Решение по дело №126/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е №.......

                        

                                            град Ловеч, 10.10.2019 година

                                              

                                   В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:   

                                    

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

 

при секретаря                   ГАЛИНА АВРАМОВА               като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 126 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производство по чл.226 от Кодекса за застраховане.

Съдът е сезиран с искова молба от М.С.М., ЕГН **********,***, представлявана от Адвокатско дружество „Б., Ангелова, Д.", рег. по ф.д. № 416/2017 г. по описа на СГС, код по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Княз Борис I" № 134, ет. 1, ап. 2, чрез адв. А.Д. - САК, моб.: **********, със съдебен адрес:***, срещу Застрахователно акционерно дружество „*****" АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, с цена на иска 40 000 лева - неимуществени вреди. Посочва че доверителката им е пострадала при ПТП, настъпило на 11.01.2018 г. в гр. т., на ул. ****, около 7.30 часа. ПТП е настъпило по следния начин: при пресичане на пешеходна пътека пешеходката М.М. е блъсната от лек автомобил ****, собственост на ВПЦ, управляван от Т.М.М.. Във връзка със събитието е образувано НОХД № 215/ 2018 г. по описа на Районен съд гр. т..

С влязла в сила присъда № 7 от 09.07.2018 г. по НОХД № 215/ 2018 г. на Районен съд гр. т., водачът Т.М. е признат за виновен в това, че на 11.01.2018 г., в гр. т., при управление на лек автомобил марка ****, е нарушил правилата за движение по пътищата — чл. 119, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пресичащата от дясно наляво по посока на движението на автомобила пешеходката М.С.М., изразяваща се в травматично счупване на 11-ти гръден прешлен, обуславящо затруднение движения на снагата за около 8 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал.З, предл. последно, б. „а", преди. 2-ро във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, във вр. с чл. 119, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на 4 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от 3 години.

Т.М., като водач на лек автомобил ****е застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователна полица № ВG/**/117002860331/ 27.10.2017 г. при ответника Застрахователно акционерно дружество „****" АД, валидна към датата на събитието.

В резултат на описаното произшествие ищцата получила фрактура на единадесети гръден прешлен. Първоначално с линейка на Спешна помощ постарадалата е откарана в МБАЛ - Ловеч, където е констатирано, че се нуждае от преглед от ортопед. Поради липса на ортопедично отделение в болницата, М.М. *** е консултирана от ортопед и й е направена компютърна томография на гръбначния стълб. Поради липса на специалисти - хирургични ортопеди в болницата в гр. т., пациентката е насочена към МБАЛ „Св. Панталеймон - Плевен" ООД за лечение.

М.М. постъпва в МБАЛ „Св. Панталеймон - Плевен" ООД на 11.01.2018 г. След извършени прегледи, консултации и разчитане на компютърната томография от МБАЛ -т., й е поставена диагноза: Контузио корпорис генерализата (контузия на тялото). Контузио ин регио лумбалис (контузия в лумбалната/кръстната област). Остеохондрозис вертебралис (остеохондроза на прешлените на гръбначния стълб). Обс. Фрактура ЛЗ 862.0.

От компютърната томография са приели, че е налице: Ретролистеза на ниво Л5-С1. Компресионна фрактура на тялото на ЛЗ (трети лумбален прешлен) с вклиняване на фрагментите и дорзална миграция на левия фрагмент с последваща деформация на вертебралния канал.

От направената рентгенография са установени: Торако-лумбална спондилоартроза. Компресионна фрактура на Л2 (втори лумбален прешлен). Лумбална остеохондроза на ниво Л5-ЕС1. Суспекция за лека спондилолистеза на ниво Л4-Л5.

Уврежданията са довели до силни и непрекъснати болки в раменния пояс, гърба и кръста на доверителката им, за което са й предписани обезболяващи средства и е назначен постелен режим. За обслужване на физиологичните й нужди се е нуждаела от помощта на близките си, тъй като е трябвало да бъде в покой, неподвижна.

В МБАЛ „Св. Панталеймон - Плевен" ООД е насрочена оперативна интервенция за стабилизация на счупения прешлен.

