Р Е Ш
Е Н И Е
София, 29.10.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 1675/2019 г., за да
се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от
А.А.К., ЕГН **********, чрез адв.
С.Ч., съдебен адрес:*** против СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ /НББАЗ/,
БУЛСТАТ ********, седалище и адрес на управление: София, ул. ******, с правно
основание чл. 515, ал. 1 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите, както следна: - 140 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на 23.11.2016 г., претендирано пряко от застрахователя, ведно със законната
лихва, считано от 22.05.2017 г. до окончателното изплащане и сторените разноски,
вкл. адвокатско възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА..
В исковата молба се твърди, че на 23.11.2016 г. е
реализирано ПТП от водача М.Е.Н. при управление на л.а. „Ауди А4“, Регистрационен
№ ******. Вследствие настъпилото ПТП и в непосредствена причинна връзка с
последното, А.К. е получил телесни увреждания, причинили му болки и страдания -
счупване на срамната кост, счупване на таза, счупване на глезена. Наложило се е
оперативно лечение с кръвна репозиция и поставянето
на метална остеосинтеза.
За станалото ПТП е бил съставен Констативен протокол №
454р-8430 от 23.11.2016 г. и е било образувано ДП № 260/2016 г. по описа на РУ
„Полиция“ - Сунгурларе и пр.пр. № 1155/2016 г. по
описа на Районна прокуратура - Карнобат.
С Решение № 52/12.04.2018 г. по НАХД № 26/2018 г. по
описа на Районен съд – Карнобат, М.Н. била призната за виновна за извършените
от нея нарушения на ЗДвП и освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Според отразеното в исковата молба, „Гражданската
отговорност“ на водача М.Н. е застрахована в турската застрахователна компания
„АХА SIGORTA“ със седалище и адрес на управление в Анталия, Република Турция,
като автомобилът притежава валиден сертификат „Зелена карта“ № TR/040/4106826.
Заявява, че поради това е предявил пред НББАЗ
извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. № 2-0735/22.02.2017
г., но бюрото определило обезщетение в силно занижен размер от 40 000 лв. и не
го изплатил на ищеца.
В тази връзка е завел настоящия
иск срещу ответното застрахователно дружество с правно основание чл. 515, ал. 1
от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в размер исковата
сума, ведно със законните последици – законна лихва и сторените разноски, вкл. адвокатски хонорар на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗА.
Представил е писмени
доказателства, поискала е разпит на свидетели и назначаване на съдебномедицинска
експертиза.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък.
Ответникът НББАЗ оспорва предявените
искове по основание и по размер. Претендира разноски и адвокатски хонорар с
ДДС.
Оспорва вида и
обема на твърдените неимуществени вреди.
Оспорва размера на претендираните
неимуществени вреди, при твърдения, че същият не съответства на вредите и е
несъразмерно висок, съобразно принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД.
Твърди, че на 13.04.2018 г. НББАЗ е платило на А.К. 40
000 лв. и счита, че обезщетението в този размер е справедливо и обективно, като
изцяло са взети пред вид вида и характера на получените от ищеца телесни
увреждания, както и периода на неговото възстановяване, а на 08.06.2018 г, сумата
378 лв. – разноски за лечение.
Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, като твърди, че ищецът не е ползвал обезопасителен колан и така е допринесъл за настъпване на
вредите.
Оспорва и претенцията по чл. 86 от ЗЗД, като, на първо
място, заявява неоснователност поради неоснователност на главните искове, а, на
следващо място - че НББАЗ е платил обезщетението за неимуществени вреди в деня,
следващ постановяване на Решението по образуваното наказателно дело и не е
изпаднал в забава в изпълнение на неговите задължения.
Поставил е въпроси към поисканата от ищеца
съдебномедицинска експертиза.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск, като
постанови решение, съобразно събраните доказателства. Претендира разноски по
списък. Направил е възражение за прекомерност по отношение на адвокатския хонорар на ищцата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че на 23.11.2016 г. около
10,45 ч. по път 7306 при км. 12+722 в пътен участък между гр. Сунгурларе и с.
Славянци, е станало ПТП, като М.Е.Н., управлявайки л.а. „Ауди А4“, Рег. № ******,
поради движение с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, е
причинила ПТП, като се е ударила в л.а. „Фолксваген Голф“, Рeг.
№ ******, собственост и управляван от ищеца.
Вследствие станалата
катастрофа А.К. е получил телесни увреждания, причинили му болки и страдания -
счупване на срамната кост, счупване на таза, счупване на глезена. Наложило се е
оперативно лечение с кръвна репозиция и поставянето
на метална остеосинтеза.
От доказателствата, приложени в хода на процеса, че за станалото
ПТП водачът на л.а. „Ауди А4“ с решение № 52/12.04.2018 г. пон.а.х.д. № 26/2018
г. на СР, гр. Карнобат М.Е.Н., е призната за виновна за престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 НК, вр. чл. 15, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2 и чл. 21 ЗДвП и на основание чл. 78а НК е освободена от наказателна
отговорност и й е наложено административно наказание глоба в размер 1 500
лв.
По делото не се
оспорва обстоятелството и съдът приема за доказано наличието на валидно застрахователно
правоотношение по сключена застраховка „Гражданска отговорност” на л.а.
„Ауди А4“, Рег. № ****** в турската застрахователна компания „АХА SIGORTA“, със
седалище и адрес на управление в Анталия, Република Турция, както и фактът, че автомобилът
притежава сертификат „Зелена карта“ № TR/040/4106826, валидна към момента на
станалото ПТП.
Не се оспорва и обстоятелството, че, във връзка с
причинените й увреждания ищцата е предявила пред ответника извънсъдебна
претенция за заплащане на обезщетение с вх. № 2-0735/22.02.2017 г., Заявление, застрахователят „Л.И.“,АД се е
произнесъл за първи път със становище на 21.05.2018 г. – след завеждане на найстоящото дело.
Заявява, че поради това е предявил пред НББАЗ
извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. № 2-0735/22.02.2017
г., но Бюрото е определило обезщетение в силно занижен размер - 40 000 лв. и не
го изплатило на ищеца.
От заключението на приетата по делото
и неоспорена от страните съдебномедицинска
експертиза, която съдът кредитира като безпротиворечива
и съответстваща с останалия доказателствен материал,
се установява, че, в резултат на катастрофата, ищецът е получил следните
травматични увреждания, в пряка причинно следствена връзка с претърпяното ПТП: -
Фрактура осис пубис синистри (счупване на срамната кост в ляво), което е
реализирало медикобиологичния признак трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни;
- Фрактура ацетабуле синистри
(счупване на главулечната ямка
- вдлъбнатина на тазовата кост, в която
влиза главата на бедрената кост) което е реализирало медикобиологичния
признак трайно затруднение в движенията
на левия долен крайник за повече от 30 дни; - Фрактура бималеоларис
крурис синистри (двуглезенно счупване на лявата подбедрица/глезенна става), което е реализирало медикобиологичния
признак трайно затруднение в движенията
на левия долен крайник за повече от 30 дни.
Проведено е оперативно лечение - на 24.11.2016г.
– кръвна репозиция на бималеоларното
счупване на лявата подбедрица и метална остеосинтеза и на
11.10.2017г. е опериран като след въвеждане в анестезия е извършена екстракция
на металната остеосинтеза. Получил е и медикаментозно лечение с
антибиотик и антикоагулант – Фраксипарин
като лечението с Фраксипарин е продължило и в
амбулаторни условия, след изписването от лечебното заведение.
Според вещото лице, описаните
счупвания са зараснали и движенията в лявата тазобедрена и глезенна
стави са възстановени в пълен обем. Както при всяка една фрактура е възможно
наличието на болева симптоматика при претоварване на
крайника (в случая), както и при промяна на времето, а понякога и немотивирано.
Счупването на тазобедрената ямка може да провокира за
в бъдеще възникването на артроза на ставата.
Експертът
заявява, че обезопасителният колан е ефективен при
скорост до 60 км/ч. и челен удар. В случая резултантната скорост при удара е
около 150 км/ч., което значително би намалило ефективността от поставянето му. Обезопасителният колан е триточков и долните крайници са
подвижни и могат да бъдат увредени при съприкосновение с вътрешното оборудване
на автомобила т.е. и при поставен, и при непоставен обезопасителен
колан травматичните увреждания биха били сходни.
По искане на ищеца и за
доказване на претърпените от него неимуществени вреди, съдът допусна и разпита свидетеля А.Н. П., негов приятел.
В
показанията си те заявиха, че познава А.к. от 2014 г., тъй като са работили
заедно в „Жанет“, ООД в гр. Несебър. След станалата катастрофа го е видял през
м. вай 2017 г., когато дошъл да започне работа. Бил отслабнал, накуцвал видимо,
имал болки в крака и кръста. Тези травми и болките от тях пречели на работата
му и се налжило да бъде придружаван от товарач. През
цялата 2017 г. докато е бил на работа ходел на рехабилитация, дори не могъл да
изкара сезона до края. Свидетелят не знае како лечение е било предприето спрямо
него. Пиел болкоуспокояващи – само вечер, защото през деня пречели на работата
му. Дори и сега, според П., той продължава да има болки в крака и кръста. В
дома му има градина, но сега не може да я обработва, а това прави жена му. От
стопанството, в което е отглеждал животни, се е отказал по същата причина.
Вещото лице – автоекперт,
съдебна автотехническа експертиза, е е дало заключение по повод
въпроса на ответника дали автомобилът управляван от пострадалия е бил фабрично
оборудван с предпазни колани.
Според експерта, в приложения Констативен
протокол № 13, за ПТП с пострадали лица, изготвен от младши автоконтрольор
Д. Русев, дежурен при ОД на МВР гр. Бургас, е отразено, че автомобилът,
управляван от пострадалия А.А.К. е марка „Фолксваген”
модел „Голф” с рег. № А ******. Той е с
рама № WVWZZZIHZRW577207. Модел „Голф III”, произведен през 1994 г. Тази марка и модел автомобили са фабрично
оборудвани с предпазни колани за водача и всички места за пътници. Коланите са
триточкови, инерционни.
По
делото не се спори, а и се доказва от представените от ответника с отговора на
исковата молба доказателства, че на 13.04.2018 г. ответното дружество е
заплатило на ищеца сумата 40 000 лв. – обезщетение по образуваната при
него Щета № ********* TR,
а на 08.06.2018 г. – 378 лв. обезщетение по същата Щета.
До
момента на приключване на устните състезания плащане на обезщетение от страна
на ответника – застраховател на исковата сума не е настъпило.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове
по чл. 515, ал. 1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД са за изплащане от застрахователя НББАЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищцата от станалото на 23.11.2016
г. ПТП, изразяващи се в болки и страдания в размер 140 000 лв., ведно със
законните последици – лихви и разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на
същия текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Според нормата на чл. 515, ал. 1 КЗ, НББАЗ, в качеството си на компенсационен
орган, заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България, при
конкретно дадени предпоставки когато се касае за увредено лице, което пребивава
в Република България, пред вид наличие
на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на застрахован
автомобил, притежаващ валиден сертификат в системата „Зелена карта".
Безспорна е в случая пасивната процесуална легитимация на ответника, пред вид
наличието на валиден сертификат „зелена карта“ по застраховка гражданска
отговорност в турската застрахователна компания „АХА SIGORTA“ със седалище и адрес на
управление в Анталия.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по
безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението
следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД - от съда по
справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на пострадалия ищец вследствие получените
от катастрофата травми.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случаи, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП на К.са причинени както физически, така и душевни болки и страдания –
обстоятелство, което се установява от събраните и неоспорени писмени, гласни
доказателства и експертизи.
Според приетото в
Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Доказано бе, че ищецът е претърпял травмите от инцидента, които представляват
три средни телесни повреди, като към момента на изготвяне на заключението на медицинската
експертиза последиците от тях са отшумели. Доказан бе и фактът, че тези травми
са му причинили и причиняват и описаните от експертизата сериозни и
продължителни болки и дискомфорт.
Като взе пред вид
описаните по-горе и доказани болки и страдания на ищеца, техния вид, интензитет
и продължителност, съдът, съобразявайки принципа за справедливост и икономическите
условия в страната през 2016 г. и към настоящия момент, както и извършеното от
ответника плащане преди завеждане на делото на сумата 40 000 лв., намира,
че обезщетение в размер 80 000 лв. е адекватна обезвреда
за претърпените от ищеца и доказани в производството неимуществени вреди,
поради което счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да се
уважи за тази сума.
Съдът дължи произнасяне по възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат.
Пред вид факта, че по делото се доказа, на базата на заключението на медицинската
експертиза, че, при скоростта, с която се е движил автомобилът на ищеца,
предпазният колан е неефективен, съдът приема, че това възражение на ответника
– застраховател не бе доказано.
Върху присъдената сума като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди следва да бъде присъдена и законната лихва, считано от
датата на изтичане срока за произнасяне на ответника – 22.05.2017 г., до
окончателното издължаване.
В останалата част, за разликата до 140 000 лв. искът
е неоснователен и недоказан и, като такъв, следва да бъде отхвърлен.
На адвоката – повереник на ищцовата страна следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, платимо от ответника, на основание чл. 38 ЗА, в размер 2 930
лв., а на ищеца – разноски по компенсация в размер 29 лв. – депозит за разпит
на свидетел по делегация.
На ответника, с оглед отхвърлената част от
иска, следва да се присъдят разноски - – депозити за вещи лица в размер 214 лв. и ю.к.
възнаграждение 2 330 лв.
Пред вид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СГС д.т. в размер 3 200 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ /НББАЗ/, БУЛСТАТ ********, седалище и адрес на управление:
София, ул. *** № да заплати на А.А.К., ЕГН **********, чрез адв. С.Ч.,
съдебен адрес:*** на основание чл. 515, ал. 1 от КЗ вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, станало на 23.11.2016 г., претендирано
пряко от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2017 г. до окончателното изплащане и сторените
разноски по компенсация в размер 29 лв. – депозит за разпит на свидетел по
делегация.
ОТХВЪРЛЯ иска в
частта за разликата до 140 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ да заплати на адв. С.Ч., съдебен
адрес:***, адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА, в размер 2 930
лв.
ОСЪЖДА А.А.К. да заплати на СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ разноски – депозити за вещи
лица в размер 214 лв. и ю.к. възнаграждение 2 330 лв., съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „НББАЗ“ да заплати по сметка на СГС д.т. в размер 3 200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: