Определение по дело №43/2021 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 260040
Дата: 4 март 2021 г.
Съдия: Людмил Петров Хърватев
Дело: 20213400600043
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№260040

гр.Силистра 04.03.2021 год.

Силистренски окръжен съд наказателна колегия, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ 1 .АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

2. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ

при секретаря и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия ХЪРВАТЕВ ВЧНД №43 по описа за 2021 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.243, ал.8 НПК.

Постъпил е протест от прокурор при РП-Силистра против определение №7 от 15.01.2021г., постановено по ЧНД №13/2021г. на Силистренски районен съд, с което е отменено изцяло постановление от 23Л2.2020г. на РП-Силистра, за прекратяване на наказателното производство по ДП №1886 ЗМ-672/2019г., по описа на ОДМВР-Силистра.

Прокурорът счита определението за неправилно и незаконосъобразно, понеже счита, че въз основа на правилно установената фактическа обстановка не са налице основания за сформирането на извод различен от този, че в процесния случай се касае за липсата на състав на престъпление от общ характер, в това число и такова по чл.323 НК. Предвид на това, прокурорът предлага на въззивната инстанция да отмени определението на районния съд и постанови ново, с което да потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Съдът като прецени изложените в протеста доводи и взе предвид събраните по делото доказателства, констатира следното:

От фактическа страна първоинстанционния съд е установил, че дружество „Емакс“ ООД-Силистра с управител св.Куманов, през 2005г. закупило втори етаж от масивна двуетажна сграда, представляващ „Цех механизми“ от бивш завод за детски играчки „Еми“ АД, находящ се в гр.Силистра, ул.“Петър Бояджиев“ №29а.

През 2006г. дружество „Емакс“ преустроило закупения етаж в автосервиз, с удостоверение №48/18.06.2008г. След устна уговорка между свидетелите Куманов и Кинджаков, в плочата на втория етаж била изрязана дупка и прокарана ПВЦ тръба с размер Ф 110, която била заустена в канализацията на сградата, стопанисвана от дружество „Еми“, представлявано от св.Кинджаков. Според последния, тази уговорка обслужвала временно решение, до тогава, докато „Емакс“ не си изгради мръсен канал по надлежния ред. В тази връзка, според св.Кинджаков той нееднократно е поставял въпроса пред св.Куманов, като е настоявал именно за такова решение.Твърди също така, че бездействието на св.Куманов по този въпрос, е възпрепятствало „Еми“ да извърши планиран ремонт на помещението, през което минавала тръбата на отходния канал.

На 21.09.2019г. служителите в сервиза на „Емакс“ излезли в отпуск и там не е имало никой за около седмица. Пред това време по нареждане на св.Кинджаков, св.Костадинов демонтирал тръбата и запушил дупката с метална планка.

След завръщането си, служителите от сервиза установили прекъсването на канализационната система, което възпрепятствало използването на помещението.

Според въззивната инстанция, подадения протест е процесуално допустим, а по същество неоснователен.

Първоинстанционния съд е приел, че проведеното разследване е непълно, а оттам и необосновано, въз основа на което прокурорът е достигнал до неправилни правни изводи. Въззивната инстанция се солидаризира с позицията на СсРС.

Първоинстанционния съд        пространствено е изложил

доктринерските схващания, досежно обективните и субективни признаци на престъплението по чл.323 НК, поради което не е необходимо преповтарянето им и във въззивното решение, още повече, че те съответстват на установената съдебна практика.

Основния дискусионен въпрос в случая между държавното обвинение и първоинстанционния съд се свежда до това, налице ли са достатъчно данни, за съществуващ преди инкриминираната дата спор, между дружествата „Емакс“ и „Еми“, което е и основен елемент от изпълнителното деяние на престъплението

„самоуправство“. Именно по          този въпрос са основните

противоречия в застъпените позиции, както от фактическа, така и от правна страна, на държавното обвинение и първоинстанционния съд.

Въззивната инстанция намира, че с оглед събраните данни до настоящия момент, по-скоро е правилна позицията на СсРС, с уговорката, че действително по този въпрос са налице възможности, а и необходимост, от събирането на още доказателства изясняващи несъмнено това обстоятелство.

В тази връзка са налице противоречиви показания, като според св.Куманов, от страна на св.Кинджаков не са правени възражения относно изградената според уговорката между двамата канализация, а според св.Кинджаков, той нееднократно е настоявал канализацията да бъде изградена по „надлежния ред“. Според въззивната инстанция, този въпрос е оставен без ясен и категорично установен отговор. Това би могло да се преодолее посредством извършването на очна ставка между двамата.

Основание за това дават и съдържащите се по делото писмени доказателства. С писмо до св.Куманов, ВиК изясняват по какъв законов ред може да се извърши прокарване на канализация през чужд имот /чл.193 от ЗУТ/, и предвид липсата на необходимите предпоставки /нотариално заверен договор между двете страни/, отказват извършването на исканите от св.Куманов мероприятия.

В кориците на делото е налице договор /л.186/, нотариално заверен от 26.11.2007г., посредством който се дава възможност на дружество „Емакс“ да преустрои закупения етаж в автосервиз, като в договора е отбелязано, че се дава възможност за използване и вертикалната ВиК мрежа. Този договор обаче е сключен съобразно правилата на чл.183, ал.1 ЗУТ. Очевидно е, че клаузата включваща достъп до ВИК мрежата по този договор не касае изградената в последствие канализация. Същата /според цитираното писмо на ВиК/, следва да се извърши съобразно разпоредбата на чл.193, ал.1 ЗУТ, която изисква изграждането на такова съоражение също да става посредством нотариално заверен договор, какъвто липсва.

Предвид на това са по-логични и обясними твърденията на св.Кинджаков, че той е правил възражения пред св.Куманов, изискващи изграждането на канализация,                                                                  съобразена  с

нормативните изисквания. При това положение е несъмнено, че е налице спор по отношение на този въпрос. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд, този спор не е задължително да има документално изражение.

С пасивността и бездействието си, св.Куманов обективно се е противопоставил на претенциите на св.Кинджаков, като по този начин е подчертал, че за него това е окончателно решен въпрос.

Вследствие на това поведение на св.Куманов, св.Кинджаков е следвало да предприеме законосъобразни процедури                                      за мотивирането на св.Куманов към удовлетворяващи интересите и на
двамата, и съобразени със закона действия, а не да извършва процесиите такива.

Изграждането на въпросната канализация в противоречие на изискванията на чл.193, ал.1 ЗУТ, е и предпоставка за възникването на подобни противоправни отношения, още повече предвид разпоредбата на чл. 193, ал.5 от ЗУТ, и твърденията на св.Кинджаков, че така изградената канализация пречи за извършването на предвиден ремонт.

С оглед на гореизложеното, е наложително допълнително изследване на този въпрос, и изясняване на параметрите на постигнатата уговорка между свидетелите Куманов и Кинджаков, касаеща изграждането на процесната канализация, причините поради които тя не е съобразена с разпоредбата на чл.193, ал.1 ЗУТ, действително ли са били правени възражения от страна на св.Кинджаков, и защо св.Куманов е бездействал.

Както бе посочено, изясняването по категоричен начин на наличието или не на спор между двете страни преди инкриминираната дата, е от съществено значение за съставомерността на престъплението „самоуправство“, а в тази връзка съществува възможност за проява на по-голяма процесуално- следствена активност.

Предвид на изложеното, въззивната инстанция счита, че постановения първоинстанционен съдебен акт следва да бъде потвърден.

Водейки се от тези си съображения Окръжния съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №7  от 15.01.2021г. постановено по ЧНД №13/2021г. на Силистренски районен съд, с което е отменено постановление на РП-Силистра от 23.12.2020г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №1886 ЗМ- 672/2019г. по описа на ОДМВР-Силистра.

Определението не подлежи на обжалване или протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                                                                           2.