№ 674
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211000503205 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 264512/07.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 13631/2018 г.,
Софийски градски съд, І-1 състав е отхвърлил предявения от „Стройком
2009“ ЕООД против А. Ц. Д. и А. Ж. К. иск с правно основание чл.266, ал.1
ЗЗД връзка с чл.99 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 68 052 лв., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането. Осъдил е
„Стройком 2009“ ЕООД да заплати на ответниците и сумата от 2800 лв.
разноски направени от тях в производството пред първоинстанционния съд.
Срещу решението в неговата цялост е постъпила въззивна жалба на ищеца
„Стройком 2009“ ЕООД, с която моли съда да отмени като неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие със законовите норми и
доказателства по делото обжалвано решение и да постанови ново, с което да
осъди ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата от 68 052 лв.,
съставляваща, вложените от „Миртал“ ООД в изпълнение на споразумение от
09.01.2012 г. труд и материали, заедно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба. Претендират се и направените деловодни
разноски.
1
Въззивникът поддържа неправилност на извода на СГС, че към деня на
цесията вземането срещу ответниците не съществува. Поддържа се, че
уговарянето на заплащане посредством прехвърляне на недвижим имот не
отменя задължението за парично плащане, още повече, че сумата е
определена.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответниците и чрез своя процесуален
представител депозират отговор. Считат, че решението на
първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и обосновано, а
изложените във въззивната жалба твърдения за неговата неправилност са
неоснователни. Поддържа се, че изцяло недоказано е останало по какъв начин
е получена претендираната сума, кога е възникнало въпросното твърдяното
задължение и на какво основание се претендира, както и наличие на валидно
парично вземане на „Миртал“ ООД от ответниците, което би могло да бъде
предмет на процесната цесия. Установено е, че последната има за предмет
вземане, което към момента на сключването й вече не е съществувало, което
категорично обуславя неоснователност на исковата претенция.
Молят въззивният съд да потвърди обжалваното решение и да присъди на
въззиваемите страни направените от тях разноски във въззивното
производство.
В открито съдебно заседание въззивникът-ищец чрез процесуалния си
представител моли съда да уважи въззивната жалба. Претендира направените
разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание въззиваемите-ответници, чрез своя процесуален
представител молят съда да остави без уважение въззивната жалба.
Претендират направените разноски, представят списък по чл.80 ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с пасивно субективно съединени искове
с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд
приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
2
На 09.01.2012 г. между собствениците на ЕС в сграда-секция 117А, находяща
се в гр.София в УПИ V-115, 116, 117А и 118 от кв.19 по плана на гр.София, м.
„***“, целият с площ от 3074 кв.м. в качеството на възложител и „Миртал“
ООД в качеството на изпълнител, е сключен рамков договор за довършителни
СМР, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да
изпълни за сметка на възложителя, качествено и в срок, и в съответствие с
инвестиционния проект всички довършителни СМР, подробно описани в
Приложение № 1 /не представено по делото/ на обект: жилищна сграда
секция 117А, на етап груб строеж с издаден акт обр.14, находяща се в
гр.София, общ.Триадица в УПИ № V-115, 116, 117, 117а, 118 в кв.19 по плана
на гр.София, м. „***“ с площ 3074 кв.м. Между страните е договорено, че за
извършената работа по договора, възложителят държи на изпълнителя
възнаграждение, съгласно приложение І, което ще бъде усвоявано на етапи от
изпълнителя след предаването на извършената работа с акт обр.19.
От приетите по делото писмени доказателства-акт обр.19 и заключението на
неоспорената от страните СТЕ се установява, че в периода от 15.03.2012 г. до
10.03.2016 г. стойността на извършените СМР по протоколи обр.19 възлиза на
сумата от 225 596,90 лв.
В същия ден-09.01.2012 г. между двете ответници в качеството им на етажни
собственици притежаващи 27.121% идеални части от общите части на
сградата, предмет на Рамковия договор, равняващи се на 61 289 лв. от общата
стойност, описана в оферта, неразделна част от рамковия договор и
дружеството „Миртал“ ООД, е сключено споразумение, по силата на което
ответниците са поели задължението и за обезпечаване на вземането на
„Миртал“ ООД да учредят по предвидения от закона ред и в полза на
дружеството договорна ипотека за сумата от 61 300 лв. върху правото на
собственост на съсобствения им недвижим имот, находящ се в монолитна
жилищна сграда с основно и допълващо застрояване, която ще се построи
върху УПИ V-115, 116, 117А и 118 от кв.19 по плана на гр.София, м. „***“,
целият с площ от 3074 кв.м., съгласно одобрен архитектурен проект от
27.11.2006 г. на СО, ДАГ-София, а именно: апартамент № 7 в груб строеж, на
трети етаж, със застроена площ от 62,90 кв.м., заедно с 3.569% идеални части
от общите части на сградата, заедно с избено помещение № 2 в сутерена на
сградата със застроена площ 4,83 кв.м., заедно с 0,081% идеални части от
3
общите части на сградата. Страните са уговорили още, в случай, че
извършените по рамковия договор довършителни СМР надвишават 10% от
стойността от 61300 лв., ответниците да прехвърлят на „Миртал“ ООД
правото на собственост върху съсобствения им недвижим имот, находящ се в
монолитна жилищна сграда с основно и допълващо застрояване, която ще се
построи върху УПИ V-115, 116, 117А и 118 от кв.19 по плана на гр.София, м.
„***“, целият с площ от 3074 кв.м., съгласно одобрен архитектурен проект от
27.11.2006 г. на СО, ДАГ-София, а именно: офис № 2 в груб строеж, на
приземен етаж, със застроена площ 89,35 кв.м., заедно с 5,021% идеални
части от общите части на сградата, заедно с избено помещение № 20, със
застроена площ от 23,67 кв.м., заедно с 0,399% идеални части от общите
части на сградата, толкова идеални части от описания недвижим имот,
колкото е надвишената стойност при продажна цена от 400 евро на кв.м.
застроена площ.
На 09.01.2012 г. е сключен и трети договор-предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот между ответниците в качеството им на
продавачи и „Миртал“ ООД в качеството му на купувач, по силата на който
продавачите продават на купувача правото на собственост за следния свой
съсобствен недвижим имот, находящ се в монолитна жилищна сграда с
основно и допълващо застрояване, която ще се построи върху УПИ V-115,
116, 117А и 118 от кв.19 по плана на гр.София, м. „***“, целият с площ от
3074 кв.м., съгласно одобрен архитектурен проект от 27.11.2006 г. на СО,
ДАГ-София, а именно: апартамент № 7 в груб строеж, на трети етаж, със
застроена площ от 62,90 кв.м., заедно с 3.569% идеални части от общите
части на сградата, заедно с избено помещение № 2 в сутерена на сградата със
застроена площ 4,83 кв.м., заедно с 0,081% идеални части от общите части на
сградата, за продажна цена от 61 289 лв., която продажна цена ще бъде
изплатена от купувача на продавачите в деня на изповядване на сделката пред
Нотариус, уговорен от страните-по сметка. С оглед на обстоятелството, че
между страните има подписан рамков договор за довършителни СМР от
09.01.2012 г. и за времето на действия на договора ще бъдат извършени
договорените СМР, то страните са се съгласили стойността на извършените
СМР да бъде прихваната от уговорената по договора продажна цена.
По делото не са ангажирани, съответно не са приети писмени доказателства,
установяващи прехвърлянето на правото на собственост в законоустановената
4
форма за валидност на сделката, а именно: нотариална форма.
На 30.04.2016 г. между „Миртал“ ЕООД и ищеца „Стройком 2009“ ЕООД е
сключен договор за прехвърляне на права и вземания по силата на който
„Миртал“ ЕООД е продал на ищеца всички свои права и вземания по
споразумението от 09.01.2012 г. срещу продажна цена от 5000 лв. и е
упълномощил ищцовото дружество от негово име и за негова сметка да
уведоми А.Д. и А. К. за прехвърлянето на правата срещу тях.
На 20.04.2018 г. и 24.04.2018 г. на двете ответници са връчени нотариални
покани с №№ 5048, том ІІІБ, акт 96 и 5051, том ІІІБ, акт 97 на нотариус И. Н.,
в район РС София с рег.№ 040 на НК, с които са уведомени за извършената
цесия и са поканени доброволно да заплатят сума в размер на 68 052 лв.,
съставляваща вложените от „Миртал“ ООД в изпълнение на споразумение от
09.01.2012 г. труд и материали. С две нови нотариални покани, редовно
връчени на ответниците на 22.06.2018 г. и на 24.06.2018 г., последните
повторно са поканени да заплатят претендираните суми.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел, че към деня на прехвърляне на вземането –
30.04.2016 г., цедентът не е бил носител на съществуващо вземане, поради
което и сключеният договор за цесия не е произвел целения транслативен
ефект и вземането не е преминало в патримониума на цесионера, тъй като
тълкувайки действителната воля на страните, съдът е приел, че същата е била
да не се изпълняват насрещните престации по плащане на продажната цена и
дължимата сума по договора за изработка, а съгласие собствеността да се
прехвърли с цел погасяване на паричния дълг в хипотезата на даване вместо
изпълнение по чл.65, ал.2 ЗЗД. Приел е, че прехвърленото с договора за цесия
на ищеца парично вземане е погасено от ответниците преди сключване на
договора, поради което и ищецът не се легитимира като носител на такова
вземане.
По горните съображения съдът е отхвърлил предявения иск като
неоснователен.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема
следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт,
5
подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл
подадената въззивна жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество като краен
резултат е правилно, но по различни правни съображения изложени от
първоинстанционния съд. Подадената въззивна жалба е неоснователна, по
следните съображения:
От правна страна предявеният иск съдът квалифицира по чл. чл. 266, ал. 1,
изр. 1 във връзка с чл.99 от ЗЗД. В случая вземането на ищеца, предмет на
предявения осъдителен иск произтича от договор за цесия, сключен с третото
за спора лице „Миртал“ ООД, като ищецът е твърдял, че с този договор му е
прехвърлено парично вземане на цедентна спрямо двете ответници за
възнаграждение за извършени от него довършителни СМР, произтичащо от
рамков договор за довършителни строително-монтажни дейности и
споразумение, и двете от дата 09.01.2012 г. Ответниците са оспорили иска,
релевирайки множество възражения, като първото от тях, че вземането на
цедента по споразумението не е парично, поради което и в патримониума на
ищеца не е влязло такова парично вземане, което се претендира с исковата
молба.
От приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че
между двете ответници и праводателя на ищеца-дружеството „Миртал“ ООД
и със сключените на 09.01.2012 г. рамков договор за довършителни
строително-монтажни дейности и споразумение, е възникнало
правоотношение по договор за изработка, по силата на което двете ответници
в качеството им на етажни собственици, притежаващи 27,121% идеални части
от общите части на процесната сграда, са възложили на дружеството да
изпълни за сметка на ответниците-възложители, качествено и в срок и в
съответствие с инвестиционния проект всички довършителни СМР. Със
сключеното само с двете ответници споразумение е уточнено, че уговореното
възнаграждение, дължимо от двете ответниците, съобразно притежаваните от
тях идеални части от общите части на сградата, възлиза на сумата от 61 289
лв. от общата стойност, описана в офертата.
6
Тезата на първоинстанционния съд, че уговореното с предварителния договор
между страните, сключен на 09.01.2012 г. прехвърляне на собствеността
върху процесния недвижим имот, а именно апартамент № 7 в процесната
сграда етажна собственост е при условията на чл.65 ЗЗД - даване вместо
изпълнение, не съответства на доказателствата по делото и е неправилна.
Видно от чл.1.2. от предварителния договор уговорената продажна цена от 61
289 лв. съвпада напълно с уговореното между страните и дължимо само от
двете ответници възнаграждение по договора за СМР и е дължима по сметка,
в деня на изповядване на сделката пред Нотариус, уговорен от страните. От
друга страна и в чл.5.1.1. страните са се договорили, че с оглед на
обстоятелството, че между страните има подписан рамков договор за
довършителни СМР от 09.01.2012 г. и за времето на действие на
предварителния договор ще бъдат извършени договорените СМР, то
продавачите /ответниците/ няма да заплащат на купувача /праводателят на
ищеца по договора за цесия/ дължимите се по рамковия договор суми, като
страните дават съгласието си стойността на извършените СМР да бъде
прихваната от продажната цена, описана в чл.1.2. от предварителния договор.
От съдържанието на предварителния договор за покупко-продажба не може
да се направи извод, че собствеността се прехвърля с цел погасяване на
паричен дълг на продавачите към купувача, каквото е типичното основание на
договора за даване вместо изпълнение. Аргумент в подкрепа на този извод е
обстоятелството, че страните са се договорили стойността на извършените
СМР да бъде прихваната от дължимата от дружеството продажна цена.
По делото не са ангажирани доказателства, установяващи прехвърлянето на
правото на собственост върху ап. № 7 /а и ответниците не са твърдяли такива
факти и обстоятелства/.
В правната теория е прието, че даването вместо изпълнение е договор, по
силата на който длъжникът или трето лице предава или прехвърля в полза на
кредитора или овластено от него лице нещо различно от първоначално
дължимото, с което се погасява съществуващ дълг. Целта на даването вместо
изпълнение се ограничава до погасяването на задължението.
Когато не е възможно заместващата престация да бъде осъществена (обектът
– предаден, или правото – прехвърлено) още при сключването на договора
(както е в настоящия случай, доколкото правото на собственост не е
7
прехвърлено от ответниците в деня на сключване на договора), той не може
да бъде квалифициран като същински договор за даване вместо изпълнение
по смисъла на чл.65 ЗЗД. Когато възникват задължения за някоя от страните,
те не идват на мястото на погасеното. Налага се изводът, че престация за
действие или бездействие по принцип не би могло да бъде предмет на
договора за даване вместо изпълнение. Пораждането на ново задължение,
което се изпълнява чрез бъдещи действия или бездействия на длъжника,
което да замени първоначално дължимото, не представлява нищо друго, освен
една обективна новация. Страните биха могли да уговорят, че
първоначалният дълг ще се погаси едва при осъществяване на новата
престация, каквато уговорка в случая няма. При липсата на такава изрична
уговорка, не би могло да се приеме, че между ответниците и праводателя на
ищеца е бил сключен предварителен договор за даване вместо изпълнение.
На следващо място щом длъжникът престира нещо, за да погаси свой дълг,
този дълг трябва да съществува. Следователно, трябва да е налице друго
(главно) облигационно отношение, за да има договорът основание и възможен
предмет. В случая и към 09.01.2012 г. за ответниците все още не е било
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение по рамковия
договор, доколкото към този момент не са били извършени договорените
СМР /изрично е посочено, че ще бъдат извършени в срока на действие на
предварителния договор/.
Дори да се приеме за доказано сключването на договор за "даване вместо
изпълнение" с такъв предмет, то задължението към кредитодателя отново не
би могло да се счете погасено, съгласно чл. 65, ал. 3 ЗЗД, според който
"когато на кредитора е прехвърлено едно вземане вместо дължимото,
задължението се погасява след като бъде събрано вземането, ако не е
уговорено друго.
Следователно и доколкото и към момента ответниците не са прехвърлили
правото на собственост върху ап.№ 7, то безспорно не е погасено
задължението им по рамковия договор и споразумението, както неправилно е
приел първоинстанционния съд.
Ето защо и предвид гореизложеното, настоящият въззивен състав приема, че
т.нар. от страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 09.01.2012 г. представлява по своята правна същност договор за
8
обективна новация, доколкото с него са засегнати съществените елементи на
договора (на старото правоотношение), тъй като продавачите-двете
ответници по делото са уговорили с продавача - праводателят на ищеца по
договора за цесия, че вместо да дължат възнаграждение за стойността на
договорените СМР /с рамковия договор и споразумение/, ще дължат
прехвърляне право на собственост върху техен съсобствен недвижим имот не
по-късно от 10 дни от получаване на разрешение за експлоатация на сградата,
но не по-късно от една година от датата на подписване на предварителния
договор.
С оглед на горното, със сключването на договора за прехвърляне на права и
вземания от 30.04.2016 г. в патримониума на ищеца - цесионер не е
преминало парично вземане спрямо двете ответници, а потестативното право
по чл.19, ал.3 от ЗЗД да предяви иск за сключване на окончателния договор.
Такова право обаче не е предявено с исковата молба, поради което и на
посоченото основание, искът се явява неоснователен и като такъв подлежи на
отхвърляне.
С оглед на гореизложеното и по други правни мотиви, решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, доколкото като краен
резултат същото се явява правилно.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът ще
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите разноски в размер на 1400
лв., представляващи стойността на заплатеното адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред настоящата въззивна инстанция.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 264512/07.07.2021 г., постановено по гр.д.№
13631/2018 г., Софийски градски съд, І-1 състав.
ОСЪЖДА „СТРОЙКОМ 2009“ ЕООД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Гоце Делчев“
№ 100, бл.22, вх.Б, ет.2, ап.2 да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на А.
Ц. Д., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ № 4 и А. Ж. К., ЕГН **********,
9
гр.***, ул. „***“ № 32 сумата от 1400 лв. /хиляда и четиристотин лв./
разноски направени пред настоящата въззивна инстанция.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10