Тъй като болките станали по-интензивни в гръдната област на гърба, е направена консултация в МБАЛ „Сердика" ЕООД, гр. София, където при разчитане на компютърната томография направена в МБАЛ - т. е установено счупване на Th 11 (гръден прешлен). Поради тази причината, планираната в болницата в Плевен хирургична интервенция за стабилизация на лумбален (кръстен) прешлен е отказана и М.М. е напуснала МБАЛ „Св. Панталеймон - Плевен" на 13.01.2018 г.

По препоръка на д-р Тивчев от МБАЛ „Сердика" ЕООД М.М. прекарва следващите 10 дни в домашни условия, на легло, обездвижена. През този период за нея се е грижил синът й, който й е помагал в обслужването и храненето.

На 24.01.2018 г. доверителката им постъпила в МБАЛ „Сердика" ЕООД. Направени са й рентенография, консултация с травмотолог, консултативни прегледи с интернист и анестезиолог и кръвни изследвания. Поставена й е диагноза: фрактура вертебре Тh 11 и е назначено оперативно лечение - вертебропластика. Операцията е извършена на 24.01.2018 г. При операцията послойно е проникнато до спинозните процесуси, възстановена е височината на прешленовите тела посредством инструмент палпатор. Под ренгенов контрол, през педикулите Тh 11, в прешленните тела са пласирани троакарни игли, през които под налягане е инжектиран костен цимент с цел укрепване и задържане на постигнатата репозиция.

След операцията е проведено антибиотично лечение, антикоагулантна терапия и са приемани обезболяващи лекарства.

Доверителката им е изписана на 26.01.2018 г., временно нетрудоспособна, с препоръка за провеждане на ЛФК за заздравяване на паравертебралната мускулатура, както и рехабилитация в болнични условия.

Първите две седмици след изписването й от болница „Сердика" М.М. е била преобладаващо на постелен режим, като единствените й движения са били за обслужване на физиологичните и хигиенните й нужди. През този период същата е търпяла значителни по своята интензивност болки в областта на гръдния отдел на гръбначния стълб, движенията й са били ограничени, изправянето и ходенето е ставало само с чужда помощ, като в този период за нея са полагали грижи децата й. Допълнително, доверителката ни е преживяла изключителен стрес от случилото се, както и притеснения за възстановяването й и възможността за възвръщане на способността й за нормално движение и трудова дейност.

През първите 2-3 месеца тя изпитвала интензивни болки в областта на гърба. При падането си от удара на колата е получила натъртвания и болки в кръстната област, които са продължили в рамките на два месеца. Придвижвала се е бавно и несигурно, като при изправянето си се е нуждаела от помощ. Чувствала се нестабилна при ходене, в рамките на 3 месеца движението й е било ограничено само в домашни условия. В следващите 6 месеца възстановяването е било трудно и болезнено, като е изпитвала затруднения при движението на снагата.

Твърдят, че към настоящия момент ищцата продължава да изпитва болки в областта на гърба при изправен стоеж, бързо се уморява, поради което й се налага през чести периоди от време, през няколко часа, да почива в легнало състояние, докато болката отшуми. Изпитва страх от излизане и пресичане на улици. Вследствие на получената травма значително се е влошило качеството на живот на доверителката ни, като същата е загубила значителна част от работоспособността и подвижността си, постоянните болки в гърба са значителни, дори и при обикновени движения като ходене и дори само при състояние на изправен стоеж, като значително се увеличават при всяка промяна на атмосферните условия.

С молба вх. № ЦУ 99-1120/ 12.03.2018 г. на „****" АД, предявили претенция за обезщетение за търпените от М.М. неимуществени вреди, във връзка с получените при ПТП от 11.01.2018 г. телесни увреждания, както и за понесените от нея имуществени вреди. Въз основа на предявената претенция, с преводно нареждане от 06.08.2018 г, ответникът е определил и изплатил на доверителката ни обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева и 289.19 лв. обезщетение за имуществени вреди.

Считат така определения и изплатен от ответника размер на обезщетението за неимуществени вреди за изключително занижен и несъответстващ на търпените от доверителката ни болки и страдания в резултат от процесното събитие.

Предвид изложеното, е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск срещу ответника за заплащане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лева.

