О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .………../…...03.2021г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на двадесет
и трети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от
съдията
търговско дело № 547 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по предявени от И.Н.Р., ЕГН **********, със съгласието на майка си И.М.С.,
ЕГН **********, и Д.Й.С., ЕГН **********, със съгласието на майка си Й.М.С.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, чрез процесуалния си представител – адв. П.К., срещу „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ 68, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на всеки от ищците на сумата от по 30 000 лв., частични искове от суми в
общ размер от по 80 000 лв. за всеки ищец, представляващи обезщетения
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
загубата на М.С.Д.в резултат на ПТП, настъпило на 06.06.2019г. по вина на
водача И. А.И., управлявал л.а. „Митцубиши Паджеро“ с рег. № ****, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2019г.
до окончателното изплащане.
По допустимостта на исковете:
Изложените в исковата молба
твърдения обуславят извод за редовна искова молба, обективираща осъдителни
искове, предявени от и срещу правосубектни страни. Сезиран е родово и местно компетентен
съд в хипотезата на чл.115 ГПК. Предвид наличието на положителните процесуални
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и с
оглед липсата на процесуални пречки, съдът намира производството за допустимо. Представени са
доказателства и за предявена писмена претенция пред застрахователя съгласно
чл.380 КЗ, обуславящи допустимост на предявените искове в хипотезата на чл.498,
ал.3 предл. посл. КЗ.
По предварителните въпроси:
С
определение № 260652/05.10.2020 г., постановено по настоящото дело, съдът е
спрял производството по т.д. № 547/2020 г. до приключване с влязла в сила
присъда, или постановление за прекратяване на разследването на престъпни
обстоятелства, предмет на ДП №124/2019 г. по описа на РУ – Тунджа, на осн. чл.
229, ал. 1, т. 5 ГПК. Производството по образуваното наказателно дело №
346/2020 г. е приключило с влязла в сила на 31.12.2020 г. присъда №
153/15.12.2020г., с която подсъдимият И. А.И. е признат за виновен за причиняване
на процесното ПГП вследствие нарушаване правилата на ЗДвП и ППЗДвП /чл. 50, ал.
1 от ЗДвП и чл. 45, ал. 2 вр. с ал.1 от ППЗДвП/ - престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 54, вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК. С
оглед на така изложеното, пречките за движението на производството по т.д. №
547/2020 г. са отпаднали и на осн. чл. 230, ал. 1 ГПК същото следва да бъде
възобновено служебно от съда.
Доколкото
предявените главни искове включват установяването на застрахователно
правоотношение, което съставлява абсолютна търговска сделка, претенцията следва
да се разгледа по особения ред за търговски спорове.
Размяната
на книжа, предвидена в чл.367 – 373 ГПК е приключила. На основание чл.374, ал.2 ГПК, делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание, като на страните се съобщи настоящото
определение, ведно с проект за доклад на делото, както и да бъдат напътени към
процедура по медиация за доброволно уреждане на спора.
По доказателствата:
Представените от страните писмени доказателства – надлежно
заверени по реда на чл.183 ГПК преписи от документи, са допустими, необходими
за установяване на релевантните за спора факти и относими към предмета на
делото, поради което следва да бъдат допуснати до приемане.
Без уважение следва да бъде оставено
искането на ищците ответникът да бъде задължен да представи застрахователна полица BG/08/119001389929/ 17.05.2019г. предвид
безспорността на обстоятелството относно наличие на застрахователен договор.
Направените от ищците искания в
допълнителната искова молба за задължаване на ответника и делинквента да
представят доказателства за уведомяване на застрахователя за настъпване на
процесното ПТП следва да бъдат уважени с оглед установяване момента на
уведомяване на застрахователя.
Съдът намира, че следва да бъде
уважено искането на ищците за разпит на двама свидетели при условията на
довеждане за установяване на посочените в исковата молба факти – отношенията в
семейството, променил ли се е животът на ищците и как те приемат загубата на М.Д.;
какъв е бил като човек починалият, работил ли е и какви грижи е полагал за
семейството си.
Искането на ищците, направено в
допълнителната искова молба за назначаване на съдебна автотехническа експертиза
за установяване противоправно извършено от водача на л.а „Мицубиши Паджеро“ И. А.И.
деяние, следва да бъде оставено без уважение с оглед приключване на
наказателното производство с влязла в сила присъда и разпоредбата на чл.300 ГПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по търговско
дело № 547/2020 г., на осн. чл.230, ал.1 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 ГПК
„Производство по търговски спорове”.
