РЕШЕНИЕ
№ 474
гр. Стара Загора, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20245530100581 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявен е конститутивен иск за намаляване на завещателно
разпореждане с правно основание чл. 30, ал.1 от ЗН.
Ищцата Н. С. А. твърди, че с ответника В. С. А. са брат и сестра, като
заедно с братовчедка им Е. А. П. са наследници по закон на техния дядо В. А.
И. починал на ******** г. Тъй като бащата на ищцата С. В. А. починал през
2005 г., т.е. преди баща си, то на основание чл. 10, ал. 1 ЗН страните по
делото, като негови единствени деца, го замествали в наследяването на дядо
им В. И., а по същия начин братовчедка им Е. А. П. замества своя баща А. В.
А., който също е починал преди дядо им.
Със саморъчно завещание от ********* г. В. А. И. е направил
универсално завещателно разпореждане в полза на ответника, като му е
завещал цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към
момента на смъртта си и го обявява за свой универсален наследник.
Саморъчното завещание било обявено с Протокол за обявяване от ********
година на нотариус ************, нотариус рег. №*** с район на действие
Старозагорски Районен съд и вписано в Службата по вписванията в *******
вх. peг. № ***/********** г., акт № ****, том 1-ви, книга ВПИСВАНИЯ.
1
Разпореждайки се с цялото си имущество в полза на единия от своите
законни наследници - ответника, наследодателят В. А. И. е накърнил
запазената част на ищцата, която се равнявала на 1/6 от имуществото му към
момента на неговата смърт /така разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН/. Тъй като
завещателното разпореждане, обективирано в саморъчното завещание от
********* г. било универсално и с него наследодателят се е разпоредил с
цялото си имущество, то съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН лицето, в полза на което е
направено, придобивало не само всички права на наследодателя, на и ставало
отговорно за всички негови задължения. В тази хипотеза когато наследник по
закон, който притежава запазена част упражни това свое право като поискал
намаляване на завещателно разпореждане и възстановяване на запазената
част, не било нужно да бъде образувана маса по чл. 31 ЗН, а намалението
следвало да се извърши направо в дробна част, съответстваща на запазената
част на наследника по закон. В моя полза на ищцата нямало извършени
никакви завети нито дарения от наследодателя В. А. Д.. Конкретният правен
интерес да заведе настоящият иск по чл. 30, ал. 3 било висящото пред
Окръжен съд Стара Загора въззивно гр.дело № 614/2023 г. с предмет
разваляне на договор за издръжка и гледане, сключен през 2012 г., с който В.
А. И. прехвърлил на ищцата и на ответника 4/6 от апартамент, находящ се в
град Стара Загора, по което дело В. А. И. бил ищец. След смъртта му, която
настъпила по време на производството пред втората инстанция, а
впоследствие ВКС отменил решението й и върнал делото за ново разглеждане
от друг състав на ОС Стара Загора, със задължителните указания съдът да
изиска препис от обявеното завещание и в случай, че го намери за редовно от
външна страна да конституира като ищец по делото лицето, посочено в
завещанието като универсален правоприемник, а не наследниците по закон,
като „в случаите когато е налице хипотезата на чл. 14, ал. 2 ЗН и със
завещанието е нарушено правото на запазена част, наследниците с право на
такава, трябва да искат възстановяването й по исков ред - чл. 30 ЗН“, като „В
този случай съдът ще трябвало да спре производството пред него на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, което следвало от обстоятелството, че това
кой е действителният правоприемник на починалото лице предопределя кой е
надлежна страна в спряното производство, поради което била налице
обусловеност на второто производство от първото. Последният спор не можел
да бъде разгледан в първото производство, доколкото правоприемникът и
оспорващите лице се конституират в едно и също процесуално качество,
поради което било невъзможно предявяването на инцидентен установителен
или насрещен иск, както и нямат качеството на главна страна и неин помагач,
което прави недопустимо и предявяването на обратен иск.
В допълнение сочи, че В. А. И. имал участие в собствеността на
следните пет земеделски имота, находящи се в землището на село *********,
община ************, а именно: поземлен имот с идентификатор
************ и номер по предходен план ******, представляващ нива, 6-та
категория с площ от ***** кв.м.; поземлен имот с идентификатор
2
*********** и номер по предходен план ******, представляващ нива, 6-та
категория с площ от **** кв.м.; поземлен имот с идентификатор ***********
и номер по предходен план ******, представляващ нива, 9-та категория с
площ от **** кв.м., поземлен имот с идентификатор ********** и номер по
предходен план ****, представляващ нива, 4-та категория с площ от ****
кв.м.; поземлен имот с идентификатор ********* и номер по предходен
план*****, представляващ нива, 4-та категория с площ от ***** кв.м.
Имотите били възстановени на наследниците на Н. И. Д. с решение на ПК по
чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ № **** от ******** г., издадено от ПК ************, а
съгласно приложеното удостоверение за наследници на Н. И. Д. №
************ г., издадено в село *********, община ************, В. И. бил
негов племенник и наследник. От приложения договор за наем на земеделски
земи от ******* г., вписан в СВ ******* вх.рег. № ********** г., акт. №
****, том 1-ви, книга ВПИСВАНИЯ се установявало, че В. А. И. еднолично е
отдал тези земи под наем. Вторият договор за наем № *****, том 3-ти, рег.
№***** от ******* по регистрите на СВ *******, посочен в скиците е
договор за пренаемане.
Моли съда да постанови решение, с което да намали извършеното от В.
А. И. починал на ********г. в град Стара Загора, в полза на В. С. А.,
универсално завещателно разпореждане, обективирано в саморъчно
завещание от ******** г., обявено с Протокол от ******** година на
нотариус ************, нотариус рег. № *** с район на действие
Старозагорски Районен съд и вписано в Службата по вписванията в град
******* като акт № ****, том 1-ви, книга ВПИСВАНИЯ, вх. №
***/********** г., до размер на 1/6 идеална част и да възстанови запазената
ми част от наследството, оставено след смъртта на В. А. И., починал на
******** г. в град Стара Загора в размер на 1/6 идеална част.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който заема становище за допустимост и основателност на иска,
като признава същия. Изложените в исковата молба факти и обстоятелства
отговаряли на действителните. С ищцата били брат и сестра, като заедно с
братовчедка им Е. А. П. са наследници по закон на В. А. И., починал на
******** г. Към датата на неговата смърт тяхната баба и негова - съпруга е
починала. Починали са и двамата му сина-нашият баща С. В. А., както и чичо
ни А. В. А.. Наследници по заместване били страните и братовчедка им Е. П..
В. А. И. действително оставил универсално завещателно разпореждане в
полза на ответника, като му завещал цялото си движимо и недвижимо
имущество, което притежава към момента на смъртта си. Саморъчното
завещание било обявено с протокол на нотариус ************ и вписано в
Служба по вписвания гр. *******, така както е посочено в исковата молба.
Правилно била изчислена и запазена част на ищцата от имуществото,
което общият наследодател е притежавал към датата на неговата смърт
посочена -1/6 идеална част.
3
Изложената фактическа обстановка и вярно изчислената запазена Част
водят до извода, че евентуално оспорване на иска щяло да бъде необосновано
и правно несъстоятелно, поради което: заявява, че признавам предявения от
ищцата, иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаление на
завещателните разпореждания на общия ни наследодател В. А. И., до размера
необходим за допълване на нейната запазена част.
В проведеното на 30.04.2024 г. открито съдебно заседание по делото,
ищцата заявява, че поддържа исковата молба, като е направила искане за
постановяване на решение при признание на иска.
Ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява в открито
съдебно заседание и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид становищата на страните намира, че са налице
процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на
иска, визирани в чл. 237 ГПК. Направеното признание на иска по съществото
си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от
защитата срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че
твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е.