Молят да бъдат призовани на съд и след доказване на твърденията в настоящата искова молба, да бъде осъдено Застрахователно акционерно дружество „****" АД да заплати на М.С.М., на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие настъпило на 11.01.2018 г. в гр. т., при което Т.М. при управление на л.а. марка ****, на кръстовището на ул. ****ЕООД, й е нанесъл средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 11 - ти гръден прешлен, като за автомобила на виновния водач е била налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответника, ведно със законната лихва върху дължимата сума от датата на събититето - 11.01.2018 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. Направени са и доказателствени искания.

В срока по чл.367 от ГПК, е постъпил отговор на искова молба от Застрахователно Акционерно Дружество "****" АД, вписано в Търговския регистър, с ЕИК: *****, представлявано от Изпълнителните Директори – А. Л. и Р. Д., чрез Адвокатско дружество "Христова, Т. и И.", представлявано от адв. Т.Т.,***. офис 18. На основание чл, 119, ал. 3 от ГПК, правят възражение за местна подсъдност, като считат, че в случая компетентен да разгледа спора е не Окръжен Съд - гр. Ловеч, а Софийски градски съд, съгласно нормата на чл. 105 ГПК.

Предвид горното, моли да не се дава ход на делото, да бъде прекратено производството пред Окръжен Съд - гр. Ловеч и изпратено за разглеждане пред Софийски градски съд. Излагат съображения за неприложимост на чл. 115 ГПК, позовават се на съдебна практика.

По основателността на исковата претенция: Оспорват твърдението, че в резултат на пътно - транспортното произшествие за ищцата са възникнали всички описани в исковата молба телесни увреждания.

Считат, че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни, необосновани и не са подкрепени с доказателства, същите са прекомерно завишени по размер. Намират размера на иска за неоснователно завишен и прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по изложените по-горе съображения.

Оспорва се твърдението на ищцата, че в следствие на процесното ПТП, търпи неимуществени вреди, които да обуславят претендираните размери на застрахователно обезщетение от 40 000 (четиридесет хиляди] лева до 50 000 (петдесет хиляди) общо претендирано обезщетение.

Твърдят, че ищцата не доказва да е търпяла болки и страдания, които да обосновават търсеното обезщетение. Считаме размера на исковете, предявени по Кодекса на застраховането за прекомерни, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, настъпило като резултат от нарушение на вменените й по смисъла на ЗДвП задължения. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, считат, че размерът на обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на пострадалия. Съгласно съдебната практика обективното съпричиняване е достатъчно за намаляване на обезщетението (в този смисъл е Определение № 739 от 14.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1553/2010 r., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова). Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.

На второ място оспорват изключителната вина на водача Т.М.М. за причиняване на вредоносния резултат, по аргумента на разпоредбата на чл. 300 от ГПК.

На следващо място се оспорва механизма на настъпилото ПТП- описания в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия се.

Посочва се, че процесният пътен инцидент не е настъпил по вина на водача на застрахованото в ЗАД „****" АД МПС.

Твърди се, че в конкретния случай в голяма степен за получените увреждания вина има и пострадалата. М. нарушава правилата на ЗДвП, като преди да навлезе на пешеходната пътека не се съобразява с приближаващите превозни средства. Трябва да се подчертае, че процесното събитие настъпва около 7:30 на 11-ти януари - в период от тъмната част на денонощието, в който видимостта е била ниска, а пътната настилка хлъзгава. От друга страна М. е била облечена с тъмни дрехи, което допълнително затруднява забелязването й от водача на процесното МПС. Няма данни пострадалата да е сигнализирала с ръка относно намерението си да пресече пътното платно, с което да улесни преминаващите шофьори. В данните по делото, дори самата ищца споменава, че не е погледнала в посоката на наближаващото процесно МПС. Ищцата твърди, че не възприема наближаващия процесен автомобил, защото вниманието й било отвлечено от друг автомобил, наближаващ с "бясна скорост". В делото няма данни за наличието на такова МПС, това е и заключението на допълнителната автотехническа експертиза. Поради изложеното няма данни за каквато и да била спасителна реакция от страна на М.. Видно от данните по делото водачът М. е направил всичко по силите, за да предотврати сблъсъка с пешеходката: преди да задейства спирачната система е шофирал със скорост от 30 км./ч., към момента на удара процесния автомобил се е движил с 10,9 км./ч., тъй като е задействана спирачната система. Времето за реакция на М. е било едва 1,2 секунди. Поддържа, че поради напредналата възраст на М. и най-вече, поради занижените си Физически възможности, ишцата не осъзнава на каква опасност се излага. Приносът на пострадалата е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро от ЗЗД. В конкретния случай М. създава реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не е полога необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна е довело до посочените в исковата молба увреждания. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената съдебна практика, при доказан принос (съпричиняване) на пострадалия, обезщетението се намалява, съразмерно с доказания процент на съпричиняване. Съответно, в случай, че се докаже, че за определено събитие, вина имат повече от едно лице, то в този случай отговорността се разпределя между лицата на принципа на съвина.

Не на последно място оспорва твърдението, че за пострадалата са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорваме твърденията за тяхната продължителност. Ищцата не представя убедителни доказателства, от които да е видно, че сочените в исковата молба вреди са в причинно-следствена връзка с ПТП от 11.01.2018 г.

Предвид периода на възстановяване на ищцата, социално-икономическото положение на страната ни и направеното възражение относно съпричиняване на вредоносния резултат, както и размера на минималната и средната работна заплата към момента на настъпване на уврежданията, считат, че предявения размер е неоснователно завишен. Не на последно място М. получава претендираното нея обезщетение от ЗАД "****" АД в размер на 10 289,19 (десет хиляди двеста осемдесет и девет лева и деветнадесет стотинки). Поддържат, че изплатеното обезщетение от Застрахователно Акиионерно Дружество "****" АЛ възмездява напълно Ф.. Изтъкват, че обезщетението за претърпени неумиществени вреди не трябва да води до неоснователното обогатяване на пострадалата, а да отговаря на претърпениете от нея вреди. Ако на ищцата бъде присъден целия претендиран иск заедно с изплатеното обезщетение сумата, която тя ще получи за един и същи вредоносен резултата ще надхвърли 50 000 (петдесет хиляди) лева.

Оспорва се претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск.

На отделно основание, счита иска по акцесорния иск за неоснователен, от момента от който се претендират лихви за забава, тъй като ЗАД „*****" АД не е изпаднало в забава и не дължи лихва върху претенцията както за имуществени, така и върху тази за неимуществени вреди. Молят да се има предвид, че отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищеца. По отношение възражението за местна неподсъдност на делото пред Окръжен съд - гр. Ловеч: Съгласно редакцията на чл. 115, ал. 2 от ГПК, в сила към датата на подаване на исковата молба по настоящото дело, исковете за обезщетение по Кодекса за застраховането на увреденото лице срещу застраховател, ... се предявяват пред съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца (в случая - гр. т.), или по местонастъпване на застрахователното събитие (в случая - гр. т.). Съобразявайки правилата на родовата подсъдност (цената на иска), компетентен да разгледа настоящия иск е Окръжен съд - гр. Ловеч.

Разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ГПК е императивна, специална е спрямо правилото на чл. 105 от ГПК и не може да бъде преодоляна за удобство на ответника и/или за спестяване разноски на страните. Задължението за поемане на направените по делото разноски на всяка от страните зависи от предпроцесуалното им поведение и от изхода на спора, а не от това пред кой съд в страната се разглежда делото.

Поддържат направените и правят нови доказателствени искания, оспорват се част от доказателствените искания на ищеца.

Подаден е допълнителен отговор от Застрахователно Акционерно Дружество "****" АД, в което заявяват, че поддържат подадения отговор на искова молба по аргументите, посочени в него, както и всички направени в него възражения. Възразяват срещу част от направените доказателствени искания по точка 6. и 7, тъй като не става ясно какво цели да установи ищцовата страна с представянето на търсените документи.        

В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. А. Георгиева Д., АД „Б., Ангелова, Д.”***, поддържа исковата си молба и моли да бъде уважена изцяло. Посочва, че от събраните по делото доказателства се установява безспорно вината на застрахованото лице за настъпилото ПТП, вреди и увреждания на доверителката им.Установяват се и получените увреждания, от гласните доказателства и заключението на вещото лице се установяват получените травми и болките и страданията, които търпи. Претендират и направените по делото разноски. Подробни съображения развива в писмено становище.

Ответното дружество се представлява от адв. Т. Иванов Т. ***, който моли да бъде отхвърлени така предявените искове, поддържа отговора и допълнителния отговор. Счита, че не са доказани твърдените болки и вреди и в тази връзка считат, претендираното обезщетение за прекомерно, както и че е налице изплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за неимуществени вреди.  Доразвива съображенията си в писмено становище.

         

 

 

 

 

 

 

 

С молба вх. № ЩУ 99-1120/ 12.03.2018 г. е заявена писмена претенция за изплащане на обезщетение за понесените от ищцата неимуществени вреди, с приложени доказателства. По твърдение на ищцата, неоспорено от ответника, въз основа на така подадената молба е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди и 289.19 лева – имуществени.

        По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетеля Т. М. М., управлявал процесния автомобил и на Д. М.М. - М., дъщеря на ищцата. От тях се установява, че на 11.01.2018 година към 7.15-7.20 часа, в тъмната част на денонощието св. М., отивал на работа с процесния автомобил. Посочва, че бил с малка скорост, тъй като се престроявал вляво, видял в последния момент пресичащата на пешеходната пътека ищца, настинал спирачка, но било хлъзгаво и не можал да спре, поради което я ударил. Твърди, че не е имало улично осветление и не помни да е имало спрели коли.

Свидетелката М. посочва, че в деня на инцидента майка й била транспортирана в болница в град Плевен, но при посещението, преценили, че не й се оказва адекватна лекарска помощ и я откарали в град София, болница Сердика. Изтъква, че там констатирали, че е налице счупване на 11-ти гръден прешлен и я оперирали. Твърди, че болките продължават, в момента ходи, но непосредствено след инцидента била напълно обездвижена, налагало са да се грижат за нея, да й сменят катетър, тъй като сама не можела да се обслужва. Преди инцидента била жизнен и енергичен човек, а сега изпитва сили болки, уморява се лесно, налага се да почива по няколко пъти през деня, тай като не може да стои дълго време права. При движение по улицата се страхува да пресече и по-дълго време изчаква автомобилите дори и да е на пешеходна пътека.

        От назначената и неоспорена от страните  

 

 

 

автотехническа експертиза се установява, че процесното ПТП е станало в тъмната част на денонощието, влажен въздух и пътно платно, при хлъзгав асфалт и още по-хлъзгава зона на бялата боя на пешеходната пътека. Шофьорът е имал видимост към пешеходната пътека и идващите в насрещната лента автомобили. Пострадалата също е имала видимост към автомобила, както и към насрещно идващите автомобили. Водачът е употребил аварийно спирачка, с цел да предотврати удара, но реакцията му е закъсняла и поради това не е успял. Експертът е посочил, че 1.2 сек. е нормалното време за реакция при конкретните условия, като от своя страна пострадалата не е видяла идващия отляво автомобил, тъй като видяла лек автомобил отдясно и е спряла на пешеходната пътека. Експертът е посочил, че съгласно „Ръководство за експертно изследване на ПТП-Ічаст – София 1985 година” за жена на възраст 71 година, средната скорост е 3.2 км/ч = 0.9 м/сек., като в конкретния случай тя е удължила престоя си на пътното платно като е спряла да изчака другия автомобил.

         

 

 

 

             

 

 

 

         

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по чл. 432 от Кодекса за застраховането за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие настъпило на 11.01.2018 г. в гр. т., при което Т.М. при управление на л.а. марка ****, на кръстовището на ул. ****ЕООД, й е нанесъл средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 11 - ти гръден прешлен, като за автомобила на виновния водач е била налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответника, ведно със законната лихва върху дължимата сума от датата на събититето - 11.01.2018 г. до окончателното й изплащане.

В конкретния казус се установява, че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”. По делото са представени доказателства, че е изпълнена процедурата по чл. 380 от КЗ - с молба вх. вх. № ЩУ 99-1120/ 12.03.2018 г. е заявена писмена претенция за изплащане на обезщетение за понесените от ищцата неимуществени вреди, с приложени доказателства. По твърдение на ищцата, неоспорено от ответника, въз основа на така подадената молба е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди и 289.19 лева – имуществени.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по договор „Гражданска отговорност”, следва да се установят кумулативните предпоставки за наличие на деликтна отговорност по чл. 45 от ЗЗД на застрахования -  противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна връзка и вина. В конкретния случай тези елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД са установени с присъда №7/ 09.07.2018 година, постановена по нохд № 215/ 2018 година Т.М.М. е признат за виновен в това, че на 11.01.2018 година около 07.20 часа в град т., Област Ловеч, на ул. „ ****” при дом № *****” ЕООД) при управление на лек автомобил марка *****, собственост на ВПЦ от град т., с посока на движение от ж.к. „Младост” към транспортен мост, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 119, ал.1 и чл. 20, ал.2 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пресичащата от дясно наляво по посока на движението на автомобила пешеходка М.С.М. ***, изразяваща се в травматично счупване на единадесети гръден прешлен, обуславящо затруднение движение на снагата за около осем месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр. последно, б. „а”, пр.2, вр. чл. 342, ал.1, предл. 3 от НК, вр. чл. 119, ал.1 и чл. 20, ал.2 от ЗДвП и чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено, с изпитателен срок три години. По силата на чл. 300 от ГПК, постановеното от наказателния съд обвързва гражданския съд.

             

 

 

 

Причинната връзка между деянието и вредите се установяват от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, както и от събраните гласни доказателства. От заключението на експерта се установяват причинените на М.С.М., на 70 година към онзи момент, е причинено травматично счупване единадесети гръден прешлен с последващо оперативно лечение, което е обусловило затруднение движенията на снагата за около една година, с оглед тежестта на счупването и възрастта на пострадалата. Съгласно заключението получените увреждания кореспондират с механизма на настъпване на ПТП.

В настоящия случай съдът съобразява характера на причинените телесни увреждания – травматично счупване на единадесети гръден прешлен, обуславящо затруднение на движенията на снагата за около година, касае се за едно увреждане. Продължителността на страданието - болките са значителни предимно след около два месеца от произшествието, като след това са с по-малък интензитет. От друга страна се установява оперативна интервенция, която обуславя допълнителни болки и страдания.

Ответникът е направил възражение за съпричиняване вредоносния резултат от пострадалата, изразяващо се в това, че същата е нарушила правилата за движение, като не се е огледала преди да навлезе на пътното платно, движила се е бавно и освен това е спряла на пешеходната пътека, като е била в тъмни дрехи. Предпоставка за приложение разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ГПК е увреденият да е допринесъл с поведението си за настъпване на вредите. В конкретния случай се установява причинна връзка между поведението на пострадалата и настъпилия вредоносен резултат единствено, поради това, че същата е спряла на пешеходната пътека, който факт не се оспорва. Не се установява безспорно наличието на друг автомобил, който да е причина за това поведение на пострадалата. В този смисъл е налице нарушение на чл. 113, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което при действието на т.6 от Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК е налице съпричиняване, а възражението на процесуалния представител на ищцата за липса на такова, с оглед разпоредбата на чл. 119, ал.5 от ЗДвП, е неоснователно.  От друга страна недоказано е твърдението на ответника, че пострадалата е нарушила и други правила за движение – не се е огледала чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и че е била с тъмни дрехи. При това положение съдът счита, че следва да се приеме съпричиняване в размер на 20 % и в този смисъл следва да бъде намалено определеното обезщетение с 5 000 лева.

Следва да се съобрази и изплатено от застрахователя обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева.

 

 

 

            При този изход на  

 

 

 

             

 

 

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

         

 

 

 

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „*****" АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,, на основание чл.432 от Кодекс за застраховането и чл.86 от ЗЗД, да заплати на М.С.М., ЕГН **********,***, сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, по банкова сметка *** М.С.М. IBAN: ***, BIC***, „Банка пиреос България” АД, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди при пътнотранспортно произшествие настъпило на 11.01.2018 г. в гр. т., при което Т.М. при управление на л.а. марка ****, на кръстовището на ул. ****ЕООД, й е нанесъл средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 11 - ти гръден прешлен, като за автомобила на виновния водач е била налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответника, ведно със законната лихва върху дължимата сума от датата на събитието - 11.01.2018 г. до окончателното й изплащане, като искът за сумата от 30 000 лева до пълния претендиран размер от сумата 40 000 лева, като неоснователен и недоказан отхвърля.

             

 

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

 

                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: