Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 953 13.03.2020 година град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на осемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета Василева
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 10465 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
„Експресбанк“ АД, ЕИК**********, със седалище и адрес на управление: ********
против Д.З.К., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен осъдителен иск
с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се сочи, че на
04.04.2013 г. между страните бил сключен договор за кредит „Експресо“, по
силата, на който ищцовото дружество поело задължението да предостави по
разплащателната сметка на ответника сумата от 6500 лева, като последният се
задължил да върне кредита с уговорената между страните такса усвояване в размер
на 199,00 лева, възнаградителна лихва от 3120,99 лева и премия за застраховка
„Живот“ на кредитополучателя от 624,13 лева за период от 96 месеца, с краен
срок до 22.04.2021 година, платим на равни месечни анюитетни вноски, всяка в
размер от 106,72 лева. Ищецът сочи, че уговореният лихвен процент е 10,25 %, а
разходът за застраховка „Живот“ възлиза 2,05%.
Твърди се, че ищецът изпълнил
поетите си в договора задължения за превеждане по сметка на ответника на процесната
сума, като за ответника възникнало
задължението да я върне заедно с уговореното възнаграждение. Твърди се, че
ответникът е погасил първите 25 анюитетни погасителни вноски, като вноската с
падеж 22.06.2015 година, останала неплатена, като считано от тази дата,
кредитополучателят изпаднал в просрочие, с оглед на което кредиторът решил да
обяви предсрочната изискуемост на кредита на длъжника, като това изявление за
предсрочна изискуемост, е упражнено с исковата молба, която била връчена на
особения представител на ответника, с оглед на което кредиторът счита, че
предсрочната изискуемост е била обявена на длъжника.
С оглед изложеното от съда се иска
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 5364,08
лева – главница, дължима по договор за кредит „Експресо“ от 04.04.2013 г.;
1672,36 лева – възнаградителна лихва за периода 20.06.2016 г. – 20.06.2019 г.;
605,44 лева – обезщетение за забава за периода 20.06.2016 г. – 20.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба в съда – 24.06.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът,
чрез назначения му особен представител е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди се да няма
представени доказателства за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, че в
договора за кредит липсва конкретизация относно начина, по който е бил формиран
ГПР, което представлява нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗПК, а по отношение на
сумата, претендирана за заплащане на застраховка „Живот“ се сочи, че липсват
доказателства за валидност на полицата, като се настоява, че отношенията по
повод тази застраховка, са възникнали между застрахователя и ответника, като
банката не договаря за себе си, а от името на застрахователя, като правата и
задълженията по тази клауза възникват направо в патримониума на
застрахователното дружество, а не на банката. Сочи се, че липсват данни за
плащане на премията в пълен размер от страна на банката в полза на
застрахователя, за да е възникнало вземане да получи застрахователните вноски.
Прави се възражение за изтекла тригодишна погасителна давност.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
По
делото не е спорно, а и от приложените писмени доказателства, се установява, че
на 04.04.2013 г. между страните е сключен договор за кредит „Експресо“, по
силата на който на ответника е предоставена сумата от 6500 лева, като последният се задължил да върне кредита с уговорената
между страните такса усвояване в размер на 199 лева, възнаградителна лихва от
3120,99 лева и премия за застраховка „Живот“ на кредитополучателя от 624,13
лева за период от 96 месеца, с краен срок до 22.04.2021 година, платим на равни
месечни анюитетни вноски, всяка в размер от 106,72 лева, при уговорен лихвен
процент от 10,25% и разход за застраховка „Живот“ от 2,05%.
По
делото са приложени и следните доказателства: Приложение 1 към договора за
кредит – погасителен план от 04.04.2013 г.; извлечение от история на сметка на
ответника за периода 22.04.2013 г. – 20.06.2019 г., както и погасителен план –
подробен /л. 37-38/.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Не
е спорно, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че между
страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е
сключен договор за кредит „Експресо“. Договорът е в изискуемата от закона
писмена форма съгласно чл. 430, ал. 3 ТЗ и е породил действие. Не се споделя
наведеното в отговора на исковата молба възражение за липса на яснота кога
точно е сключен договора за кредит. В част І от договора, т. 18 ясно е
посочено, че за дата на договора се счита по-късната от упоменатите по-долу две
дати: т. 18.1 – дата на подписване от кредитополучателя – 29.03.2013 г. и т.