претендираното право съществува, което пък води до съвпадане на
насрещните позиции на двете страни. Ответникът признава изцяло иска в
отговора на исковата молба. Налице е искане от ищеца за постановяване на
решение при признание на иска. Предявеният иск, с оглед и на представените
доказателства с исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави,
предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско съС.ие или за
поставяне под запрещение, нито пък е признато право, с което страната не
може да се разпорежда, поради което и срещу ответника следва да се
постанови решение за уважаване на иска съобразно извършеното признание,
без съдът да се мотивира по същество по аргумент на чл. 237, ал.2 ГПК. Това
е така, защото признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал.3,
нито в друго предвидено в закона изключение.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има ищцата. С оглед обстоятелството, че предявеният иск по чл. 30,
ал. 1 ЗН е неоценяем /така определение № 67/19.03.2015 г. на ВКС по
ч.гр.д. № 385/2015 г., II г.о., определение № 533/21.11.2011 г. на ВКС по
ч.гр.д. № 327/2011 г., II г.о., вж. и Цанкова, Ц, Матеева, Е., Марков, М.,
Петров, В., Танев, Д, Георгиев, И., „Закон за наследството. Научноприложен
коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика“,
Първо издание, София: ИК Труд и право, 2016 г., стр. 512/ следва, че на
основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2009 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималния размер на адвокатското
възнаграждение би бил 1000,00 лв. В случая съгласно договора за правна
защита и съдействие от 30.01.2024 г. /л. 43 от делото/ за процесуално
представителство на ищеца по делото е била договорена и заплатена сумата
от 800,00 лв., което е под посочения минимум от 1000,00 лв. Действително
4
налице е задължение на националния съд да откаже да приложи Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /поради
противоречието й с чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДЕС/ - вж. подробни
мотиви в определение № 1001/06.03.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № 553/2024 г.,
III г.о., определение № 563/11.03.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 188/2024 г., II
т.о., определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС по ч.т.д. № 1908/2022 г., I т.о.,
но в тези определения на ВКС се приема, че Наредбата може да служи като
ориентир за определяне на адвокатското възнаграждение. Именно това е
налице в настоящия случая – делото не се отличава с по-висока или по-ниска
правна и фактическа сложност от обичайната, адв. М. е изготвила исковата
молба и други документи по движение на процеса, явила се е в откритото
съдебно заседание. Действително ответникът е признал иска, но това негово
процесуално поведение не може да остави без значение положения
адвокатски труд и от друга страна чл. 78, ал. 1 ГПК не провежда разлика в
размера на дължимите разноски в зависимост от процесуалното поведение на
страна по делото. Поради това няма причина за намаляване на адвокатското
възнаграждение, което и така присъдено е под минимума на чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/2009 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Следа ответникът да бъде задължен да възстанови на ищцата
и сумата за държавна такса от 80,00 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, Старозагорски районен
съд
РЕШИ:
НАМАЛЯВА на основание чл. 30, ал.1 ЗН, извършеното от В. А. И.,
ЕГН: **********, починал на ******** г., в град ********** универсално
завещателно разпореждане, в полза на В. С. А., ЕГН: ********** и адрес: гр.
**********, ул. „**********“ № **, вх. **, ет. **, ап. **и обективирано в
саморъчно завещание от ******** г., обявено с Протокол от ******** г. на
нотариус ************, рег.№ ***, с район на действие Старозагорски
Районен съд и вписано в Службата по вписванията в град *******, като акт
№****, том 1-ви, книга ВПИСВАНИЯ, до размер на 1/6 идеална част от
завещаното имущество, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Н. С. А.,
ЕГН: **********, с поС.ен адрес: гр. **********, ул. „**********“ №**,
вх.**, ет.**, ап.**от наследството, оставено след смъртта на В. А. И., ЕГН:
**********, починал на ******** г. в гр. ********** в размер на 1/6 идеална
част от наследството накърнена с това завещание.
ОСЪЖДА В. С. А., ЕГН: ********** и адрес: гр. **********, ул.
„**********“ №**, вх. **, ет. **, ап.**, да заплати на Н. С. А., ЕГН:
**********, с поС.ен адрес гр. **********, ул. „**********“ №**, вх.**,
ет.**, ап.**сума в размер на 880,00 лв. /осемстотин и осемдесет лева/,
5
представляващи сторени по делото разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
На основание чл. 7, ал.2 ГПК, на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6