№ 21326
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110154062 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Oбразувано e по предявен от Т. В. С. срещу “С“ АД иск с правно основание чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения
между страните Договор за паричен заем № 977657 от 29.07.2023 г. поради
протИ.речието му със закона. При условията на евентуалност е предявен
установителен иск с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 от
ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 27 от Договор
за паричен заем № 977657 от 29.07.2023 г., поради протИ.речие, респ. заобикаляне на
закона, както и поради накърняване на добрите нрави. Предявени са насрещни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за присъждане на
вземания по сключения между страните договор за потребителски кредит № 977657 от
29.07.2023 г., в общ размер на 953,57 лева, от които 777,10 лева – непогасена главница,
ведно със законната лихва, считано от 08.12.2023г. до окончателното плащане, 176,47
лева - непогасена възнаградителна лихва.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че
сключила с ответника договор за потребителски кредит № 977657 от 29.07.2023 г., по
силата на който получила заемна сума в размер на 800 лв., срещу задължението да
възстанови стойността на предоставената й в заем сума, с изплащането на 12 броя
погасителни вноски, при ГПР от 42,58 % и фиксиран лихвен процент в размер на 36 %
и при обща сума за връщане в размер на 1 000,47 лв. В договора било предвидено, че
кредитът следва да бъде обезпечен с поръчител – физическо лице или банкова
гаранция. Твърди, че в чл. 27 от процесния договор било предвидено, че в случай на
непредоставяне на обезпечение на кредита в тридневен срок от сключване на договора,
потребителят дължал неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, с
начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителен план. Излага, че е
1
погасила задължения по договора за кредит в размер на 166,90 лв. Ищцата твърди
нищожност на процесния договор, като излага подробни съображения. Сочи, че
клаузата на чл. 17 от договора представлявала неотменимо изискване за получаване на
кредитно финансиране и на практика не предоставяла избор за потребителя дали да
предостави обезпечение, като и двете възможности за обезпечение (поръчителството
или банковата гаранция) поставяли изначално неизпълними изисквания, с които
кредиторът целял единствено да се обогати. Твърди още, че възнаграждението
(неустойката за непредставянето на обезпечение) не било включено като разход в ГПР
и потребителят нямал възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция,
защото последното е било задължително условие за получаване на кредита. Счита, че
предвидената неустойка представлявала скрито възнаграждение в полза на
кредитодателя, което не е включено в ГПР, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Излага, че не било посочено от кои разходи се формирал ГПР, като това се
явявало и в директно протИ.речие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО.
Твърди, че посочването на размер на ГПР, който не е реално прилагания в
отношенията между страните представлявало "заблуждаваща търговска практика" по
смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Поддържа,
че уговорената неустойка протИ.речала на добрите нрави. Поддържа, че предвидените
разходи за неустойка имат за цел заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
При условията на евентуалност, навежда доводи за нищожност на клаузата на чл. 27 от
договора. Счита, че уговорената неустойка има за цел неоснователно обогатяване в
полза на кредитодателя, доколкото предвидените условия и изисквания за
предоставяне на обезпечение по договора правят задължението изначално
неизпълнимо. Твърди, че стойността на уговорената неустойка представлявала 100,18
% от общо дължимата сума по кредита, което нарушавало принципа на справедлИ.ст.
Поддържа, че оспорваната разпоредба от договора се намирала в пряко протИ.речие с
преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК, за което излага
подробни съображения. Моли съда за разсрочване на задължението й за заплащане на
главницата по договора, съобразно погасителния план, на основание чл. 241, ал. 1
ГПК. Ето защо предявява настоящите искове, като претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Не оспорва, че между страните е
сключен договор за кредит, като подробно описва и процедурата по сключването му и
сочи, че същият е сключен във формата на електронен документ при спазване на
всички изисквания съгласно ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК. Сочи, че твърдяната от ищеца
неустойка не му е начислена, респ. събирана, но въпреки това развива подробни
съображения в насока, че клаузата с която е уговорена е действителна. Моли съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещни искове за
присъждане на вземания по сключения между страните договор за потребителски
кредит № 977657 от 29.07.2023 г., в общ размер на 953,57 лева, от които 777,10 лева –
непогасена главница, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2023г. до
окончателното плащане, 176,47 лева - непогасена възнаградителна лихва. Излага, че
ответникът не е изпълнил задълженията си за погасяване на вноските по процесния
договор за кредит в период повече от два месеца, поради което счита, че е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, считано от 29.10.2023 г. Като за дата на връчване
на уведомлението за предсрочна изискуемост следва да се счита датата на връчване на
насрещния иск.
2
Ответникът по насрещните искове – Т. В. С., оспорва същите с твърдението, че
процесният договор за кредит е нищожен, поради което ищцата следвало да върне
само остатъка от главницата след приспадане на извършените до момента вноски т.е.
633,1 лева, като искът за горницата над 633, 1 лева счита за неоснователен.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
С определение от 19.04.2024г. са обявени за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е сключен договор за
кредит № 977657 от 29.07.2023 г. с посочените в исковата молба параметри.
Посоченото се подкрепя и от представения по делото договор за потребителски кредит
предоставен от разстояние № 977657 от 29.07.2023 г., по силата на който ответникът е
предоставил на ищеца потребителски кредит в общ размер от 800лв. Посочено е, че
лихвеният процент е 36%, ГПР 42,58%, а общата дължима сума по кредита е в размер
на 1000,47 лв., при срок за погасяване 12 месеца. В чл. 1, т. 9 е отбелязано –
обезпечения: да – поръчител или банкова гаранция. В чл. 17, ал. 1 е предвидено, че ако
страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от
сключване на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се
в сключване на договор за поръчителство в полза на кредитора, с което да отговоря за
изпълнение на задълженията по потребителя по договора, или да предостави банкова
гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на
кредитора всички задължения на потребителя в срок от един работен ден от
получаване на писмено искане от кредитора. Съгласно ал. 2 третото лице – поръчител
и банковата гаранция трябва да отговорят на изискванията, посочени в ОУ и се
одобряват от кредитора, като преценката е изцяло негова. Съгласно чл. 27, ал. 1, ако
потребителят не изпълни задължението си по чл. 17, дължи неустойка в размер на 0,9
от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
обезпечението. В ал. 2 е предвидено, че в случай на настъпване дължимостта на
неустойката, същата се заплаща периодично с всяка погасителна вноска. Видно от
съдържанието на погасителния план към договора за кредит, неустойката е начислена
и включена в него, като нейният размер възлиза на 1002,35лв.
Не е спорно, че заемната сума е усвоена от ищеца, като посоченото се подкрепя и
от представеното по делото платежно нареждане за вътрешнобанков превод от
29.07.2023 г.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в
отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и
ЗЗП.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
3
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 42,58%, т.
е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не
надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, които се включват в
общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Процесната неустойка представлява разход, свързан с договора за потребителски
кредит и следва да бъдат включена в ГПР, като същата е била изначално известна на
кредитора. Видно е, че тази неустойка е била начислена още при сключване на
договора и е включена в погасителния план към него. В случая, в ГПР е включен само
размерът на възнаградителната лихва, което очевидно цели заобикаляне на
императивните изисквания и умишлено въвеждане в заблуждение на потребителя
относно реалните разходи по кредита. При това положение се налага изводът, че
договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на тази норма не
следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен
ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен
както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да
бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в
заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта
за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на
чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК. В
задължителното Решение от 21.03.2024г. по дело № C714/2022г. на Съда на
Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48,
следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
4
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно,
санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски
при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта
на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от
Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от същата директива,
следва, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на националните
разпоредби, приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на държавите членки,
така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
Това означава, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на
наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и
същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. в този
смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т.
61—63 и цитираната съдебна практика).
Следва да се има предвид още, че според настоящия съдебен състав включването на
клаузи в договора за кредит, в които се уговарят такси и неустойки при неизпълнение
на несъществени задължения, представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по кредита и да доведе единствено до извличане на по-голяма
облага на кредитора от договора. Тези съждения съвпадат с възприетото в Решение от
21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския съюз, което има
задължителен характер за всички съдилища и учреждения – чл. 633 ГПК.
По изложените съображения, съдът намира предявеният установителен иск за
недействителност на договора за потребителски кредит за основателен.
Предвид уважаването на главния иск, не са налице вътрешно-процесуалните
предпоставки за разглеждане на евентуалния иск за нищожност на клаузата на чл. 27
от договора.
По предявените насрещни искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД
съдът намира следното:
Както се посочи, съдът приема сключеният между страните договор за кредит за
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК поради нарушение на предвидените в нормата
изисквания. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не
дължи лихва или други разходи. Тази норма представлява своеобразна санкция за
недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови изисквания,
които трябва да спазва при сключване на договор за потребителски кредит, като целта
е да се пресекат подобни практики. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение
между възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради
което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита и никакви лихви – възнаградителни или мораторни, както и други разходи
по кредита като такси, неустойки и др. под.
По делото не е спорно и се установява от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК, като компетентно и
обективно изготвена, че ищецът е платил в изпълнение на процесния договор сумата
от 166,90 лв. Главницата по договора, която е чистата му стойност, възлиза на 800 лв.
От това следва, че е налице остатък от главницата в размер на 633,10 лв., като падежът
на последната вноска е настъпил на 29.07.2024г. Обстоятелството дали кредитът е
обявен за предсрочно изискуем е ирелевантно, тъй като към датата на приключване на
5
съдебното дирене в настоящото производство е настъпил крайният срок за
издължаването му – ТР № 8/02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г., ОСГТК на ВКС.
Потребителят не твърди и доказва да е погасил тази сума чрез плащане или по друг
начин, поради което предявеният насрещен иск следва да бъде уважен до този размер
и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 777,10 лв. По гореизложените
съображения за недължимост на възнаградителна лихва, неоснователна се явява и
претенцията за сумата от 176,47 лева - непогасена възнаградителна лихва. Както бе
посочено, законна лихва за забава не следва да бъде присъждана върху главницата с
оглед нормата на чл. 23 ЗПК. В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение №
129/30.07.2024г. по т. д. № 630/2023г., I ТО на ВКС, в което е прието, че прилагането на
разпоредбата на чл. 86 ЗЗД в случая не съответства на целта на Директива 2008/48/ЕО,
посочена в съображение 7 и 9, за пълна хармонизация в областта на потребителските
кредити, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно
равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. Ето защо, в полза на
кредитора не следва да се присъжда на основание чл. 86 ЗЗД законната лихва върху
чистата стойност на главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на присъждане на сторените
разноски за първоначалния иск, като същият е доказал такива в размер на 330,11 лв. за
платена държавна такса и депозит за вещо лице. Претендира се и адв. възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от процесуалния му представител за оказана безплатна правна
защита, на което същият има право, което възлиза на 600,33 лв.
По насрещния иск за главница, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
доказал такива в размер на 50 лв. за държавна такса, 200 лв. за депозит за вещо лице и
400 лв. за адвокатско възнаграждение, от които съразмерно на уважената част от иска
следва да му се присъдят 529,55 лв., като съдът намира за неоснователно възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е определено в
минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ. Ответникът по насрещния иск за
главница и насрещния иск за възнаградителна лихва също има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска, като не е доказал такива. Претендира се адв.
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от процесуалния му представител за оказана
безплатна правна помощ по насрещните искове, на което същият има право, което
възлиза на 161,31 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от Т. В. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, чрез адв. А. Д., против "С" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от изпълнителния директор, сключеният между
страните Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 977657 от
29.07.2023 г., на основание чл.26 ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК.
ОСЪЖДА Т. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на "С" АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 633,10 лв.,
представляваща неплатената чиста стойност (главница) по сключения между страните
6
договор за предоставяне на потребителски кредит № 977657/29.07.2023 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 529,55 лв., представляваща разноски по делото
по насрещния иск за главница, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
уважения размер от 633,10 лв. до пълния предявен от 777,10 лв., както и иска с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 176,47 лв. – непогасена възнаградителна лихва,
като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "С" АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, да заплати на Т. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
сумата в размер на 330,11 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. "С" АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, да заплати на адв. А. З. Д., с адрес: гр. ***, сумата в
размер на 761,64 лв. представляваща адвокатско възнаграждение с включено ДДС за
осъществено безплатно процесуално представителство по първоначалния и
насрещните искове на Т. В. С.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7