Решение по дело №2470/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 март 2019 г. (в сила от 16 април 2019 г.)
Съдия: Валери Цветанов Цветанов
Дело: 20184430202470
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

27.03.2019 г.

 

номер ..................                                                        град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд

на петнадесети март

Шести наказателен състав

година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

В. ЦВЕТАНОВ

 

Секретар Наталия Николова

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 2470 по описа за 2018 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         С наказателно постановление №***на ***-Плевен е наложил на основание  чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДвП на И.Н.И. *** административни наказания глоба в размер на 100 лв. и глоба в размер на 10лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят И.Н.И., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Навежда правни доводи, че е изтекла относителна погасителна давност за административно-наказателното преследване и административно-наказателното производство следва да бъде прекратено.

         За въззиваемата страна О.н.М. не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

         Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №***от ***за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата в 15,26часа на ***, жалбоподателят И. е управлявал ******със скорост 77км/ч в населено място при максимална разрешена 50км. Скоростта е измерена, фиксирана с техническо средство ***, видеоклип №***. Превишение 27 км/ч. Водачът не представя контролен талон към СУМПС.   

         С решение № 943/30.11.2018 г., постановено по настоящото НОХД № 2470/2018 г. РС – Плевен е потвърдил наказателно постановление №***на ***-Плевен, с което е наложено на основание  чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП на И.Н.И. *** административно наказание глоба в размер на 100 лв.

         С решение № 76/19.02.2019 г., постановено по КАНД № 36/2019 г. АС – Плевен е оставило в сила решение № 943/30.11.2018 г., постановено по НОХД № 2470/2018 г., с което РС – Плевен е потвърдил наказателно постановление №***на ***-Плевен, относно наложеното на основание  чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП на И.Н.И. *** административно наказание глоба в размер на 100 лв.

         Със същото решение № 76/19.02.2019 г., постановено по КАНД № 36/2019 г. АС – Плевен е върнал делото на същия състав на РС – Плевен за произнасяне по жалбата на И.Н.И. *** срещу наказателно постановление №***на ***-Плевен, с което на основание  чл.183, ал.1 т.1, предл. 2 от ЗДвП е наложена на И.Н.И. *** административно наказание глоба в размер на 10 лв за извършено нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

 Както бе посочено по-горе АУАН е съставен за това, че на 22.04.2015 г. в 15:26 часа на ***, жалбоподателят И.Н.И. като водач на *** с рег. № ***не е  представил контролен талон към СУМПС.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител М.П.Н. и свидетеля В.С.В., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства - справка за МПС и справка за нарушител/водач. И актосъставителят Н. и свидетелят В. са категорични, че при извършената проверка на жалбоподателя И. в качеството му на водач на МПС последният не е представил контролен талон към СУМПС. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя Н. и свидетеля В., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на жалбоподателя И.. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя И. в нарушение, което не е извършил. Още повече, че нито в акта за установяване на административното нарушение, нито по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят И. не е направил възражение, че е представил на органите за контрол и регулиране на движението контролния талон към СУМПС. В този смисъл съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в конкретния случай жалбоподателят И. не е доказал, че е представил на органите за контрол и регулиране на движението контролния талон към СУМПС.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят И.Н.И. е извършил нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.183, ал.1 т.1, предл.2  от ЗДвП.  

Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. От представената към административно наказателната преписка Заповед №***на Министъра на вътрешните работи се установява, че актосъставителят Н., като държавен служител от структурно звено „***” е оправомощен да съставя АУАН, както и че на ***-Плевен са делегирани правомощия да издава НП.

Неоснователни са наведените от жалбоподателя И. правни доводи за погасяване на административно-наказателното преследване поради изтекла погасителна давност. АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица, съдържат изискващите се реквизити по чл.42 вр.чл.53 ал.2 от ЗАНН вр.чл.57 от ЗАНН. Спазени са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и по чл.11 от ЗАНН вр.чл.81 ал.3 вр.чл.80 ал.1 т.5 от НК. Възражението за изтекла давност е неоснователно. Институтът на давността в производството по установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/27.02.2015г на ВКС по ТД №1/2014г на ОСНК и ООС на Втора колегия на ВАС. Давността е обстоятелство, изключващо наказателната отговорност, съответно преследването и изтърпяването на наложеното наказание. Изтеклата давност има за последица погасяване правото на компетентния орган да реализира изпълнението на наложената санкция. В ЗАНН е регламентирана два вида давност. Тази по чл.34 от ЗАНН, с изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по започване на административно-наказателно производство, като състави акт за административно нарушение. Чл.82 от ЗАНН урежда изпълнителската давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция. Абсолютната погасителна давност по ЗАНН се прилага на основание чл.11 от ЗАНН вр.чл.81 ал.3 вр.чл.80 ал.1 т.5 от НК. Давността по НК се прилага и по отношение на давността за започване и приключване на административно-наказателно преследване. Давността по отношение на деянието е започнала да тече по аргумент от чл.81 ал.3 от довършване на деянието, т.е. от 22.04.2015г, като по смисъла на чл.80 ал.1 т.5 вр.чл.81 ал.3 от НК тази давност е четири години и половина. От ***до настоящия момент е изтекъл срок от три години, седем месеца и осем дни, който не е достатъчен, за да обоснове погасяването на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, поради изтекла абсолютна погасителна давност. Административно-наказателното производство е започнало и приключило давностните срокове по чл.34 от ЗАНН 

Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложеното административно наказание по чл.183,ал.1 т.1, предл. 2 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №***на ***-Плевен, с което е наложено на основание чл.183,ал.1 т.1, предл. 2 от ЗДвП на И.Н.И. *** административно наказание глоба в размер на 10 лв, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: