№ 732
гр. София, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. В.
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20211100508368 по описа за 2021 година
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 20079494 от 27.03.2021г., постановено по гр. дело № 72917 по описа за
-ти
2019г., Софийският районен съд, III ГО, 139 състав, е отхвърлил предявените от ищеца П.
ЕН. З., ЕГН ********** срещу А.Д.С., ЕГН ********** (при допусната от СРС очевидна
фактическа грешка при изписване на фамилията на ответника като З., вместо С.) искове с
правна квалификация чл. 29, ал. 1 и ал. 3 от СК за определяне на по-големи дялове от по 5/6 ид.
чести в имущество прекратена съпружеска имуществена общност, представляващо лек
автомобил „Шкода“, модел „Суперб“ с ДК № *******, поради особени затруднения при
отглеждането и издръжката на децата Н.А. С. и К.А. С., упражняването на родителските права
по отношение на които след развода е предоставено на ищцата, и защото приносът й в
придобиването на вещта значително надхвърля приноса на ответника. Ищцата е П. ЕН. З. е
осъдена да заплати на ответника А.Д.С. на основание чл. 78, ал. 1 СК сумата от 950 лв. разноски,
сторени по делото.
Ищецът П. ЕН. З. (въззивник в настоящото производство), е останал недоволен от
първоинстанционното решение и го е обжалвал, с въззивна жалба, вх. № 25076965 от
29.04.2021 г. по описа на Софийски районен съд . Изложил е доводи за неправилност на
обжалвания съдебен акт, при постановяването му бил нарушен материалния закон,
допуснати били процесуални нарушения и необоснованост. Твърди, че ри постановяване на
решението съдът не е взел предвид, че по време на съществуване на брака между страните
ищцата е получавала възнаграждение десет пъти по-голямо от това на ответника. Сочи, че от
събраните по делото доказателства несъмнено било установено, че ищцата отглеждала двете
общи на страните деца сама, като бащата плащал единствено издръжка. Твърди, че грижите
за децата й създават сериозно затруднение, с което не би се справил без наличието на
1
автомобил. Изложил е и доводи за допуснати процесуални нарушения, поради които при
постановяване на решението съдът не е обсъдил всички събрани свидетелски показания,
чрез които се изяснявало обстоятелството, че ответникът никога не е полагал адекватни
грижи за децата, че неговият доход едва е стигал за задоволяване на личните му нужди и по
никакъв начин не е участвал с принос в семейния бюджет. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение като неправилно, необосновано и противоречащо на закона и вместо
него да постанови друго Решение, с което да се уважат предявените искове като
основателни и доказани. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Въззивникът А.Д.С., представляван от процесуалния си представител адв. В.З. е
депозирал становище, в което е изложил съображения за нейната неоснователност и
необоснованост. Излага твърдения, че правилно решаващият орган е приел, че по делото не
е установено, при условията на пълно и главно доказване, наличието на настоящи или
бъдещи особени затруднения на ищцата, която упражнява родителските права относно
малолетните деца на страните. Заявява, че са основателни съображенията на съда, че в
настоящото производство не са доказани нужди на децата от издръжка и грижи,
надхвърлящи обичайните нужди от издръжка за деца на тяхната възраст. По делото не е
установило грижата за децата да създава за ищцата затруднения, които не могат да се
компенсират с плащане на издръжка от ответника.
В отговора се изразява становище за неоснователност и на предявеният в условията
на евентуалност иск с правна квалификация чл. 29, ал. 3 СК. По делото не е установено явно
и значително несъответствие в приноса за придобиване на общите вещи. Тази
изключителност трябва да се установява не само чрез съпоставяне на трудовото
възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка за полагания труд в домакинството, за
отглеждане на децата, от създадената от единия съпруг спокойна обстановка на другия
съпруг да се труди и твори, както и за всички обстоятелства, които са от значение за
приноса в придобиването на общите вещи и изграждането на благополучието на
семейството. При постановяване на обжалваното решение съдът е взел предвид факта, че
след сключване на брака на страните до неговото прекратяване, ответникът е работил без
прекъсване по трудов договор съобразно квалификацията си. Установено е, че освен по
трудов договор през същия период ответникът е извършвал строителни и довършителни
услуги по имоти, работил е частно срещу заплащане на възнаграждение. Твърди, че освен с
паричния си принос със средствата от трудовото му възнаграждение, ответникът има принос
в семейството и с положените от него труд, пазаруване, грижи за децата и работа в
домакинството. По изложените съображения моли въззивния съд да отхвърли въззивната
жалба като неоснователна и да потвърди като правилно обжалваното решение.
Въззивнната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
съответната страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от
обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден като цяло и допустим в
съответната обжалвана част съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени доказателствената съвкупност и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, и при така очертания от жалбата
предмет на спора, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване
акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено, че въззивната жалба
е частично основателна.
По делото не се спори, че страните са сключили граждански брак на 03.05.2009г.,
който е прекратен по взаимно съгласие с Решение № 128728/30.05.2019г., постановено по
гр. д. № 8308/2019г. по описа на СРС 86 състав, влязло в сила на 30.05.2019г.
От брака си имат родени две деца- Н.А. С., роден на ******* г. и К.А. С., роден на
2
27.01.2015 г. По силата на постигнатото между страните споразумение родителските права
са предоставени на майката – ищцата П. ЕН. З., на бащата е определен режим на лични
отношения. Ответникът А.Д.С. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200
лв. за всяко едно от децата.
Страните не спорят, че придобитото по време на брака имущество, което е било в
режим на съпружеска имуществена общност е само един лек автомобил. С представения по
делото договор за покупко- продажба от 09.02.2017г. страните са придобили правото на
собственост върху лек автомобил, марка Шкода, модел - Суперб, с рег. № *******; рама
TMBAB73T099018178, двигател CDA008385, произведен 2008г. за цена от 1000 лв. със
застрахователна стойност 4000 лв. Според договора за покупко-продажба цената е платена
от купувача - ищцата П. ЕН. З.. Ищцата е заплащала всички разходи за ремонт и
експлоатация на автомобила от закупуването му до предявяване на исковата молба, за което
са представени писмени доказателства.
По делото са събрани и гласни доказателства. При разпита си свидителите Е.З.Е. –
баща на ищцата и К.Е. З. –В. – сестра на ищцата, както и на свидетелката Р.Д. (живееща на
семейни начала с ответника) се установява, че процесният автомобил преди развода е
използван от двамата съпрузи, както за работа така и да прибират децата от детска градина.
Съдът кредитира показанията на тримата свидетели в условията на чл. 172 ГПК като
логични, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства.
При отговор на въпрос, зададен при условията на чл. 176 ГПК ответникът е заявил,
че е получил сума от 7000 лв. по банковата си сметка за заснемане на сгради по европейски
проекти. В свидетелските показания на свидетелката Д. и свидетеля И.Г. се съдържат
сведения, че ответникът освен по трудово правоотношение е работил и допълнително на
различни обекти, за което е получавал възнаграждение. Според свидетеля Г. ответникът С.
сам е извършвал ремонтите в семейното жилище.
За периода от сключването на брака им на 03.05.2009г. до прекратяване на брака през
2019г. с влязло в сила решение, от събраните по делото доказателства е несъмнено
установено, че и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията, възложени им с чл. 18 СК
от 1985 г. (отм.) при действието на който е сключен бракът им и чл. 17 СК от 2009 г., в сила
при прекратяване на брака, като съобразно своите възможности, здравословно състояние и
доходи са осигурявали благополучието на семейството. Бракът на страните е прекратен по
силата на Решение № 128728 от 30.05.2019г., постановено по гр. д. № 8308/2019г. по описа
на СРС състав, влязло в сила на 30.05.2019г. С него е утвърдено постигнатото между
страните споразумение по чл. 50 от СК, в което страните са заявили, че нямат спорове за
движими вещи, недвижими имоти, търговски дружества, влогове на името на всеки един от
тях.
Въззивният съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид установените
факти и като подложи същите на преценка съобразно разпоредбите на съответно
релевантните нормативни актове, приема следното от правна страна:
Въззивната жалба разгледана по същество е неоснователна. Предявен е иск с
правна квалификация чл. 29, ал. 1 СК. Съгласно чл. 29, ал. 1 СК при прекратяване на
съпружеската имуществена общност, поради развод, съдът може да определи по-голям дял
от общото имуществено на съпруга, а когото е предоставено упражняването на родителските
права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, ако това създава за него особени
затруднения.
