О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
457/30.5.2019г.
гр. Варна
Варненски окръжен съд,
Наказателно отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател
: Иваничка Славкова
Членове:Светлозар
Георгиев Яна
Панева
като разгледа докладваното от съдия Славкова
въззивно частно наказателно дело № 523 по описа за 2019
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243 ал.8 от НПК.
Образувано е по жалба на Н.Д.П. и Н.И.П., чрез пълномощник адв. М.Нот
ВАК, срещу определение на ВРС, ІІ състав по ЧНД №
1116/2019г., с което съдът е потвърдил постановлението на ВРП за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 187/2018г. на ОД МВР Варна, водено с оглед извършено
престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В жалбата се твърди, че съдът правилно е установил
фактите по делото, но е направил неправилна интерпретация, достигайки до извод
за липса на състав на престъпление по НК. Отчита се обсъдения от съда факт, че
семейство П са заплатили суми на дружеството, чрез свидетелите В.Ди В.С, но не се отчита обстоятелството, че е
налице признание от страна на последните двама и че тези получени суми не са
били внесени в касата на дружеството по предназначението им. В резултат на това
е била дадена възможност на новия собственик на дружеството да претендира
плащането повторно на същите тези суми. Оспорва се и направената цесия между И.А- последващия собственик на дружеството“Д.С“ЕООД и П.Д./
предходен собственик на дружесвото/, даваща основание
на Д. също да претендира повторно за вече платени суми. Претендира се и извършено
документно престъпление- представен от св. П.Д. пред съда протокол обр. 19, неидентичен с оригиналите на същия този
протокол. Молят определението на съда,
респ. постановлението на прокурора да бъде отменено и делото да му бъде върнато
със задължителни указания по прилагането на закона.
Жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, затова
е и процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Наказателното производство по ДП № 187/2018год. по описа
на ОД на МВР Варна е било образувано постановление на прокурор при ВРП от
09.07.2018год. за извършено престъпление по чл.209, ал.1, вр.
чл. 26, ал.1 от НК за това, че за времето от
08.10.2014г. до 04.04.2015г. в гр.Варна, в условията на продължавано
престъпление с цел да се набави за дееца или за другиго имотна облага е
възбудено и поддържано у Н.П. и Н.П. заблуждение и с това им е причинена имотна
вреда.
С постановление от 13.02.2019г. прокурорът е прекратил
наказателното производство на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр.
чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, като е приел, че няма извършено престъпление от общ
характер, мотивирал се е с гражданско правни отношения, без наличие на такива,
които да целят въвеждане в заблуждение на някого с цел имотна облага. С
определение ВРС е потвръдил постановлението на
прокурора като правилно и законосъобразно, като е направил собствен анализ на
приетите за установени факти / и неоспорени от жалбоподателите/ и също е
стигнал до идентичния с прокурорския извод за липса на престъпление измама по
смисъла на НК.
Накратко фактите, според възприетото от първата
инстанция, са:
Свидетелите В.Ди П.Д. са
съпрузи, а П- едноличен
собственик и управител на „Д.С“ ЕООД, с предмет на дейност строителство.
Дружеството се управлявало по пълномощие от съпругът й, надлежно
упълномощен.
На 10.09.2014год. между св. В.Ди „Д.С“ ЕООД бил сключен
договор за заем, по силата на който дружеството предоставяло в заем на св.Д
сума в размер на 13 000лв.
На 08.10.2014г. в гр. Варна между свидетелите Н.П. и Н.П.,
в качеството им купувачи и Е.И, Г.Ни Б.В, в
качеството на продавачи бил сключен договор за покупко-продажба на право на
строеж на ап. № 6, складово помещение и паркомясто, в
гр. Варна, ул. „Ю.С" № 5. Същия ден бил сключен и договор за изпълнение на
CMP с „Д.С" ЕООД, чрез пълномощник св.В.Д, по силата на който П възлагали
на дружеството да изгради посочените по-горе обекти срещу сумата от *****евро с
ДДС. На по-късен етап с допълнително споразумение страните се споразумели да
увеличат сумата на CMP с още *****евро. По посочения по-горе Договор за
изпълнение на СМР и допълнителните споразумения към него, свидетелите П
заплатили всички дължими суми в общ размер на *******лв. с ДДС като плащанията
били извършвани на ръка на свидетелите В.Ди В.С, като последният получавал
парите по поръчение на Д. При всяко получаване на сума била съставяна разписка
в която били отбелязвани, дата на получаване, размер на получената сума и
лицето което я получавало, което лице полагало и подпис, както и печат на
фирмата.
Междувременно на 10.09.2014год. между св.Д и фирмата на
жена му „Д.С“ ЕООД бил подписан нов договор за заем по силата на който св. Д
предоставял на фирмата на жена си в заем сумата от ***** лв.
На 09.10.2015г. в TP при АВ - Варна по партидата на „Д.С"
ЕООД била вписана промяна, като едноличен собственик и управител на дружеството
била вписана И.А. Последната била безработна като си набавяла доходи
„купувайки“ фирми на различни, непознати за нея лица. И.А упълномощила В.Ди В.С
с нотариално заверени генерални пълномощни да я
представляват във връзка с дейността на дружеството.
На 22.03.2016год. И.А в качеството й на управител на „Д.С“
с отразяване в него, че свидетелите Н.П. и Н.П. в
качеството им на възложители въз основа на Договор за изпълнение на СМР от
08.10.2014год. и Допълнителни споразумения 1 и 2 към него за обект „Жилищна
сграда“, находяща се в гр.Варан, ул. „Ю С“ №5, ет.2,
ап.6 са изпълнили всички произтичащи за тях задължения поради което счита
договора за изцяло изпълнен от тяхна страна и няма и няма да има имуществени
или друг вид претенции към тях, тъй като не дължат нищо друго при и по повод
изпълнението на този договор.
На 15.04.2016год. сградата била въведена в експлоатация
като от главния архитект било издадено Удостоверение за регистрация и въвеждане
в експлоатация на строеж „Жилищна сграда и надстройка на съществуваща жилищна
сграда“ № 112/15.04.2016год.
На 21.07.2017год. „Д.С“ ЕООД с управител И.А, чрез упълномощен
адвокат, депозирало във ВОС искова молба против свидетелите П, с която
претендирало последните да бъдат осъдени да заплатят сума в размер на ********лв.
за която били издадени фактури и представляваща част от общо дължимите от ответниците ********лв. – стойност на изпълнените и
неразплатени от тях СМР по във връзка с изграждането на ап.6, съгласно договор
за строителство от 08.10.2014год. Образувано било т.д. №950/2017год. по описа
на ВОС.
На 24.07.2017год. бил сключен договор за цесия по силата
на който „Д.С“ ЕООД представлявано от И.А, продало на св. П.Д. вземането си в
размер на ********лв. от солидарните длъжници П по
фактури с № 39,40,35 и 36 от 07.03.2017год., за което сем. П научили с уведомление
връчено от нотариус през месец август 2018год. на техен пълномощник – адв. М.Н.
На 25.07.2017год. между И Т Акато
продавач и П.Г Д. като купувач бил сключен договор за прехвърляне на
дружествени дялове като Апрехвърлила на Д.
собствените си 100 дяла от капитала на „Д.С“ ЕООД. Последната сделка Аизвършила по молба на Д. Промяната обаче не била вписана в
ТР.
На 06.11.2017год.между с. И.А и свидетелите Г.Ди М.Ябил сключен договор за продажба на 100% дружествени дялове
по силата на който договор св. Апрехвърляла на всеки
от останалите свидетели по равен брой от собствените си дялове от „Д.С“ ЕООД.
Последните двама като собственици на 100% от дяловете учредили ООД „Д.С“ като промяната в организационната структура,
и собствеността на дружеството била вписана в ТР.
С определение постановено от ВОС на 17.11.2017год. по
т.д. № 950/2017год., влязло в сила на 04.12.2017год. производството било прекратено поради отказ
от иск.
На 08.12.2017год. във ВРС била подадена искова молба от П.Г
Д. срещу Н.П. и Н.П. с формулирано искане да се осъдят ответниците
да заплатят солидарно сумата от ****лв.
като част от общо задължение в размер на ******лв. представляваща главница по
договор за изпълнение на СМР от 08.10.2014год. и допълнителни споразумения №1 и
2 към него и договор за цесия от 24.07.2017год. сключен между „Д.С“ ЕООД и П.Г Д..
Образувано било гр.д. № 18731/2017год. по описа на ВРС по което на
12.11.2018год. било постановено решение с което искът на ищцата бил отхвърлен.
Съдът приел в решението по делото, че ответниците- П,
са доказали плащането на всички дължими от тях суми по договора за СМР с „Д.С“ЕООД,
а от друга страна ищцата-П.Д. не доказала наличието на действително сключен
валиден договор за цесия.
Горната факти не се оспорват, те се установяват чрез
събраните на ДП гласни и писмени доказателства.
В
процедурата по чл. 243 ал.4 и сл. от НПК съдът
е длъжен да прецени дали разследването е обективно, всестранно и пълно,
да анализира цялата доказателствена съвкупност и да
посочи обстоятелствата, които счита за установени и въз основа на кои доказателствени материали. Идентично е изискването и към
въззивния съд / Р № 382/12 г. на ВКС І
н.о./, при проверка на определението на първостепенния съд. Това задължение на
съда се извежда от текста на закона, указващ, че произнасянето касае
обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора. Доколкото
в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на акта на първоинстанционният съд, то с тях се оспорват правните
изводи в него, като се счита, че е налице „престъпна измама“ чрез създаване на
неправилна представа, в резултат на което те са извършили акт на имуществено
разпореждане- заплатили са суми, които впоследствие не били осчетоводени
коректно в касата на дружеството, станали повод за облигационните претенции на
П.Д. и И.А. Налице ли са данни при тези обстоятелства за измама. Вярно е
принципно соченото в жалбата и съвсем обобщено изложение на престъплението
измама. За да има наказателноправна измама е
необходимо да са налице данни, от които да може да се прави извод дали има
осъществени действия по в въвеждане в заблуждение на друго лице, предизвикано
ли е разпореждане с имущество като последица от това умишлено заблуждение и
причинена ли е била имотна вреда. Измамата по същество представлява едно или поредица от действия по умишлено
въвеждане в заблуждение, с цел лицето да бъде мотивирано да сключи определена
сделка, по която едната страна няма
намерение да изпълни, в резултат на което пострадалия да се разпореди
със свое имущество. По делото не е установено каквото и да било формиране на невярни представи у жалбоподателите във връзка със
сключения договор между страните за строително монтажни работи- било чрез твърдяни неверни обстоятелства или премълчаване на
съществени такива. В рамките на проведеното разследване се установява без
съмнение, че между жалбоподателите и представляващия дружеството е имало
валидно сключен договор, по който е имало и
изпълнение на дължимите престации. Дружеството е изградило посочения в договора
обект, съответно е извършена паричната престация от
страна на жалбоподателите. Като резултат- сградата е била въведена в
експлоатация, а обектът се ползва от жалбоподателите. С други думи, от така маркираните действия на
страните по облигационния договор не
може да се обсъжда изобщо
умишлени действия/ а те могат да са само такива/ по въвеждане в
заблуждение, за да бъде мотивиран другиго да се разпореди със свое имущество в
своя вреда. Последващите искови молби, описани по-горе в
обстоятелствената част не са индиция за твърдяното
въвеждане в заблуждение и целяна изначално користна
цел, според състава на наказателноправната измама по
чл. 209 от НК / за разлика от гражданско
правната измама, при която деецът цели сключване на договор, който възнамерява
да изпълни по начин, различен от представите на другата страна, създаден от
заблуждаващи или неясни клаузи или неточни и пр. / .
Уместна е ремарката в
определението на съда, че поначало в жалбите/ неправилно назовани„тъжби“/ на жалбоподателите до ВРП не
са се съдържали данни за престъпление измама. Даден е и отговор по отношение на
установените фактически обстоятелства относно престъпление документна измама,
както и документно престъпление, които са изчерпателни и дават достатъчно
обоснован отговор на оплакванията в жалбата. Последващото
прехвърляне на фирмата на лице, което е: малоимотно, е без представа за
дейността на търговските дружества, се
издържа от „прехвърляне на фирми“ и пр. , не дават основание да се счете, че с
тези последващи действия е била преследвана измамлива
цел. Обсъдената проблематика в рамките на гражданското производство във връзка
с представените документи и изводите на съда са, че документите, макар и
истински, са били създадени за целите на воденото гражданско дело, като прави
извод за това от непредставянето му ведно с исковата молба при завеждане на
делото. С други думи – горните обстоятелства не са били предмет на доказване по
настоящето наказателно производство, образувано с оглед различен законен повод
и достатъчно данни за твърдяно престъпление по чл. 209 от НК, извършено през
периода от 08.10.2014г. до 04.04.2015г., , докато гр. дело, по което е бил представен
протокола обр.19 е образувано на 08.12.2017г. Нещо
повече, този документ е бил представен по гражданското дело и чрез него не може
да се въвежда лице да извърши акт на разпореждане с имущество две години преди
това.
По отношение на оплакването за извършено
документно престъпление, следва да се посочи изрично, че съобразно Основния
закон единствено прокурорът може да започне наказателно преследване, като
прецени срещу кого и за какво и в тази насока РС е дал изчерпателен отговор.
Поради
това и настоящият въззивен състав като прецени, че обжалваното определение е
правилно и законосъобразно и не страда от твърдяните
недостатъци, счете, че следва да се потвърди, а жалбата да се остави без
уважение.
Поради
това и определението на ВРС следва да се
потвърди и на основание чл. 243 ал.8 от НПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА
определението на ВРС, VІ състав по ЧНД № 1116/2019г., с което е потвърдено постановлението на прокурора за
прекратяване по ДП № 187/18г. на ОД на
МВР- Варна.
Определението
е окончателно.