№ 33
гр. София , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20201110143946 по описа за 2020 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа
страна следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното
насилие (ЗЗДН). Образувано е по молба на Д. В. Ц., ЕГН:********** срещу Г. С. Г.,
ЕГН **********, която се поддържа и в съдебно заседание. Излагат се доводи, че с
ответника са живели на семейни начала. Твърди се, че ответникът по молбата на
14.08.2020г. около 18:00 ч. нанесъл побой в тялото и лицето на молителката, като през
това време й крещял и я обиждал.
Ответникът не изразява становище по молбата. Не се явява в съдебно заседание.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона
(чл. 5 ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
По делото е безспорно, че страните са живели във фактическо съжителство и
ответникът попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т.2 от
1
ЗЗДН. Описаните в молбата актове на 14.08.2020г. и представляват домашно насилие
по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, изразяващо се във физическо и вербално домашно
насилие. По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН;Съдебномедицинско удостоверение №259/2020г.;Медицинска документация;
Преписка от 7 РУП-СДВР; Свидетелство за съдимост. Други релевантни към спора
писмени доказателства не са представени по делото.
По делото са ангажирани гласни доказателства от страна на молителя.
Видно от показанията на св.Георгиева, се установява, молителката и ответникът
са живели във фактическо съжителство от 2016г. Установява се, че на 14.08.2020г., е
имала видими белези по лицето и тялото от нанесени удари. На 21.08.2020г.,
молителката избягала от ответника. След тази дата разказала на свидетелката за
ежедневно нанасяне на побой и психическо насилие върху нея от страна на Г.Г..
Установява се, че Десислава е била силно уплашена след случката на 14.08.2020г.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото, а именно показанията
на свидетеля, декларацията по чл. 9 ЗЗДН и съдебномедицинското удостоверение
водят до извода, че ответникът е извършил домашно насилие спрямо молителката на
14.08.2020г. Ответникът не ангажира доказателства, които да оборват изложените в
молбата твърдения.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита,
за изцяло доказана. Налице са предпоставките за уважаване на молбата въз основа на
гореизброените писмени и гласни доказателства.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание,
имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите
лица. Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно
установен акт на домашно насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на
страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16,
ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат
приложени посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, предл. 1,2 и 3 мерки за защита по
отношение на молителката.
Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на домашно
2
насилие – чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалия, тъй
като предвидените в чл. 21, ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо
извършителя на насилието.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН, ще създадат и допълнително
гаранция за пострадалия, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие.
Тази мерки, следва да бъдат наложени за срок от 18 месеца, считано от издаване на
заповедта за защита, предвид тежестта на извършения акт на домашно насилие и
последиците от него, като на ответника следва да му бъде забранено да приближава
молителя и жилището му, на разстояние не по-малко от 100 метра;местоработата му,
както и местата за социални контакти и отдих.
Мерките, съдът определи като взе предвид, че от извършеният акт на домашно
насилие са настъпили за молителя вредни последици за живота и здравето му.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен
да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00
лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие,
настъпилите последици за молителя от деянието спрямо него, счита, че на Г. С. Г., ЕГН
**********, следва да бъде наложена глоба в размер от 300,00 лева.
Относно разноските за делото.
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищцовата страна, която
претендира сторени такива в размер на 600 лв. Видно от представен договор за правна
помощ и съдействие, молителката е заплатила адвокатски хонорар в размер на 600 лв.
Ето защо, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на молителката
сумата от 600 лв., представляваща разноски по делото.
При този изход на делото ответникът, следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00
лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Г. С. Г., ЕГН
**********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Г. С. Г., ЕГН **********, да
се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Д. В. Ц.,
ЕГН:**********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, на Г. С. Г., ЕГН
**********, да приближава Д. В. Ц., ЕГН:**********, на разстояние не по-малко от
100 метра за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН, Г. С. Г., ЕГН
**********, да приближава жилището, обитавано от Д. В. Ц., ЕГН:**********,
находящо се в гр. София, ж.к. „Младост 1“, бл.23, вх.2, ет.5, ап.26, на разстояние не по-
малко от 100 метра за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗЗДН, на Г. С. Г., ЕГН
**********, да приближава местоработата на Д. В. Ц., ЕГН:**********, както и
местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, считано от издаване на
заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Г. С. Г., ЕГН **********,
че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го
задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, Г. С. Г., ЕГН **********, глоба в
размер на 300,00 (триста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Г. С. Г., ЕГН ********** да заплати
на Д. В. Ц., ЕГН:**********сумата от 600 лв., представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Г. С. Г., ЕГН **********, да заплати
по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на
25,00 (двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
4
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене
на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5