по предявен от А.Д.Х. срещу „З.Л.и.“
АД *** осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 2 от КЗ, за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лева за неимуществени
вреди – болка и страдание от травматични увреждания, претърпени при ПТП
на16.11.2019 г. в гр. София, Северна скоростна тангента, с твърдение за
виновното му причиняване от И.Б.И.при управление на т.а. „МАН ТГС“ с рег. № *****.
Пълномощниците
на ищцата А.Д.Х. излагат, че на 16.11.2019 г. в гр. София, на Северна скоростна
тангента в района на 14-ти километър водачът на т.а. „МАН ТГС“ с рег. № ***** И.Б.И.рязко
и неочаквано преминал с автомобила от крайната дясна лента към крайната лява
лента. При тази маневра водачът на товарния автомобил отнел предимството на
управлявания от ищцата л.а. „Хюндай И30 с рег. № *****, движещ се в най-лявата
лента за движение, вследствие на което настъпило ПТП между двете МПС. Вследствие
на товаищцата получила следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана
на главата челно вляво; средно тежка мозъчна травма; пнефмоцефалия вдясно;
контузионни огнища вляво дълбоко темпорално и вдясно окципитално; линеарна
фрактура на челната кост и горната стена на лява орбита; контузия на главата
челно. Пострадалата била приета в УМБАЛ „Св. Анна“ първоначално в КАИЛ, а
впоследствие в Клиника по неврохирургия. В лечебното заведение ѝ била
извършена оперативна интервенция на разкъсно-контузната рана вляво. По време на
престоя си в болницата ищцата изпитвала силни болки и пристъпи на мигрена и гадене, които не се
влияели от болкоуспокояващи лекарства. Са период от 6 месеца след получените
травми ищцата изпитвала постоянно главоболие, замаяност, световъртеж, загуба на
координация на мускулите, гадене, нарушено равновесиенарушения в зрението, шум
в ушите. Състоянието на ищцата наложило помощ от близките ѝ, които да
ѝ съдействат за обикновените ежедневни нужди. Състоянието на ищцата
продължавало и към момента на предявяването на иска. Инцидентът дал отражение и
на психиката на ищцата, която страдала от нарушения на съня, понижено
настроение, тревожност, нарушение на паметта и вниманието, затруднена
концентрация. Постоянната нужда от помощ от близките ѝ създали у ищцата
чувство за безпомощност и малоценност, което се отразили негативно върху
психиката и оценката ѝ. Стресовите посттравматични състояния довели до
нарушения в социалния живот на ищцата, , препятствали упражняването на
обикновени битови дейности.
За
автомобила, управляван от виновния според ищцата водач, бела сключена
застраховка „гражданска отговорност“ с ответното дружество. С молба от
10.11.2020 г. била подадена претенция към ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение, на която нямало отговор в тримесечния срок.
На
основание изложените обстоятелства, в исковата молба се прави искане до съда да
осъди ответника „З.Л.и.“ АД *** да
заплати на ищцата А.Д.Х. застрахователно обезщетение в размер на
100 000 лева за претърпени неимуществени вреди, ведно с лихва за забавна
от датата на завеждане на претенцията пред ответника до окончателното
изплащане.
Ответникът
„З.Л.и.“ АД *** оспорва иска със следните
възражения:
-
оспорване на твърдения механизъм на ПТП и оспорване на твърдението за
настъпването му изключително поради нарушения на застрахования водач на
товарния автомобил;
-
възражение за съпричиняване от ищцата, поради допуснати и от нейна страна
нарушения в причинна връзка с ПТП;
-
оспорване на твърденията за претърпени болки и страдания, тяхната
продължителност и интензивност;
-
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение;
-
оспорване на претенцията за законна лихва.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
установи следното:
С
доклада по делото е прието за безспорно и ненужждаещо се от доказване наличието
на застраховка „гражданска отговорност“
с ответника „З.Л.и.“ АД *** за товарен автомобил „МАН ТГС“ с рег. № *****, съгласно
полица № BG/22/119001295040, в сила към дата 16.11.2019
г. Приет е за безспорен
фактът на настъпило ПТП на 16.11.2019 г. в гр. София, Северна тангентаплатно за
движение към „Ботевградско шосе“ между т.а. „МАН ТГС“ с рег. № *****, управляван
от И.Б.И., и л.а. „Хюндай И30“ с рег. № *****, управляван от А.Д.Х..
В хода на производството е установено, че образуваното
наказателно производство за настъпилото ПТП е приключило с влязъл в сила
съдебен акт – решение от 24.03.2021 г. по НАХД № 2564/2021 г. на СРС,
постановено по реда на глава XXVIII от НПК, влязло
в сила на 09.04.2021 г., с което водачът на товарния автомобил „МАН ТГС“ с рег. № ***** И.Б.И.е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б“ предл.
второ от НК и на основание чл. 78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност
и му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Решението на
наказателния съд по чл. 78а от НК има характер на влязла в сила присъда по смисъла
на чл. 300 от ГПК и е задължително за гражданския съд относно извършването на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Доколкото механизмът
на настъпването на ПТП и действията на застрахования водач И.Б.И.са част от
деянието, установено с влязъл в сила съдебен акт, приетата в мотивите на
решението на наказателния съд фактическа обстановка следва да се счита
установена по настоящото гражданско дело. Следва да се приеме за безспорно
установено, че на 16.11.2019 г. около 7:50 ч. в гр. София – Северна скоростна
тангента, платното за движение към бул. „Ботевградско шосе“ застрахованият
водач И.Б.И.при управление на т.а. „МАН ТГС“ с рег. № ***** със скорост 55
км/ч. предприел маневра преминаване от крайна дясна лента, през средна лента в
крайна лява лента за движение, като отнел предимството на движещия се по тази
лента л.а. „Хюндай И30“ с рег. № *****, управляван от ищцата А.Д.Х. със скорост
119 км/ч. Ищцата предприела аварийно спиране, но не успяла да предотврати удара
на управлявания от нея лек автомобил с товарния автомобил, навлязъл в лявата
лента за движение. След удара л.а. „Хюндай“ се отклонил от траекторията си на
движение, ударил се в друг лек автомобил, след което се установил в покой в
средната пътна лента. Установено е безспорно от съдебния акт на наказателния
съд, че причината за настъпването на ПТП са неправомерните действия на водача
на т.а. „МАН ТГС“ с рег. № *****, който предприел маневра преминаване в лява
лента за движение на платното, без да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, пред него или преминават
покрай него и без да пропусне л.а. „Хюндай И30“ с рег. № *****, управляван от
ищцата А.Д., който се движел в лявата лента за движение – нарушение на чл. 25
ал. 1 и 2 от ЗДвП.
Претърпените от пострадалата травматични увреждания и
причинната връзка между тях и ПТП се установяват от доказателствата по
наказателното производство, представената медицинска документация и изготвената
съдебно-медицинска експертиза. Установява се, че вследствие ПТП ищцата получила
следните травматични увреждания: контузия на мозъка със средна степен на
тежест; контузионно-кръвоизливно огнище в базалните отдели на левия слепоочен
дял на мозъка; малки контузионно-кръвоизливни огнища в десния окципитален дял
на мозъка; счупване на основата на черепа в областта на предна черепна ямка; навлизане
на въздух в черепната кухина челно (пневмоцефалия); счупване на лява челна кост
на черепа; счупване на левия челен синус – предна, задна и латерална стени с травматичен кръвоизлив в него; счупване на горна и медиална стени на лява
орбита; счупване на горна и латерална стени на дясна орбита; счупване на
етмоидалната кост с травматичен кръвоизлив в етмоидалните клетки. Уврежданията
са причинили разстройство на здравето, временно опасно за живота и проникващо
нараняване в черепната кухина. Последното е било предпоставка за развитие на
възпалителен процес – менингит, което е било предотвратено от своевременните и
адекватни действия на реанимационния екип при провеждане на лечението в УМБАЛ
„Св. Анна“ гр. София (отговор на задача 3, л. 106). Според заключението на
вещото лице, възстановителният период от претърпените увреждания е до една
година (отговор на задача 4). При прегледа на ищцата се е установило пълно
възстановяване.
За установяване състоянието на ищцата след произшествието,
е изготвена съдебно-психологична експертиза. Според заключението на вещото
лице, непосредствено след произшествието е имало загуба на съзнание при ищцата,
последвано от гравоболие, виене на свят, ретроградна и антероградна амнезия (л.
125). Вещото лице по психологичната експертиза не е констатирало
посттравматично разстройство на съзнанието и психични промени с болестен
характер вследствие произшествието и претърпените травматични увреждания.
