Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260048
гр. Севлиево, 26.04.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и шести март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Х.
при участието на секретаря Ивелина Цонева сложи за разглеждане
докладваното от съдията Х. гр. д. № 694 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 500 КЗ,
като се претендира и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на
законната лихва до окончателното изплащане на вземането.
Делото е образувано по
искова молба на "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град София, бул. „Витоша" № 89 Б, представлявано от
К. Ч. - главен изпълнителен директор и Б. А. В. - изпълнителен директор срещу Н.М.С.,
с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че на
05.03.2017 г., в с. Ш., ул. „Стара планина" № 53, водачът на МПС марка
„Фолксваген", модел „Голф" с peг. ***, загубил управление над
автомобила и ударил
метален контейнер за битови отпадъци с ръчно отваряне на капака тип
„БОБЪР" - 1100 лт., в резултата на което последният бил цялостно
деформиран и негоден за употреба. След инцидента виновният водач напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие. МПС марка „Фолксваген",
модел „Голф" с peг. ***, било застраховано в „ДЗИ Общо застраховане"
ЕАД на основание застрахователна полица „Гражданска отговорност на
автомобилистите" полица № BG/06/116001275445 с валидност от 28.04.2016 г.
до 28.04.2017 г.. Нанесените в резултат на ПТП щети на увреденото имущество
били описани в Протокол за ПТП № 1648261 от 05.03.2017 г., описи-заключение по
щета. С възлагателно писмо на независими експерти било възложено да се изчисли
стойността на увреденото имущество. Щетите били определени на база експертно
заключение по щета № 43080731700330/06.03.2017 г. по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите", като въз основа на калкулация по подадена
претенция за обезщетение била определена сума в размер на 384,70 лв. С ликвидационен
акт от 16.03.2017 г. „ДЗИ Общо застраховане" ЕАД одобрило да се изплати на
собственика на увреденото имущество сума в размер на 384,70 лв., която била
изплатена с преводно нареждане за групово плащане от 17.03.2017 г.. С
изплащането на застрахователното обезщетение от „ДЗИ-Общо застраховане"
ЕАД, за същото се породило правото на регресен иск срещу виновния за
настъпилото ПТП водач до размера на платеното, встъпвайки в правата на
собственика на увреденото имущество - „НЕО ТИТАН" ООД срещу причинителя на
вредата - Н.М.С., тъй като последният
станал причина за ПТП с материални щети, след което напуснал мястото на
инцидента без да даде проба за алкохол и други упойващи вещества. На Н.М.С.
били изпратени регресна покана с Изх. № 926183/09.06.2017 г. и регресна покана
с Изх. №92-6183/03.07.2017 г., с които бил поканен да заплати доброволно
дължимите суми. Видно от приложените обратни разписки ответникът получил
писмата, но до момента не постъпвали никакви плащания от негова страна. Поради
изложеното за „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД възникнал правен интерес от
предявяване на иск с правно основание чл. 500 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД - регресен
иск за сумата от 399,70 лева-изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност" в размер на 384,70 лева и 15 лева ликвидационни
разходи, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й погасяване. Предвид изложеното
иска постановяване на решение за осъждане ответника да му заплати сумата от
384,70 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение във връзка с
щета № 43080731700330, както и 15 лева ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
В
едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор, чрез
особения си представител. Счита иска за неоснователен. От приложения протокол
за ПТП № 1648261 не ставало ясно в какво точно се изразява нарушението, кой
точно е участникът в ПТП както и какви са причинените материални щети. Счита за
основателно направеното искане за допускане на експертиза, която да докаже нанесените
щети пряка и непосредствена последица от ПТП, станало на 05.03.2017 г. в с. Ш.,
общ. Севлиево ли са, дали са причинени именно по вина на лицето Н.М.С. и каква
е действителната стойност на вредата. Към момента не било доказано по несъмнен
начин, че ответникът е напуснал мястото на инцидента както и че същият,
управлявал моторното превозно средство, виновно се е отклонил от проверка за
наличието на алкохол и упойващи вещества. Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал.
1, т. 1 от Кодекса за застраховането "Освен в случаите по чл. 433, т. 1,
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач: при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или
е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества". В т. 3 от същата правна норма пък
била предвидена възможността на застрахователя да получи платеното
застрахователно обезщетение и когато застрахованият е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина". Цитираните
правни норми касаели две различни хипотези, при които за да възникне регресното
право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" и да бъде уважен предявеният по делото иск с правно основание
чл. 500, ал. 1, т. 3, респективно - т. 1 КЗ, е необходимо да се установи
кумулативното наличие на следните положителни предпоставки: валидно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между него и
ответника за лек автомобил "Фолксваген" с peг. ***, настъпване на
застрахователно събитие - причинено от застрахования ПТП, наличието на
вредоносен резултат и причинна връзка между деянието и вредните последици,
възникване на правото на регрес - в първия случай при напускане на ПТП от
ответника преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, а във
втория - виновно отклонение от проверка за алкохол, както и изплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице и размера на действително причинените вреди. Към
момента не били налице предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. В случая по
делото посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение
по пътищата не било задължително по закон. Хипотезите, при наличието на
коѝто същото е задължително били изброени в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП.
На следващо място, към момента не била налице другата хипотеза на чл. 500, ал.
1, т. 1, пр. трето КЗ, обуславяща отговорност на ответника и право на регрес за
ищеца - ответникът виновно да се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици
или други упойващи вещества. Константна била практиката на ВКС, която приемала,
че само фактът на напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно
поведение за отклоняване от проверка за алкохол, каквото поведение и вината на
застрахования подлежали на доказване от ищеца по регресния иск. Само при
наличие на данни за предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на
участник в ПТП, от която той виновно да се е отклонил, би могло да се приеме,
че е налице основанието за регресна отговорност на застрахования /Решение № 16
от 02.02.2011 година по т. д. № 374/2010 година на II т. о. на ВКС; Решение №
183 от 22.11.2010 година по т. д. № 30/2010 на II т. о. на ВКС; Решение № 152
от 15.11.2014 година по т. д. № 2080/2013 година на I т. о. на ВКС и др..
Следвало да се докаже от ищеца какви действия са предприети спрямо ответника за
извършване на такава проверка, които същият е отказал да извърши или е
предприел други действия за осуетяването им. Ищецът следвало да докаже
елементите на деликта - вреда, противоправното поведение на Н.С. както и
причинна връзка между противоправното поведение и причинените вреди.
В съдебно заседание
ищеца чрез процесуалния си представител в
докладвана
молба поддържа предявеният
иск, по доводите в исковата молба.
В съдебното заседание
ответника чрез процесуалния си представител поддържа отговора, като
заявява, че предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Установява се от
протокол за ПТП, че същият е съставен на 05.03.2017 г. в 10,30 ч. от М.Х.П., на длъжност „мл. автоконтрольор” - РУ – Севлиево за ПТП, настъпило в същия ден в 2,00 ч. в с. Ш., Община Севлиево, ул. Ст.
Планина № 53,
с участници ответникът Н.М.С. - водач на лек
автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с peг. *** и контейнер за
смет, собственост на „НЕО ТИТАН" ООД. Като обстоятелства и причини за
ПТП в протокола са посочени: участникът Н.М.С. при движение с несъобразена скорост с
пътните условия и релефа на ляв завой излиза в дясно на пътното платно и се
удря в контейнер за смет и стълб, като настъпили материални щети. Контейнера за
смет бил цялостно деформиран. Отбелязано е че водача на МПС с peг. *** е
напуснал, поради което не е проверен за употреба на алкохол. Протокола за ПТП е бил подписан от
двамата участници,
съставителя и свидетел.
Видно от влязло
в сила НП от 20.03.2016 г., че за процесното ПТП описано в горният протокол за
ПТП на Н.М.С. са му наложени административни наказания за нарушения на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП (не е избрал скорост на движение съобразно атмосферните условия,
релефа, условията на видимост, интензивност на движение и др. обстоятелства, за
да спре пред предвидимо препятствие), на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП (при наличие на
разногласия относно обстоятелствата на ПТП го напуска, не уведомява службата за
контрол и не изпълнява указанията ѝ) и на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Установява
се от застрахователна полица № BG/06/116001275445, че между "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД и
собственика на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с peг. ***
е сключена застраховка гражданска отговорност за периода от 28.04.2016 год. до
28.04.2017 год..
Установява
се от уведомление за щета по застраховка гражданска отговорност от 06.03.2017
г., че „НЕО ТИТАН" ООД, е уведомило за настъпилото ПТП "ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, декларирало е, че не е получавало суми от трети лица и е
заявило, че желае да получи обезщетение по банков път.
Видно от
информация за щета от 15.03.2017 г., опис
на увреденото имущество, възлагателно писмо за независими експерти и ликвидационен
акт, че ответника е възложил на експерт да опише и оцени процесните щети, като
е констатирано, че увредения контейнер тъп „Бобър“ е деформиран от четири
страни. Съобразена е представена фактура № 396/05.08.2008 г.. заплатени са
сумата 15 лв. за оглед на място и по 8 лв. за транспортни разходи и
количествено – стойностна сметка. Изготвен
е ликвидационен акт, с който се определя размер на щетата – 384,70 лв..
От фактура №
********** от 05.08.2008 г. е видно, че „НЕО ТИТАН" ООД е заплатило за 300
метални контейнера тип Бобър по 500 лв. без ДДС за един брой, 150 000 лв.
за всичките или 180 000 лв. за всичките
с ДДС.
От фактура №
********** от 08.02.2019 г. е видно, че „НЕО ТИТАН" ООД е заплатило за 18
контейнера тип Бобър по 445 лв. без ДДС за един брой, 8010 лв. за всичките
или 9612 лв. за всичките с ДДС.
От нареждане
за групово плащане от 17.03.2017 г. и опис към същото се установява, че ищеца е
превел по банкова сметка *** „НЕО ТИТАН" ООД сумата 384,70 лв..
От
заключението на вещото лице по съдебната автотехническа и оценителна експертиза,
и от изслушването на същото в съдебно заседание се установяват следните
обстоятелства : 1. Механизмът на процесното ПТП е следният: На 05.03.2017 год.
в с. Ш., ул. „Стара планина" № 53 се движи л.а. марка „Фолксваген",
модел „Голф" с peг. *** с водач Н.М.С. ***. В посоката му на движение след
ляв завой в дясно от пътното платно се намират метален контейнер за битови
отпадъци с ръчно отваряне на капака тип „БОБЪР" и бетонен стълб на
електроразпределение и улично осветление. Водачът на МПС на левия завой губи
управление над автомобила и в следствие на инерционните сили напуска пътното
платно в дясно като удря с предната дясна странична част металния контейнер.
След първоначалния удар продължава съприкосновението между дясната странична
част на л.а. с металния контейнер притискайки го в бетоновия стълб. След това
настъпва и удар на л.а. в предната долна част на бетоновия стълб където
последният е наранен. В резултат на настъпилото ПТП металният контейнер е
цялостно деформиран и негоден за употреба. След настъпилото произшествие водача
с л.а. "Фолксваген" напуска местопроизшествието без да уведоми
контролните органи на МВР; 2. Нанесените щети на метален контейнер за битови
отпадъци с ръчно отваряне на капака тип „БОБЪР" са пряка и непосредствена
последица от ПТП, станало на 05.03.2017 год. и съответстват на констатираната
от застрахователя щета; 3. размера на изплатеното от застрахователя обезщетение
за конкретния случай от 384,70 лв. е определено от централата на застрахователя.
Липсват точни и конкретни данни при определяне размерът на изплатеното от
застрахователя обезщетение с цени и методика, прилагани от него и дали е
съобразен размерът му с цени и методика, прилагани от застрахователя; контейнерът
е увреден на 100% и е невъзстановим, контейнерът е бил на 8 г. и 7м., ако е бил
закупен с представената фактура № ********** от 05.08.2008 г., като по принцип на такива
съоръжения срокът им на изхабяване е седем години с процент амортизационни отчисления 15%, но като пазарна цена, ако е
още годен за експлоатация, има остатъчна стойност - около 20% от стойността на
придобиване или 100 лв. без ДДС, върху която отделно се начислява ДДС, тъй като
собственика е данъчно регистриран.
От
заключението на вещото лице по съдебно – икономическата експертиза се
установяват следните обстоятелства : сумата 384,70 лв. е постъпила по сметката на ,,НЕО
ТИТАН" ООД - *** на 17.03.2017 година.
От
показанията на свидетеля М.Х.П., се установява следното: свидетеля си спомня, че съставил приложения по делото протокол
за ПТП от 05.03.2017 г.; посетил ПТП в село Ш. с участник, който нанесъл
материални щети с лек автомобил на стълб и контейнер за смет и напуснал
произшествието; съставил протокол за материални щети и АУАН; щетата по
контейнера за смет била установена, след като посетили сигнал, който ОДЧ към
РУ-Севлиево получила, и ги изпратили на сигнал, като кой е подал сигнала,
свидетеля не знае; водачът бил установен на следващия ден; водачът, не бил на
местопроизшествието; протоколът за ПТП и АУАН са връчени лично,
когато са съставени и ответника е запознат с изготвените документи; тъй като водачът
е напуснал произшествието и е установен на следващия ден е минало много време
от самото произшествие и водачът не се изпробва за употреба на алкохол и
наркотици.
При така установените
обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
За уважаване на
предявения иск с правно основание чл. 500 от Кодекса за
застраховането, е необходимо установяване от ищеца: 1) породени права на увредения срещу причинителя на вредата,
включително, конкретните твърдяни вреди, че същите са причинени от делинквента,
в резултат на процесното ПТП и в причинна връзка с противоправното поведение на
деликвента; 2) възникнало действително договорно правоотношение относно
автомобила, управляван от деликвента с ищеца по договор за "Гражданска
отговорност" и заплащане от страна на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на застрахователно обезщетение на увреденото
лице при настъпване на застрахователно събитие и 3) делинквентът да е
управлявал МПС при причиняване на деликта, като виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества или напускане от
същия на мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, като неговата деликтна
отговорност да е обезпечена при ищеца със сключване на договор за застраховка "Гражданска
отговорност".
Искът е частично основателен.
От събраните по делото
доказателства, в частност от протокола за ПТП от 05.03.2017 г., от съдебната автотехническа и оценителна
експертиза, и от изслушването на същото в съдебно заседание и от показанията на
свидетеля, разпитан по делото се
установи, че на 05.03.2017 г. в 2,00 ч.
в с. Ш., Община Севлиево, ул. Ст. Планина № 53, ответникът Н.М.С.,
като водач на лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Голф" с peг. ***,
е извършил виновно противоправно деяние – нарушил е правилата за движение,
установени в чл. 20, ал. 2 ЗДвП и в чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, като не
е избрал скорост на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията
на видимост и интензивност на движение, за да спре пред предвидимо препятствие
и при наличие на разногласия относно обстоятелствата на ПТП го е напуснал, без да уведоми службата за контрол и да изпълни
указанията ѝ. Неоснователни са възраженията на ответника, че в процесния случай
по делото посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на
движение по пътищата не е било задължително по закон. В конкретния случай са
налице предпоставките по чл. 125, т. 7 ЗДвП - между участниците в
произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него. Ответникът
без основателна причина, виновно е напуснал местопроизшествието преди да
пристигнат органите на КАТ, въпреки задълженията си по ЗДвП. Същият в
изпълнение на закона е следвало или да подпише с другия участник двустранен
протокол или да извика органите за контрол, като задължително е следвало да
остане и да ги изчака. Ответникът не е направил нито едното от двете. В
конкретния случай посещението на органите на службите за контрол е било
задължително, т.к. напускането на местопроизшествието и несъставянето на
двустранен протокол между участниците в ПТП, при причинени само имуществени
вреди следва да се приравни на наличие на разногласие и да се приложи чл. 125,
т. 7 ЗДвП. При настъпване на ПТП водача на МПС, участник в произшествието е
длъжен да спре и да установи какви са последиците от него, като когато
нанесените щети са само имуществени следва да окаже съдействие за установяване
на вредите от произшествието. Предвид, че собственика на контейнера, пострадал
при произшествието и участник в ПТП, по смисъла на § 6 ДП на ЗДВп, т. 27, не е
бил на мястото на инцидента, предизвикан от ответника, съдът намира, че това е
равнозначно на наличие на разногласие между участниците, тъй като липсва дадено
изрично съгласие на пострадалия и постигане на договорка между страните относно
размера на вредите. Единствено при ясна и недвусмислено изразена воля на двете
страни към момента на ПТП, може да се приеме, че е налице липса на разногласия.
С оглед изложеното се установи по делото от протокола за ПТП и показанията на
разпитания свидетел, че ответника – делинквент след причиняване на деликта е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, въпреки че посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, поради което е без значение
и не следва да се обсъжда дали делинквентът виновно се е отклонил от проверка
за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Пряка и
непосредствена последица от деянието на ответника е последвалият сблъсък между
автомобила и контейнера, в резултат на който контейнера е бил повреден, като
имуществените вреди, претърпени от собственика му, са описани в протокола за
ПТП, като цялостна деформираност. Доколкото протоколът за ПТП е подписан от
ответника и автентичността му не е оспорена, въпреки, че той е частен
свидетелстващ документ в обсъжданата му част, той има материална
доказателствена сила, тъй - като удостоверява неизгодни за ответника факти,
чието осъществяване не се опровергава от други доказателства по делото, дори
напротив подкрепя се от показанията на свидетеля и от заключението на вещото
лице по събраната съдебна автотехническа и оценителна експертиза. В протоколът
за ПТП е посочено, че ответника при движение с несъобразена скорост с пътните
условия и релефа на ляв завой излиза в дясно на пътното платно и се удря в
контейнер за смет и стълб, като настъпили материални щети, в същият смисъл са и
изводите на вещото лице по съдебната автотехническа и оценителна експертиза, подкрепени
безпортиворечиво и от показанията на свидетеля, поради което следва да се
приеме, че именно ответника става причина за ПТП. Вината в гражданското право, се предполага до
доказване на липсата й – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в случая обсъдените по – горе
доказателства обосновават извод за наличието й.
Установи се от
застрахователна полица № BG/06/116001275445 наличие на действително договорно
правоотношение по договор за "Гражданска отговорност" с ищеца "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, в периода
от 28.04.2016 год. до 28.04.2017 год., обхващащ и датата на процесното ПТП, за лекият
автомобил „Фолксваген", модел „Голф" с peг. ***, управляван при
причиняване на процесното ПТП от ответника. Видно от нареждане за групово плащане от 17.03.2017 г., опис към
същото и от заключението на вещото лице по съдебно – икономическата експертиза,
че застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", е заплатил
по сметка на увреденото лице, сумата 384,70 лева, за процесната щета.
С оглед изложеното установи се наличие
на предпоставките за частично уважаване на предявеният иск. Установи се
от заключението на вещото лице по съдебната автотехническа и оценителна
експертиза, и от изслушването на същото в съдебно заседание и размерът на
дължимото на ищеца вземане в общ размер 135,00 лева, включващо: сумата от 15,00
лева, представляващи ликвидационни разходи, които се установяват от
представените документи информация за щета от 15.03.2017 г., опис на увреденото имущество и възлагателно
писмо за независими експерти, а също и сумата 120,00 лева, пазарна цена, на
процесния контейнер, съобразно неговата остатъчна стойност 100 лв. и 20 лв.
ДДС. Съдът прие, че контейнера е придобит с фактура № ********** от 05.08.2008
г., а не с по – късно представената фактура № ********** от 08.02.2019 г.,
доколкото последната следва датата на увреждането. От заключението на вещото
лице по съдебната автотехническа и оценителна експертиза се установи, че размера
на изплатеното от застрахователя обезщетение за конкретния случай от 384,70 лв.
е определено от централата на застрахователя, като липсват точни и конкретни
данни при определяне размерът дали е съобразен с цени и методика, прилагани от
застрахователя, поради което за разликата над 135,00 лева до 399,70 лева (представляваща
сума от изплатените 384,70 лева
и 15,00 лева, ликвидационни разходи), искът следва да се отхвърли
като неоснователен. Съгласно чл. 386,
ал. 2 КЗ, уреждащ размерът на застрахователното обезщетение по договорите за
застраховане срещу вреди, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. В
конкретният случай действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието са установени от заключението
на вещото лице по съдебната автотехническа и оценителна експертиза, като за
посочената сума - се е осъществил фактическият състав, обуславящ
основателността на иска, поради което искът подлежи на уважаване в посоченият по
- горе размер, а до пълният му предявен размер, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, ведно с искането за установяване на законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното издължаване на сумата. На основание
чл. 86 ЗЗД, следва да се уважи и искането за законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното издължаване на сумата, върху
уважената част от претенцията.
С оглед
искането по чл. 78, ал. 1 ГПК и изхода на делото, на ищеца следва да се
присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, в размер на сумата от 286,75
лева, за заплатени държавна такса, депозити за вещи лица и свидетел, възнаграждение
за особения представител на ответника и за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.М.С., с ЕГН **********,***,
да заплати на "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Витоша" № 89 Б,
представлявано от К. Ч. - главен изпълнителен директор и Б. А. В. -
изпълнителен директор, на основание чл. 500 от Кодекса за застраховането, сумата от 135,00 лева, представляваща
изплатено от "ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД застрахователно обезщетение
и ликвидационни разходи, по повод настъпило ПТП на 05.03.2017 г. в с. Ш.,
Община Севлиево, ул. Ст. Планина № 53, с участието на МПС „Фолксваген",
модел „Голф" с peг. ***, със застрахователна полица № BG/06/116001275445,
управлявано от Н.М.С., ведно със законната лихва, считано от 23.10.2019 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск, В ЧАСТТА за разликата
над 135,00 лева до 399,70 лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 23.10.2019 г. до окончателното погасяване на вземането,
представляващо изплатено застрахователно обезщетение по повод настъпило ПТП на
05.03.2017 г..
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н.М.С., с ЕГН **********,***, да заплати на
"ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. „Витоша" № 89 Б, представлявано от К. Ч. -
главен изпълнителен директор и Б. А. В. - изпълнителен директор разноски в
размер на сумата от 286,75 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: