Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 913 Година 23.06.2021 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти състав, на двадесет и седми май две хиляди двадесет и
първа година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ
2.Димитър ГАЛЬОВ
Секретаря: С. Х.
Прокурор: Христо К.
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 562 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
касационна жалба на Д.К.Т. *** срещу решение № 260641/29.12.2020г. постановено
по н.а.х.д. № 4163/2020г. по описа на Районен съд гр.Бургас. Счита решението за
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Не споделя мотивите на съда, с
които е потвърдено наказателното постановление и оспорва съставомерността на
деянието, като твърди, че максимално допустимото натоварване на ос не е
превишено. Възразява за нарушено право на защита, тъй като е налице неяснота
касаеща вида на управляваното от него ППС и дали за същото липсва разрешително
или платена такса. С жалбата се прави искане за отмяна на съдебния акт и на наказателното
постановление.
Ответникът – Агенция „Пътна инфраструктура”
гр.София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, като
неоснователна и прав искане за оставяне в сила на съдебния акт и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
гр.Бургас дава заключение за оставяне в сила на първоинстанционното съдебно
решение, като правилно и законосъобразно.
Административен съд Бургас намира,
че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд
гр.Бургас е потвърдил наказателно постановление № 6976/25.09.2020г. на началник
на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „АРОК”, Агенция „ПИ” гр.София, с което, на
основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП), на Делят Т. е наложена глоба
в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП. За
да постанови решението си съдът е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. По същество е обоснован извод за съставомерност на
деянието и правилно ангажиране на отговорността на наказаното лице на соченото
основание, доколкото същият в качеството си на водач е извършвал движение с тежко ППС, за което не представя валидно
разрешително за движение издадено по реда на раздел ІV на Наредба № 11/03.07.2011г.
По отношение размера на наложеното административно наказание съдът е преценил,
че е правилно определен, в предвидения
от закона минимум и предвид липсата на предпоставки за квалифициране на
нарушението по чл.28 от ЗАНН, е потвърдил наказателното постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението
на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Възраженията на касатора са
неоснователни.
Съдебното решение не страда от
посочените пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила.
При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените от него мотиви са обстойни и се споделят от
настоящия съдебен състав.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.”а”
от ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства. Формулировката на
разпоредбата е ясна - касае изброяване на ППС-та, по отношение на които важи
забраната за движение без разрешение – „извънгабаритни и тежки ППС”, а не до
посочване на определени характеристики, при кумулативното наличие на които
дадено ППС не следва да бъде допускано за движение. В случая,
действително между извън габаритни и тежки има съюзът „и”, но само от това не
може да се направи извод, че действителната воля на законодателя е да забрани,
без специално разрешение ползването на пътя от пътни превозни средства, които
едновременно са извънгабаритни и тежки, но да позволи на извънгабаритни, които
не са тежки и тежките, които не извънгабаритни да ползват пътищата без
специално разрешение. Посоченото в разпоредбата изброяване не може да се
възприеме като кумулативна предпоставка за действие на забраната, тъй като
нейната основна цел е гарантиране на безопасността на всички участници в
движението по републиканските пътища. Определянето на показателите по които се
установява вида на ППС има за цел издаване на разрешение за специално ползване
на пътищата, за да се извърши контрол на превозвания товар, чрез измервания и
отчитане на стойностите над допустимите максимални размери на превозното
средство – ширина, дължина, височина и тегло, за да се контролира движението на
тежките и извънгабаритните ППС по пътищата отворени за обществено ползване. В
този смисъл забраната важи както за ППС, което едновременно е извънгабаритно и
тежко, така и за ППС, което е само тежко или извънгабаритно и това е така,
защото във всеки един от тези случаи съответното ППС, движейки се по
републиканските пътища, отворено за обществено ползване, ще застраши останалите
участници в движението, било поради своето тегло или размери.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че касаторът е управлявал тежко ППС,
представляващо съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Мерцедес“, модел
„Актрос 1840“ и полуремарке с три оси, за която дейност по специално ползване
на пътищата следва да разполага с разрешение от АПИ и с каквото разрешително или квитанция за платени пътни
такси касаторът не е разполагал. При измерено разстояние между осите 1,32м.,
сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето (3-та, 4-та и
5-та ос на ППС), от контролните длъжностни лица е установено, че процесното ППС
е с натоварване, по-голямо от максимално допустимите стойности по чл.7 от
Наредба № 11/03.07.2001г., в размер на 27,620т., при максимално допустимо
натоварване 24,000т. съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.”б” от Наредбата.
Съгласно чл.15, ал.3 от
Наредбата № 11/2001г., собствениците на извънгабаритни и/или тежки
ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция „Пътна
инфраструктура“ или в съответното областно пътно управление или община
заявление за издаване на необходимото разрешително по образец, като същото
следва да съпътства ППС. Касаторът е водачът на ППС, който фактически
осъществява превоза, поради което попада в кръга на задължените лица и с
непредставяне на изискуемото разрешение е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вмененото му деяние. Ето защо правилно районният съд е приел,
че от Д.Т. е извършено административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от
ЗП, тъй като е осъществявал дейност от специалното ползване на пътищата, като
без разрешение се е движил с тежко ППС и законосъобразно е ангажирана
отговорността му на соченото основание.
С оглед изложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на делото и на основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН, в полза на ответника следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева, определено
на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от
горното, Административен съд гр.Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 260641/29.12.2020г. постановено по н.а.х.д. № 4163/2020г. по описа на Районен
съд гр.Бургас.
ОСЪЖДА Д.К.Т. с ЕГН ********** *** да
заплати в полза на Агенция „Пътна инфраструктура”, гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева (осемдесет
лева).
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.