Присъда по дело №778/2021 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 10 от 14.10.2021 година
по НОХД № 778/2021 година на Районен съд (РС) – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Бързо производство (БП) № 279/2021
година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 2130/2021 година по
описа на Районна прокуратура – Хасково, Ц.Л. – Прокурор при Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград повдига
обвинение на Г. Н. Н., роден на ********* година в град Свиленград, област
Хасково, ром, български гражданин, живущ в град Свиленград, ул.
„*************” № 17, област Хасково, с основно образование, неженен,
ЕГН **********, неосъждан (реабилитиран), за това, че в периода от месец
ноември 2020 година до месец септември 2021 година, включително, в град
Свиленград, област Хасково, след като е бил осъден с влязла в сила на
23.10.2019 година Съдебна спогодба по гражданско дело № 695/2019 година
по описа на РС - Свиленград, одобрена с Определение № 987 от 16.10.2019
година, да издържа свой низходящ – сина си ***** Н., роден през 2017
година, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от
две месечни вноски, а именно: 11 броя месечни вноски по 150 лв., всичко на
обща стойност 1 650 лв. - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият и служебният му защитник –
адвокат З.Ч., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното
следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне
на наказание „Пробация” с двете задължителни пробационни мерки за срок от
6 месеца поради наличие на смекчаващи вината обстоятелства.
В съдебно заседание подсъдимият Г. Н. Н. заявява, че разбира в
какво е обвинен, признава се за виновен, съжалява за извършеното и
декларира желание за в бъдеще да плаща дължимата издръжа за
ненавършилото си пълнолетие дете А.
Представителят на Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград: Прокурор Ц.Л. поддържа обвинението по отношение
на фактическата обстановка, изложена в ОА. Изразява становище същото да е
безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена
фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса,
както и установени съставомерни – обективен и субективен признаци на
вмененото престъпление по възведената правна квалификация, така също и
неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдимия. Поради това,
Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като му
1

бъде наложено при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите
вината обстоятелства предвиденото в чл. 183, ал. 1 от НК наказание
„Пробация” с двете задължителни пробационни мерки за срок от 9 месеца
всяка от тях.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по
настоящия адрес на детето А Н. съгласно § 1, т. 15 от Допълнителната
разпоредба на Закона за закрила на детето (ЗЗДет)), уведомена на основание
чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, изпраща представител – социалния работник
Мирослава Димова, която заявява, че в момента бабата и дядото по майчина
линия отглеждат детето в семейна среда, защото майката работи в чужбина,
осигурено е на детето подходящо жилище, поддържа се добра хигиена,
задоволяват се нуждите и потребностите му, детето е в добро здравословно
състояние, посещава детска градина.
Производството в съдебната си фаза протече по реда на
диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено
съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно заседание,
след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на
основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по
посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед
наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от
привлечения подсъдим, като същото и Съдът е уважил, след изслушването на
страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено
съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите
от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на
основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в БП
доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание в
хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на
всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от
фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 1140
от 28.09.2021 година, издадена от Бюро за съдимост при РС - Свиленград,
подсъдимият е осъждан няколко пъти като е реабилитиран по всички
осъждания.
Видно от приложената в кориците на БП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, подсъдимият не притежава
недвижими имоти, моторни превозни средства (МПС), ценни книжа, дялове в
2

дружество и парични средства по банкова сметка, както и не работи, има две
ненавършили пълнолетие деца.
Съгласно Характеристична справка, изготвена от Полицейски
инспектор Д.Д. (служител на РУ – Свиленград) подсъдимият Н. е криминално
проявен, установяван е като извършител на престъпления, контактува с
криминалнопроявени лица, няма данни да употребява системно алкохол или
други упайващи вещества, нарушавал е обществения ред, не е осъждан по
УБДХ, не се издирва от органите на МВР, няма наложени забрани за
напускане на страната, има криминалистически и съдебни регистрации, както
и регистрирани заявителски материали.
Подсъдимият Г. Н. Н. е живял на семейни начала, без сключен
граждански брак, със свидетеля Ст. Ш. Ш. през 2016 година. От съвместното
им съжителство се рожда сина им ***** Н., роден на 13.04.2017 година. След
като свидетелят С.Ш. и подсъдимият Г.Н. са във фактическо съжителство
около 3 години, отношенията им се влошават и те се разделят през месец май
2019 година. Свидетелят *** Шидерова заедно със сина си, отиват да живеят
в дома на майка й – свидетеля Г. К. Ш., в град Свиленград, ул.„***********”
№ 3, област Хасково. След раздялата с подсъдимия, свидетелят С.Ш. подава
граждански иск до РС - Свиленград, с който иска Съдът да й предостави
упражняването на родителските права върху роденото от съвместното им
съжителство с Н. дете, да определи режим на лични отношения на бащата с
детето, както и Николов да бъде осъден да изплаща месечна издръжка.
Постигната е договорка между бащата и майката, която е обективирана в
Съдебна спогодба по гражданско дело № 695/2019 година, одобрена с
Определение № 987 от 16.10.2019 година, влязла в сила на 23.10.2019 година,
по силата на която упражняването на родителските права върху малолетния
***** Н. е предоставено на майка му - свидетеля *** СШa, а подсъдимият Н.
е осъден да издържа своя низходящ - сина си А, като му изплаща месечна
издръжка в размер на 150 лв. чрез неговата майка и законен представител –
свидетелят С.Ш., считано от дата 01.07.2019 година до настъпването на
законна причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното й изплащане.
Подсъдимият Н. изплаща редовно месечната издръжка за
малолетното си дете А до месец октомври 2020 година, включително. След
този период поради финансови затруднения преустановява изплащането на
дължимата издръжка. Това принуждава свидетелят С.Ш. като майка и законен
представител на детето А на 23.04.2021 година да подаде Жалба до Районна
прокуратура - Хасково, Териториално отделение - Свиленград.
По делото не са установени данни, с оглед събраните
доказателства, в инкриминирания период, както и понастоящем да е
отпаднало основанието за плащане на месечната издръжка на детето А до
месец септември 2021 година, включително. Също така към настоящия
3

момент липсват данни подсъдимият да е изпълнил задължението си за
плащане на дължимите издръжки за периода от месец ноември 2020 година
до месец септември 2021 година, включително, или общо 11 месечни вноски
от по 150 лв. всяка, като общо дължимата сума за целия период е в размер на
1 650 лв.
Разпитан в хода на БП подсъдимият заявява, че разбира в какво е
обвинен, признава се за виновен, изказва съжаление за стореното от него и
дава обяснения във връзка с предявеното обвинение като сочи, че причината
да не плаща била затрудненото му материално положение, предвид това, че
нямал постоянна работа, а обикновено работел временно.
В съдебната фаза на процеса подсъдимият се признава за виновен,
отново изразява съжалението си, че не е плащал издръжката на детето и
декларира желание за в бъдеще нещата да се променят.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши
по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената
въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и
несъмнено установена, за което се цени направеното в съдебно заседание
самопризнание от подсъдимия, подкрепено от приложените към БП и
приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства –
свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от
Съда, включват: Докладна записка, Жалба, Пълномощно, Писма от Държавен
съдебен изпълнител при РС – Свиленград, Протоколно определение №
987/16.10.2019 година по гражданско дело № 695/2019 година на РС –
Свиленград, Справка за съдимост, Бюлетин и Писма, Протокол за доброволно
предаване, Извлечения по сметки, Удостоверение за раждане, Писма от
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград, от
Тероториално поделение – Хасково на НОИ, от ТД на НАП, офис – Хасково,
Характеристична справка, Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние и др.; приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Кръгът на гласните доказателства,
обхваща показанията на свидетелите, разпитани в хода на БП, а именно: Ст.
Ш. Ш., Г. К. Ш. и Д. Анг. Д., материализирани в съответните Протоколи за
разпит на свидетел. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради
липсата на противоречия в тях, систематиката им, корелацията им,
подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени
източници, така и с оглед начина на формирането им. За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че Съдът кредитира показанията
на свидетеля – полицейски служител, тъй като той не е заинтересован от
изхода на делото и това, което възпроизвежда в показанията си на БП му е
станало известно във връзка със службата му и то не е в противоречие с
показанията на другите свидетели, чиито показания Съдът кредитира.
4

Описаната фактическа обстановка относно периода, мястото, механизмът на
изпълнителното деяние, както и неговото авторство са доказани пряко от
направеното самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, което се
подкрепя от доказателствата, събрани на БП и надлежно приобщени към
делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите,
Справка за съдимост, Протоколно определение № 987/16.10.2019 година по
гражданско дело № 695/2019 година на РС – Свиленград, Удостоверение за
раждане и др.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни и показанията на
свидетеля Ст. Ш. Ш., макар и същата да се явява пострадал от деянието в
качеството си на майка и законен представител на малолетното дете А, тъй
като това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията й. Фактите
и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК
могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства,
като нито едно от тях не се ползва с предварително определена
доказателствена сила. Показанията на пострадалото лице са важен източник
на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради
евентуалната им заинтересованост от изхода на делото.
Настоящият сътав кредитира показанията на пострадалото лице като
обективни, безпристрастни и логически последователни. Същата излага точно
и конкретно, обстоятелствата относно инкриминираното деяние, което описва
изчерпателно. Не е налице индиция за недостоверност на показанията й.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. Частните документи, също не се оспориха по
своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти
в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката
на личността на подсъдимия, от тук и релевантни за индивидуализацията на
следващото се наказание.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното
от страна на подсъдимия признание относно всички релевантни факти по
обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивните
разпоредби на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това самопризнание за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
Присъдата.
5

Обясненията на подсъдимия, дадени на БП, макар и кратки и
схематични, също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като
кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени
средства от БП - кредитирани, поради което липсват основания изложеното
от тях в качеството на подсъдим да се счита обективно невярно.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно периода,
местото и изпълнителната форма на деянието и механизъмът на извършване,
както и авторството му.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и по дадената правна квалификация на деянието на
подсъдимия.
При така изяснената фактическа обстановка и установените
факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав
достигна до единствено възможния и несъмнен извод , че с действията си
подсъдимият Г. Н. Н. е осъществил състава на престъплението чл. 183, ал. 1
от НК.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е такова на просто
извършване и законът не се интересува от нищо друго, освен от факта на
неплащане на издръжката. От обективна страна трябва да е налице безспорно
установеният факт на неплащане на издръжката от подсъдимия за посочения
период, за който е била дължима, и което задължение е ежемесечно и не може
да бъде съзнателно прекъсвано. Всякакви други обстоятелства (включително
липса на доходи при наличие на трудоспособна възраст и на обективни
причини за неизпълнение за задължението) са без значение и са предмет на
други (включително и граждански) производства, които не могат да бъдат
взети предвид от наказателния Съд във връзка с предявено обвинение за
неплащане на издръжка по чл. 183, ал. 1 от НК. От наказателноправна гледна
точка са от значение единствено обстоятелствата, че е налице парично
задължение, което се дължи на равни месечни вноски, и което не е изпълнено
за повече от два месечни периода. Т.е. изпълнителното деяние на посоченото
престъпление се състои в това, че деецът като е осъден да издържа свой
низходящ и съзнава напълно, че не плаща ежемесечните вноски за
издръжката - съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка.
Престъплението по чл. 183 от НК е продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време. От друга страна, съгласно
наказателноправната теория престъплението е формално, което се
осъществява чрез бездействие.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
6

делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият Г. Н. Н. е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 183, ал. 1
от НК.
Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните
доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на детето -
низходящ на подсъдимия Н. и осъждането му с влязло сила Определение №
987 от 16.10.2019 година по гражданско дело № 695/2019 година по описа на
РС – Свиленград, да заплаща месечна издръжка на същото, в конкретно
определен размер, а именно по 150 лв., считано от 01.07.2019 година, както и
неизпълнението на това му задължение, за повече от две месечни вноски.
Така, в частност, предвид установеният период на неговото бездействие,
обхващащ времето от месец ноември 2020 година до месец септември 2021
година, включително, подсъдимият е неизправен длъжник за общо от 11
месечни вноски за паричната издръжка на детето А, които е осъден да плаща,
тъй като упражняването на родителските права и непосредствени грижи за
отглеждането му, са предоставени, респ. поети от другия родител (майката -
свидетеля С.Ш.). До тези основни обективни признаци се свеждат и
предвидените в престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК, елементи, които
безспорно в настоящия казус са налице и са доказани – постановен е Съдебен
акт за присъждане на ежемесечна издръжка, както и неплатени повече от две
вноски от същата. Всички неизплатени месечни издръжки, сборно възлизат на
11 месечни вноски от дължимата издръжка за детето А и в това си цифрово
изражение, очевидно надхвърлят и то значително предвидения в НК минимум
- две неплатени вноски съгласно фактическия състав на чл. 183, ал. 1 от НК.
Липсват данни за плащане на част или някои от месечните издръжки за
времето на инкриминирания период, като категоричен и безспорен извод за
валидното надлежно погасяване на същите, не може да се формира от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съвкупното им
обсъждане. Поради това, Съдебният състав прие, че е налице бездействие и
неизпълнение на родителското задължение по отношение на детето за
инкриминирания период, визиран в обвинението.
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила
промяна в обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна
на подсъдимия да заплаща присъдената издръжка на детето. Същият е в
трудоспособна възраст, следователно и няма пречки да реализира доходи от
трудово или друго правоотношение. Липсата на имущество, като източник на
доходи, обстоятелството, че същият е бил безработен в посочения период от
време и влошеното финансово състояние, не го освобождават от
задължението като родител да издържа ненавършилото си пълнолетие дете, с
оглед обективния, безусловен характер на това задължение. Следва да се
7

отбележи и следното: фактът, че макар подсъдимият да не е работил през
инкриминирания период, не е релавантен за наказателното производство,
доколкото при наличието на обективни пречки, има специален ред, по който
следва то да се установи и с изричен Съдебен акт, което предполага да е
инициирал гражданско производство за прекратяване на присъдената
издръжка или нейното намаляване. Липсват данни, съгласно които
препятстващи плащането на издръжката обстоятелства да са били
установявани по предвидения за това ред (чл. 150 и чл. 151 от СК).
Единствено в производството по иск за издръжка се вземат предвид доходите
на родителя, който е задължен да дава издръжка, както и възможностите му за
това, като важи правилото, че размерът на издръжката се определя от
нуждите на търсещия, но не повече от възможностите на дължащия. Съгласно
чл. 150 от СК единствено при изменение на обстоятелствата, при която
размерът и основанието за даване на издръжката е определен, присъдената
издръжка може да бъде изменена или прекратена. Ирелеванвантно за
съставомерността на деянието е и обстоятелството за липса на образувано
изпълнително производство за събиране по принудителен ред на дължимите и
неплатени месечни издръжки за детето по осъдително Решение на
гражданския Съд. С тези съображения и Съдът приема, отсъствие на
обективни обстоятелства, които да са попречили на подсъдимия да изпълни
задължението си и да плати издръжката на своя нидходящ – детето А, след
като е бил осъден да плаща такава със Съдебен акт. Доказани са авторството
на деянието, времето и мястото на извършването му – град Свиленград,
област Хасково, където се дължат действията за престиране на носимите
парични задължения за издръжка (престъплението за издръжка по чл. 183 от
НК е с място на извършване - местожителството на кредитора, по време на
изпълнение на задължението за плащане на паричната сума, предназначена за
издръжка, съгласно разпоредбата на чл. 68, б. „а” от ЗЗД).
В резултат на пълното си бездействие, през инкриминирания
период, изразило се в цялостно неплащането на дължимите вноски за
месечните издръжки на детето, считано от месец ноември 2020 година до
месец септември 2021 година, включително, за детето А, настъпил е и
престъпният резултат по отношение на кредитора – детето А, като малолетно
действащо чрез своята майка и законен представител – родителят,
упражняващ родителските права. Забавата е за общо 11 месечни вноски,
които са еднакви по размер – 150 лв., а общата сума на неплатените издръжки
в резултат на просто математическо пресмятане, възлиза на стойност общо 1
650 лв. Неизпълнението на посоченото задължение - периодично, месечно е
за срок, надхвърлящ минимално изискуемия от закона - две месечни вноски,
като в случая непрестираните са 11 вноски.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият
Г. Н. Н. е годен субект на престъплението. Създаването на деца поражда
отговорност за отглеждането им, част от която е изплащането на издръжки
8

при разделянето на родителите.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Налице е умисъл,
като форма на вината. Бездействието на подсъдимия и неизпълнението на
задължението му за издръжка е напълно съзнателно. Деянието е извършено с
цялостно изразени волеви и интелектуален моменти на умисъла, при
съзнаване неговия общественоопасен характер, както и последиците –
общественоопасни. Подсъдимият Г.Н. е имал знание за дължимостта на
издръжката на своето дете – низходящ, с цел предоставяне на средства за
задоволяване на потребностите за физическото и духовното развитие на
детето, съгласно Съдебния акт за присъждането й, който му е бил известен,
знаел е и точния размер на тази издръжка, че се дължи ежемесечно, както и
периода, за който не е внесъл вноските, разбирал е и характера (неотменимост
и периодичност с месечно престиране на суми) на задължението си. Въпреки
това напълно осъзнато е бездействал за прякото му изпълнение, чрез
плащане, поради това от волева страна, безспорно е предвиждал сигурното и
възможно настъпване на престъпния резултат - вредните последици,
обхващащи ежемесечните издръжки, от които е било лишено детето му и по
този начин лишава детето си от необходимите материални средства,
определени по съответния гражданскоправен ред, и тъй като и последните са
били предвиждани от него – налице е прекият му умисъл за извършване на
престъплението. Обективната невъзможност за изпълнение на задължението
за издръжка, поради липсата на материални възможности за това, няма за
последица липса на субективна страна на деянието. За да бъде то
съставомерно и от субективна страна (както вече бе посочено), достатъчно е
само и единствено деецът да съзнава, че - първо, има установено с влязъл в
сила Съдебен акт парично задължение (изискуемо и ликвидно) да заплаща
издръжка, и второ - че не плаща. Причините за неплащането са без всякакво
правно значение, както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че макар
подсъдимият да не притежава в собственост движимо и недвижимо
имущество и да не получава доходи, то няма данни за тежки здравословни
проблеми на подсъдимия, които да възпрепятстват възможността му да
полага труд, при условие, че се касае за млад мъж в трудоспособна възраст.
По изложените съображения, Съдът призна подсъдимият Г. Н. Н.
за виновен в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, която
правна квалификация и е възведена с внесения ОА.
Подсъдимият Г. Н. Н. е роден на ********* година в град
Свиленград, област Хасково, с ЕГН **********. Български гражданин е от
ромски произход. Живее в град Свиленград, ул.„*************” № 17,
област Хасково. С основно образование е. Не е женен. Не е осъждан –
реабилитиран е. Не работи.
9

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на чл. 183, ал.
1 от НК се предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 1 година или
„Пробация”. Наказанието „Лишаване от свобода” няма специален минимум,
което позволява замяна на наказанието „Лишаване от свобода” с друг вид
наказание при условията на чл. 55 от НК. При условията на чл. 55, ал. 1, т. 2,
б. „в” от НК наказанието „Пробация” може да бъде заменено с „Глоба”.
За пълнота следва да се посочи, че по отношение на подсъдимия не
може да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като не са
възстановени причинените от престъплението имуществени вреди.
Обсъждайки въпроса за следващото се наказание, което да бъде
наложено на подсъдимия Г.Н., за престъплението, в извършването на което
той беше признат за виновен, при спазване на правилото на чл. 54 от НК,
Съдебният състав взе предвид, от една страна обществената опасност на
деянието, която не е завишена предвид стойността на неплатените издръжки
(сравнено с минималната работна заплата за страната за 2020 година - 610 лв.
и за 2021 година – 650 лв.). Взеха се предвид и причините за извършване на
престъплението - незачитане на установения в страната правов ред, ниското
правосъзнание на подсъдимия, ниския оценъчен критерий на поведение,
липсата на доходи и липсата на чувство за отговорност и родителски дълг.
Отчетоха се и смекчаващи отговорността обстоятелства, с която правна
характеристика се съобрази Съдът – младата възраст на дееца, направеното
признание от подсъдимия (макар последното да играе процесуалната роля
като предпоставка за провеждане на съдебното следствие при условията на
глава ХХVІІ от НПК), изразеното критично отношение към деянието и
декларираното желание за в бъдеще добросъвестно да заплаща дължимите
суми за месечната издръжка на ненавършилото си пълнолетие дете. Също
така, съобрази се с оценка на отегчаващото обстоятелство - лошите
характеристични данни. Взе се предвид и фактът, че подсъдимият се намира в
трудоспособна възраст, изключително сложната световна обстановка,
свързана с пандемията от Ковид – 19 и финансовите затруднения, които
създава. Съобразно относителната тежест на тези релевантни за
отговорността обстоятелства, Съдът прецени че индивидуализацията на
наказанието следва да се проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие
съотношение на превес на смекчаващите обстоятелства. Смекчаващите
обстоятелства в случая не са нито многобройни, нито пък изключителни,
поради което не обосновават основание за смекчаване на наказателната
репресия при условията на чл. 55, ал. 1 от НК, когато и най –лекото,
10

предвидено в закона наказание, би се оказало несъразмерно и неоправдано
тежко, с оглед индивидуалната обществена опасност на конкретното деяние и
дееца. Т.е. Съдът в настоящия си състав намира, че не са налице
предпоставките за налагане на наказание при условията на чл. 55, ал. 1 от НК,
за да преценява дали приложението му е по-благоприятно за дееца, тъй като
както вече бе посочено не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, когато и най–лекото предвидено в чл. 183,
ал. 1 от НК наказание („Пробация”) ще бъде несъразмерно тежко, предвид
невъзстановяване на имуществените вреди.
За престъплението, в което подсъдимият Н. беше признат за
виновен – чл. 183, ал. 1 от НК, в материалната наказателна норма, както вече
бе посочено, предвидени в условия на алтернативност, са две наказания –
„Лишаване от свобода” и „Пробация”. Целта на законодателя с
криминализиране на деянието „неплащане на издръжка” е да мотивира
длъжника да плаща издръжката под страх от наказателна отговорност. Видът
на предвидените наказания за извършеното престъпление и размерът на
наказанието „Лишаване от свобода” до 1 година, сочи че наказанието
„Лишаване от свобода” следва да се налага в краен случай, при изключително
висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, каквато
настоящата не е. Измежду посочените алтернативи и мотивиран от
предходните съображения, относно индивидуализацията, респ.
обстоятелствата, релевантни за отговорността, Съдът прецени по-лекото
измежду двете алтернативно предвидени такива, а именно наказанието
„Пробация” (по втората алтернатива на разпоредбата) за по-подходящо в
случая, с оглед целите, предвидени в чл. 36 от НК и личността на дееца.
Наказанието „Пробация”, е по-подходящо в случая и с оглед възможността за
подсъдимия да го изтърпява и да се превъзпитава, като същевременно
реализира доходи от трудова функция и заплаща дължимата в бъдеще
издръжка. Поради това, съобразно изложените правни аргументи и в рамките
на предвидените в чл. 183, ал. 1 от НК санкции, Съдебният състав определи и
наложи на подсъдимия наказание „Пробация” със следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на
явяването 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител”. Съдът счита че за даване възможност на подсъдимия
да изпълнява трудова функция (разбира се при условие, че си намери работа)
и да изплаща издръжката на ненавършилото си пълнолетие дете ще е
достатъчен срок на определените пробационни мерки в размер, малко над
минималния, а именно: 7 месеца. За да определи точно този размер на
наказанието „Пробация”, Съдът се съобрази с обстоятелствата, че
подсъдимият по време на целия процес, включително и на фазата на БП
изразява критично отношение към деянието и декларира желание за в бъдеще
добросъвестно да заплаща дължимите суми за месечната издръжка на
ненавършилото си пълнолетие дете. Целесъобразността подсъдимият да бъде
превъзпитаван чрез санкция, несвързана с Лишаване от свобода в контекста
11

на накърнения обект е очевидна с оглед изложеното по-горе.
Наказанието „Пробация” следва да се изпълни по настоящия адрес
на подсъдимия.
Така индивидуализираното по вид и размер наказание, ще
въздейства в достатъчна степен върху личността на подсъдимия като
предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към
правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се
намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция, предвидени в чл. 36 от НК. В случая наказанието
би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с
него Г.Н. ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде
толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде възможност той
да преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши
чувството му за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска
занапред подобно престъпление на законовия ред. От друга страна
определеното при горепосочените съображения наказание на подсъдимия,
Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и
прецени за необходимо, достатъчно и справедливо за постигане целите на
наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК и преди всичко с оглед
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, както и за постигане на
генералната превенция, а именно: да се поправи и превъзпита подсъдимия
към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува
предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото.
Относно разноските:
По делото не се констатираха такива.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)

12

Номер на акта:	10
Дата:	14 октомври 2021 г. (в сила от 30 октомври 2021 г.)
Съдия:	Кремена Тодорова Стамболиева Байнова

Дело:	20215620200778
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 октомври 2021 г.

Присъда по дело №778/2021 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите