РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Бургас, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20222000500295 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК – Общо застраховане“,
гр.С. против решение № 243 от 22.03.2022г. по гр.д.№667/2021г. на Бургаския
окръжен съд в частта, с която застрахователят е осъден да заплати на Д. Х. К.,
К. Х. К. и М. Д. П. сумата от по 120 000 лв. за всеки, обезщетение за
неимуществени вреди, а на М. П. и сумата от 5 758 лв. – имуществени вреди,
претърпени от смъртта на Х. К. П., баща на първите двама и съпруг на
последната, настъпила на 25.01.2020г. вследствие на ПТП на 02.01.2020г., в
едно с лихви, адвокатско възнаграждение и държавна такса. До предявените
размери от по 150 000 лв. исковете за неимуществени вреди са отхвърлени,
като неоснователни, в която част решението е влязло в сила.
Изложени са съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното решение в уважителната му част за общата сума от 365 758 лв.,
поради липса на фактическия състав на непозволеното увреждане, предвид
недоказаност на причинно следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилите за ищците вреди. След произшествието пострадалият е приет в
УМБАЛ „Бургас“ в увредено с множество травми, но стабилно състояние,
като травматичните увреждания не се установява да са причина за
възникналата по-късно двустранна тежка бронхопневмония, довела до
смъртта на пациента. При проведен КАТ на глава на 10.01.2020г., когато
пациентът рязко се влошил до степен неконтактност, няма данни за остро
1
настъпил процес, т.е. няма неврологична причина за нарушенията на
съзнанието, като в болницата не е търсена друга причина за това.
Оперативната рана е била спокойна, без възпаления и не е причина за
възпалителен процес. До изписването на пострадалия на 20.01.2020г. не е
изследвана причината за завишеното ниво на левкоцити, белег за
възпалителен процес, не са назначени консултации със специалист при
завишени показатели на кръвната захар. Едва на 24.01.2020г., при постъпване
по спешност с висока температура, неконтактен и работна диагноза
„кетоацидозна кома“, на пациента е взет гърлен секрет, изолиран е
ацинетобактер баумани, болнична бактерия, срещу която предписаният на
пострадалия антибиотик е бил неефективен. На 25.01.2020г. е настъпил
летален изход. Въззивникът прави извод, че смъртта на Х.П е настъпила по
причини, стоящи извън процесното ПТП. Възразява по отношение
залегналото в обжалваното решение предположение, че в периода извън
болницата 21-24.01.2020г. е възможно пострадалият да е развил друго
заболяване, което да е причина за пневмонията. Изтъква, че на 24.01.2020г.,
освен болничната бактерия, няма открити други микроорганизми, които да са
причина за състоянието на пациента. Няма доказателства за настъпване на
леталния изход от получените при произшествието травми, които са
животозастрашаващи. Като ирелевантно и неуместно е определено
посоченото от решаващия съд, че ако застрахователят счита болницата за
отговорна за смъртта на пострадалия, би могло да проведе задълбочено
съдебно разследване в друго производство. Направено е искане за отмяна на
първоинстанционното решение, съобразно изложеното в жалбата. Евентуално
се претендира, при основателност на иска, обезщетенията да бъдат намалени,
поради недоказаност на изложените в исковата молба твърдения за търпените
от ищците болки и страдания.
В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор от въззивемите ищци М. П.,
Д. К. и К. К., чрез пърномощника адв.Цв.В., с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Изложено е становище в подкрепа на изводите
на първата инстанция за основателност на предявения иск за присъдения
размер. Навеждат доводи за доказаност на процесния деликт, при наличие на
пряка причинно-следствена връзка между деянието на виновния за
произшествието водач и смъртта на Хр.Петков, настъпила в резултат на
получените увреждания и тежка двустранна пневмония вследствие на
гръдната травма, причинена при катастрофата. Сочи се, че с влязлата в сила
присъда е признато, че виновният водач е причинил по непредпазливост
смъртта на пострадалия, което е потвърдено от доказателствата по настоящия
спор и липсват доказани странични фактори, прекъсващи така установената
причинна връзка. Оспорва се изразеното от въззивника становище за завишен
размер на определеното от първата инстанция обезщетение, което
въззиваемите считат за справедливо, съобразно изискването на чл.52 ЗЗД и
съдебното практика. Направено е искане за потвърждаване на атакуваното
решение, в едно с присъждане на съдебните разноски и адвокатско
2
възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата.
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против
подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона,
съдът намира следното:
Обжалваното решение, преценено служебно съобразно изискванията на
чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, като
постановено от законен състав на компетентния съд, при изискуемите от
закона форма и съдържание и при редовно развило се исково производство по
допустима искова претенция.
По правилността на решението:
Искът е за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие,
предявен против застрахователя по задължителната застраховка „гражданска
отговорност”, сключена за участвалия в процесното ПТП автомобил и има
правното си основание в чл.432 КЗ, вр чл.45 ЗЗД.
Безспорно е по делото, че с влязла в сила на 19.07.2021г. присъда по
НОХД № 509/2021г. на Бургаския окръжен съд, Станислав Живков Куцаров е
признат за виновен и е осъден за това, че на 02.01.2020г., в гр.Б. ж.к.„С.“, в
близост на хипермаркет „Кауфланд“ по бул.„Я.К.“ в посока към ул.„Л.М.“,
при управление на лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № *, нарушил
правилата за движение по чл.119, ал.1 ЗДвП, като приближавайки към
пешеходна пътека не намалил скоростта и не спрял, за да пропусне
пресичащия пешеходец Х. К. П. и по непредпазливост причинил смъртта на
същия, починал на 25.01.2020г., за което и на основание чл.343, ал.3, предл.
последно, б.„б“, предл. 1 НК, му е наложено наказание лишаване от свобода
при условията на чл.66 НК.
При посочения по-горе резултат от наказателното производство против
извършителя С. К., се налага изводът за наличие на фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД за прекия извършител. Влязлата в
сила присъда по наказателното дело води до неоспоримост и задължителност
за гражданския съд на авторството на извършеното деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК/. Конкретният
вредоносен резултат, смърт, е елемент от състава на престъпното деяние,
квалифицирано по чл.343 ал.1 б.”б” НК, поради което и върху него се
простират обвързващите гражданския съд последици от присъдата по
наказателното дело. При призната в наказателния процес вина на прекия
причинител на смъртта на пострадалото лице, е налице установеност на
причинно-следствената връзка между противоправното деяние и вредоносния
резултат. Безспорни и доказани по делото са и търпените от ищците, М. П. –
съпруга на починалия и К. К. и Д. К. – негови синове, неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от загубата на техния съпруг и баща.
Няма спор между страните за наличието на сключена застраховка
3
„гражданска отговорност“ при ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД за управлявания
от К. автомобил, съгласно полица №*, валидна от 03.07.2019г. до
02.07.2020г., поради което отговорността на застрахователя по прекия иск по
чл.432 КЗ в случая се явява доказана по своето основание.
Наведеният във въззивната жалба довод за липса на причинно-
следствена връзка между деянието на осъдения водач и смъртта на
пострадалия, която според въззивника е резултат на вътрешноболнична
инфекция, е неоснователен. Освен горепосочената обвързваща сила на
присъдата по наказателното производство, пред първата инстанция е
изслушано заключение на комплексна съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от трима лекари със специалности – отропед-травматолог,
ендокринолог и пулмолог, които установяват, че в резултат на процесното
ПТП и получените тежки травматични увреждания на гръден кош, бели
дробове, счупване на таза, счупване на долен и горен крайник, развилата се на
по-късен етап двустранна бронхопневмония, довела до сърдечно съдова и
дихателна недостатъчност, е причинена смъртта на Х. П., т.е. налице е
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП /като първопричина/ и
леталния изход след причинените му при деликта травматични увреждания.
Обстоятелството, че развилата се при пострадалия двустранна
бронхопневмония може да е причинена от вътрешноболнична инфекция, не
изключва отговорността на ответника, постъпил и лекуван в болницата от
тежки травми, претърпени от процесното ПТП. Съгласно чл.53 ЗЗД, ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. При
солидарната отговорност кредиторът може да иска изпълнение на цялото
задължение от всеки съдлъжник. В случая, ищците са предявили иска си
против застрахователя, който отговаря изцяло, дори и да е налице друг
солидарен длъжник в лицето на съответното болнично заведение.
Отговорността на третото лице може да бъде предмет на разглеждане, но в
друг исков процес, при участието на това лице.
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Размерът на обезщетението следва да бъде
съобразен с вида, тежестта и продължителността на преживените от
потърпевшия болки и страдания, както и с икономическите условия в
страната към момента на увреждането.
За установяване на горните обстоятелства, по делото са разпитани
свидетелите Я. Д. Б. и Д. Й. С.. Първата е сестра на ищцата М. П.. Заявява, че
бракът на сестра и е от 1971г. Били сплотено и задружно семейство. Зет и бил
всеотдаен, грижел се за децата, които били добре отгледани и възпитани. Бил
много внимателен, обгрижвал съпругата си и помагал на всички. Празнували
заедно празници, рождени дни, нови години. Смъртта на зет и била голям шок
за съпругата му, който още не можела да преживее. Съпрузите отгледали
сами децата си, а когато К. се оженил, заживял при родителите си, но после
младото семейство се отделило. Имали дете, кръстено на пострадалия, който
много се грижил за него. По-късно се оженил и малкия син Д., той имал
4
момиченце, дядо му много му се радвал. Бащата бил в много добри
отношения със синовете си. Помагали си взаимно. Свидетелката научила за
катастрофата от сестра си. Семейството всеки ден ходели в болницата да се
интересува за състоянието на Х.. След като го изписали, съпругата била
неотлъчно до него. М. била много зле след смъртта, не можела да прежали
съпруга си, все ходи на гробищата. Децата също не са преодолели загубата и
те ходят на гроба. Станали са по-затворени, изживяват мъката си.
Свидетелят Д. С., баща на съпругата на Д. К., потвърждава, че
отношенията на Х. със жена му и децата били прекрасни. Били си близки,
разбрали се – и за децата и за помощ на внуците. С. разбрал за
произшествието от дъщеря си. Докато Х. бил в болницата, за него се грижили
жена му и синовете му. Всички понесли много тежко загубата и още не са я
преодолели. Съпругата не искала да излиза. Все още го имала като че ли е
пред очите и. Синовете му също усещали липсата на баща си, но все пак са
мъже, имали работа, ангажименти. Семейството ходели на гробищата. На
струванията били много други хора, защото Христо бил много отзивчив
човек, помагал с каквото може, бил весел, душата на компанията.
При горните доказателства, настоящата инстанция намира, че
определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени
вреди в размер на по 120 000 лв. за всеки от ищците се явява справедливо,
като съответстващо на търпените от тях вреди, изразяващи се в преживявани
болки и страдания от смъртта на 72 годишния им съпруг и баща. Загубата на
брачен партньор и родител, настъпила неочаквано в резултат на пътен
инцидент, е довела до шок и сериозно душевно страдание на ищците, които
били сплотено и задружно семейство. И макар семействата на синовете да
имат отделни домакинства, всички заедно прекарвали празниците, помагали
си. Пострадалият бил весел, отзивчив човек, душа на компанията. Той
обгрижвал съпругата си, грижел се и се радвал на внуците си. Ищците, най-
близките му, все още не са преодолели загубата, станали са по-затворени,
чувстват липсата на своя съпруг и баща, редовно ходят на гроба и правят
обичайните струвания в негова памет.
С оглед на горепосоченото, настоящата инстанция счита, че
първоинстанционният съд правилно е определил размера на дължимото от
застрахователя обезщетение в посочения размер. Същото е съответно на
икономическите условия в страната към момента на деликта,
характеризиращо се с доходите на населението, отразено и в нивата на
застрахователното покритие и категорично изключва неоснователно
обогатяване на увредените.
Предвид на изложените съображения, решението на Бургаския окръжен
съд, с което са уважени исковете на М. П., К. К. и Д. К., като ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД е осъдено да им заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на по 120 000 лв., а на М. и обезщетение за имуществени вреди
от 5 758 лв., в едно със законната лихва, такси и разноски, е правилно.
Същото е обосновано от събраните по делото доказателства и съобразено с
5
приложимия закон. Поради това, първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната уважителна част.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 243 от 22.03.2022г., постановено по гр.д.
№667/2021г. на Бургаския окръжен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр.С. да заплати на
Адвокатско дружество „В. и Б.“, гр.София, на основание чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата, сумата от 14 286 лв., адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатно адвокатска помощ и съдействие пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6