УКАЗВА повторно на ищците и им дава
последна възможност в срок до съдебно заседание да изпълнят задължението си по чл.127, ал.4 ГПК, като
посочат банкова сметка ***. При неизпълнение на това задължение, производството
по делото ще бъде оставено без движение.
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 14.05.2021г. от 11:00 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
ДА СЕ
УВЕДОМИ на осн. чл.15, ал.6 ЗЗакрДет Дирекция „Социално подпомагане” – Провадия, ведно с препис от
настоящото определение и препис от исковата молба, за възможността да изпрати
представител, който да изрази становище в съдебно заседание.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, на основание чл.374, ал.2 ГПК:
Предявени са
от И.Н.Р., ЕГН **********, със съгласието на майка си И.М.С.,
ЕГН **********, и Д.Й.С., ЕГН **********, със съгласието на майка си Й.М.С.,
ЕГН **********, двамата с адрес ***, чрез процесуалния си представител – адв. П.К., срещу „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ 68, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ
и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
всеки от ищците на сумата от по 30 000
лв., частични искове от суми в общ размер от по 80 000 лв. за всеки
ищец, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от загубата на М.С.Д.в резултат на ПТП, настъпило на
06.06.2019г. по вина на водача И. А.И., управлявал л.а. „Митцубиши Паджеро“ с
рег. № ****, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва, считано от
13.06.2019г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 06.06.2019 г.,
около 12:39 часа по път III-7072 се е движил л.а.
„Мицубиши Паджеро" с peг. №
****, управляван от И. А.И., който на кръстовището с път 1-7 нарушил правилата
за движение, не спрял на знак „Стоп" и не пропуснал движещия се по пътя с
предимство л.а. „Ситроен АХ" с peг. №
****, управляван от М.С.Д., като виновно причинил ПТП. В резултат на удара,
водачът на л.а. „Ситроен АХ" с per. № ****М.Д., получил
тежки, несъвместими с живота, травматични увреждания, довели до смъртта му. Било образувано ДП - 124/ 2019 г.
по описа на РУ - Тунджа, пр.пр. 977/ 19 г. по описа на ОП Ямбол. За увреждащия
л.а. „Мицубиши Паджеро" с peг. № ****, управляван от И. А.И., имало сключена
застраховка "Гражданска отговорност", з.п. BG/08/119001389929/ 17.05.2019 г. със срок
на валидност една година,
считано от 19.05.2019 г. до 18.05.2020 г. с
„Дженерали застраховане" АД. Ищците сочат, че по силата на този договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която
сума представлява минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за 2019 г. Сочи се, че съгласно чл.380 КЗ, ищците предявили
претенциите си за изплащане на обезщетение пред „Дженерали застраховане" АД и са
представили всички документи, с които разполагат. С обратна разписка от
28.11.2019 г. е направено уведомление до застрахователя за процесното ПТП. Към
момента на подаване на исковата молба, застрахователят не е платил обезщетение.
Твърди се, че ищците са внуци на починалия М.С.Д., който е бил в много близки отношения с
внуците си и е полагал постоянни грижи за тяхното отглеждане, възпитание и
издръжка. Децата са израснали с постоянното присъствие и грижи от дядо си, той
е бил опора на семейството и те са били много привързани към дядо си и са се
радвали на неговата безусловна обич и грижи. Сочи се, че ищците изключително
тежко преживяват смъртта му. Между тях е съществувала силна връзка, изпълнена с
чувство на обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа. Претендира се обезщетение
за неимуществени вреди, което има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки и страдания.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Дженерали застраховане“ АД е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер. Твърди, че
ищците не са материалноправно легитимирани да получат застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на дядо им М.С.Д.. Оспорва
исковете по размер като твърди, че същите са в нарушение на § 96 от ПЗР на КЗ,
както и на чл.52 ЗЗД. Оспорва се началният момент, от който се претендира
законна лихва върху главниците, а така също и претенцията за адвокатско
възнаграждение с включен ДДС. По повод
оспорване материалната легитимация на ищците се сочи, че от представените по делото
доказателства не се установява същите да са се намирали в отношения с дядо им,
които да обосновават основателността на претенциите им. Позовава се на ТР №
1/2016г. на ВКС, ОСНГТК по т.д. № 1/2016 г. на ВКС, като сочи, че правото да се
получи обезщетение не е абсолютно и следва да бъде доказано при условията на
пълно и главно доказване, че е създадена трайна, близка и дълбока емоционална
връзка между починалия и неговите внуци – ищци, а така също и че действително
са претърпени сериозни по интензитет и продължителност морални болки и
страдания, представляващи претендираните неимуществени вреди. Ответникът
посочва, че срещу него са предявени съдебни претенции за изплащане на
обезщетение на неимуществени вреди от процесното ПТП и от съпругата и трите
деца на починалия М.С.Д.. Сочи се, че няма как обективно едно лице да е създало
такава дълбока и емоционална връзка с толкова много наследници и родственици,
че да имат право всички на обезщетение за неимуществени вреди във връзка със
смъртта му. В случай, че съдът приеме исковете за основателни, твърди, че
размерът на предявените искове е в нарушение на § 96 от ПЗР на КЗ, вр. с
чл.493а, ал.4 КЗ - обезщетението за неимуществени вреди за лицата по чл.493а,
ал.4 КЗ се определя в размер до
5 000 лева. Сумата от 5 000 лева представлява определена с
нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума,
представляваща горната граница на отговорността на застрахователя по смисъла на
чл.346 КЗ. По отношение на претенцията за законна лихва ответникът
твърди, че същата е дължима от по-късен момент на основание чл.429, ал.2, т.2
във връзка с ал.З КЗ. Посочва като
релеванти по отношение на началния момент, от който се дължи законна лихва
върху обезщетенията чл.108, ал.З във връзка с чл.496 и чл.497 КЗ. По отношение
на ДДС върху адвокатското възнаграждение, ответникът оспорва начисляването на
същото, като се позовава на практика на Съда на ЕС. Претендират се разноски в
полза на ответника.
В срока по
чл.372, ал.1 ГПК ищците са депозирали допълнителна искова молба, в която изразяват становище за неоснователност и
недоказаност на наведените от ответника възражения. Посочва се, че е неоснователно оспорването от страна
на ответника на правото на ищците да получат обезщетение от смъртта на техния
дядо М.Д., като ищците се позовават на ТР № 1/2016г. на ВКС, ОСНГТК по т.д. № 1/2016 г. на
ВКС. Посочват, че ответникът неоснователно оспорва предявените искове за
неимуществени вреди по отношение на техния размер, както и че исковете са
съобразени от една страна с принципа за справедливост, а от друга – с лимита на
отговорност на ответника за 2019 г. и съдебната практика при компенсиране на
вредите от този вид. Посочва, че възражението на ответника за заплащане на суми
в размер до 5 000 лв. е неоснователно, тъй като дори да се приеме, че
разпоредбата на § 96. ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е
приложима за всички претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това
по време на действие на кой кодекс е възникнало застрахователно събитие, тази разпоредба
противоречи на чл.51 ЗЗД - определяне на справедливо обезщетение, както и на
правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума от посочените в чл.1.
параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно
застраховката "Гражданска отговорност. Излага се, че във връзка с
посочените в допълнителната искова молба актове и решения, за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, съобразен с нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период - юни 2019
г. По отношение на възражението на ответника във връзка с
претенцията за лихви за забава се поддържа, че при деликт лихви за забава се
дължат от датата на непозволеното увреждане и задължението за изплащане на застрахователно
обезщетение възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито от
ЗГО на автомобилистите. Приложимата правна норма е чл. 429, ал.З КЗ, в която е
уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване
или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.
Тъй като за делинквента е установено задължение да уведоми застрахователя в
7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, то за
застрахователя следва да възниква задължение за плащане на лихви към
пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в исковата молба - 13.06.2019
г. Посочва се, че най- късният момент, от който възниква задължение за лихви е
29.11.2019 г., за която дата по делото са представени доказателства, че от ищците
е постъпило уведомление до застрахователя, което обстоятелство не се оспорва от
ответника. Сочи, че механизмът не е част от фактическия състав на
непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на доказване в настоящето
производство. А представеният по делото Констативен протокол за ПТП,
представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална
доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за
това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение
на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са
представени от участниците в произшествието. Навеждат се твърдения за
неоснователност на възражението на ответника по отношение начисляването на ДДС
върху претендирания адвокатски хонорар. Прави се възражение за недължимост на
юрисконсултско/адвокатско възнаграждение, респ. неговата прекомерност.
В срока по чл. 373, ал.1 ГПК, ответникът не е
депозирал допълнителен отговор на исковата молба.
Доказателствената
тежест
в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка
страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от
които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава
исканията и възраженията си.
Ищците следва да проведат
доказване на следните предпоставки: наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя -
ответник
към момента на увреждането, както и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на
противоправно деяние /виновно причинено ПТП от
водача И. А.И., управлявал
л.а. „Митцубиши Паджеро“ с рег. № **** /, от което като пряка
и непосредствена последица е настъпила смъртта на М.С.Д.– дядо на ищците, като
за последните са настъпили твърдяните вреди в заявените размери, включително
като установят твърденията си за наличие на трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия, както и че търпят от неговата смърт продължителни болки и
страдания. Ищците следва да установят и твърдението си, че са предявили
претенцията си за изплащане на обезщетение пред ответното дружество и са
представили всички документи, които са получени от застрахователя на твърдяната
дата – 28.11.2019г.
В
тежест на ответника е да докаже направените
правоизключващи и правонамаляващи възражения.
Приема за безспорно
установени и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че на 06.06.2019г. е настъпило твърдяното в исковата молба пътно-транспортно
произшествие, за причиняването на което с влязла в сила присъда по НОХД
346/2020г. по описа на ОС - Ямбол И. А.И.
е признат за виновен вследствие нарушаване правилата на ЗДвП и ППЗДвП /чл. 50,
ал. 1 от ЗДвП и чл. 45, ал. 2 вр. с ал.1 от ППЗДвП/, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на М.С.Д.-
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 54, вр.
с чл. 58а, ал. 1 от НК; наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество за лек автомобил „Мицубиши Паджеро" с peг. №
РК0041ВА; че М.С.Д.е дядо на двамата ищци; че ищците
са предявили претенции за изплащане на обезщетение, което е получено от
застрахователя на 28.11.2019г.
ДОПУСКА до събиране като
доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗГОТВИ служебно препис от
влязлата в сила присъда по НОХД №346/2020г. по описа на ОС – Ямбол и мотивите
към нея, след което наказателното дело да бъде върнато на ОС – Ямбол.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищците
да бъде задължен ответникът „Дженерали застраховане“ АД да представи по реда на
чл.190 ГПК застрахователна полица BG/08/119001389929/ 17.05.2019 г.
ЗАДЪЛЖАВА ответника „Дженерали
застраховане“ АД на осн. чл.190 ГПК в
срок до съдебно заседание да представи доказателства за постъпило при него
уведомяване от страна на И. А.И. за настъпилото ПТП на 06.06.2019г.,
като УКАЗВА на ответника, че
непредставянето на посочените документи се преценява съгласно чл.161 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА третото,
неучастващо по делото, лице И. А.И. с адрес г.Р.у.ПЕ***, на осн. чл. 192 ГПК да
представи в тридневен срок от
уведомяването по т.д. 547/2020г. по описа на Окръжен съд – Варна, документ,
от който да е видна датата на уведомяване на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност - „Дженерали застраховане“ АД за настъпило с негово
участие ПТП при управление на л.а. „Мицубиши Паджеро“, с рег. № ****, станало
на 06.06.2019г. УКАЗВА на третото
неучастващо лице, че при неоснователно непредставяне на документа, ще му бъде
наложена глоба по чл.87 ГПК, като носи отговорност и пред страната за
причинените й вреди. ДА СЕ ИЗПРАТИ
на третото лице молбата на ищците по чл.192 ГПК, ведно със съответната призовка
по чл.192 ГПК с указанията на съда.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ по искане на ищците двама свидетели при
условията на довеждане за установяване на посочените в исковата молба факти – отношенията в
семейството, променил ли се е животът на ищците и как те приемат загубата на М.Д.;
какъв е бил като човек починалият, работил ли е и какви грижи е полагал за
семейството си.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищците за провеждане на
съдебно-автотехническа експертиза за
установяване на противоправно извършено от водача на л.а. „Мицубиши Паджеро“, с
рег. № ****, деяние.
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат
становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор - чрез сключване на спогодба, или чрез
съдействие на медиатор.
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба
заплатената от ищеца държавна такса се връща в половин размер, на основание чл.
78, ал. 9 ГПК.
НАСОЧВА страните към провеждане на процедура по МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за
разрешаване на спорове, на основание чл.140 ал.3 ГПК и чл.11 ал.3 Закона за
медиацията.
УВЕДОМЯВА
страните, че медиацията е достъпен
алтернативен метод за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно
изгодно споразумение, в рамките на съдебно производство или извън него.
Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор -
трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално обучено да
подпомага спорещите страни и да способства за постигане на оптимално решение на
спорните въпроси.
Медиацията
може да бъде осъществена без заплащане на такси в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към
Окръжен съд - Варна, адрес
гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава СИС
при ВРС/, всеки работен ден от 9 до 17
ч.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към
координатора за Окръжен съд - Варна: Нора Великова - ет. 4, стая 419, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.** .
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: