ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
34
гр. Перник/16.01.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИАН ПЕТРОВ
2. мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. ч. гр. д. № 21 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. с чл. 248 от ГПК.
Образувано е
по жалба с вх. № 5663/21.11.2018 г. от А.И.Н., с ЕГН: ********** срещу Определение
от 05.11.2018 г., постановено в закрито заседание по гр.д. № 1153/2017 г. по
описа на Районен съд-гр. Радомир, с което молба-жалба с
вх. № 2532/14.05.2018 г. от А.И.Н. с искане за изменение на Решение №
45/26.04.2018 г., постановено по гр.д. № 1153/2017 г. в частта относно
разноските, е оставена без разглеждане.
В частната жалба се излагат
съображения за неправилност на процесното определение. Твърди се, че първоинстанционният
съд е изчислил неправилно разноските по гр.д. № 1153/2017 г. по описа на РС-гр.
Радомир с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, доколкото исковата
претенция е уважена частично, но въпреки това на ищеца са присъдени разноски в
пълен размер. Уточнява, че списък с разноски от страна на ищеца не е
представен, поради което за ответника жалбоподател не съществува възможност да
се защити по-аргументирано срещу претендираните разноски.
По частната жалба е постъпило
становище от насрещната страна по делото – „НД Мениджмънт“ ООД, с ЕИК:
*********, с което същата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения
за правилност и законосъобразност на атакуваното определение. Акцентира се
върху обстоятелството, че ответникът не е представил списък с разноските по чл.
80 от ГПК, поради което искането му за изменение на Решение № 45/26.04.2018 г.
в частта за разноските правилно е прието за недопустимо от страна на районния
съд. Иска се обжалваното определение да бъде потвърдено, като се претендират и разноски
в настоящото производство пред въззивния съд.
Пернишкият окръжен съд,
Гражданска колегия, I съдебен състав, след като обсъди доводите в жалбата и
материалите по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна
– ответник по делото, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл.
248, ал. 3 от ГПК, посочен от първоинстанционния съд.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна, макар и не по
аргументите, изложени в същата, предвид следните съображения:
По заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на „НД
Мениджмънт“ ООД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 699/21.09.2017 г.
по ч.гр.д. № 808/2017 г. (заповедно производство) по описа на РС – гр. Радомир срещу
А.И.Н.. С оглед подадено от последния
възражение срещу заповедта и дадени указания, заявителят „НД Мениджмънт“
ООД е подал иск за установяване на вземането си, като въз основа на исковата
молба е било образувано гр.д. № 1153/2017 г. (исково производство) по описа на
Радомирския РС. Същото е приключило с Решение № 45/26.04.2018 г., с което
исковата претенция е уважена, като ответникът А.Н. е осъден да заплати на ищеца
„НД Мениджмънт“ ООД и разноските в производството – сумата от 325 лева,
представляваща разноски в заповедното производство, и сумата от 325 лева,
представляваща разноски в исковото производство. Срещу така постановеното
решение, в частта му относно присъдените в полза на ищеца разноски, е подадена
жалба с вх. № 2532/14.05.2018 г. от ответника А.Н.. С определение №
627/25.09.2018 г. по в.гр.д. № 379/2018 г. по описа на ПОС въззивният съд е дал
указания на районния съд като е посочил, че последната има характер на молба по
чл. 248 от ГПК за изменение на съдебен акт в частта относно разноските. С обжалваното определение от 05.11.2018 г. обаче същата е оставена без разглеждане, доколкото първоинстанционният
съд я е счел за недопустима, поради непредставен от страна на ответника списък
с разноски по чл. 80 от ГПК и по аргумент от т. 9 от Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият въззивен състав намира от правна страна следното:
Изложените от
първоинстанционния съд аргументи за недопустимост на молба по чл. 248 от ГПК за
изменение на съдебен акт в частта относно разноските при липса на представен
списък по чл. 80 от ГПК са принципно верни и съответстват на трайната, а и на
задължителната практика на върховната съдебна инстанция, обективирана в т. 9 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС. В настоящия случай обаче същите не следва да се считат за приложими.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че с Решение № 45/26.04.2018 г. по гр.д.
№ 1153/2017 г. по описа на Радомирския РС са присъдени разноски единствено в
полза на ищеца по делото - „НД Мениджмънт“ ООД. Разноски в полза на ответника –
настоящият жалбоподател А.Н., не са присъдени, а такива не са и въобще
претендирани от същия. По тези съображения последният не е представил и списък
с разноски по чл. 80 от ГПК. В тази връзка следва да се обърне внимание на обстоятелството,
че с молбата-жалба по чл. 248 от ГПК обаче ответникът Н. иска изменение на
съдебното решение относно разноските, присъдени в полза на насрещната страна – дружеството
ищец, а не относно своите собствени разноски. В този смисъл не може да се
приеме, че допустимостта на една такава молба – насочена срещу разноските на
насрещната страна, е обусловена от представянето на списък по чл. 80 от ГПК
относно собствените разноски на молителя. Подобно разбиране не се подкрепя нито
от съдебната практика, нито от разпоредбата на чл. 248 от ГПК. В тази насока
следва да се отбележи, че последната не съдържа ограничение относно това коя
страна може да иска изменение на решението в частта за разноските. Освен това
тълкуването на чл. 80, изр. 2-ро от ГПК предполага ограничението в цитирания
законов текст да се отнася само за страната, която иска да й се присъдят или
увеличат присъдените разноски, които тя самата е направила, но не е представила
списък – именно тази страна не може да иска изменение на съдебния акт в частта
за разноските. Посоченото ограничение не може да се приеме за приложимо спрямо
страната, която с молбата си по чл. 248 от ГПК цели изменение на разноските на
насрещната страна. Този извод следва и от възможността молителят по чл. 248 от ГПК въобще да не е направил разноски в производството по делото или да не
претендира такива, какъвто междувпрочем е и настоящият случай, в която хипотеза
за него на практика е безпредметно представянето на списък по чл. 80 от ГПК. В
този смисъл непредставянето на собствен списък по чл. 80 от ГПК от молителя по
чл. 248 от ГПК не може да обуслови недопустимост на молбата му за изменение на
решението в частта за разноските, когато тя е насочена срещу разноските на
противната страна.
В допълнение и за яснота следва да
се отбележи и че в настоящия случай ищецът е представил списък с разноски по
гр.д. № 1153/2017 г. – л. 35 от делото.
Дори такъв да не беше представен обаче за допустимостта на молба по чл.
248 от ГПК от една страна по делото срещу разноските, присъдени в полза на
противната страна, не е необходимо да е представен списък по чл. 80 от ГПК от
страната, в полза на която са присъдени оспорваните разноски. Посоченият извод
следва от обстоятелството, че упражняването на възможността по чл. 248 от ГПК
от едната страна по делото не може да бъде поставено в зависимост от
процесуалното поведение на насрещната страна – изразяващо се в представянето
респ. непредставянето на списък по чл. 80 от ГПК – в полза на която са
присъдени разноски (по арг. от Определение № 260/01.06.2015 г. по ч.гр.д. №
1771/2015 г., на 1-во г.о. на ВКС, ГК).
С оглед гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а
делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по
жалба с вх. № 2532/14.05.2018 г. като молба по чл. 248 от ГПК.
С оглед изхода на делото разноски на „НД Мениджмънт“ ООД за настоящото производство не се дължат.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Определение от
05.11.2018 г., постановено в закрито заседание по гр.д. № 1153/2017 г. по описа
на Районен съд-гр. Радомир, с което е оставена без разглеждане молба-жалба от А.И.Н. с вх. № 2532/14.05.2018 г., с искане за изменение
на Решение № 45/26.04.2018 г., постановено по гр.д. № 1153/2017 г., в частта
относно разноските.
ВРЪЩА делото на Районен съд-гр. Радомир
за произнасяне по съществото на молбата по чл. 248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.