№ 18052
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20251110102327 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск от „. ЕООД срещу „. ЕООД за осъждане на ответното
дружество на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр с чл. 367 ТЗ, вр. с чл. 372 ТЗ да заплати на
ищеца сума в размер на 3520.50 лева, представляваща възнаграждение за извършен превоз
на товар по договор за превоз от 06.07.2024г., във връзка с който е издадена фактура № .г,
ведно със законната лихва върху главницата от 15.01.2025г. до окончателното плащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за превоз от
06.07.2024г, по силата на който ответникът е възложил на ищеца да извърши превоз на
товар. Поддържа се, че превозът е осъществен, като изпращач на товара е бил . с адрес на
товарен У. и адрес на разтоварване в . с получател „.“ ЕООД. Сочи се, че превозеният товар е
бил палетизиран /замразени пилета/ и датата на товарене е била 05.07.2024г. За извършения
превоз била изготвена международна . товарителница от 05.07.2024г. подписана от
получателя без забележки. Подчертава се, че за осъществения превоз била издадена фактура
№ .г на стойност 3520.50 лева с ДДС, която била изпратена на ответника и получена от него
на 14.08.2024г., със срок за плащане 30 дни. Въпреки многобройните разговори с
представител на ответника обаче се поддържа, че плащане не е последвало. С оглед
изложеното се моли искът да бъде уважен, като в полза на ищеца се присъдят и сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника не е депозиран отговор на
исковата молба. Ответникът не изпраща процесуален представител и в проведеното открито
съдебно заседание, като не е направено и искане за разглеждане на делото в отсъствието му.
Същевременно в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния
представител на „. ЕООД е направено искане за постановяване на неприсъствено решение,
1
като се иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията
към нея, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата
молба и от неявяването му в първото заседание по делото и след като прецени, че е налице
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Съгласно нормата на чл.
239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество има
право на разноски, в каквато насока има направено искане още в исковата молба. Съгласно
разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № № 6/06.11.2013г. по тълк.д. №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, за да бъдат присъдени сторените от страната разноски следва да
бъде доказано, че такива са сторени, а в настоящия случай са ангажирани доказателства за
заплатена държавна такса в размер на 141 лева. Относно претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 815 лева съдът констатира, че от ищеца е представена фактура
за начислено адвокатско възнаграждение в размер на 815 лева, като е представено и
доказателство, че тази сума е заплатена по банков път съгласно приложено по делото
платежно нареждане. Предвид това настоящият състав счита, че по делото е безспорно
установено, че ищцовото дружество е заплатило претендирания адвокатски хонорар. Ето
защо в полза на ищеца следва да се присъди сума в размер на 956 лева –разноски по делото.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „. ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр., да заплати на „.
ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр с
чл. 367 ТЗ, вр. с чл. 372 ТЗ сума в общ размер на 3520.50 лева, представляваща
възнаграждение за извършен превоз на товар по договор за превоз от 06.07.2024г., във
връзка с който е издадена фактура № .г, ведно със законната лихва върху главницата от
15.01.2025г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „. ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр., да заплати на „.
ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сума в размер на 956 лева – разноски, сторени в производството пред Софийски районен
съд.
2
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3