РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Белоградчик , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Антон Ел. Антов
при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова
като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело №
20201310100441 по описа за 2020 година
и за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Предявеният иск е с пр. осн. чл. 135 ЗЗД.
Ищеца АЛ. АН. Н., гражданин на Руската федерация излага в предявената искова
молба : Ищеца е кредитор на ответника „Простор Норд-Вест“ ООД. Има вземане по изп.
лист от 19.06.2020г. в р-р на 6 600.00лв.
На 28.08.2020г. ответника „Простор Норд-Вест“ ООД е продал на ответника С. Т. Т.
недвижими имоти : пи с идентификатор 03616.47.5 от 8201кв.м. в м. “Карловица” в земл. на
гр. Б., обл. В. и пи с идентификатор 05582.40.18 от 20003кв.м. в м. “Велинско ливаге” в
земл. на с. Б., обл. Видин
В. Й. Т. е съпруга на С. Т. Т..
Длъжника и купувача С. Т. Т. знаят, че атакуваната сделка уврежда интересите на
кредитора-ищец/ купувача е син на управителя на длъжника/
Моли се да бъде обявен за недействителен договора за продажба, обективиран в нот. акт №
42/28.08.2020 г., том ІІ, дело № 203/2020г.
Представя писм. доказателства, претендира разноски.
Ответниците „Простор Норд-Вест“ ООД, Сергей Т. Т. и В. Й. Т. са оспорили
предявения иск.
Оспорват правопораждащи факти на правата на ищеца : - сделката е възмездна и
имуществото на длъжника не е намалено; - длъжника е узнал за изп. дело с/у него на
25.09.2020г., т.е. по-късно от извършване на сделката; - купувача по сделката С. Т. Т. и
1
съпругата му В. Й. Т. никога не са били в течение на търговските работи на длъжника
„Простор Норд-Вест“ ООД
Бранят се с правни доводи : - продажбата на проц. имоти е извършена преди вписване на иск.
молба; - купувачът е трето добросъвестно лице по см. на чл. 135 ал.1, предл. трето ЗЗД
Представя писм. доказателства, претендират разноски. Посочен е и е разпитан св. В. К. М.
Съдът като взе предвид изложеното в исковата молба и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и
становищата на страните приема следното:
От фактическа страна
С решение № 668/21.03.2019 г. по в.гр.д. № 1770/2018г. на САС и Определение от
02.10.2015г. по гр.д. № 13511/2014г. ответника „Простор Норд-Вест“ ООД е осъден да
заплати на ищеца сумата общо 6 600.00 лв. – разноски пред първата и пред въззивната
инстанция по делото, за което на ищеца е издаден изп. лист на 19.06.2020г. от СГС.
С Определение № 158/23.03.2020г. на ВКС по т.д. № 1498/2019г., второ т.о. не е допуснато
до обжалване Решение № 668/21.03.2019г., по в.гр.д. № 1770/2018 г. на САС.
С договор за продажба на недвижим имот, сключен на 30.12.04 г. ответника
„Простор Норд-Вест“ ООД е продал на ответника С. Т. Т. недвижими имоти : пи с
идентификатор 03616.47.5 от 8201кв.м. в м. “Карловица” в земл. на гр. Б., обл. В. и пи с
идентификатор 05582.40.18 от 20003кв.м. в м. “Велинско ливаге” в земл. на с. Б. обл. Видин
Сделката е обективирана в нот. акт № .......
Длъжника е узнал за изп. дело с/у него на 25.09.2020г., т.е. по-късно от извършване
на сделката.
В. Й. Т. е съпруга на С. Т. Т. и са придобили проц. недв. имоти в режим на СИО.
Св. В. М./ на ответниците „Простор Норд-Вест“ ООД и С.Т. Т./ в показанията си
твърди, че никога не е чувал сина и снахата на ответника да са се инетерували от фирмата на
Т. Т. – техен баща и свекър.
От правна страна
Съгл. чл. 135 ал. 1 ЗЗД „Кредитора може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него действията, с които длъжника го уврежда, ако длъжника при
извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което
длъжника е договарял трябва също да е знаело за увреждането...”.
За да бъде уважен искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е необходимо ищецът да докаже
следните предпоставки :
1. че има качеството кредитор спрямо ответника - длъжник,
2. че вземането му предхожда извършването на правното действие
3. извършено правно действие от длъжника-ответник, което уврежда кредитора - с което
длъжника е намалил имуществото си
4. знанието на длъжника – ответник, че с атакуваното пр. действие уврежда интересите на
кредитора,
а когато сделката е възмездна - и договарящото с длъжника лице трябва да е знаело за
увреждането.
2
Ако лицето, с което длъжникът е договарял, е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра
на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 135, ал.2 ЗЗД се прилага презумпцията за знание,
т.е. знанието за увреждането се предполага до доказване на противното, като в
доказателствената тежест на ответника е да обори презумпцията за знание.
Съдът приема, че са доказани всички изискуеми се от закона предпоставки за
уважаване на иска и обявяване договора за продажба на имотите за недействителен по
отношение на ищеца.
Налице е първата предпоставка от фактическия състав на чл. 135, ал.1 ЗЗД - че ищецът има
качеството на кредитор спрямо първия ответник „Простор Норд-Вест“ ООД:
Съгласно установената съдебна практика (в този смисъл решение № 65/25.03.2016 г. по гр.
д. № 3800/2015 г., IV г.о., ВКС; решение № 224/30.10.2014г.; гр.д. № 2310/2014г., III г.о.,
ВКС; решение № 639/06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г., IV г.о., ВКС; решение № 552 от
15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г., IV г.о., ВКС; решение № 328/ 23.04.2010 г., по гр.д. №
879/ 2009 г., ІІІ г.о. и др.), кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на
парично или непарично вземане по отношение на ответника.
Ищеца е кредитор на отв. „Простор Норд-Вест“ ООД, има вземане от същия в р-р на 6
600.00лв./ изп. лист на 19.06.2020г. от СГС въз осн. на Определение № 158/23.03.2020г. на
ВКС по т.д. № 1498/2019г., второ т.о.решение № 668/21.03.2019 г. по в.гр.д. № 1770/2018г.
на САС и Определение от 02.10.2015г. по гр.д. № 13511/2014г. /
Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го
актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, което вземане
може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от
установяване на вземането с влязло в сила решение. Правоотношенията, от които произтича
вземането не стават предмет на делото по отменителния иск и съдът не може да преценява
дали съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор, освен ако
вземането не е отречено с влязло в сила решение. Тези отношения може да бъдат
преценявани в производството по делото, чийто предмет са. В производството по Павловия
иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от
твърдените в исковата молба факти. Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор
като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от
които черпи правен интерес. В настоящия случай качеството на кредитор на ищеца
произтича от представения по делото изп. лист за вземане в р-р на 6 600.00лв. - изп. лист на
19.06.2020г. от СГС въз осн. на Определение № 158/23.03.2020г. на ВКС по т.д. №
1498/2019г., второ т.о.решение № 668/21.03.2019 г. по в.гр.д. № 1770/2018г. на САС и
Определение от 02.10.2015г. по гр.д. № 13511/2014г., на основание на които ищецът
претендира качеството си на кредитор по отношение на ответника „Простор Норд-Вест“
ООД.
Съдът намира за доказана и втората предпоставка на предявения иск по чл. 135 от ЗЗД - че
процесната покупко-продажба е увреждаща ищеца-кредитор, тъй като с тази сделка
ответникът-длъжник намалява имуществото си, което служи като общо обезпечение за
изпълнение на задълженията му към ищеца и затруднява удовлетворяването му, както и че е
3
без значение, че имотът е продаден, тъй като паричната наличност е силно променлива.
Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на
обективните предпоставки. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически
акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата
на кредитора спрямо длъжника – напр., когато длъжникът се лишава от свое имущество,
намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора.
Съгласно чл. 133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на кредиторите
му, като право на кредитора, а не длъжника, е да избере от което имущество да се
удовлетвори и именно в тази връзка се приема (от правната доктрина и формираната по този
въпрос съдебна практика – така Решение № 639/ 06.10.2012 г., по гр. д. № 754/ 2009 г., ІV г.
о. на ВКС; Решение № 45/ 01.06.2011 г., по гр. д. № 450/ 2010 г., ІІІ г. о. на ВКС), че всяко
отчуждаване на имущество на длъжника е увреждащо кредитора, защото така се намаляват
или затрудняват възможностите на кредитора да получи вземането си, защото се отнема
възможността да насочи изпълнение върху отчужденото имущество. Продажбата на
недвижим имот на длъжника също е увреждащо кредитора действие в посочения смисъл,
тъй като дори имотът да е продаден по действителната му цена, то получената парична сума
може да не е налице, поради което кредиторът не може да се удовлетвори от същата. В
настоящия случай с извършената разпоредителна сделка, покупко-продажба на посочените
по-горе недвижими имоти, ответникът „Простор Норд-Вест“ ООД уврежда ищеца,
намалявайки имуществото си. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое
длъжниково имущество да се удовлетвори /арг. от чл. 133 ЗЗД/, поради което всяко действие
на длъжника, намаляващо имуществото му, обективно го уврежда.
С оглед изложеното е неоснователен довода в отговорите на иск. молба, че поради неговата
възмездност това разпоредително действие не е увреждащо.
По делото е безспорно установено, че атакуваната разпоредителна сделка е
извършена, след като вземането на кредитора е възникнало, с оглед на което е налице и
третата предпоставка за уважаване на претенцията с пр. осн. чл. 135, ал.1 ЗЗД.
Задължението на ответника „Простор Норд-Вест“ ООД е възникнало с постановяване на
Определение № 158/23.03.2020г. на ВКС по т.д. № 1498/2019г., с което не е допуснато до
обжалване Решение № 668/21.03.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1770/2018 г. на САС.
Атакуваната сделка е извърена на 28.08.2020г.
Ирелевантен е довода за неоснователност на предявения иск поради извършено
разпореждане от отв. „Простор Норд-Вест“ ООД, респ. придобиване на имота от отв. С.Т. -
преди вписване на иск. молба с пр. осн. чл. 135 ЗЗД. Ответникът С. Т. няма качеството трето
добросъвестно лице по см. на чл. 135 ал.1, изр. 3 ЗЗД/арг. от т. 3 от мотивите на
Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК/
Съдът намира, че са налице субективните предпоставки за уважаване на претенцията с пр.
осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД, а именно знание на длъжника и на третото лице, с което длъжникът е
договарял, за увреждането на кредитора. Знанието на длъжника за увреждане е съзнание, че
с извършеното действие кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или
увеличава платежната си неспособност, или предприетото действие ще затрудни
4
удовлетворението на кредитора. Според възприетото с Решение № 639/06.10.2010г., по гр.д.
№ 754/2009г. на ІV г.о. на ВКС длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има
кредитор и действието му уврежда правото на кредитора. Атакуваната разпоредителна
сделка в настоящия случай е сключена от длъжника „Простор Норд-Вест“ ООД след като на
същия му е известно, че има кредитор – след като е постановено Определение №
158/23.03.2020г. на ВКС по т.д. № 1498/2019г.
Знанието на длъжника произтича от съществуването на негово задължение, което не е
удовлетворено, поради което субективният елемент по отношение на длъжника, който е
извършил разпоредителното действие със свое имущество при наличието на
неудовлетворено вземане на кредитора не изисква ангажирането на нарочни
доказателствени средства.
В хипотезата, когато атакуваната разпоредителна сделка е възмездна, но длъжникът е
договарял с лице, което попада в кръга на лицата по чл. 135, ал.2 ЗЗД, ищецът следва да
докаже предпоставките за прилагане на презумпцията по чл. 135, ал.2 ЗЗД, като докаже
родствените отношения между длъжника и третото лице.
В настоящия случай атакуваната сделка е възмездна, като по делото не е спорно
обстоятелството, че приобретателя по сделката ответника Сергей Т. Т. е син на управителя
на ответника „Простор Норд-Вест“ ООД. Посоченото обстоятелство е признато за безспорно
и ненуждаещо се от доказване по смисъла на чл. 146, ал.1, т.4 ГПК.
Относно знанието на договарящия с длъжника лице в случая е приложима презумпцията на
чл. 135, ал.2 ЗЗД.
Относителната недействителност по чл. 135 от ЗЗД е установена от законодателя с оглед
защита интересите на кредитора от съзнателните действия на длъжника, които го увреждат.
От друга страна, с оглед защита интересите на лицето, което е сключило увреждаща
възмездна сделка с длъжника, законът поставя изискването то също да е знаело за
увреждането. Когато обаче договарящият с длъжника е негов съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра, разпоредбата на чл. 135, ал.2 ЗЗД установява предположението, че знанието
му се предполага до доказване на противното. Тази оборима законова презумпция, с която се
обръща тежестта за доказване в процеса, също изхожда от основната цел на относителната
недействителност по чл. 135 ЗЗД - да се даде приоритет на защитата на интересите на
кредитора пред тези на изброените близки на длъжника, които са сключили с последния
увреждаща възмездна сделка и са придобили права по нея, а също и от обичайната житейска
ситуация, че в тези случаи, както длъжникът, така и договарялият с него негов близък
обикновено знаят за увреждането. Съгласно установената съдебна практика за знанието за
увреждане у лицето, с което длъжника е договарял е приложима презумпцията по чл. 135
ал.2 ЗЗД и в случаите, когато едната от договарящите страни е юридическо лице/ така
решение № 120/02.02.2000г. на ВКС по гр.д. № 704/1999г., пето г.о.; решение №
163/27.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 672/2010г., трето г.о.; решение № 219/17.02.2010г. на
ВКС по т.д. № 752/2009г. второ т.о./
Презумпцията по чл. 135, ал.2 ЗЗД е оборима и нейното оборване може да се осъществи
както от длъжника, така и от приобретателя на имота, чрез доказване, че последния не е
5
знаел, че със сключването на сделката се уврежда кредитора.
В настоящия случай за оборване на законовата презумпция за знание у приобретателя, са
ангажирани свидетелските показания на св. В. М. – без родство със страните, които
показания обаче не са достатъчни да мотивират извод, че ответника С. Т. Т. не е знаел за
дълга на баща си към ищеца. Показанията са неубедителни касателно това, че ответника С.
Т. не е знаел, за задълженията на фирмата на баща му.
Други доказателства за установяване факта на незнание у ответника С. Т. не са ангажирани
и съответно настоящият състав намира, че не е оборена презумпцията по чл. 135, ал.2 ЗЗД.
Ето защо съдът намира, че по делото при носена от ответниците доказателствена тежест не
се установи липса на знание у ответника С. Т. за увреждането на ищеца със сключването на
атакуваната разпоредителна сделка. Не са ангажирани убедителни доказателства от
ответниците, които да оборват законовата презумпция по чл. 135, ал.2 ЗЗД. Презумпцията за
знание по чл. 135, ал.2 ЗЗД се опровергава при условията на пълно и главно доказване,
поради което със свидетелски показания от рода на "не зная да е знаел за търговските дела
на баща си" или "след като аз не зная и той не е знаел за задължението" няма как да бъде
оборена презумпцията за знание.
Доказателствената тежест изисква със свидетелите да се установят факти, които категорично
да изключат възможността договарящият низходящ да е знаел за увреждането./ така
Решение № 19/14.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1766/2017 г., III г.о./
В случая приобретателя С. Т. Т. е син на управителя на „Простор Норд-Вест“ ООД – Т.Т..
Презумпцията по чл. 135, ал.2 ЗЗД не може да се прилага разширително, но наличието на
съответна фактическа степен на близост в отношенията (напр. съвместно живеене на
съпружески начала или в общо домакинство, отношения между заварени и доведени деца,
отношения между свързани лица по смисъла на § 1 ДР ТЗ и др.) имат значение и ако бъдат
доказани могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание, като
естеството на съществуващата фактическа близост определя естеството на узнатите
обстоятелства - свързаните лица по § 1 ДР ТЗ биха знаели основни обстоятелства от
дейността на дружествата/ така Решение № 13/19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4606/2014 г.,
IV г. о./
Страна по сделката е лицето, с което длъжникът е договарял и релевантно е
неговото знание за увреждане. В случаите, когато лицето приобретател е в брак към
момента на сключване на разпоредителната сделка, и придобитото имущество е в режим на
СИО, то предпоставка за допустимостта на иска, е като ответник да бъде конституиран и
съпругът на приобретателя, но съпругът не е страна по разпоредителната сделка, той не е
лице, с което длъжникът е договарял по смисъла на чл. 135, ал.1, изр.второ от ЗЗД, поради
което неговото отношение към сключената сделка е неотносимо, конкретно ирелевантно е
неговото знание. Конституирането на съпруга на приобретателя е предпоставка за
допустимостта на процеса, тъй като вещният ефект от разпоредителната възмездна сделка се
разпростира и върху него, поради което същият следва да бъде обвързан от решението по
спора, но съпругът не е участвал в договарянето и сключване на договора, поради което и
предвид, че липсва негово волеизявление за сключване на разпоредителната сделка, то е
6
правноирелевантно за основателността на иска по чл. 135 ЗЗД наличието или липсата на
знание за увреждане. Предпоставка за основателността на иска при възмезден договор е
установяване наличие на знание за увреждане у длъжника и третото лице, с което
длъжникът е договарял, но не и по отношение на други лица, които по силата на законова
разпоредба, независимо че не участват в прехвърлителната сделка, вещно правните
последици на прехвърлителната сделка се разпростират и по отношение на тях. По делото е
безспорно установено, че по време на сключване на процесната сделка ответника С. Т. е в
брак с ответницата В. Т.. За изхода на спора се явява без значение наличието или липсата на
знание за увреждане на третия ответник В. Т..
Поради изложеното съдът приема, че предявеният иск с пр. осн. чл. 135 ЗЗД за
обявяване недействителността на продажбата на проц. недв. имоти спрямо ищеца е
основателен и като такъв го уважава.
С оглед изхода на спора ответниците „Простор Норд-Вест“ ООД и С. Т. Т. следва
да платят на ищеца разноски по делото в размер по 50.00 – държавна такса, по 125.00лв. –
възнаграждение на в. лице, по 67.50 лв. – деловодни разноски и по 200.00лв. – адвокатско
възнаграждение.
На ответниците не се следват разноски по делото в общ размер 1 500.00лв. – адв.
възнаграждение
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Обявява за недействителен по отношение на АЛ. АН. Н., роден на **********г.,
гражданин на Руската федерация с постоянен адрес гр. Т., Руска федерация, ул. „....“, дом
..договора за покупко-продажба на следните невижими имоти : пи с идентификатор
03616.47.5 от 8201кв.м. в м. “Карловица” в земл. на гр. Б., обл. В. и пи с идентификатор
05582.40.18 от 20003кв.м. в м. “Велинско ливаге” в земл. на с. Б., обл. В., сключен с нот. акт
№ ...., том ... дело ....г. между „Простор Норд-Вест“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Дебър“, бл. 10, вх.1, ет., ап.1 и С. Т. Т. с ЕГН
********** с постоянен адрес гр. .., ж.к. „...”, ул. „....“ № ...
Осъжда „Простор Норд-Вест“ ООД с ЕИК ********* да заплати на АЛ. АН. Н.,
роден на **********г., гражданин на Руската федерация с постоянен адрес гр. Т. Руска
федерация, ул. „....дом .... разноски по делото в размер на 50.00лв. – държ. такса, 125.00лв. –
възнаграждение на в. лице, 67.50 лв. и 200.00лв. - адвокатско възнаграждение.
Осъжда С. Т. Т. с ЕГН ********** да заплати на АЛ. АН. Н., роден на
**********г., гражданин на Руската федерация с постоянен адрес гр. Т. Руска федерация,
ул. „...“, дом ....разноски по делото в размер на 50.00лв. – държ. такса, 125.00лв. –
възнаграждение на в. лице, 67.50 лв. и 200.00лв. - адвокатско възнаграждение.
Оставя без уважение искането на „Простор Норд-Вест“ ООД с ЕИК ********* за
присъждане на разноски по делото в размер на 500.00лв. – адвокатско възнаграждение
Оставя без уважение искането на С. Т. Т. с ЕГН ********** за присъждане на разноски по
7
делото в размер на 500.00лв. – адвокатско възнаграждение
Оставя без уважение искането на В. Й. Т. с ЕГН ********** за присъждане на разноски по
делото в размер на 500.00лв. – адвокатско възнаграждение
Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8