По делото не се спори, че упражняването на родителските права по отношение на
общите за страните малолетни деца - Н. и К. е предоставено на ищцата по силата на
влязлото в сила бракоразводно решение.
Втората предпоставка, за да бъде уважена исковата претенция с правно основание
чл. 29, ал. 1 от СК е наличие на особени имуществени затруднения за отглеждащия родител
при грижите и възпитанието на децата. В настоящия случая не се установи децата да се
нуждаят от издръжка и грижи, надхвърлящи обичайните нужди от издръжка за деца на
3
тяхната възраст. По делото не се спори, че ответникът редовно изплаща определената със
съдебно решение месечна издръжка в размер по 200 лв. за всяко едно от децата. Освен това
ищцата е представила по делото писмени доказателства за месечен доход около 2600 лв.,
който надхвърля средния месечен доход за страната като по този начин й позволява да
полага грижи за децата без особени затруднения.
Съгласно практиката на ВКС, за да бъде уважена претенцията по чл. 29, ал. 1 СК
трябва да са налице действителни, особени затруднения, за съпруга, упражняващ
родителските права, каквито са примерно тяхната възраст, техния брой, здравословното им
състояние, ниския доход на родителя, здравословно състояние на родителя или детето,
налагащи полагане на допълнителни грижи. Законът не е имал предвид обикновените
затруднения, които се компенсират с издръжката, която другият съпруг дължи. /в този
смисъл Решение № 307 от 01.04-2009г. на ВКС, постановено по гр. д. № 6522/2007г./В
конкретния случай по делото не е доказано наличието на особени нужди на децата,
създаващи затруднения при отглеждането им. Многобройните извънкласни занимания,
които посещават децата не спадат към категорията обикновени условия за живот и могат да
бъдат покрити с издръжката, която заплаща ответника. По изложените съображения по
делото не е установено за ищцата да са налице особени затруднения, по смисъла на чл. 29,
ал. 1 от СК поради което за нея не е налице основание за определяне на по-голям дял от
общото имущество и предявеният иск е неоснователен и като такъм правилно е отхвърлен от
първоинстанционния съд. По изложените съображения въззивната жалба срещу решението в
частта, в която искът по чл. 29, ал. 1 СК е отхвърлен е неоснователна.
Искът с правно основание чл. 29, ал. 3 СК е предявен в условията на евентуалност.
Съгласно чл. 29, ал. 3 от СК, при прекратяване на съпружеската имуществена общност
поради развод или по чл. 27, ал. 2 от СК, съдът може да определи по-голям дял от общото
имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля
приноса на другия съпруг. Допустимо е да бъде определен по-голям дял в полза на единия
съпруг от общото имущество, в случай че той докаже, че има значително по-голям принос в
придобиване на същото. Основен принцип за имуществените отношения на съпрузите при
законовия режим по чл. 21 от СК е общността върху придобитите по време на брака в
резултат на съвместен принос вещни права и равенството на дяловете при прекратяване на
имуществената общност - чл. 28 от СК. Съгласно чл. 21, ал. 2 от СК съвместният принос не е
само материален, а може да се изрази и във влагане на труд, грижи за децата и работа в
домакинството.
Според т. 8 на Постановление № 5/1972 г. на Пленума на Върховния съд не е налице
основание за определяне на по-голям дял от общото имущество по реда на чл. 14, ал. 4, изр.
2 СК от 1968 г. (отм.), когато и двамата съпрузи са изпълнявали задълженията си
посредством взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно със своите възможности,
имущество и доходи са осигурявали благополучието на семейството. Основанието за
изменяване на установеното от закона равенство на дяловете трябва да се установи не само
чрез съпоставяне трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за
полагания от тях труд в домакинството на семейството, за отглеждането на децата от брака,
за създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори и за всички други
обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиванията на общите вещи и
изграждане благополучието на семейството. На преценка подлежи и фактът дали съпругът
не е работил, без да е бил нетрудоспособен, или е разпилявал систематически придобитите
от него средства.
Ищецът по иска по чл. 29, ал. 3 от СК следва да докаже своя принос, и то във всички
изрично уредени от законодателя форми, като на никоя от тях не може да бъде даден
приоритет за сметка на друга, тъй като законодателят е равнопоставил всички форми на
принос. Преценката се извършва конкретно, независимо от начина, по който всеки от
съпрузите е съдействал за материалните придобивки на семейството. Значителността на
приноса, която е основание за определяне на по-голям дял, следва да се отнася за всичките
му проявни форми, и означава отклонение от обичайното, което да сочи на изключителност
4
(така и Решение № 73 от 13.07.2015 г. по гр. д. № 4874/2014 г., І ГО на ВКС). Явното и
значително несъответствие в приноса трябва да се установява чрез съпоставяне стойността и
значението на доказания принос със стойността на придобитото общо имущество като цяло.
В т.8 на ППВС № 5 от 31.10.1972 г. по гр.д. № 5:1972 г. е дадено тълкуване, че за
определяне на неравни дялове от общото имущество се изхожда от наличието на две
предпоставки: да се касае до изключителни случаи и приносът на единия съпруг явно и
значително да надхвърля приноса на другия, като ръководно значение има изискването за
изключителен случай, чрез което изискване на закона се цели да не се превръща
изменението на равенството в дяловете от изключение в правило.
Това тълкуване е дадено при действието на чл.14, ал.4, изр.2 СК от 1968 г., според която
норма в изключителни случаи, при прекратяване на общността поради развод, ако приносът
на единия съпруг за придобиване на общите вещи явно и значително надхвърля приноса на
другия съпруг, съдът може по искане на първия съпруг да му определи по-голям дял от
общото имущество. Нормите на чл.28, ал.3 СК от 1985 г. и на чл.29, ал.3 от действащия
Семеен кодекс от 2009 г. са идентични, като предвиждат, че при прекратяване на общността
поради развод или по съдебен ред през време на брака съдът може да определи по-голям дял
от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително
надхвърля приноса на другия съпруг.
Независимо, че в нормите на СК от 1985 г. и от 2009 г. не е възпроизведена предпоставката
„изключителен случай“ практиката на ВС и на ВКС по прилагането им /израз на която е и
решението, послужило като основание за допускане на касационното обжалване/ приема, че
по-голям дял от общото имущество може да се определи само в изключителни случаи,
отчитайки общите принципи на трите Семейни кодекса, въз основа на които е уреден
режима на съпружеската имуществена общност – равни права и задължения на съпрузите в
брака и общи усилия за осигуряване благополучието на семейството. Практиката на ВКС е
доразвила дадените в ППВС № 5/1972 г., т.8 примери кога е налице изключителен случай
/когато е установено, че единият съпруг е работил и пестил, а другият или не е работил, без
да е бил нетрудоспособен, или е разпилявал систематически придобитите от него средства/,
като приема, че когато съпрузите имат еднакъв нематериален принос, състоящ се във
влагане на труд и работа в домакинството при липса на деца от брака, то многократно по-
големите доходи на единия от тях с оглед особеностите на конкретния случай, биха могли
да имат решаващо значение при преценката на съда за значителност на общия принос на
този съпруг по чл.29 ал.3 СК - Решение № 136 от 11.07.2016 г. по гр. д. № 607/2016 г. на
Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение, Решение № 144 от 06.12.2019 г. по гр. д. №
1076/2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение. Към посоченото тълкуване
следва да се добави, че многократно по-големите доходи на единия съпруг, при еднакъв
нематериален принос, могат да бъдат основание за определяне на по-голям дял на основание
чл.29, ал.3 СК, когато без тези по-големи доходи имуществото не би могло да бъде
придобито – Решение № 117 от 22.12.2020г., постановено по гр. с. № 780/2020г. по описа на
ВКС ІІГО.
По делото е установено, че от сключване на брака 2009г. до неговото прекратяване на
30.05.2019г. и двамата съпрузи са работели. Ищцата е работела по трудово правоотношение,
за което е получавала възнаграждение по-високо от средното за страната. Съгласно
представените данъчни декларации средномесечния доход на ищцата през последните
години е както следва – за 2013г. – 2026.17лв. ; за 2014г. – 3142лв.; за 2015г. – 1582.40лв. ; за
2016г. – 2805.36лв. за 2018г. – 2608.11 лв. В същото време и ответникът е работил по
трудово правоотношение – неговите средномесечни доходи по трудово правоотношение за
същия период от 2010г. до 2019г. са били средномесечно 270 лв. до 679 лв. От
свидетелските показания на разпитаните поделото св. Г. и св. Д. се установи, че за същия
период осен по трудово правотношение ответникът е извършва строителни и довършителни
услуги по имоти, работил е частно срещу заплащане на възнаграждение. От разпита на
свидетелката Р.Д. и св. И.Г. се установи, че ответникът сам е извършвал всички строителни
и ремонтни дейности в семейното жилище.
5
При тези установени факти неоснователно е оплакването на въззивника, че при
постановяването на обжалваното решение съдът не е взел предвид всички доказателства в
това число и свидетелските показания. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че по време на брака и двамата съпрузи са работили според
квалификацията си и са реализирали доходи съобразно възможностите си. От свидетелските
показания на свидетелите и на двете страни установява, че и двамата са полагали грижи за
общите им деца, грижили са се за тях, водили са ги на детска градина и са ги прибирали от
там, заплащат разходи, свързани с обучението и заниманията на децата. Установи се, че и
двамата са ползвали семейния автомобил, предмет на настоящото производство както за
работа, така за да се грижат по-лесно за децата си.
При така установените факти по делото първоинтанционното решение, с което е
отхвърлена исковата претанция по чл. 29, ал. 3 СК се явява правилно. Преценявайки
приноса по смисъла на чл.29, ал.3 СК следва да формира извод въз основа на всички
установени по делото факти през времетраене на брака. При иска по чл.29, ал.3 СК от
значение е всяка форма на принос - изброените в чл.21, ал.2 СК влагане на средства и труд,
грижи за децата и работа в домакинството и изведените по тълкувателен път в т.8 на ППВС
№ 5/1972 г. създаване от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и
твори, както и други обстоятелства, които са от значение за осигуряване на материалното
благосъстояние на семейството. Разликата в доходите на съпрузите по време на
придобиването на общото съпружеско имущество не е достатъчна, за да се определи по-
голям дял на съпруга с по-високи доходи. Това е допустимо само при значително
надхвърляне на доходите му и то само ако доходът се е реализирал като принос, т.е. без него
не би било придобито общото имущество, като се отчитат фактите, осъществени през
цялото времетраене на брака.
В случая страните са придобили по време на брака си и притежават и понастоящем
имущество на обща стойност 1000 лв. Това е лекият автомобил Шкода Субепрб. Доходът на
ответника от сключване на брака през 2009г. до 2019 г. макар значително по-нисък от този
на ищцата позволява придобиване на имущество на посочената стойност. При съпоставката
между придобитото по време на брака имущество и неговата стойност с приносът на
съпрузите, който намира изражение в получените доходи, положените грижи за
домакинството и децата, правилно СРС е приел, че в настоящият случая не е налице
значително неравенство в приносите в полза на ищцата. От това следва, че установеният по-
високия доход на ищцата не е основание да й се определи по-голям дял от общото
имущество, поради липса на предпоставките на чл.29, ал.3 СК. По изложените съображения
в частта, в която е отхвърлен евентуалният иск с правно основание чл. 29, ал.3 СК е
правилно, поради което въззивната жалба в тази част следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно изложеното, въззивната жалба следва да се остави без уважение, като
неоснователна. Първоинстанционното решение е обосновано, постановено при спазване на
материалния закон и липса на процесуални нарушения, и поради което следва да бъде
потвърдено, като правилно.
По разноските:
Претенции за присъждане на сторените в двете съдебни инстанции разноски има и от
двете страни по спора, като при този изход на делото претенцията на въззивника П. ЕН. З. се
явява неоснователна и като такава същата следва да се отхвърли. Претенциите на
въззиваемата страна А.Д.С. за присъждане на разноските за процесуалното им
представителство, са основателни и доказани до претендирания размер от 950 лева. Видно
от представените по делото договор за правна защита и списък на разноските, въззиваемият
е сторил разноски за адвокатско възнаграждение в този размер, която сума следва да се
възложи в тежест на въззивника.
Така мотивиран, Софийски градски съд, на основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 ГПК
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20079494 от 27.03.2021г., постановено по гр. дело №
-ти
72917 по описа за 2019г., Софийският районен съд, III ГО, 139 състав.
ОСЪЖДА П. ЕН. З., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „******* ет. *******
да заплати на А.Д.С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. “*******“, ул. „Проф. д-р
******* на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 950 лв. разноски за въззивно
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 139 състав, за преценка за провеждането на служебно
производство по реда на чл. 247 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7