18.2. – дата на подписване от банката – 04.04.2013 г., т.е. въз основа на
посоченото, съдът приема, че договорът за кредит е сключен между страните на
дата 04.04.2013 г., каквато дата е посочена и в Приложение 1 – погасителен план
към договора.
Неоснователно
е стореното в отговора на исковата молба възражение досежно годишния процент на
разходите. В част І, т. 11 от договора е посочено, че годишният процент на
разходите по кредита, изчислен към момента на сключване на договора е 14,33%,
съгласно изискванията на ЗПК; посочена е общо дължимата от кредитополучателя
сума, дължима към момента на сключване на договора – 10530,15 лева; посочени са
и таксите по кредита – 199 лева; разходи за застраховка – 624,13 лева.
Неразделна част от договора е Приложение 1 – погасителен план, в който е
посочено, че заемът следва да се върне на 96 месечни вноски, от които вноска №
1 в размер на 39,97 лева, а останалите в размер на по 106,72 лева всяка. В
погасителния план е посочен и падежът на всяка една от вноските, размерът на
лихвата и главницата. Следва да се посочи, че в част ІІ, чл. 7 от договора –
Годишен процент на разходите. Обща сума, дължима от кредитополучателя, в ал. 1
на същия член е дадена дефиниция на годишен процент на разходите, като е
посочено, че ГПР, посочен в част І, т. 11 се изчислява при посочените
допълнителни допускания, които са предвидени в Закона за потребителския кредит,
като в ал. 2 на чл. 7 е посочено, че общата сума, дължима от кредитополучателя,
посочена в част І, т. 12, представлява сборът от общия размер на кредита,
общите разходи по кредита и сумата на предварителния период по чл. 4, ал. 5 от
договора. Ето защо и поради изложеното, съдът намира, че възражението на
особения представител на ответника е неоснователно.
Между
страните няма спор, че кредитът е усвоен, чрез разплащателната сметка на
ответника в банката, като особения представител на ответника не е оспорил, че
последният е заплатил първите 25 вноски по кредита, след което е преустановил
плащанията по договора и е останала дължима сумата от 5364,08 лева – главница.
Спорен е въпросът дали банката успешно е упражнила правото си по чл. 10, ал. 2
от договора да обяви на ответника предсрочната изискуемост.
Съгласно
посоченото в чл. 10, ал. 2 от договора за кредит, вземането на Банката за
възстановяване на целия кредит става предсрочно изискуемо при възникване на
просрочено плащане на задължение по договора със забава над 90 дни. В случая
ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост – ответникът спрял да
плаща вноските по кредита от 22.06.2015 г. насетне.
Съгласно
т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл.20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната
от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й.
С
исковата молба ищецът изрично е поискал исковата молба да има характер на
покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Съгласно
посоченото в решение № 198 от 18.01.2019 г., постановено по т.д. № 193/2018 г.,
ВКС, І т.о., на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на предпоставките по
чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на последния се
назначава особен представител. Връчването на всички книжа по делото на
ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент
се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Следва да се има
предвид, че последователно в практиката на ВКС: Решение № 148/02.12.2016г. по
т.д. № 2072/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017г. по гр.д. №
60208/2016г. на ВКС, II г.о. и др. се застъпва становище, че банката, ако не е
уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление
на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е
била проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК - отсъствието
от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се
считат за връчени, т.е. и без да е необходимо назначаване на особен
представител в нотариалното производство. Предвид изложеното се налага цялостен
извод, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за
кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем,
поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки,
връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на
длъжника – ответник.
Ето
защо и с оглед гореизложеното, съдът намира, че волеизявлението на ищеца, че
счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника с получаване на
препис от исковата молба – като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде
съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска.
