Определение по дело №196/2020 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№            /23.01.2019 година, гр. Варна

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година в състав :

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: 1. РАЛИЦА АНДОНОВА

 

               2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА ч. к. адм. д. № 196 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на Глава тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 95, ал. 5, вр. ал. 2-4 от ГПК. 

Образувано е по частната касационна жалба на К.С.Р. *** срещу Определение № 2797 от 05.11.2019 година, постановено по адм.д. № 2746/2019 година по описа на Административен съд – Варна.

Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С обжалваното определение състав на Административен съд – Варна е отказал на К.С.Р. *** да бъде освободен от държавна такса и разноски по предявения иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и да му предостави правна помощ.

За да постанови този резултат съдът е приел, че не са налице условията по чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс. Приел е, че ищецът е получил доходи в размер на 85,01 лева за периода 30.10.2018 – 07.05.2019 година и 244,10 лева за периода 01.01.2019 – 10.10.2019 година, както и че получава трудово възнаграждение в размер от 10 до 100 лева, поради което разполага със средства за заплащане на държавната такса и разноските по делото. Съдът е приел, че по исковете по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не е предвидено задължително адвокатско представителство, ищецът разполага със средства, за да упълномощи процесуален представител, както и че интересите на правосъдието не изискват това.

За да се произнесе по частната жалба, съставът на Административен съд - Варна, взе предвид следното:

Искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в цялото съдебно производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените и процесуални права, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 от ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство, доколкото няма промяна в обстоятелствата - т. 12 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 година на Върховния касационен съд по тълк. д. № 6/2012 година, Общо събрание на съдиите от Гражданска и търговска колегия, докладчици съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева.

Настоящият състав намира, че от представените доказателства за имотното състояние на ищеца се установява, че същия няма семейство, в тесния смисъл на думата, а само роднини от първа степен, които видно от данните за получените от Р. приходи не полагат финансови грижи за брат си. Същият не притежава недвижими имоти. За периода 30.10.2018 – 10.10.2019 година е получил сума в общ размер на 329,11 лева, която съдът определя като незначителна. Ищецът е лице, което изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в специализирано заведение. Така установеното сочи на извод, че ищецът не разполага с достатъчно средства да заплати държавната такса и разноските по делото.

При извършване на преценка за наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК следва да се съобрази не само размера на дължимата държавна такса, която в случая е 10 лева, арг. чл. 9а Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, вр. чл. 2а от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, но и разноските, които могат да бъдат направени, включително за юрисконсултско възнаграждение при евентуално отхвърляне на иска, минималният размер на което е 100 лева, арг. чл. 25, ал. 1, от Наредбата за заплащането на правната помощ. Следва да се преценят и държавните такси, които ищецът ще дължи при евентуално отхвърляне на иска и др. под.

С оглед на изложеното съдът намира, че са налице основанията по чл. 83, ал. 2 от ГПК и на страната следва да се признае, че няма достатъчно средства, за да заплати дължимите в производството такси и разноски.

Предвид горното обжалваното определение, като неправилно, следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което молбата на К.С.Р. да се уважи.

Целта на Закона за правната помощ е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие, чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ, която е безплатна за правоимащите.

Видовете правна помощ са посочени в чл. 21, т. 1 – 4 от Закона за правната помощ. Правната помощ по т. 3 – процесуално представителство, обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, арг. чл. 23, ал. 2 и 3 от Закона за правната помощ. Правна помощ не се предоставя когато предоставянето на такава не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея, както и когато когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.

В конкретния случай не са налице предпоставките по чл. 23, ал. 2 и 3, пр. 3 от Закона за правната помощ, тъй като по предявения иск не е необходимо задължително адвокатско представителство, вкл. и при подаване на касационна жалба срещу решението, арг. чл. 212, ал. 2от АПК, както и защото интересите на правосъдието не налагат това. Аргумент в полза на последното е, че производството по чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража се отличава от общото исково производство с вмененото на съда засилено служебно начало (вж. чл. 284, ал. 3, 4 и 5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража), поради което използването на адвокатска защита не е наложително.

Предвид горното проверяваното определение в тази част следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОТМЕНЯ Определение № 2797 от 05.11.2019 година, постановено по адм.д. № 2746/2019 година в частта, с която е отказано освобождаването на К.С.Р. *** от такси и разноски по делото, като вместо него ПОСТАНОВИ :

ОСВОБОЖДАВА К.С.Р. ***  от такси и разноски по адм.д. № 2746/2019 година по описа на Административен съд – Варна, на основание чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 2797 от 05.11.2019 година, постановено по адм.д. № 2746/2019 година в частта, с която е отказано предоставянето на правна помощ на К.С.Р. *** година, по описа на Административен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.                                                                                   2.