РЕШЕНИЕ
№ 821
гр. Варна, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Х.а - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Х.а - Желева Административно
наказателно дело № 20253110201338 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
Х. В. Х., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. „***“ бл.*, вх.В, ет.2,
ап.159, депозирана чрез пълномощника адв. М. Д., вписан в АК — Варна срещу
Наказателно постановление № 23 - 0819 - 003288/ 26.09.2023 г. издадено от Началник
група в ОД МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ - Варна, с което му е
наложено:административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста / лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
В жалбата се моли за отмяна на НП като се сочи, че същото е
незаконосъобразно, защото е постановено при съществени нарушения на материалния
и процесуалния закон. Отделно от горното се сочи, че в хода на АНП е допуснато
съществено процесуално нарушение изразяващо се в липсва на изискуемите по чл.57
от ЗАНН реквизити, което правело невъзможно въззивникът да разбере в какво е
обвинен.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
процесуален представител -адвокат Д., който поддържат жалбата и моли НП да бъде
1
отменено.
Наказващият орган редовно призован, в съдебно заседание не се явява. По делото е
постъпило писмено становище от процесуален представите- юрисконсулт, който
ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде
потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Алтернативно, съобразно изхода на спора, прави искане за присъждане на разноски в
минимален размер за насрещната страна.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Въззивникът Х. В. Х. е правоспособен водач на МПС от 2015г., като от тогава спрямо
него са влезли в сила 5 наказателни постановления и два фиша за различни нарушения на
ЗДвП.
На 12.08.2023 г., около 00:30 часа, въззивникът Х. пътувал в лек автомобил марка
„Алфа Ромео“ с рег.№WF VB115 /немска регистрация/, собственост на баща му В.Б.. В
превозното средство пътували още двама пътници, като автомобилът се управлявал от
неустановено в хода на досъдебното разследването лице.
По същото време свидетелите А. А. А. и Х. Г. Г., двамата полицейски служители в
Сектор „ПП“-Варна, били на работа като изпълнявали служебните си задължения по
контрол над пътното движение. Полицейският екип бил позициониран на бул.“Сливница“ в
гр.Варна, до м-н „Досев Импекс“, когато забелязал, че по пътното платно се движи лек
автомобил марка „Алфа Ромео“ с рег.№WF VB115. Органите на реда решили да му извършат
проверка, поради което и св. Г. му подал сигнал със стоп палка. При възприемане на сигнала
водачът свил леко вдясно , но след това потеглил и ускорил скоростта. Органите на реда го
последвали и в ж.к.“Младост“ до бл.147 водачът спрял, напуснал автомобила, след което
побягнал и не бил установен от органите на полицията. Последните установили пасажерите
в автомобила, както и че автомобилът е собственост на бащата на възз. От пасажерите в
автомобила, в това число и от въззивника били снети писмени сведения с оглед
установяване на водача, но никой от тях не посочил неговите имена, като единствено
вписали, че е непознато момче. Въззивникът попълнил и декларация по чл.188 от ЗДвП, в
която посочил, че автомобилът се управлявал от лице, което не може да посочи по име.
С оглед установеното, св.А. преценил, че на възз. следва да бъде съставен АУАН за
нарушение на чл.103 от ЗДвП, като посочил, че като ползвател на автомобила и като пътник
в него не посочва на кого е предоставил за управление автомобила на 12.08.23г., около 00:30
ч.Водачът не спира плавно на посоченото място след подаден сигнал със стоп-палка по
образец от представител на службата за контрол. Същият спира и напуска автомобила до
бл.147, вх.12 в ж.к.“Младост“.
2
Актът бил предявен на възз., който го подписал без възражение.
АНО възприел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя и
26.09.2023год. било издадено проверяваното НП на Началник Група в ОД на МВР-
Варна, Сектор „ПП“-Варна.
Наказателното постановление било връчено лично на въззивницата на
12.03.2025г., като на 25.03.2025г. била депозирана жалба срещу него.
В хода на въззивното производство, съдът призова и разпита по делото
свидетелите А. А. А. и Х. Г. Г..
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Като непредубедени, съдът кредитира показанията на двамата полицейски
служители нас А. А. и Х. Г. Г., депозирани в с.з. По делото отсъстват данни двамата
полицейски служители да са в каквито и да било отношения с въззивникът. Същите
изложиха възприятията си относно процесните събития с необходимата конкретика.
Известни несъществени противоречия в показанията им предвид ежедневната им
дейност не биха могли да компрометират показанията им , които са еднопосочни по
основните въпроси от предмета на доказване.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно
приобщената в хода на съдебното следствие Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.
на Министъра на вътрешните работи, в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от
ЗАНН за пункт първи и трети от НП.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав
3
намира от правна страна следното:
С НП на въззивника е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 /двеста / лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца
на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
При проверка на атакуваното НП настоящият съдебен състав констатира нарушение
на разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН – относно описание на нарушението. От
описаното в АУАН и НП не става ясно за какво точно нарушение е санкциониран
възз.. Сочи се, че той е бил пътник в автомобила, който е собственост на баща му,
както и че не посочва кой е управлявал автомобила. Вменено му е нарушение, че
водачът на автомобила е извършил нарушение на чл.103 от ЗДвП. От описателната
част на АУАН и НП действително не може да се сформира извод за какво точно
нарушение е наказан въззивникът.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Чл. 188, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП създава
презумпция относно субекта на нарушение по ЗДвП. Законовата презумпция за
авторство на деянието може да бъде оборена от собственик на МПС, с което е
извършено нарушение. Видно от доказателствата по делото собственик на автомобила
е В.Б.. Същият обаче не е попълнил декларация с данните по чл.188 от ЗДвП. Такава е
попълнена от неговия син –пасажер в автомобила според административното
обвинение. Според показанията на органите на реда в свидетелството за регистрация
на автомобила не е бил вписан ползвател, /за което обстоятелство между страните
няма спор/. С чл. 4, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени
от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е
предвидено, че физическо или юридическо лице, което използва превозното средство
по силата на правно основание, различно от правото на собственост, се вписва в
свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по искане на
собственика. Изрично изр. 2 на цитираната разпоредба регламентира, че към
заявлението за регистрация се предоставя писмено съгласие на собственика и
ползвателя, копие на свидетелство за управление на моторно превозно средство на
ползвателя или договор за лизинг, по силата на който превозното средство се
предоставя за ползване. След като собственикът на автомобила не се е възползвал от
предоставената възможност в СРМПС да се впише ползвателя по реда на чл. 4, ал. 3 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г., то следва от него да се изисква да декларира, че
4
автомобила се ползва от друго лице. В случая се касае за немско свидетелство за
регистрация на МПС, в което не е бил вписан ползвател. Ето защо е било необходимо
собственика да се уведоми за извършеното нарушение, за да подаде декларация по 188
от ЗДвП и едва тогава да бъде преценено на кого да бъде наложено наказание, за
извършеното нарушение. Стриктното тълкуване на цитираните разпоредби формира
извод, че законът е уредил строго формална процедура за установяване авторството на
деянието. Това е осъществено от една страна чрез законовата презумпция за
отговорността на собственика на МПС, а от друга страна чрез предвидената в чл. 188
ЗДвП хипотеза на подаване на декларация с посочване на лицето, на което е
предоставено за ползване МПС. В случая ползвател в СРМПС не е вписан, поради
което и при непосочване на данни за водачът на автомобила в процесната нощ, то
съобразно чл.188, ал.1, изр. 2 от ЗДвП собственикът е следвало да бъде наказан за
нарушението, извършено с МПС негова собственост.За това и законът е приложен
неправилно.
Поради това съдът намира, че издаденото против възз.Х. Х.н наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да
бъде отменено, каквито са и възраженията наведени в жалбата и в с.з.
С оглед горните изводи, съдът не дължи произнасяне по въпроса за наличието на
основанията на чл.28 от ЗАНН.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
От страна на възз. не е направено искане за присъждане на разноски. Наказващият
орган претендира такива, чрез своя процесуален представител.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата
5
на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който не се е явил по делото, но е депозирал писмени
бележки, в които е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът,
обаче е констатирал, че са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което
предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от
АПК, присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело не се
дължи.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ срещу Наказателно постановление № 23 - 0819 - 003288/ 26.09.2023 г.
издадено от Началник група в ОД МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“ - Варна, с
което на Х. В. Х., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. „***“ бл.*, вх.В,
ет.2, ап.159 е наложено:административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста /
лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6м., на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6