Определение по дело №80/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба на Ж. К. Н. от гр.Б., ул.”С.” № *, .*, *. насочена против Определение № 6357/02.09.2010 г., постановено по гр.д.№ 2525/2010 г. по описа на РС Б..

С последното районният съд е върнал подадената от жалбоподателя искова молба, поради нередовността й, като приел в мотивите си, че не е отстранил в срок посочените му с предходно определение на съда нередовности на молбата, касаещи нейното вписване и представяне на доказателства за това, вкл. представяне в оригинал на актуални скици на процесния имот, удостоверение за данъчна оценка и за наследници.

За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че едноседмичния срок за отстраняване на нередовностите е изтекъл на 26.08.2010 г., т.к. подадената преди това молба от жалбоподателя за удължаване на срока за отстраняване на нередовностите не е уважена.

Ето защо като представил исканите преписи и доказателства в оригинал по делото на 02.09.2010 г., жалбоподателят сторил това след установения от закона преклузивен срок, поради което и с изтичането на последния се погасило правото на ищеца да подаде поправена искова молба.

В частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, като постановен в нарушение на съдопроизводствените правила, за които се излагат конкретни съображения и се иска отмяната му.

Б. окръжен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на жалбоподателя и данните по първоинстанционното дело, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от страна в производството при наличие на правен интерес от обжалването на съдебен акт, с който се прегражда развитието на производството.

Разгледана по същество се явява и основателна.

За да прекрати производството по делото с атакуваното определение РС е приел, че ищецът не е отстранил в дадения му срок указаните му нередовности на исковата молба, т.к. подадената от него поправена ИМ е постъпила след установения седмичен срок за това.

Постановеният от районния съд резултат - прекратяване на производството по делото, поради неотстранени нередовности на исковата молба, не е съобразен с процесуалните правила, регламентиращи законосъобразното упражняване на правото на иск .Установява се от данните по делото, че РС Б. е бил сезиран с искова молба подадена от Ж. К. Н. против Л. К. Н., Е. К. Н. и Х. К. Н. , която, с разпореждане от 16.08.2010 г. е оставена без движение от първостепенния съд, в което са били посочени конкретните нередовностите на ИМ, респ. срока за отсраняването им и последиците от неизвършването на това действие.

След връчване на разпореждането със съобщение от 19.08.2010 г. на 24.08.2010 г. ищецът е поискал продължаване на срока аз отстраняване на нередовностите с още 10 дни, т.к. бил в невъзможност да се снабди своевременно с втора нова скица от АК.

Тази му молба е била оставена без уважение от съда с разпореждане от 25.08.2010 г.

Няма спор по делото, че към момента на изтичане на едноседмичиния срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба – 26.08.2010 г., поправена такава по делото не е постъпила.

Ищецът е представил вписана искова молба и оригиналите на посочените от съда документи едва с молба от 02.09.2010 г.

Запознавайки се с тях /а това е видно от съдържанието на атакуваното разпореждане/ на същата дата решаващия съд се е произнесъл и е счел, че поправената молба е постъпила извън дадения срок за отстраняване на констатираните нередовности на ИМ, поради което е формирал извод, че последните не са отстранении своевременно и е настъпила установена от процесуалиня закон преклузия за това..

Поради последното и е прекратил производството по делото.

При установеното от фактическа страна въззивната инстанция счита, че атакувания съдебен акт е постановен в противоречие с установените съдопроизводствени правила, по следните съображения:

Установено е, че разпореждането за оставяне на исковата молба без движение не подлежи на обжалване и проверката за законосъобразността му се извършва при обжалване на определението за прекратяване на производството по делото.

Следователно в настоящето производство съдът преценява дали правилно исковата молба е оставена без движение, съобразно указаните нередовности , и дали са изпълнени дадените от съда указания за поправянето й , ако те са били формулирани в съответствие с изискванията на процесуалните правила.

Въззивният съд намира,че подадената от жалбоподателя първоначална искова молба е нередовна и законосъобразно е била оставена без движение от РС, вкл. и доколкото не може да контролира отказа за удължаване на срока по реда на чл.63 ГПК, че посочените на ищеца нередовноски. не са били отстранении в установения от ГПК едноседмичен срок.

Вярно е още, че ищецът е подал поправена искова молба на 02.09.2010 г. – т.е. след датата, на която е изтекъл законният срок за отстраняване на нередовностите, но категорично преди постановяване на атакувания акт на същата дата, доколкото в мотивите на последния изрично е посочено, че районният съд знае за извършеното от страната процесуално действие.

Срокът за отстраняване на нередовностите, респ. за прекратяване на производството по делото, поради неизпълнение на това разпореждане, е инструктивен, поради което и ако поправената искова молба постъпи след изтичането му, но преди прекратяване на производството по делото, съдът е длъжен да я зачете независимо от изтеклия срок за отстраняване на нередовностите.

В конкретния казус даденият срок за представяне на поправена искова молба е изтекъл за ищеца на 26.08.2010г., като до постановяване на атакувания съдебен акт на 02.09.2010 г. ищецът е представил поправена искова молба, съобразно дадените му указания с разпореждането за оставянето й без движение.

Ето защо решаващият състав счита, че тези процесуални действия на ищеца е следвало да се зачетат като редовно извършени от районният съд, който до постъпване на поправената искова молба не е бил постановил прекратителното си определение, а е сторил това вкл. след като е приел това процесуално действие на страната за извършено.

Както се посочи и по-горе, срокът по чл. 129, ал.2 ГПК и определен като продължителност на едноседмичен от връчване на акта, е инструктивен, а не преклузивен, което означава, че дори и след изтичането му, отстраняването на които и да било нередовности на исковата молба е правно валидно и значимо.

Ето защо като е постановил прекратяване на произовдството по делото, РС е постановил своя акт в нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяната му и връщане на делото на същия за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното и на посочените основания, Б. Окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ Определение № 6357/02.09.2010 г., постановено по гр.д.№ 2525/2010 г. по описа на РС Б..

ВРЪЩАделото на РС Б. за продължаване на съдопроизводствените действия

Определението е окончателно .

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: