№ 2266
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20251100501713 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1713/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на К. К. Ж., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. **** срещу решение №19290 от 25.10.2024 г по гр.д.
№47380/23 г на СРС , 85 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание
чл.92 ал.1 ЗЗД на „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. **** сумата от 9500 лв. – неустойка по т. 9 от Списъка на
неустойки, представляващ Приложение № 1 към Договор за наемане на превозни средства и
предоставяне на услуги от 11.11.2020 г., ведно със законната лихва от 24.08.2023 г. до
окончателното плащане; сумата от 350 лв. – неустойка по т.10 от Списъка на неустойки,
представляващ Приложение № 1 към Договор за наемане на превозни средства и
предоставяне на услуги от 11.11.2020 г., ведно със законната лихва от 24.08.2023 г. до
окончателното плащане; както и сумата от 1611,60 лв разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . За да докаже иска си
ищецът е представил към исковата молба договор за наем на автомобил с приложен към него
списък се неустойки и Общи условия подписани с обикновен електронен подпис от
ответника . Тези твърдения на ищеца са опровергани от компютърната експертиза , според
която съдържанието на подписаните от ищеца документи е било различно . Следователно
липсват валидни договорни отношения между страните и процесните неустойки не се
дължат . Не може да се отдели за безспорно , че на 11.11.2020 г въззивникът е сключил
1
договор за наемане на автомобил и се задължил с клаузи за процесните неустойки .
Въззивникът не е обвързан от документи , които не са приети като доказателство по делото
и не е ясно кога са били обявени публично . Не е вярно , че със стартиране на сесията на
30.11.2020 г въззивникът е приел едностранно направените изменения от ищеца.
Документите представени към исковата молба са качени на сайта на 22.12.2020 г т.е. след
наемане на автомобила . Неправилно СРС приема , че разликите в текстовете на
договорните документи не били съществени . Тези разлики касаят застрахователното
покритие по „Каско“ и дължимите неустойки при увреждане на автомобила . В случая
застрахователното дружество е покрило щетите на собственика и ако въобще е дължима
неустойка , тя трябва да е в размер на 600 лева . Списъкът за неустойки би бил относим ако
застрахователят беше отказал плащане , като според т.9 от Списъка с неустойки в
редакцията обявена на 11.11.2020 г , в която има уговорка , че неустойка не се дължи в
случаите , при които рискът от увреждане или погиване е покрит от застрахователното
дружество застраховало автомобила и наемодателят е получил обезщетение . Налице е
съществена разлика в текста на версията създадена от ищеца на 05.11.2020 г и обявена на
потребителите на 22.12.2022 г . Не е ясно защо СРС приема , че наемателят във всички
случаи на ПТП дължи неустойка по т.10 от Списъка за неустойки , включително и при
увреждане по т.9. За неустойката по т.10 трябва да се вземе предвид дали уврежданията ще
се покрият от застрахователя или не . Неправилно е отхвърлено възражението за
съпричиняване на въззивника относно лошото състояние на гумите , като не е реално да се
очаква , че наетият автомобил ще се управлява с 5-10 км/ч и че водачът трябва да очаква , че
на пътя ще излезе животно . Процесните неустойки противоречат на добрите нрави и са
уговорени с нищожни неравноправни клаузи , защото не държат сметка за причините за
увреждането на автомобила и за добросъвестността на наемателя . Неустойките са
прекомерни , защото за автомобила е получено застрахователно обезщетение , както и
същият е продаден .
Въззиваемата страна „РАЙД ШЕЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е подала писмен отговор , в който
оспорва въззивната жалба . При регистрацията си в мобилното приложение съответният
потребител заявява изрично , че се съгласява с ОУ на наемодателя . Така сключения договор
е рамков и безсрочен . Наемането на конкретно превозно средство се осъществява чрез
заявка за ползване и се сключва индивидуален договор за наем от отключване на превозното
средство до паркиране в позволена зона и избиране на команда „Прекрати пътуването“
/чл.1.6 от договора/. Към датата на наем на конкретно превозно средство се прилагат
актуалните към този момент ОУ и разпоредби на наемодателя . В случая относимите
текстове на договора , включително за процесните неустойки по т.9 и т.10 от Списъка на
неустойките , към датата на сключване на рамковия договор и към датата на конкретния
наем нямат разлики , които да водят до „различно правно положение“ . Законосъобразно
СРС е изложил мотиви да разликите между приложимите клаузи към датата на сключване на
рамковия договор и към датата на конкретния наем . Въззивникът коментира превратно
текста на чл.1.4 от договора , а в случая е налице застраховка „Каско“ и застрахователното
обезщетение е заплатено . Разликата в чл.3.2 е несъществена , защото и без да е налице
2
препращане санкциите , същите са приложими за „съответното осъществено нарушение на
договора“ . Отпадналият текст на чл.4.3 не е относим към конкретния случай . Не е вярно
твърдението на въззивника , че при старата редакция на договора неустойката по т.9 не се
прилага при изплатено застрахователно обезщетение. В редакцията към 25.09.2020 г е
записано , че са изключени случаите , при които рискът е покрит изцяло от
застрахователното дружество , но процесният случай не е такъв . Отделно е записано , че
неустойката намира приложение и ако наемодателят е получил обезщетение от
застрахователното дружество . Неустойката по т.10 от Списъка се дължи винаги , когато
наемателят е причинил ПТП , защото наемодателят трябва да ангажира с ресурси за
изясняване и установяване на обстоятелствата . Липсва съпричиняване от наемодателя ,
гумите на автомобила са универсални и са за градско шофиране , а не за планинско и офроуд
шофиране . Претендираните неустойки са валидни и не са прекомерни . Погиването на
автомобила съществено уврежда интересите на наемодателя , защото той не получава пълно
застрахователно обезщетение , както и вече не може да отдава автомобила под наем .
Въззивникът е бил уведомен за ОУ и за неустойките , а за всички последващи изменения се
получава нотификация в мобилното приложение и по имейл . Неустойките обезпечават
задълженията на наемателя да не допуска ПТП и да върне наетата вещ без увреждания .
Липсва двойно обезщетяване за увредения автомобил . Последният е бил в състояние на
„тотална щета“ , но това не е пречка да бъде продаден на трето лице .
Третото лице Столична община е подала становище , в което счита , че въззивната жалба е
основателна . Не е доказано от ищеца , че ответникът се е задължил със спорните клаузи ,
като има разминаване във версиите на ОУ, както и са налице неравноправни клаузи . Щетите
по МПС са възстановени от застрахователя . Неустойките противоречат на добрите нрави и
са в прекомерен размер .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 20.11.2024 г и
е обжалвано в срок на 02.12.2024 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като в случая такива пороци не
се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете СРС е приел следното .
С определение от 30.01.2024 г СРС е счел за безспорно между страните сключването между
ищеца и ответника на Договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от
11.11.2020 г. по електронен път.
3
Според СРС съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) №
910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар
и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, електронен документ е всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен
документ, съдържащ електронно изявление. Електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
представяне на информацията /чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ/. Електронното изявление се счита за
подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т. 10 – 12 от Регламент (ЕС) №
910/2014 г. – за електронен подпис се считат данни в електронна форма, които се добавят
към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на
електронния подпис използва, за да се подписва, като законът въвежда три форми на
електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Според СРС в случая несъмнено регистрацията в мобилното приложение на ищеца
представлява електронно изявление, доколкото се касае до словесни изявления в цифрова
форма, обективирани чрез общоприет стандарт за преобразуване и представяне на
информацията – интернет, с възможност за тяхното възпроизвеждане. Следователно е
налице между страните договор за наемане на превозни средства който представлява
електронен документ, съдържащ електронно изявление. Договорът е подписан с обикновен
електронен подпис – съдържанието му включва посочване на страните по договора като
автори на документа с данни за тяхната самоличност и данни за контакт. Съгласно чл.13 ал.4
ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е
равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.
Според СРС в представената от ищеца на хартиен носител разпечатка на сключения
договор е налице уговорка в чл. 2.4., според която страните заявяват изрично и се съгласяват,
че сключването на договора и потвърждаването на съгласие с общите условия по електронен
път ще има същите задължителни правни последици като подписа върху писмените
документи и ще бъде допустимо доказателство в съда и всяка друга институция за уреждане
на спорове.
Според СРС от приетата съдебно-компютърна експертиза /СКЕ/ се установява , че няма
разлика между хартиения вариант и електронната версия на договора към момента на
сключването му. Следователно процесният договор за наем е сключен от разстояние с
попълването на лични данни от ответника в заявление на интернет сайта на ищеца /три
имена, ЕГН, адрес, електронна поща и телефонен номер/ и потвърждаването на общите
условия на ищеца, като договорът има характера на електронен документ.
Според СРС съществува спор дали представените към исковата молба Общи условия за
наем и предоставяне на услуги на „Спарк“ и Списък на неустойки – Приложение № 1 към
Договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги са част от съдържанието
на така възникналото между страните договорно правоотношение , и по-точно дали
4
процесните клаузи за неустойка са елемент от съдържанието на сключения договор. Вещото
лице Пенев по СКЕ е посочило , че в информационната система на ищеца в меню „Legal
Documents“ се пазят всички темплейтни документи във вариант по дата на качване в
системата /колона „Upload Date“/, които след това се показват в най-актуалната си версия в
различни секции на клиентските приложения, като тези темплейти съдържат в себе си
HTML вариант версията на целия текст на електронни документи, представляващи Договор
за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги, Списък на неустойки –
Приложение № 1 към договора, и Общи условия за наем и предоставяне на услуги на
„Спарк“. Според вещото лице към датата на сключването на договора по електронен път –
11.11.2020 г., е била активна в системата на ищеца версията на темплейта от 25.09.2020 г., а
приложените текстове към исковата молба са извадени от системата от версията им от
05.11.2021 г., защото тя е била актуална към датата на пътно-транспортното
произшествие – 30.11.2021 г. Договорът от версията от 25.09.2020 г. има 30 разлики спрямо
договора от версията от 05.11.2021 г., като от Приложение № 2 към експертизата се
установява, че 16 от разликите са в самия договор, 5 от разликите са в Списъка на неустойки
и 9 /девет/ от разликите са в Общите условия за наем и предоставяне на услуги „Спарк“. В
заключението на СКЕ са онагледени разликите в двете версии на документите, като е видно,
че те винаги са съдържали неустоечни клаузи, но има известни разлики в тяхното
съдържание, поради което следва да се прецени коя версия е била приложима към датата на
процесната наемна сесия с превозно средство на ищеца.
Според СРС съгласно т.7.6. от договора във версията от 25.09.2020 г., приложима към
момента на възникване на договорното правоотношение, условията и сроковете на договора
могат да бъдат променяни от наемодателя едностранно, след като уведоми наемателя за
съответните изменения, и трябва да бъдат направени в съответствие с процедурите,
установени съгласно договора /измененият договор трябва да бъде публикуван в мобилното
приложение/, а наемателят се задължава да се запознае с договора пречи началото на
наемане на превозно средство.
Според СРС делото няма спор , че ищецът е публикувал изменените договор, общи
условия и списък на неустойки в мобилното приложение. Съгласно т. 1.1. от договора
всеки път, когато наемателят се регистрира в неговия акаунт в уебсайта, безусловно
потвърждава, че е съгласен и има право да използва превозни средства при посочените
условия в договора и общите условия и че безусловно приема разпоредбите им. Според чл.
6.2. от договора наемателят има право да го прекрати с едностранно 7-дневно писмено
уведомление до наемодателя в случай на изменение на разпоредбите на договора за наем,
общите условия към него или действащия ценоразпис от наемодателя, при условия че
наемателят не е съгласен с тях. Посочените клаузи, преценени наред с липсата на твърдения
от ответника да е упражнил правото си по чл. 6.2. от договора и наред с обстоятелството, че
на 30.11.2021 г. той безпрепятствено е стартирал нова наемна сесия, водят до извод, че
преди това той се е запознал с договора, общите условия и списъка на неустойки в
изменената им версия и ги е приел.
5
Според СРС към датата на ПТП отношенията между страните са регулирани от договора,
ОУ и списъка на неустойките във версията им от 05.11.2021 г. Изяснява се от заключението
на СКЕ , че представените с исковата молба разпечатки на електронни документи са сходни
по съдържание със съхраняваните в информационната система на ищеца електронни
документи към датата на сключване на договора по електронен път – 11.11.2020 г., и към
момента на произшествието – 30.11.2021 г., но не са идентични. Конкретно договорът от
версията от 05.11.2021 г. има 2 разлики спрямо приложения към исковата молба договор.
Видно е обаче от Приложение №1 към експертизата, че тези разлики нямат никакво
отношение към спорните по настоящото дело въпроси, а разлики, касаещи Списък на
неустойки и Общи условия за наем и предоставяне на услуги на „Спарк“, не са
констатирани.
Според СРС представените с исковата молба Договор за наемане на превозни средства и
предоставяне на услуги, Списък на неустойки – Приложение № 1 към договора, и Общи
условия за наем и предоставяне на услуги на „Спарк“ следва да бъдат кредитирани като
доказателства относно същественото съдържание на наемното правоотношение към
30.11.2021 г. Съгласно чл. 2.1. от договора наемодателят се задължава да предостави на
наемателя за временно ползване технически годни и подходящи за експлоатация превозни
средства, а наемателят се задължава да осигури правилното им експлоатиране в
съответствие с условията, посочени в договора и общите условия към него, и да заплати
дължимия наем за ползването на тези превозни средства, както и евентуални неустойки,
разноски, обезщетения и други суми, дължими съгласно договора за наем и/или общите
условия към него. В чл. 2.4. е уговорено, че след като наемателят сключи договора, той има
право да резервира превозно средство, което е посочено като свободно за резервиране, като
използва мобилното приложение. Според чл. 3.2. от договора наемателят е длъжен да спазва
изискванията за експлоатация на превозното средство, инструкциите и препоръките на
производителя на превозното средство, за които е информиран от наемодателя,
разпоредбите, установени в ЗДвП, и изискванията на други приложими нормативни актове,
както и изискванията за експлоатация на превозното средство, които макар и да не са
споменати по-горе, се считат за обичайно известни, като при неизпълнение на задълженията
наемателят дължи заплащането на предвидените неустойки в Приложение № 1,
представляващо неразделна част към договора. Съгласно чл. 4.1. от договора наемателят
носи пълна отговорност за превозното средство през целия период на използването му,
включително за причинените увреждания по него, освен в случаите, посочени в чл. 4.2.
от договора – за щетите и/или влошаването на състоянието на превозното средство, които
възникват по време на експлоатационния период и които са следствие от предишна
експлоатация или обичайното износване на превозното средство, при условие че е уведомил
надлежно наемодателя в писмена форма за същите преди стартиране на наемната сесия. В
този смисъл е и чл. 9.1. от общите условия, според който от началото до края на
употребата на превозното средство наемателят носи пълна отговорност за него, както
и върху наемателя преминава рискът от увреждане или погиване на наетия
електромобил, с изключение на хипотезите, които не могат да му бъдат вменени във вина.
6
В чл. 4.3. от договора е уговорено, че: ако през периода на използване на превозното
средство документите или приспособленията му са повредени или изгубени или наемателят
увреди, унищожи или повреди превозното средство в степен тотална щета по смисъла на
чл. 390, ал. 2 КЗ, той дължи заплащането на предвидените в Приложение № 1 към договора
неустойки; наемателят се задължава да възстанови всички преки щети, които не са
възстановени от застрахователното дружество, което е застраховало превозното средство,
ако през периода на използване последното бъде повредено, унищожено или отнето или
неговите документи, приспособления или регистрационни табели бъдат изгубени или
принудително отнети от компетентните органи; ако през периода на използване превозното
средство бъде повредено или са принудително отнети неговите регистрационни табели,
както и при възникването на обстоятелства от различен характер, поради които
наемодателят е лишен от възможността да използва превозното средство по предназначение,
наемателят дължи заплащането на предвидените в Приложение № 1 към договора за наем
неустойки, както и евентуално обезщетение за причинени вреди на наемодателя. Посочено
е, че във всички тези случаи причините, поради които застрахователното дружество не
възстановяване претърпените вреди, не са релевантни, освен ако същите не са в резултат от
виновно поведение на наемодателя. Прието е, че вън от горните случаи, при настъпването
на пътно-транспортно произшествие, причинено от наемателя по време на стартирана от
него наемна сесия, той дължи заплащането на неустойка, предвидена в т. 10 от Приложение
№ 1 към договора за наем, заедно с останалите дължими суми /обезщетения за вреди,
неустоечни плащания и други/, произтичащи от договора. Съгласно чл. 1.9. от договора
„Списък на неустойките“ е списък на неустойките за неправилно изпълнение или
неизпълнение на договора /включително, но не само общите условия/, посочени в
Приложение № 1 към договора, с чийто актуален размер наемателят заявява изричното си
съгласие към датата на регистрацията в мобилното приложение и всеки път, когато
стартира ползване, а при условие че в резултат на неизпълнение от страна на наемателя на
която и да е разпоредба на договора за наем и/или общите условия към него е налице
основание за налагане на различни неустойки от наемодателя, той има право да приложи
всички неустойки кумулативно, за което наемателят предоставя своето съгласие със
сключването на договора към датата на регистрацията си в мобилното приложение.
Според СРС в т. 9 от Списък на неустойки е уговорена неустойка за случаите, когато
превозното средство е повредено или унищожено по време на стартираната от наемателя
потребителска сесия или непосредствено преди нейното преустановяване, с изключение на
случаите, при които рискът от увреждането или погиването на автомобила е изцяло покрит
от застрахователното дружество, застраховало автомобила, като е разяснено, че превозните
средства са от съществено значение за дейността на наемодателя, поради което трябва да
бъдат защитени с оглед безпрепятственото предоставяне на услуга за споделено наемане на
електрически автомобили, както и че тази неустойка намира приложение, когато
причинените увреждания или погиване на автомобила са в резултат на виновно поведение
на наемателя или причинена груба небрежност от негова страна през наемния период с
7
превозното средство, включително и при настъпването на пътно-транспортно произшествие
по вина на наемателя, в резултат на което са причинени увреждания /частични щети/ по
превозното средство или тотална щета по смисъла на действащите разпоредби от КЗ.
Размерът на неустойката е диференциран в зависимост от вида на превозното средство и
степента на увреждането му, като в случаите на тотална щета на „БМВ“ е уговорена
неустойка в размер на 9 500 лв.
Според СРС в т.10 от Списък на неустойки е предвидена неустойка в размер на 350 лв. за
настъпване на пътно-транспортно произшествие, причинено от наемателя, с наетото
превозно средство, като е разяснено, че тя се прилага поради обстоятелството, че в резултат
на действия на наемателя наемодателят претърпява вреди и се налага допълнително да
ангажира ресурс за установяване, остойностяване и изясняване на фактическата обстановка
около възникналия казус, както и за това, че през периода, в който превозното средство ще
бъде поправяно, наемодателят няма да може да използва автомобила съгласно неговото
предназначение.
Според СРС действителната обща воля на страните, вложена в цитираните по-горе
неустоечни клаузи, е във всеки случай на причиняване от наемателя на пътно-транспортно
произшествие с превозното средство да се дължи от него неустойката по т.10, а ако в
резултат от произшествието са настъпили увреждания по наетия електромобил , се дължи и
неустойка по т.9 освен в случаите по чл. 4.2. Следователно с неустоечната клауза по т. 10 се
обезпечава изпълнението на задължението на наемателя по чл. 3.2. от договора да спазва
разпоредбите на ЗДвП, целящи като краен резултат недопускането на пътно-транспортни
произшествия, а с неустойката по т. 9 се обезпечава изпълнението на задължението по
чл. 6.1. от общите условия наемателят да върне превозното средство в състояние, което
не е по-лошо от това, в което го е получил, след отчитане на обичайното изхабяване.
Според СРС възражението на ответника за неравноправност на неустойките по т. 9 и т. 10
от Списъка на неустойки е неоснователно, защото съдът не констатира те да покриват който
и да е от неизчерпателно посочените в чл. 143, ал. 2 ЗЗП фактически състави на
неравноправни клаузи, нито да изпълват общия състав по чл.143 ал.1 ЗЗП. При това
положение обстоятелството дали те са индивидуално уговорени или не е без значение.
Според СРС неустойката по т. 9 от Списъка на неустойки не е нищожна поради
накърняване на добрите нрави. Съгласно мотивите към т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.
д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, преценката за нищожност на неустойката поради накърняване
на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване
на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи – поръчителство, залог, ипотека и др.;
вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на
задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера
на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, като при
8
конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии,
като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Прието
е, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Според СРС в случая , трябва да се вземе предвид , че се касае за компенсаторна неустойка
обезпечаваща изпълнението на същественото задължение на наемателя по чл. 6.1. от общите
условия да върне превозното средство в състояние, което не е по-лошо от това, в което го е
получил, след отчитане на обичайното изхабяване. Това задължение не е обезпечено с други
правни способи , а размерът на неустойката по т.9 от Списъка на неустойки е свързан с
очаквания размер на вредите от неизпълнението. Следователно неустойката не излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което не
накърнява добрите нрави и не е нищожна.
Според СРС с доклада по делото са обявени за безспорни и следните обстоятелства:
заявяване от ответника на наем на лек автомобил марка „БМВ „, с рег. № СВ **** НС, на
30.11.2021 г. и предаването на автомобила на ответника същия ден /т.е. стартиране на
наемна сесия от Ж. с този автомобил на 30.11.2021 г./; настъпване на пътно-транспортно
произшествие с процесния автомобил на 30.11.2021 г. при управлението му от
ответника, в резултат на което е налице тотална щета. Ответникът оспорва
осъществяването от него на виновно и противоправно поведение при твърдения, че
автомобилът е бил оборудван с негодни за зимни условия гуми, което е станало причина той
като водач да загуби управлението върху него, опитвайки се да избегне удар с внезапно
изскочило на пътното платно животно.
Според СРС това възражение е неоснователно . От депозираното по застрахователната
преписка от Ж. Приложение № 1 по Уведомление за щета № 557803 се изяснява, че пред
застрахователя той е декларирал, че пътно-транспортното произшествие е настъпило на
30.11.2021 г. в 23:30 ч. в гр. София, ул. „Стар Беловодски път“, при движение с посока от
„Златните мостове“ към кв. „Бояна“ със скорост от 40 км./ч., при което след внезапно
излизане на животно на пътното платно той опитал да избегне челен удар, за да запази
автомобила и животното, но заледеният участък на пътя му попречил да спре. Същите
обстоятелства са декларирани от ответника и пред органите на МВР в представената
Декларация от 30.11.2021 г. по административно-наказателната преписка във връзка с
Протокол за ПТП № 1824800/01.12.2021 г., като допълнително е посочено, че той се движел
по наклон и неравности на необработен, заледен и неосветен път, като произшествието е
възникнало на завой при движение с около 30 км./ч. на къси светлини, а автомобилът преди
това е бил технически изправен.
Според СРС тези писмени изявления на Ж. пред застрахователя и пред полицейските
органи представляват извънсъдебно признание на неизгодни за него факти, касаещи
избраната от него скорост на движение и пътните условия, при които е настъпило
произшествието. Макар да няма обвързваща съда доказателствена сила, признанието не
може да бъде безпричинно игнорирано. Страната, която е направила извънсъдебно
9
признание на иска или на неизгодни за нея факти, може да повдигне съответните
възражения за нищожност, унищожаемост на признанието или неговата неистинност
/неавтентичност или невярно съдържание/. Тези възражения трябва да бъдат доказани, за да
може съдът да приеме, че признанието няма доказателствена стойност. Когато липсват
такива възражения или те не са доказани, съдът трябва да зачете признанието на страната
/Решение № 84/23.05.2018 г. по гр. д. № 3361/2017 г. на ВКС, ІІІ ГО/.
Според СРС в случая направените от Ж. пред застрахователя и пред полицейските органи
извънсъдебни признания относно скоростта на движение, пътните условия и
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, имат доказателствена стойност,
тъй като корелират с показанията на свид. С. в частта, касаеща същите обстоятелства. При
така установените данни за пътната обстановка и избраната от ответника скорост на
движение по делото е категорично доказано, че той е управлявал превозното средство с
несъобразена с пътната обстановка скорост /движението е осъществено през нощта в
планинска и гориста местност, предпоставяща вероятност от внезапно излизане на животно
на пътя, в неосветен, заледен, непочистен, неравен и стръмен участък, при навлизане в остър
завой/ в нарушение на задължението си по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което именно е станало
причина за настъпване на произшествието и на вредите по наетия електромобил.
Според СРС по делото е установено, че на Ж. е наложена глоба с Наказателно
постановление № 21-4332-025832/14.12.2021 г. за деянието, за което ищецът иска да бъде
ангажирана в настоящото производство гражданската му отговорност – за това, че не е
избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на
видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо
препятствие или създадена опасност за движението, с което виновно е нарушил чл. 20, ал. 2
ЗДвП. Ответникът е заплатил глобата доброволно на 04.01.2022 г., което независимо от
релевираното в първото открито заседание оспорване на протокола за ПТП, акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление, по същността
си представлява извънсъдебно признание за осъществяване от Ж. на описаното в
наказателното постановление виновно противоправно поведение, довело до настъпване на
произшествието и на вредите по наетия електромобил.
Според СРС не трябва да се кредитират показанията на св. С. в частта им , че гумите на
превозното средство са били с много малък грайфер и недостатъчна широчина, което
именно е станало причина за инцидента, се явяват изолирани от доказателствата по делото.
Освен това в чл. 2.6. от договора е предвидено, че преди да започне да използва превозното
средство наемателят трябва да го инспектира и ако се констатират очевидни и видими отвън
дефекти или при констатиране на нередности или липса на необходими придружаващи
устройства или документи, се задължава да информира наемодателя, като при никакви
обстоятелства наемателят няма право да ползва превозното средство при наличието на
значителни увреждания по последното, непозволяващи неговото безопасно управление,
липса на принадлежности, устройства или документи, чиято наличност е задължителна за
законосъобразното и безопасно управление на превозното средство. В случая не са
10
представени доказателства ответникът да е инспектирал превозното средство своевременно
– преди да започне ползването му, и да е уведомил наемодателя за твърдяната непригодност
на гумите. Нещо повече – от показанията на свид. С. се изяснява, че преди ползването на
превозното средство никой не е проверил дали гумите му са подходящи. Всичко това е
допълнителен аргумент за съда да счете възражението на ответника относно гумите за
недоказано. Този извод не се променя от представените от Ж. фотоснимки, доколкото за
съда е неясно дали те касаят процесния автомобил, а и от тях е невъзможно да се установи
състоянието на гумите, с които той е бил оборудван към момента на произшествието, нито
от снимките по административно-наказателната преписка, въз основа на които също е
невъзможно да се определи състоянието на гумите. Освен това от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза се изяснява, че независимо от невъзможността да се даде
конкретен отговор на въпроса каква е безопасната скорост в случая поради неизвестност на
основния компонент, който е от значение за изчисляването й – разстоянието до опасността
/т.е. отстоянието от автомобила до внезапно изскочилото животно/, при всички случаи
съществува изключително ниска безопасна скорост, при управлението с която занасяне на
превозното средство не би настъпило, респ. не би настъпил удар в мантинелата или поне не
би настъпил такъв удар с преобръщане. Вещото лице Й. посочва, че в случая тази
достатъчно ниска скорост е от порядъка на 5 – 10 км./ч. По делото обаче е установено, че
въпреки тежката пътна обстановка ответникът е управлявал превозното средство със скорост
около 30 – 40 км./ч. Вещото лице Й. разяснява, че при движение със скорост около 20 – 30
км./ч. при лед сцеплението на гумите намалява 7 пъти и при задействане на спирачната
уредба превозното средство става неуправляемо. Следователно дори и да беше доказано, че
електромобилът не е бил оборудван от ищеца с подходящи гуми, това не би променило
извода, че Ж. е реализирал виновно противоправно поведение, довело до настъпване на
пътно-транспортно произшествие с наетия електромобил, респ. до увреждането му до
степен тотална щета.
Според СРС по делото са обявени за безспорни завеждането на щета по имуществена
застраховка „Каско“ за вредите от произшествието на 30.11.2021 г. с процесния автомобил и
получаването от ищеца на застрахователно обезщетение по щетата в размер на 27 522,38 лв.
Видно от представените документи по застрахователната преписка, че с така полученото
застрахователно обезщетение ищецът не е бил обезщетен в цялост, което наред с
доказването на другите предпоставки – виновно противоправно поведение на наемателя,
довело до тотална щета на наетия електромобил, е породило правото на наемодателя да
получи неустойката по т. 9 от Списъка на неустойки.
Според СРС неоснователно е възражението на ответника с правно основание чл. 92, ал. 2
ЗЗД за прекомерност на неустойката по т.9 от Списъка на неустойки . В мотивите към т. 3 от
ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, е прието, че прекомерността на
неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора чрез съпоставяне с вече
настъпилите от неизпълнението вреди. В случая вредите, които обсъжданата неустойка
следва да обезщети, са съизмерими както с неудовлетворяването в пълен размер на
11
застрахователната претенция на наемодателя, така и са свързани с невъзможността той да
ползва процесния автомобил в по-нататъшната си дейност – за отдаване под наем. Предвид
това възражението за прекомерност на неустойката е неоснователно , а искът за нея е
изцяло основателен.
Според СРС основателен е и искът за неустойката по т. 10 от Списъка на неустойки, защото
се касае за валидна неустоечна клауза и по делото е установено, че с поведението си Ж. е
нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, предизвиквайки пътно-транспортно
произшествие и нарушавайки по този начин и чл. 3.2. от договора.
Решението на СРС е правилно , като водещите му мотивите се споделят и от настоящия
съд , при следните уточнения и мотиви по доводите във въззивната жалба .
Не могат да се споделят основните група доводи във въззивната жалба , според които
ищецът не е доказал наличие на договор за наем между страните поради констатирани
различия в различните „версии/редакции“ на ОУ и на Списъка с неустойки. Според
представения по делото договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги
от 11.11.2020 г и заключението на съдебно-компютърна експертиза /СКЕ/ страните са
сключили рамков наемен договор , а ответникът се е регистрирал в компютърно
приложение с оглед многократни бъдещи ползвания на автомобил под наем . От това
следва , че всяко наемане на автомобила представлява отделен договор за наем , при което
са приложими договорните условия на ищеца към датата на сключване на този отделен
договор за наем т.е. съответната версия/редакция на ОУ и Списъка с неустойки към този
момент . Следва да се посочи , че според СКЕ компютърното приложение е така
конфигурирано , че преди започване на ползването на автомобила наемателят винаги
потвърждава , че приема актуалните условия на ищеца . От това следва , че конкретният
договор за наем се сключва винаги по актуалните условия на ищеца , а не по тези в
предходен момент , включително и към момента на сключване на рамковия договор за
наемане на превозни средства и предоставяне на услуги от 11.11.2020 г .
Следователно , до голяма степан е безцелно е да се извършват „сравнения на редакции“ на
ОУ и Списък с неустойки , и като цяло от такива сравнения не могат да се извеждат доводи ,
че процесните неустойки не се дължат – важна е само редакцията към датата на
сключване на конкретния договор за наем , в случая редакцията , която е била в сила към
30.11.2021 г. Без значение са разликите между тази редакция и редакцията към датата на
регистриране в компютърното приложение и сключване на първоначалния рамков договор
11.11.2020 г . Трябва да се посочи , че по делото е безспорно , че ответникът и друг път е
ползвал услугата на ищеца т.е. би следвало да е наясно с цялата процедура по сключване на
конкретен договор за наем , ползване и връщане на автомобила .
Не следващо място наемните отношения между страните са възникнали от договор за наем
като електронен документ , а не в обикновена писмена форма . Възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно
чл.184, ал.1 изр.1 ГПК електронният документ може да се представи и възпроизведен на
хартия , а при спор съдът може да установява съдържането му чрез специални знания на
12
вещо лице , както и е сторено в случая . Според СКЕ към исковата молба са представени
актуалните към 30.11.2021 г условия за наемане на автомобила , като има само две разлики ,
които са неотносими към предмета на делото . С това възпроизвеждане на електронни
документи и СКЕ ищецът е доказал по безспорен начин какви са били уговорките между
страните , включително и спорните неустойки .
Недоказан е доводът на въззивника , за наличие на съпричиняване от страна на ищеца
поради лошото състояние на гумите на наетия автомобил . Законосъобразно
първоинстанционният съд е приел , че ПТП е настъпило на 30.11.2021 г. в 23:30 ч. в гр.
София, ул. „Стар Беловодски път“, при движение с посока от „Златните мостове“ към кв.
„Бояна“. Ответникът се движел по наклон и неравности на необработен, заледен и
неосветен път, като произшествието е възникнало на завой при движение с около 30 км./ч.
на къси светлини, а автомобилът преди това е бил технически изправен. Ответникът е
управлявал МПС с несъобразена с пътната обстановка скорост , като са налице сериозни
съмнения , че автомобилът е ползван за непозволени и много опасни младежки забавления
/гонка или „въртене на гуми“ по витошките завои/ . Индиция за това е нощният час за
ползване на автомобила , използваното място на безлюден планински път и лошите пътни
условия , от които ответникът в млада възраст и св.С. уж били „изненадани“ . Очевидно
шофьорските умения на ответника са се оказали различни от претендираните в тежките
зимни условия и същият е увредил непоправимо наетия автомобил . Радващото е , че
ответникът и св.С. са останали живи , но не трябва да се кредитират показанията на св. С. в
частта им , че гумите на превозното средство са били с много малък грайфер и недостатъчна
широчина, което именно е станало причина за инцидента, се явяват изолирани от
доказателствата по делото. Освен това в чл. 2.6. от договора е предвидено, че преди да
започне да използва превозното средство наемателят трябва да го инспектира и ако се
констатират очевидни и видими отвън дефекти или при констатиране на нередности или
липса на необходими придружаващи устройства или документи, се задължава да информира
наемодателя, като при никакви обстоятелства наемателят няма право да ползва превозното
средство при наличието на значителни увреждания по последното, непозволяващи неговото
безопасно управление, липса на принадлежности, устройства или документи, чиято
наличност е задължителна за законосъобразното и безопасно управление на превозното
средство. В случая не са представени доказателства ответникът да е инспектирал превозното
средство своевременно – преди да започне ползването му, и да е уведомил наемодателя за
твърдяната непригодност на гумите. Нещо повече – от показанията на свид. С. се изяснява,
че преди ползването на превозното средство никой не е проверил дали гумите му са
подходящи.
Неоснователен е доводът , че въззивника , че застрахователят е покрил изцяло щетите по
автомобила . Видно от писмо от 26.04.2022 г на ДЗИ застрахователят е определил
обезщетение при условията на тотална щета в размер на 27 522,38 лева , като са
приспаднати 4974,50 лева самоучастие , 255,06 лева премия по претенцията , 625,08 лева
разлика в изплащане на дължимите премии и 30 % запазени части . Ищецът не е напълно
13
обезщетен от застрахователя и може да претендира процесната неустойка по т.9 от Списъка
на неустойки уговорена за тотална щета на автомобила .
Според настоящия съд няма пречки неустойката по т.9 да се претендира съвместно с тази по
т.10 от Списъка на неустойки уговорена за настъпване на ПТП с наетото превозно средство .
От друга страна с оглед чл.143 ал.2 т.5 ЗЗП трябва да се прецени дали при наличието на
неустойката по т.10 от Списъка на неустойки , в случай на причиняване на ПТП с тотална
щета на МПС , при неизпълнение на задълженията на потребителя същият не бива задължен
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Този въпрос е свързан и с
евентуално противоречие на неустойката с добрите нрави , респ. да се прецени дали ако
неустойката е действителна , то същата не се явява прекомерна .
Доказателствената тежест за установяване , че неустойката е прекомерна спрямо размера на
претърпените вреди е на длъжника - решение №104 от 13.03.2012 г по гр.д. № 1745/2010 г,
ГК , ІV ГО на ВКС , решение №223 от 19.04.2016 г по т.д.№3633/14 г на ВКС , I ТО и др.
Както е посочено в решение №12 от 21.03.2011 г. по т. д. №1056/2009г. на ВКС, ТК, I ТО за
намаляване на неустойката доказателствената тежест за установяване на действително
претърпените вреди е върху длъжника, тъй като установяването на несъответствието на
неустойката с вредата не е въпрос на право, а на факт, който подлежи на доказване.
Намаляването не цели да установи пълна еквивалентност между неустойката и действително
понесените вреди, като този извод се налага от дефинитивно определения й обезпечителен и
санкционен характер.
Според приетата пред настоящия съд автотехническа експертиза на вещото лице инж.Д. Д.
действителната пазарна стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на ПТП
е в размер на 46 496 лева , а стойността на запазените части е в размер на 11 624 лева .
Следователно нанесената на ищеца имуществена вреди е в размер на 46 496 лева – 11 624
лева = 34 872 лева . Разликата в изплащане на дължимите премии е в размер на 625,08 лева ,
приетото самоучастие е в размер на 4974,50 лева , а на ищеца е изплатено застрахователно
обезщетение от 27 522,38 лева .
При тези данни не може да се приеме , че неустойката по т. 9 от Списъка на неустойки в
размер на 9500 лв противоречи на добрите нрави , нито че тази неустойка е прекомерна .
Неустойката е близка по размер до реално понесената от ищеца имуществена вреда , като
същевременно се има предвид , че ищецът е заплатил сам застрахователната премия по
имуществената застраховка , а реализирането на запазените части на посочената от вещото
лице цена от 11 624 лева е една хипотетична възможност / по делото липсват доказателства
на каква стойност е продаден процесния автомобил / . Освен това е допустимо неустойката
да има и санкционен характер , а при посочените стойности санкцията за ответника не е в
значителен размер , като се имат предвид и възможните пропуснати ползи от това , че
автомобилът не е ползван след увреждането , необходими са разходи за покупка на нов
автомобил при по-високи пазарни цени и пр.
Налага се изводът , че решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено . Пред
СГС разноски се дължат от въззивника .
14
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №19290 от 25.10.2024 г по гр.д.№47380/23 г на СРС , 85 състав .
ОСЪЖДА К. К. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. **** да заплати на „РАЙД
ШЕЪР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. **** сумата от 771,60 лв разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на Столична община като трето лице помагач на
ответника К. К. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. **** .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15