По делото е разпитана като свидетел В.Г.Г.-Х. – майка
на ищцата. Според нейните показания, непосредствено след произшествието ищцата не
е била контактна и в съзнание, а впоследствие дезориентирана. По време на
престоя си в лечебното заведение и впоследствие при домашното си лечение и възстановяване
е имала нужда от помощ на близки. Силните болки на ищцата наложили приемане на
болкоуспокояващи лекарства. Състоянието ѝ наложило ограничаване на
социалните контакти, забрана за четене и гледане на телевизия. Това причинило
промяна в характера и емоционалното състояние на ищцата.
Така изложените обстоятелства обуславят следните
правни изводи на първоинстанционния съд:
Виновното
причиняване на ПТП и настъпилите
вследствие на това травматични увреждания имат характер на застрахователно
събитие по смисъла на § 1 т. 4 от ДР във вр. с чл. 394 от КЗ и са основание за
възникване на задължение на ответника „З.Л.и.“ АД за заплащане на
застрахователно обезщетение. Неговият размер следва да се определи според характера и интензивността на
претърпените неимуществени вреди, установени по делото. Травматичните
увреждания, получени при ПТП, са довели до непосредствена опасност за живота на
ищцата и наложили болнично лечение. Безспорно уврежданията, лечението и възстановяването
са били свързани с продължителни усещания за болка, което се установява от
свидетелските показания и косвено се доказва от предписаните болкоуспокояващи
лекарства. Характерът и тежестта на травматичните увреждания обусловили
невъзможност в началния етап на лечението и възстановяването си ищцата са се
обслужва сама в ежедневните си нужди, поради което се нуждаела от чужда помощ.
Проведеното лечение и възстановителният период били съпроводени с промяна на
ежедневния начин на живот на ищцата за дълго време – около година, което
безспорно е било свързано с дискомфорт. Тези увреждания, преценени в своята
съвкупност, обуславят извода на съда, че справедливият размер на дължимото
застрахователно обезщетение е 50 000 лева. Искът с правно основание чл. 432
от КЗ е основателен до този размер. Върху присъденото обезщетение ответникът
дължи законна лихва от датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна
претенция от увреденото лице към застрахователя – 10.11.2020 г., на основание
чл. 429 ал. 3 изр. 2 от КЗ.
Искът
е неоснователен в частта му над 50 000 лева до пълния предявен размер от
100 000 лева. От съдебно-медицинската експертиза е видно, че към момента
на освидетелстването за целите на експертизата ищцата е била възстановена, в
добро общо състояние, без данни за отпадна неврологична симптоматика (СМЕ зад.
5 л. 106). Не са установени посттравматично разстройство на съзнанието или
последващи психични промени с болестен характер. Продължаващите епизодични
усещания за болка, констатирани от вещите лица, не са интензивни или постоянни
и не са основание за присъждане на обезщетение в по-висок размер от приетия от
съда за справедлив.
Не се доказа съпричиняване на
деликта от страна на ищцата, на което се позовава ответникът. По делото не са
установени данни за нарушения на правилата за движение от ищцата, които да са в
причинна връзка с ПТП.
Ответникът дължи на пълномощника на
ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер 1765 лева, а по
сметка на СГС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 2000 лева
и разноски в размер на 400 лева.
Ищцата А.Д.Х. дължи на ответника „З.Л.и.“
АД разноски в размер на 25 лева, според отхвърлената част от иска. Съдът
определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в размер на 400
лева, от което ищцата следва да заплати 200 лева, според отхвърлената част от
иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „З.Л.и.“ АД ***, ЕИК *****,
адрес за призоваване: гр. София бул. „*****да заплати на А.Д.Х. ЕГН **********,
адрес *** сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени при ПТП на 16.11.2019 г.
в гр. София, Северна скоростна тангента, виновно причинено от И.Б.И.при
управление на т.а. „МАН ТГС“ с рег. № *****, ведно със законната лихва от 10.11.2020 г. до окончателното
изплащане, като отхвърля предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в частта му над 50 000 лева
до предявения размер от 100 000 лева.
Осъжда „З.Л.и.“ АД да заплати на адвокат
Г.Й.Й. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер 1765 лева, а по
сметка на СГС държавна такса в размер на 2000 лева и разноски в размер на 400
лева.
Осъжда А.Д.Х. да заплати на
ответника „З.Л.и.“ АД разноски в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двумесечен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: