Решение по дело №15003/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 552
Дата: 21 февруари 2023 г.
Съдия: Моника Жекова
Дело: 20223110115003
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 552
гр. В., 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 42 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20223110115003 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното :
РС В. е сезиран с предявена на 14.11.2022 г. искова молба от ищцовото дружество
ЗАД „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „С. К.“ № *,
представлявано съвместно от Изпълнителния директор М. П.И. и Изпълнителния директор
К.С.В. ,чрез юрисконсулт Н.К. против ответника П. В. К., ЕГН **********, с адрес: село К.
****, Община В..
Исковата молба е надлежно уточнена с молба с рег. № 82909/30.11.2022 г.
Предявените с исковата молба осъдителни искове съдът е квалифицирал с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ (в редакция обн. ДВ, бр.102 , в сила от 01.01.2016 г.) и чл.
86, ал.1 ЗЗД с цена 10 000 лв. предявени частично от дължима сума за главница в размер
на 43 157.92 лв.; 2 608.33 лв. - мораторна лихва върху посочената главница за периода
16.04.2020 г. - 10.11.2022 г., частично предявена от сума в размер на 11 257.02 лв.
Исковата си молба ищцовото дружество основава на следните твърдени правно
релевантни факти и обстоятелства:
На 23.06.2017 г., около 20.00 ч., на републикански път *** - гр.В. - гр.Д., на
кръстовището на село Т., водачът на лек автомобил „***“ с *** -П. К., управлявал
автомобила в нарушение на правилата за движение - чл. 6, т. 1; чл. 46, ал. 2 и чл. 50 ал. 1 от
ЗДвП, като предизвикал челен сблъсък с автомобил „***“ с ***. Вследствие на описаното
ПТП били нанесени материални вреди на МПС „***“ с *** и неимуществени вреди на
пътуващите в двата автомобила лица. Веднага след описаното ПТП, водачът П. В. К. бил
транспортиран за преглед в МБАЛ „С.А.“ - В., където отказал да му бъде взета биологична
проба за химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
1
След като бил прегледан и освободен, същият се върнал на мястото на ПТП, където също
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на
концентрация на алкохол. За описаното нарушение на водача - П. К. било издадено
Наказателно постановление № 17-0819-003308/2017 г., влязло в сила на 03.12.*** г.
Образувано било наказателно производство от общ характер - НОХД № ***/*** г. по описа
на Районен съд - В., приключило със Споразумение от 12.12.*** г., с което П. В. К. се
признал за виновен за причиняването на гореописаното ПТП.
Твърди се още, че към датата на ПТП - 23.06.2017 г., за автомобил „***“ с *** била
налице имуществена застраховка „К. на МПС“ с № ***, сключена със „ЗАД А.“ АД със срок
на действие от 04.04.2017 г. до 03.04.2018 г. Лек автомобил „***“ с *** бил със сключена
със „ЗАД А.“ АД задължителна застраховка „Г.О. на автомобилистите и злополуки“ с №
BG/11/116003226534, със срок на действие от 21.12.2016 г. до 20.12.2017 г.
В резултат на гореописаното ПТП, в „ЗАД А.“ АД било подадено Уведомление -
декларация по застраховка „К. на МПС“ за автомобил „***“ с ***. Заведена била преписка
по щета № 1301703014929.
ЗАД „А.“ АД сочи, че извършило свои експертни заключения относно автомобил
марка „***“ с ***, резултатите от които прилага към исковата молба.На застрахователни
експертни съвети на дружеството( Протокол № 36/29.09.2017 г. и Протокол № 17/04.05.2018
г.) при съобразяване с изготвените оценки и всички фактически обстоятелства относно
застрахователното събитие и неговите последствия, били взети решения за изплащане на
застрахователно обезщетение за автомобил „***“ с ***. Съставени били Доклади по щета от
13.02.2018 г. и 22.05.2018 г., а вредите по увредения автомобил съставлявали тотална щета.
С плащания на 13.03.2018 г. и на 13.07.2018 г., ищцовото дружество сочи в исковата си
молба, че изплатило на собственика на увредения автомобил обща сума в размер на 43
147.92 лева / от които сума в размер на 540.84 лева била прихваната за заплащане на вноска
от застрахователната премия, съгласно чл. 28 от Общите условия за застраховка „К. на
МПС“/, представляваща застрахователно обезщетение.
Общият размер на застрахователното обезщетение възлизал на 43 157.92 лева, с
включени нормативно признати ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева.
Основанието за ангажиране на договорната отговорност на ЗАД „А.“ било
настъпилото застрахователно събитие, виновно причинено от водача на автомобил „***“ с
***, застрахован по имуществена застраховка „К. на МПС“ в „ЗАД А.“ АД.
В исковата си и уточнителна молба ищцовата страна се позовава на нормата на чл.
500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането , съгласно която застрахователят има право да
получи от застрахования виновен водач /в конкретния казус: по застраховка „Г.О. „/
платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на ПТП
е отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Твърди се още, че ищцовото дружество поканило ответника с регресна покана,
получена от ответника на 16.03.2020 г. ответникът да заплати регресното вземане на
2
дружеството, но същото не било заплатено. С оглед горното ищцовата страна, счита , че
необосновано не е възстановено дължимото обезщетение, което пораждало и правния
интерес от предявяване на настоящата претенция по съдебен ред.
При така изложените твърдения ищцовата страна е отправила и следното искане до
ВРС по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК (уточнено с писмена молба от 30.11.2022 г., приобщена
на л. 85,86 по делото ) :
Да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което да бъде осъден
ответника П. В. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ищцовото дружество следните
парични вземания:
СУМАТА в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева) , предявени частично от
дължима сума за главница в размер на 43 157.92 лв. , включваща изплатено
застрахователно обезщетение и лихвидационни разноски по образуваната в ЗАД „А. „
ликвидационна преписка - щета № *** във връзка със застрахователно събитие - пътно-
транспортно произшествие от 23.06.2017 г., около 20:00 ч.случило се на републикански път
*** /гр.В. - гр.Д. / при което водачът на л.а. „Ауди А8 „ с *** П. В. К. е управлявал л.а. в
нарушение на правилата за движение, като предизвикал челен сблъсък с автомобил „***“ с
*** и отказал проверка за алкохол, наркотични вещества или други упойващи средства;
СУМАТА от 2 608.33 лв. (две хиляди шестстотин и осем лева и тридесет и три
стотинки ) - мораторна лихва върху посочената главница за периода 16.04.2020 г. -
10.11.2022 г., частично предявена от сума в размер на 11 257.02 лв. - дължимо
застрахователно обезщетение по регресна претенция, която се основава на хипотезата на
чл. 500, ал.1 т.1 КЗ за отказ от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи
вещества,
ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба - 14.11.2022 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 500, ал. 1,
т. 1 КЗ (в редакция обн. ДВ, бр.102 , в сила от 01.01.2016 г.) и чл. 86, ал.1 ЗЗД
Отправено е и искане за присъждане на сторените от ищцовата страна съдебно -
деловодни разноски, включително и възнаграждение за процесуално представителство.
Във връзка с чл. 127, ал. 4 от ГПК, ищцовата страна е посочила начин на плащане на
претендираните парични вземания по осъдителния иск по следната банкова сметка с титуляр
ЗАД „А.“ - Банка - „***“ АД - клон С. BIC -***; IB AN - ***.
В подкрепа на исканията си ищцовата страна е направила доказателствени
искания.С оглед становището на ответника, ищцовата страна моли да й бъде дадена
възможност да ангажира и други доказателства, в това число и съдебно - техническа
експертиза. В случай, че поради служебна ангажираност не може да се яви представител на
ищеца,в първото по делото съдебно заседание, ищцовата страна не възразява делото да се
гледа в нейно отсъствие.В случай, че ответникът не подаде отговор на исковата молба, не се
яви в първо съдебно заседание и не направи искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, ищцовата страна моли съдът да постанови неприсъствено решение в полза на
3
ЗАД „А.“.Претендира разноски на основание чл. 78 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е признал иска и желае съдът да се произнесе
с Решение при условията на чл. 237 ГПК.
В открито съдебно заседание от 10.02.2023 г. ищецът ЗАД „А.“ АД, редовно
призован, не се представлява,ответникът П. В. К. редовно призован, не се явява, не се
представлява.
В писмена молба с вх. рег. № 10304/09.02.2023 г., докладвана от съда в откритото
съдебно заседание е обективирано искане от процесуалния представител на ищеца съдът да
се произнесе с акт по същество на спора при условията на чл. 237 от ГПК.
Видно от Протокол № 752/ 10.02.2023 г. от проведеното открито съдебно заседание,
съдът е уважил искането на ищеца за постановяване на решение при признание на иска, като
е прекратил съдебното дирене .
Съдът, като прецени твърденията и на ищцовата и на ответната страна,
събраните по делото доказателства и приложимия закон, и на основание чл. 235 ГПК,
приема за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА страна следното:
Настоящият състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с
Решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК: ответникът по делото е признал иска, а ищецът моли
съдът да постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията,
установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или
добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.
С оглед изложеното, предявеният иск от ищцовата страна против ответника П. К.
следва да бъде уважен, като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК, не е необходмо съдът да
излага мотиви за това.
При този изход на процеса и съобразно изричното изявление на ищцовата стана съдът
присъжда в полза на ищцовата сторените осъдебно - деловодни разноски, тъй като отв.
Пл.К. въпреки, че е признал исковете е станал причина за завеждане на исковото
производство, респективно извършване на съдебно-деловодни разноски от ищцовата страна.
От ангажирания от ищцовата страна списък по чл. 80 ГПК ( л.101 от делото ) и
приобщените писмени доказателства по делото се установява, че размерът на сторените
съдебно - деловодни разноски от ищцовата страна се равнява на общо 804,33 лева от които
504,33 лева за заплатена държавна такса ( л.7 от делото ) и 300 лева юрисконсултско
възнаграждение. При наличието на представени доказателства за реално сторените от
ищцовата страна съдебно - деловодни разноски, съдът присъжда същите в пълният им
размер от 504,33 лева за заплатена държавна такса, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК . Досежно
размера на юрисконсултското възнаграждение съдът следва съгласно нормата на чл. 78, ал.
8 ГПК да определи същото.В случая при предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни частични искове, съдът счита че посоченото от процесуалния представител на
ищеца възнаграждение от 300 лв. е правилно определено с оглед характера и вида на
исковете , а и не е и оспорено от ответника .Ето защо , съдът присъжда на осн. чл. 78 ал.1 и
4
ал. 8 ГПК в полза на ищеца и и в тежест на ответника сторените от ищеца пред настоящата
инстанция съдебно - деловодни разноски в общ размер от 804,33лв. (осемстотин и четири
лева и тридесет и три стотинки ).
По тези съображения и на основание чл. 237 , ал.1 - 3 ГПК, вр. чл.235 и 236 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника П. В. К., ЕГН **********, с адрес: село К. ****, Община В.
ДА ЗАПЛАТИ на ищеца ЗАД „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр.
С., ул. „С. К.“ № *, представлявано съвместно от Изпълнителния директор М. П.И. и
Изпълнителния директор К.С.В. , чрез юрисконсулт Н.К., следните парични вземания:
СУМАТА в размер на 10 000 лева (десет хиляди лева) , предявени частично от
дължима сума за главница в размер на 43 157.92 лв. , включваща изплатено застрахователно
обезщетение и лихвидационни разноски по образуваната в ЗАД „А. „ ликвидационна
преписка - щета № *** във връзка със застрахователно събитие - пътно- транспортно
произшествие от 23.06.2017 г., около 20:00 ч.случило се на републикански път *** /гр.В. -
гр.Д. / при което водачът на л.а. „Ауди А8 „ с *** П. В. К. е управлявал л.а. в нарушение на
правилата за движение, като предизвикал челен сблъсък с автомобил „*** “ с *** и отказал
проверка за алкохол, наркотични вещества или други упойващи средства;
СУМАТА от 2 608.33 лв. (две хиляди шестстотин и осем лева и тридесет и три
стотинки ) - мораторна лихва върху посочената главница за периода 16.04.2020 г. -
10.11.2022 г., частично предявена от сума в размер на 11 257.02 лв. - дължимо
застрахователно обезщетение по регресна претенция, която се основава на хипотезата на чл.
500, ал.1 т.1 КЗ за отказ от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества,
ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба - 14.11.2022 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 500, ал. 1,
т. 1 КЗ (в редакция обн. ДВ, бр.102 , в сила от 01.01.2016 г.) и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Присъдените парични вземания , съгласно чл.127, ал.4 ГПК могат да бъдат
заплатени на ищеца по посочения в исковата молба начин - по банков път, по следната
банкова сметка с титуляр ЗАД „А.“ - Банка - „***“ АД - клон С. BIC -***; IB AN - ***.

ОСЪЖДА ответника П. В. К., ЕГН **********, с адрес: село К. ****, Община В.
ДА ЗАПЛАТИ на ищеца ЗАД „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр.
С., ул. „С. К.“ № *, представлявано съвместно от Изпълнителния директор М. П.И. и
Изпълнителния директор К.С.В. , чрез юрисконсулт Н.К. СУМАТА от общо 804,33лв.
(осемстотин и четири лева и тридесет и три стотинки ) - сторените от ищцовата страна
съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
.
5

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен Съд В. в
двуседмичен срок от върчването му на страните.

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6