Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.05.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, втори състав, в публично
заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2. ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия СЛАВЧЕВА
гр. дело № 147/2019 год. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 175 от 22.11.2018 год. по гр. дело № 336/2018 год. Елинпелинският районен съд е осъдил А.С.М. *** да заплати
на „Ю.Б.“ АД сумата 4452,98 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 30.04.2018 год. до
окончателното изплащане, дължима на основание договор за потребителски кредит №
FL670253/23.01.2013 год. Ответницата е осъдена да заплати на банката и
сумата 900,31 лв. – договорна лихва за периода 24.10.2016 год. – 19.04.2018
год.; сумата 125,34 лв. – наказателна лихва за периода 24.10.2016 год. –
19.04.2018 год., сумата 42,50 лв. – такси за същия период, както и сумата
1861,89 лв. – разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна
жалба от ответницата чрез особения представител адв. Мишова от САК, която го обжалва изцяло като постановено в
нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Сочи, че не е уведомена за обявената предсрочна изискуемост на кредита.
Твърди, че представеното по делото като доказателство за уведомяването писмо
изх. № 4914/15.05.2017 год. не изхожда от кредитора, не е даден срок за
изпълнение, а в обратната разписка е отбелязало, че получателят отсъства.
Неправилно съдът е приел, че валидното уведомяване на адресата е станало с
връчване на исковата молба на ответницата, тъй като същата е връчена на особен
представител на ответницата, чиято представителна власт се изчерпва с
осъществяване на процесуално представителство по конкретното дело и не обхваща
получаването на материалноправни изявления,
адресирани до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Моли
съда да отмени решението и да отхвърли предявените искове
Ответникът оспорва въззивната жалба и моли
съда да потвърди решението на районния съд.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, Софийският окръжен съд прие за установено следното от фактическа
страна:
Ищецът
твърди в исковата молба, че по силата на договор за потребителски кредит № FL670253/23.01.2013 год.
предоставил на ответницата кредит в размер на 5 410 лв., предназначен за
предсрочно погасяване на задължения по договор за кредит от 03.08.2011 год. със
срок до 23.01.2023 год. Сочи, че ответницата усвоила изцяло сумата по кредита
от разплащателна сметка, открита на името на М. в „Ю.Б.“ АД. Поради неплащане на погасителна
вноска № 45 с падеж 23.10.2016 год. е обявена предсрочната изискуемост на
кредита и към 19.04.2018 год. задължението на кредитополучателя към банката
възлиза на 5521,13 лв., от които
4 452,98 лв. – главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, 900,31 лв. – договорна лихва за периода 24.10.2016
год. – 19.04.2018 год., 125,34 лв. – наказателна лихва за периода 24.10.2016
год. – 19.04.2018 год. и такси в размер на 42,50 лв. за периода 24.10.2016 год.
– 19.04.2018 год.
С
договор за потребителски кредит № FL670253/23.01.2013 год. „Ю.Б.“ АД
е предоставила А.М. сумата 5 410 лв. за срок от 120 месеца при базов
лихвен процент 13,20% с надбавка за първата година 5,70 пункта, а за останалата
част от срока на кредита – 0,80 пункта. Уговорено е разрешеният кредит да се
преведе на името на кредитополучателя по посочена разплащателна сметка, за
откриването на която е сключен нарочен договор. Дължимите такси и комисионни
според договора се уреждат в Общите условия на банката за откриване, водене и
закриване на сметки на физически лица. Посочено е, че за усвоения кредит
ответницата дължи на банката през първата година от срока на договора
променлива годишна лихва, формирана от сбора на базовия лихвен процент за
съответния период плюс договорна надбавка в размер на 5,70 пункта. Към момента
на сключване на договора БЛП за потребителски кредити на банката е в размер на
13,20%. За периода след първата година до крайния срок на издължаване на
кредита кредитополучателят дължи променлива годишна лихва, формирана от сбора
на БЛП плюс договорна надбавка в размер на 0,80 пункта. Посочено е, че ГПР по
отпуснатия кредит е 15,77 процента, а общата сума, дължима от кредитополучателя
е 10 249 лв., изчислени към момента на сключване на договора.
Кредитополучателят ползва едногодишен гратисен период
за плащане на главницата по предоставения кредит, като през този период дължи
само лихва върху усвоения кредит, съгласно погасителния план. Крайният срок за
погасяване на кредита е до 23.01.2023 год.
Според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза на в.л. Стоянова от 16.10.2018
год. сумата 5 410 лв. е преведена от банката по сметка, разкрита на името
на А.М. на 23.01.2013 год. Направените от кредитополучателя погасителни вноски
са общо 44 бр. в размер на 3 356,78 лв., от които главница – 957,02 лв.,
редовни лихви – 2 269,98 лв., лихви за просрочия
– 17,28 лв. и месечни такси – 112,50 лв. Размерът на неизплатеното задължение
на кредитополучателя е, както следва: главница – 4 452,98 лв., от които
редовна главница 3 736,36 лв. и просрочена главница 716,62 лв.; лихви по
редовна главница – 900,31 лв., от които текущи лихви по редовна главница –
39,23 лв. и просрочени лихви по редовна главница – 861,08 лв.; наказателни
лихви – 125,34 лв.; такси за обслужване на разплащателната сметка, разкрита по
кредита – 42,50 лв., или общо 5 521,13 лв.
При
така установената фактическа обстановка
съдът стигна до следните правни изводи:
Предявеният
осъдителен иск е с правно основание с правно основание чл. 430 и сл. от ТЗ
във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, като
претенцията произтича от сключения договор за потребителски кредит от 23.01.2013
г., който е обявен за предсрочно изискуем, както следва: главница
– 4 452,98 лв., от които редовна главница 3 736,36 лв. и просрочена
главница 716,62 лв.; лихви по редовна главница – 900,31 лв., от които текущи
лихви по редовна главница – 39,23 лв. и просрочени лихви по редовна главница –
861,08 лв.; наказателни лихви – 125,34 лв.; такси за обслужване на
разплащателната сметка, разкрита по кредита – 42,50 лв., или общо 5 521,13
лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. За да бъде обявен кредита за
предсрочно изискуем съгласно константната практика на съдилищата, следва
волеизявлението на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем да е
достигнало до знанието на длъжника. В случая банката изрично в исковата молба е
заявила, че обявява същия за предсрочно изискуем в размер на пълния му
неизплатен остатък. Препис от исковата молба е връчен на особения представител
на ответницата адв. В. Мишова.
Приема се, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за
кредит, в исковата молба по който е обективирано
изявление на банката ищец, че упражнява правото да направи целия дълг по
кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора
или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява
уведомяване на длъжника-ответник /решение № 198/18.01.2019 г. на ВКС по т. д. №
193/18 г. и др. / В този смисъл съдът приема, че предсрочната изискуемост е
настъпила на датата 01.08.2018 год. При действие на клаузите от договора и след
като е настъпила предсрочната изискуемост на целия дълг, то ответницата виновно
е изпаднала в забава и дължи заплащане както на просрочените вноски за главница
и договорна лихва, така и санкционна лихва върху главницата от просрочени
вноски до завеждане на иска, така както са претендирани
по пера от ищеца в исковата молба. С оглед заключението на вещо лице Стоянова от 16.10.2018 год., което се възприема от съда като
обективно и безпристрастно настоящият състав намира, че исковете с правно
основание чл. 430 и сл. от ТЗ,
във вр. с чл. 79 от ЗЗД, се
явяват основателни и доказани и следва да се уважат, като ответницата бъде
осъдена да заплати на ищеца суми, произтичащи от предсрочната изискуемост на
сключения договор за кредит в размер на сумата общо 5 521,13 лв., както следва:
главница – 4 452,98 лв., от които редовна главница 3 736,36 лв. и
просрочена главница 716,62 лв.; лихви по редовна главница – 900,31 лв., от
които текущи лихви по редовна главница – 39,23 лв. и просрочени лихви по
редовна главница – 861,08 лв.; наказателни лихви – 125,34 лв.; такси за
обслужване на разплащателната сметка, разкрита по кредита – 42,50 лв.
Тъй като изводите на настоящата
инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора въззивницата дължи на ответника направените разноски в
настоящото производство в размер на 727,27 лв.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 175 от 22.11.2018
год. по гр. дело № 336/2018 год. на Елинпелинския
районен съд.
ОСЪЖДА А.С.М. *** да заплати на „Ю.Б.“
АД сумата 727,27 лв., представляваща направени във въззивното
производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.