Предвид
изложеното съдът намира, че вземанията по договора са предсрочно изискуеми.
Ищецът твърди, че ответникът е погасил само първите 25 вноски по договора за
кредит, като е останала дължима главница в размер на 5364,08 лева. В тежест на
ответника е да докаже плащане на така претендираната сума. В тази насока
доказателства не са ангажирани.
Следва
да се посочи, че не се споделя възражението в отговора на исковата молба за
недължимост на задължението, поради погасяването му давност. Непогасената
главница по договора за кредит е станала изискуема и съответно ответникът е
изпаднал в забава с първата неплатена погасителна вноска, т.е. на дата
22.06.2015 г. Към датата на подаване на исковата молба – 24.06.2019 г., не е изтекла предвидената в закона петгодишна
погасителна давност. В трайната съдебна практика, постановена по реда на чл.
290 ГПК и задължителна за съдилищата, е прието, че за разлика от периодичните
плащания, всяко едно от които е независимо и самостоятелно от останалите
еднородни задължения, при договора за заем задължението е неделимо. Поради този
му характер, уговореното връщане на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати, не превръща тези вноски в периодични плащания, а представлява
съгласие на кредитора да приеме изпълнение на части – аргумент за противното от
чл. 66 ЗЗД. Това становище е застъпено в Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.
д. № 795/2010 г., ІV г.о., ГК, Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
523/2011 г., ІІІ г.о., ГК, постановени по реда на чл. 290 ГПК, като е прието,
че отделните погасителни вноски по предоставения заем не превръщат договора в
такъв за периодични платежи, а представляват частични плащания по договора, по
отношение на които приложим е общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД.
Ето
защо в полза на банката съществува вземане за главница в размер на 5364,08
лева, поради което искът следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба – 24.06.2019 г. до окончателното
плащане.
По
отношение на претенцията за възнаградителна лихва, на първо място, съдът
намира, че задължението за заплащане на възнаградителни лихви е периодично и се
погасява с изтичане на кратката погасителна давност – арг. чл. 111, б.
"в" ЗЗД. Възнаградителната лихва представлява цена за ползвания
финансов ресурс. Същата представлява акцесорно вземане, което зависи от главния
дълг и винаги има периодичен характер. Всички вземания за лихви се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Претендирана е възнаградителна лихва за
периода 20.06.2016 г. – 20.06.2019 г., поради което и за първата падежирала
вноска за договорна лихва в процесния период – вноска № 38 от дата 22.06.2016
г. не е изтекъл период по-дълъг от три години, доколкото исковата молба е
подадена с пощенско клеймо с дата на изпращане – 21.06.2019 г. С оглед
посоченото за периода 20.06.2016 г. – 20.06.2019 г. давността не е изтекла,
поради което и възражението на особения представител за изтекла погасителна давност
на вземането за възнаградителна лихва е неоснователно.
По
отношение размера на възнаградителната лихва, съдът
използва приетият като писмено доказателство по делото погасителен план –
подробен /л. 37-38/ и на основание чл. 162 ГПК, намира, че дължимата
възнаградителна лихва в процесния период е в размер на сумата от 1092,34 лева.
Дължи се възнаградителна лихва за падежирали вноски от
вноска № 38 до вноска № 73, тъй като вноска № 37 е падежирала на 22.05.2016 г.
и не попада в процесния период, който започва от 20.06.2016 г. Ето защо, съдът
намира, че за процесния период са дължими възнаградителни лихви по погасителни
вноски от № 38 до № 73 или възнаградителна лихва, в общ размер на сумата от
1092,34 лева. От ответника, чиято е доказателствената тежест, не са ангажирани
доказателства за погасяването на дължимата сума, поради което и искът за
възнаградителна лихва е основателен до сумата в размер на 1092,34 лева за
периода 22.06.2016 г. – 22.05.2019 г., като за разликата до пълния си размер от
1672,36 лева, както и за периодите от 20.06.2016 г. – 21.06.2016 г. и от
23.05.2019 г. до 20.06.2019 г., искът следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Ищецът
претендира и обезщетение за забава върху всички неплатени анюитетни вноски за
период три години преди подаването на исковата молба в размер на 605,44 лева за
периода 20.06.2016 г. – 20.06.2019 г. В отговора на исковата молба е направено
възражение за погасяване на вземанията по давност. Относно заявеното възражение
за давност по отношение на претенцията за мораторна лихва, съдът намира същото
за частично основателно. Съгласно чл. 111 б. ”б” ЗЗД вземанията за обезщетения
за неизпълнение се погасяват с тригодишна давност от датата на изискуемостта /в
този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК -
Решение №167/08.12.2013 по т.д. №657/12 г. на І ТО на ВКС, Решение
№93/06.07.2010 г. по т.д. № 808/09 г./. Следователно, погасена по давност се
явява претенцията за изплащане на обезщетение за забава в период от три години
преди датата на предявяване на иска – или до 20.06.2016 г. вкл. Ищецът не е
ангажирал доказателства за спиране или прекъсване на давността. От он – лайн
калкулатор calculator.bg се установява,
че обезщетението за забава върху главницата от 3187,56 лева /неплатени вноски
за период от три години преди подаване на исковата молба/ за периода 21.06.2016
г. – 20.06.2019 г., възлиза на сумата от 969,55 лева, като предвид
диспозитивното начало в гражданския процес, на ищеца следва да бъде присъдена
сумата от 605,44 лева – обезщетение за забава за периода 21.06.2016 г. –
20.06.2019 г., като искът следва да се отхвърли за
периода преди 21.06.2016 г., т.е. за дата 20.06.2016 г. И доколкото
ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на сумата, то и този
акцесорен иск следва да се уважи в пълен размер.
Досежно
възражението, сторено в отговора на исковата молба от особения представител на
ответника, по отношение на клаузата за заплащане на застраховка „Живот“,
доколкото такъв иск изобщо не е предявен, то и съдът не дължи произнасяне по
това възражение на ответника. Само с оглед пълнота на изложението следва да се
посочи, че сумите, дължими за застраховка, въпреки, че са включени в
погасителния план и в погасителен план – подробен, то те не са включени в
претендираните суми за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, разноски се
дължат и на двете страни, но такива са сторени само от ищеца.
Ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 331,45 лева, депозит за особен представител в размер
на 712,09 лева, както и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в посочения размер съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК /в сила от 28.01.2017
г./, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП. Разноските на ищеца са в
общ размер на 1143,54 лв. По съразмерност на ищеца се дължи сума в размер на
1056,75 лв. съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Д.З.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Експресбанк“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. ********************, СУМАТА от 5364,08
лева /пет хиляди триста шестдесет и четири лева и осем стотинки/ –
главница, дължима по договор за кредит „Експресо“ № 335536 от 04.04.2013 г.,
СУМАТА от 1092,34 лева /хиляда
деветдесет и два лева и тридесет и четири стотинки/ – възнаградителна лихва за
периода 22.06.2016 г. – 22.05.2019 г., СУМАТА
от 605,44 лева /шестстотин и пет
лева и четиридесет и четири стотинки/ – обезщетение за забава за периода
21.06.2016 г. – 20.06.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 24.06.2019 г. до окончателното изплащане, както и СУМАТА от 1056,75 лева /хиляда петдесет и шест
лева и седемдесет и пет стотинки/ – разноски за производството по делото по
съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на възнаградителна лихва за разликата от присъдения размер от
1092,34 лева до пълния претендиран размер от 1672,36 лева, както и за периодите
от 20.06.2016 г. – 21.06.2016 г. и от 23.05.2019 г. до 20.06.2019 г., както и искът за обезщетение за забава за дата 20.06.2016 г.,
като неоснователни.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Банкова
сметка, ***, съгл. чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК /л. 3/:
IBAN:
*** – с титуляр „Експресбанк“ АД.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар:Н.Н.