Р Е Ш Е Н И
Е
№260904 24.06.2021 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд
ІІІ-ти граждански състав
На трети юни две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 1699 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на “Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. “Московска” № 19,
представляван заедно от всеки двама измежду *****, *****, *****, *****, *****и *****,
действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Г.П., против К.В.Б. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, и Р.Д.М. с ЕГН **********, адрес: ***, с която
се претендира установяването на солидарната дължимост на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз
основа на документ № 2846/23.07.2018 г. по ч.гр.д. № 5492/2018 г. по описа на
Бургаския районен съд, а именно: сумата от 8 647. 40 лева, представляваща
дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.04.2017 г.,
сключен между банката и К.В.Б., общи условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление и договор за поръчителство от 20.04.2017 г., сключен с
длъжника Р.Д.М., сумата от 572. 22 лева, представляваща възнаградителна лихва
за периода от 21.01.2018 г. до 19.07.2018 г. включително, сумата от 265. 11,
представляваща лихвена надбавка за забава за периода от 22.12.2017 г. до
19.07.2018 г., сумата от 120 лева, представляваща заемни такси, както и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
20.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Моли се и за присъждане
на направените по делото, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.
Основанията
за дължимост на търсените суми от ответниците, в качеството им на солидарни
длъжници, се основават на твърдения за наличието на договорни отношения по
горните договори, съобразно уговорките по които са останали дължими търсените в
настоящото производство суми, като се излагат подробни доводи в тази връзка. Заявява
се също така, че съобразно уговорките по чл. 18.2. от общите условия, поради
забава в плащанията над 90 дни, е обявена предсрочна изискуемост на вземанията
за кредита, за което и кредитополучателят бил надлежно уведомен на 16.03.2018
г.
Правното
основание на предявените искове е чл. 422 във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът
К.Б. е депозирал в срок писмен отговор, чрез назначения му особен представител
по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК адвокат Я., с който исковете се оспорват като
недопустими, неоснователни и недоказани. Твърди се, че не може да се приеме, че
е налице надлежно уведомяване за обявената предсрочна изискуемост на 16.03.2018
г., тъй като съобщението било връчено на сестра на длъжника, като излагат и
други доводи в тази връзка, обуславящи извод за ненастъпила предсрочна
изискуемост. Излага се също така, че същата не може да бъде съобщена и чрез
особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. Сочи, че поради това
следва да бъдат присъдени само вноските с настъпил падеж, като се позовава и на
съдебна практика в този смисъл. Излага също така наличието на неравноправни
клаузи в общите условия по т.7.1. изр. 2-ро и т.7.8, които не били индивидуално
договорени. Излагат доводи и относно договора за поръчителство, както и досежно
срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Депозира и възражение за давност относно
акцесорните претнеции за лихви.
Ответницата Р.М. не е депозирала отговор на исковата
молба, като не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, нито
изразява становище по исковете.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата
молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответника Б. и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 от ГПК въз основа на документ № № 2846/23.07.2018 г. по ч.гр.д. № 5492/2018
г. по описа на Бургаския районен съд е разпоредено ответниците да заплатят
солидарно на ищцовото дружество паричните суми -
предмет на установяване в настоящото производство. Заповедта е приета за
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и предвид дадените от съда
указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяването на иск по
чл. 422 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че за ищеца-заявител е налице
интерес от воденото на исковете – предмет на делото.
С договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 20.04.2017 г. между банката и кредитополучателя Б.,
последният е получил кредит от 9 000 лева, срокът за издължаването на
който е 120 месеца, считано от датата на усвояването му, по посочена в договора
разплащателна сметка. Съгласно чл. 7 кредитът се олихвява с преференциален
променлив лихвен процент в размер на 8. 45 % годишно или 0.02 % на ден,
формиран от стойността на шестмесечния Sofibor 0. 326, който при отрицателна стойност се приема със
стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8. 124 %,
предоставена с оглед сключения между страните договор за частно банкиране. Чл.
7.1., чл. 7.2 и чл. 7.3 предвиждат хипотези, при наличието на които
преференциалната лихвена надбавка се увеличава. Годишният процент на разходите
по кредита /ГПР/ е в размер на 9. 83 %.
Кредитът подлежи на връщане на 120 анюитетни месечни вноски, първата от които в
размер на 90. 00 лв., следващите 118 в размер на по 111. 35 лв. и последна 120
вноска в размер на 86. 47 лв., като уговореният краен падеж е на 20.04.2027 г.
С договор за поръчителство, сключен между банката и поръчителя Р.М., последната
се е съгласила да отговаря солидарно за задълженията на Б. по горния договор за
кредит.
Представени по делото са и съответните
общи условия на банката за предоставяне на кредити за текущо потребление.
Банката твърди, че е налице забава на
плащанията по договора за кредит, поради което и е обявила същия за предсрочно
изискуем на 16.03.2018 г., за което представя нотариална покана до кредитополучателя, връчена на 16.03.2018
г. на сестра му Валя Вълкова Бошева, със задължение да предаде нотариалната
покана.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Съществувалите между страните договорни отношения
се установяват от горните договори, като липсва оспорване на същите. При
наличието на твърденията за забава в плащанията над 90 дни и липсата на
опровергаващи твърдения и доказателства в обратния смисъл, се налага извода, че
банката на основание чл. 18, т. 2 от ОУ е обявила вземанията по кредита за
предсрочно изискуеми, за което е уведомила кредитополучателя на 16.03.2018 г.,
при което се налага извода, че предсрочната изискуемост настъпва на тази дата.
Така и съобразно дадени в т. 18 от тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения по този въпрос, за да настъпи
предсрочната изискуемост на вземанията, следва да е налице волеизявление от
банката-кредитор в този смисъл и съответно същото да е достигнало до длъжника
преди депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК, което в случая е
спазено. Чл. 18, т. 2 от ОУ предвижда,
че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият
непогасен остатък от главницата става
предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент с надбавка за забава
в размер на 10 процентни пункта. Последиците по предходното изречение настъпват
автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента. След
предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от
главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
По отношение на възраженията за
ненадлежно връчване на нотариалната покана следва да се отбележи, че същата е
надлежно връчена на сестрата на кредитополучателя по реда на чл. 43, ал. 1 във
връзка с чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съгласно Общите правила на ГПК,
приложими към Нотариалните производства по глава XV от същия кодекс, сред които
е и връчването на нотариални покани /чл. 569, т. 3 от ГПК/.
При това съдът намира, че въз основа на
надлежно обявена предсрочна изискуемост, настъпила на 16.03.2018 г. т.е. преди
депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК на 20.07.2018 г., е дължима търсената
в настоящото производство главница и лихвена надбавка за забава от датата на
забавата – 22.12.2017 г. до 19.07.2020 г. –деня, предхождащ този на депозиране
на заявлението по чл. 417 от ГПК, след който е съответно дължима и законната
лихва за забава върху главницата, както и съответни заемни такси. По отношение
обаче на договорната лихва следва да се отбележи, че такава се дължи до датата
на настъпване на предсрочната изискуемост – в случая 16.03.2018 г. Този извод
се налага, тъй като съгласно тълкувателно решение № 27.03.2019 г. на ОСГТК на
ВКС, постановено по тълк. дело № 3/2017 г., размерът на вземането при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост
до датата на плащането. Ето и защо тази претенцията следва да се уважи за
сумата от 327. 30 лева и да се отхвърли за горницата до пълния заявен размер от
572. 22 лв., като изчислението е извършено на база на представения по делото
погасителен план и съдържащите се в него разбивки на месечната погасителна
вноска за съответния период, част от които е и за договорната лихва, чрез
изваждането от търсената сума на договорните лихви след 15.03.2018 г.
По отношение на останалите възражения на
ответника за наличието на неравноправни клаузи съдът отново намира, че същите
не могат да бъдат споделени. На първо място уговорките между страните по чл. 7,
8, чл. 13 и 14 не са неравноправни. Действително ответникът е потребител и
безспорно се ползва от потребителската защита по Закона за защита на
потребителите, на уговорените по договора лихвен процент и годишен процент на
разходите са под предвидените от Закона за защита на потребителите размери,
обосноваващите нищожността им. Няма данни същите да са увеличавани, независимо,
че това е предвидено, като възможност, с оглед преференциалните условия станали
причина за договаряне процесните ГЛП и ГПР, като и претенциите въобще не се
основават на тях, за да може принципно евентуалното им неравноправност да е
релевантна за спора. Цитираната
разпоредба на чл. 143 предвижда, че неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като общо правило, а
в частност ал. 2 предвижда възможните хипотези, като сочи, че неравноправна е
клаузата, която: 1. освобождава от отговорност или ограничава отговорността на
производителя, търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на
смърт или телесни повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или
бездействие от страна на търговеца или доставчика; 2. изключва или ограничава
правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца или
доставчика или на друго лице при пълно или частично неизпълнение или неточно
изпълнение на договорни задължения, включително изключва възможността за
прихващане на задължение към търговеца или доставчика с друго насрещно вземане,
което има спрямо него; 3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля; 4. позволява на търговеца или доставчика да задържи заплатените
от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да изпълни
договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи
обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от
страна на търговеца или доставчика; 5. задължава потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка; 6. позволява на търговеца или доставчика да се освободи от
задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е
предоставена на потребителя, както и да задържи сума, получена за престация,
която не е извършил, когато сам прекрати договора; 7. позволява на търговеца
или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие,
освен когато има сериозни основания за това; 8. предвижда необосновано кратък
срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне
на потребителя; 9. предвижда автоматично продължаване на срочен договор, ако
потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да
направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният
договор; 10. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора; 11. позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание; 12. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без
основание характеристиките на стоката или услугата; 13. предвижда цената да се
определя при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора; 14. дава право на търговеца
или доставчика да определи дали стоката или услугата отговаря на посочените в
договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на
договора; 15. налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако
търговецът или доставчикът не изпълни своите; 16. дава възможност на търговеца
или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията
си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за
потребителя; 17. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или
използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора,
включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен
арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано
средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта
на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на
другата страна по договора; 18. ограничава обвързаността на търговеца или
доставчика от поети чрез негови представители задължения или поставя неговите
задължения в зависимост от спазването на определено условие; 19. не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; 20.
поставя други подобни условия. В тази връзка просто се цитира законът от
процесуалния представител на ответника, като въобще не се излагат мотиви защо
горепосочените клаузи от договора са неравноправни. Така или иначе съдът е длъжен служебно да
следи за това съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК. Независимо от това съдът намира, че
уговорките между страните по процесните договори, на които се основават
претенциите и кои съответно са релевантни за спора не са неравноправни, тъй
като не може да се приеме, че представляват уговорки във вреда на потребителя,
които да не отговаря на изискването за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, нито че покриват някоя от другите хипотези по чл. 143, ал. 2 от
ЗЗП. Същото се отнася и относно цитираните клаузи от общите условия, по вече
подробно изложените по-горе съображения. Неизпълнението на поетите по договора
задължения обуславя дължимостта на търсените суми, съобразно уговорки между
страните по договора, които не са неравноправни.
По отношение на наведените доводи във
връзка с поръчителството, следва да се обърне внимание на обстоятелството, че
адвокат Я. не е процесуален представител на ответницата. Независимо от това
следва да се отбележи, че липсват погасени вземания по давност или изтекли
преклузивни срокове, тъй като предсрочната изискуемост е настъпила на
16.03.2018 г., а заявлението по чл. 417 от ГПК е депозирано в съда на 20.07.2018
г., при което поръчителят следва да отговаря солидарно с кредитополучателя,
предвид сключения от него договор за поръчителство.
При този изход на спора и по разноските:
Ищецът има право да получи част от направените
разноски по заповедното производство в размер на 235. 91 лв., съобразно
уважената част от исковете.
Следва
също така на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди ответниците да заплатят
на ищеца сумата от 890. 55 лв. за направените разноски по настоящото дело, съобразно
уважената част от исковете. При определянето им съда взе предвид внесената
държавна такса от 303. 86 лв., депозита за особен представител в размер на 410
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определено по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на фактическата и
правната сложност по делото.
Или общата дължима сума за разноските в полза на ищеца
възлиза на 1 126. 46 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че К.В.Б. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: ***, и Р.Д.М. с ЕГН **********, адрес: ***, дължат солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. “Московска” № 19,
представляван заедно от всеки двама измежду *****, *****, *****, *****, *****и *****,
част от сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на
документ № 2846/23.07.2018 г. по ч.гр.д. № 5492/2018 г. по описа на Бургаския
районен съд, а именно: сумата от 8
647. 40 лева, представляваща дължима главница
по договор за кредит за текущо потребление от 20.04.2017 г., сключен между
банката и К.В.Б., общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление
и договор за поръчителство от 20.04.2017 г., сключен с длъжника Р.Д.М., сумата
от 327. 30 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от
21.01.2018 г. до 15.03.2018 г. включително, сумата от 265. 11 лева, представляваща лихвена
надбавка за забава за периода от 22.12.2017 г. до 19.07.2018 г., сумата от 120 лева, представляваща заемни такси, както и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда 20.07.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, като отхвърля
иска за възнаградителна лихва над уважения размер от 327. 30 лева до пълния
заявен такъв от 572. 22 лева.
Осъжда К.В.Б. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***,
и Р.Д.М. с ЕГН **********, адрес: ***, да
заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, ул. “Московска” № 19, представляван
заедно от всеки двама измежду *****, *****, *****, *****, *****и *****, сумата от 1 126. 46 лв. /хиляда
сто двадесет и шест лева и 46 ст./ за направените по делото разноски, от които 890. 55 лв. за
производството по гр.д. № 1699/2020 г. и 235. 91 лв. за ч.гр.д. № 5492/2018 г.,
двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете
Вярно с оригинала!
К.К.