Решение по дело №1366/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1463
Дата: 13 юли 2021 г.
Съдия: Недялко Георгиев Бекиров
Дело: 20217180701366
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 май 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1463

 

гр. Пловдив, 13 юли 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на осемнадесети юни, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                 СТОИЛ БОТЕВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                                     ЗДРАВКА ДИЕВА,

НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Диана Караиванова и с участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1366 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.261, ал.1, пр.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), представлявана от юрисконсулт М.М.- пълномощник, обжалва Решение №355 от 05.04.2021г. по Н.А.Х. дело №20215330201226 (1226) по описа на Районен съд- Пловдив за 2021г., ХХІII-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с №548680-F568353 от 23.11.2020г., издадено от директор на Дирекция “Обслужване” при ТД- Пловдив на НАП, с което на “АВТОСЕРВИЗ СТАР СЕРВИЗ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Съединение, област Пловдив, ул. “Пловдив“ №87, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер от 500,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност, като постановено в противоречие със закона и като явно несправедливо; постановяване на решение по същество, с което да се потвърди изцяло процесното НП; както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на по 180,00 лв. за всяка от двете съдебни инстанции.

Ответникът по делото- “АВТОСЕРВИЗ СТАР СЕРВИЗ” ЕООД, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Калоян Димитров, изразява становище за основателност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното: 

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 27.07.2020г. е извършена служебна проверка от служители на ТД- Пловдив на НАП, в рамките на която проверка е прието за установено, че от страна на дружеството ответник, в качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО (местно юридическо лице), е подадена по електронен път годишна данъчна декларация (ГДД) по смисъла на чл.92 от ЗКПО за финансовата 2019г. на 09.07.2020г., заведена в ТД- Пловдив на НАП с Вх.№1600И0971863 от 09.07.2020г. Според декларираните данни в посочената ГДД, дружеството ответник осъществява дейност през 2019г., отчита финансов резултат счетоводна загуба в размер на 1 584,78 лв. и не попада в условията на чл.92, ал.4 от ЗКПО. Прието е за установено, че процесната ГДД е подадена след изтичане на законоустановения срок за целта- 30.06.2020г., съгласно чл.92, ал.2 от ЗКПО, във връзка с §25, ал.1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците (ЗАКОНА).

До “АВТОСЕРВИЗ СТАР СЕРВИЗ“ ЕООД, чрез Б.Н.П.- представляващ (управител и едноличен собственик на капитала), е изпратена по електронна поща нарочна покана с Изх.№70-00-7269-64 от 28.07.2020г. от орган по приходите Р.Д.В., за явяване в ТД- Пловдив на НАП, в 7-дневен срок, считано от 31.08.2020г., за съставяне на актове за установяване на административно нарушение (АУАН) за неподаване в срок на ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2019г. Според нарочна разпечатка от специализиран сайт “Административен панел: Електронни услуги на НАП“ от 10.02.2021г., посочената покана е връчена по електронен път на 14.12.2020г.

Освен това, за установеното в рамките на проверката Р.Д.В.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, съставя АУАН с №F568353 от 03.09.2020г., с който деянието на ответното дружество, изразяващо се в неподаване на ГДД по смисъла на чл.92 от ЗКПО за 2019г. в законоустановения срок до 30.06.2020г. се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.261, ал.1, пр.2 от ЗКПО.

Върху процесния АУАН е обективирана нарочна разписка, според която разписка екземпляр от акта е получен на 03.09.2020г. от В.Б.- пълномощник, като не може да се направи несъмнен извод, дали актът е съставен в присъствието на Б..

Против съставения АУАН постъпва възражение/обяснение с Вх.№70-00-8855 от 09.09.2020г. от В.Б.- пълномощник на ответното дружество, както и на “АКАУНТ СЪРВИСИС КО“ ЕООД, ЕИК *********, за което се твърди, че обслужва счетоводно дружеството ответник, след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации прилага закона правилно, като отменя оспореното пред него НП, предвид наличието на маловажен случай на административно нарушение.

Според Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

При липсата на легално определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).

В случая, както правилно приема районният съд, обстоятелствата, че ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2019г. е подадена на 09.07.2020г. или преди извършването на проверката (27.07.2020г.), в рамките на която е установено разглежданото нарушение; че нарушението е извършено за първи път, както и че от извършеното нарушение не се настъпили вреди, позволяват формирането на извод, че разглежданото нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, поради което е налице маловажен случай на административно нарушение.

Ето защо, като отменя оспореното НП, районният съд постановява правилно решение. Освен това решението на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП е неоснователно и не следва да бъде уважено.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №355 от 05.04.2021г. по Н.А.Х. дело №20215330201226 (1226) по описа на Районен съд- Пловдив за 2021г., ХХІII-ти наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление с №548680-F568353 от 23.11.2020г., издадено от директор на Дирекция “Обслужване” при ТД- Пловдив на НАП, с което на “АВТОСЕРВИЗ СТАР СЕРВИЗ” ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер от 500,00 лева.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/…………….

 

ЧЛЕНОВЕ: 1…/П/……………

 

2…/П/……………