№ 33170
гр. София, 15.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110168894 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
На ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на нередовности на
исковата молба.
Ищецът и ответникът са представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
С молба от 31.05.2024 г. назначеният от съда на ответника особен представител по
делото отправя искане да бъде увеличен определеният от съда размер на депозита за
изплащане на възнаграждение на същия до сумата 498,87 лева, съгласно възприетия
минимум в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По искането съдът намира следното. На първо място този минимум, съгласно
изчисленията, направени от съда, е 498,39 лева, като съобразно правомощията му,
предоставени с разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, съдът може да падне под този размер при
определяне на възнаграждението, но не по – малко от ½ от него. В настоящия случай съдът е
спазил това правило като е определил размер на възнаграждението на назначения особен
представил от 400 лева, съобразявайки и фактическата и правната сложност на делото.
Следва да се посочи и, че съгласно Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело C-438/ 2022 г.,
съдът не е обвързан от минималните размери, предвидени в Наредбата от 9.07.2004 г. и при
липса на оправдан интерес не следва да я прилага.
В изложения смисъл, съдът приема искането за неоснователно и следва да го остави
без уважение.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ на ищеца едноседмичен срок от съобщението с писмена молба
до съда, с препис за ответника, да изложи фактически твърдения за наличието на
правен интерес:
от предявяване на осъдителни искове за процесните вземания, за които има
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
08.08.2023 г., във връзка с която са предявени настоящите исковете;
от предявяване на иск за разходи за ползването /потребена вода/ относно имота
за времето след сключване на споразумението за период с различна начална
дата от тази, за която е издадена заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 08.08.2023 г. /в заповедта е възприета датата
22.07.2022 г./.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ в цялост и в срок, исковата молба подлежи на
връщане.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в молба от 31.05.2024 г.,
на назначения на ответника особен представител по делото за увеличаване на размера
на възнаграждението за осъществяване на процесуално представителство.
НАСРОЧВА о.с.з за 14.11.2024 г. – 10:30 часа, за когато да се призоват
страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба и доказателствата към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са oбективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 365 ЗЗД
и чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
В исковата молба ищецът Столична община поддържа, че на 19.01.2023 г. между
страните е сключено споразумение, по силата което ответникът В. И. Г. е поел
задължението да заплати на ищеца сумата от 1135,87 лева в срок до една година,
представляваща стойност на потребена студена вода за периода 22.04.2019 г. –
21.07.2022 г., във връзка с ползването на общинско жилище, което му е предоставено
под наем от ищеца по силата на договор за наем от 29.07.2016 г. Съгласно договора за
наем и анексите към него, сключени на 03.04.2017 г. и 03.07.2018 г. страните са
постигнали съгласие месечното потребление на вода в имота да се заплаща от
наемателя на база показанията на общия водомер на блока, разделени по броя на
действително живущите. Ответникът не е изпълнил поетото със споразумението
2
задължение, както и не е заплатил потребената вода за периода от 22.07.2022 г. до
31.05.2023 г. на стойност 848,00 лева. Ищецът сочи, че поради неизпълнение на
задълженията на ответника за заплащане на наемните вноски и консумативните
разходи за имота, договорът за наем е прекратен, като ответникът е изведен от
общинското жилище на 23.06.2023 г., за което бил съставен протокол. Моли съдът да
признае за установена дължимостта на вземанията, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението пред съда – 31.07.2023 г., до окончателното
изпълнение. Претендира сторените разноски по делото.
Ответникът В. И. Г., е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който
изразява становище за неоснователност на предявените исковете. Поддържа, че
сумата, за която е сключено споразумението не отговаря на действителното
потребление, като количество и брой хора, на които е разпределено. Сочи, че по делото
не се установява какво количество вода е изразходвано за процесния период и при
каква единична цена на кубичен метър вода се претендира. Поддържа, че общият
водомер в сградата, в която се намира общинското жилище, не е преминал редовна
последваща метрологична проверка, поради което не представлява годно средство за
измерване на потребената вода в същата и съответно от отделните й обитатели.
Оспорва ищецът да е заплатил задълженията за потребена вода към „Софийска вода“
АД, поради което за същия не е възникнала вреда от неизпълнението. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност за претендираните суми. Релевира
възражение за нищожност на споразумението, доколкото вземането на ищеца е
описано единствено с размера на дължимата сума без посочване на други параметри,
евентуално за унищожаемостта му, доколкото е сключено от страна на ответника при
крайна нужда и явно неизгодни условия. Моли за отхвърляне на исковете.
По разпределението на доказателствената тежест между страните:
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на следните правопораждащи
факти, а именно: 1/ по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
във вр. чл. 365 ЗЗД – възникването на облигационно правоотношение между страните по
договор за спогодба с предмет и съдържание, каквито се твърдят в исковата молба, точно
изпълнение на задълженията по договора от ищеца, настъпила изискуемост на
претендираното вземане по договора; 2/ по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД – съществуването на наемно правоотношение с ответника през
процесния период, предоставяне на нетия имот за ползване и размера на разходите /за
потребена вода/ за процесния период, свързани с ползването на имота.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност, ищецът следва да
докаже, че след настъпване на изискуемостта на вземанията и преди изтичане на пет/
три години от настъпването й са се осъществили факти, довели до спиране/
прекъсване течението на давностния срок.
3
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им, в това число, че е извършил плащане.
За да бъде уважено възражението за унищожаване на споразумението, като
сключено поради крайна нужда явно неизгодни условия, следва да са налице
кумулативно три предпоставки, обуславящи наличието на фактическия състав на
крайната нужда – ответникът да е бил в състояние на крайна нужда, тя да го е
мотивирала да сключи съответния договор и условията, при които е сключен
договорът да са били явно неизгодни.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4