РЕШЕНИЕ
№ 367/ 21.10.2019год. гр.Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на 21.10.2019год. / двадесет
и първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година / в състав :
Председател: Рени
Ковачка
Членове : Димитър Ковачев
Роман Николов
при секретаря Ива Цветкова като разгледа докладваното от
съдия Ковачка възз. гр. дело № 448 по
описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 669/03.04.2019год., постановено по гр. дело №
08632/2018г., Пернишкия районен съд е признал за установено по отношение на Н.Н.С.
***, че дължи на „Топлофикация Перник„ АД гр.Перник сумата
от 379.30лева, представляваща
стойност на доставена незаплатена топлинна енергия за периода от 24.08.2015год.
до 30.04.2016год. за апартамент № **, в бл.**, вх.“ *“ на ул.“ ***“ в гр.Перник , ; лихва за забава на
месечните плащания в размер на 44.19лева за периода от 08.07.2014год. до 26.09.2017год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.08.2018год. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена по ч.гр.д.№ 05986/2018год.
по описа на ПРС заповед № 4427/
27.08.2018а изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК като за разликата
до пълния предявен размер от 1113.28лева, главница за периода от 01.05.2014год.
до 30.04.2016год., както и за разликата до пълния претендиран размер от
217.68лева, представляваща законна лихва за забава на месечни плащания за
периода от 08.07.2014год. до 28.06.2017год. е отхвърлил иска като неоснователен
и недоказан.
Със същото
решение съдът е осъдил Н.С. да заплати на „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник направените
разноски в заповедното и исково производство в размер на 99.66лева, както и е осъдил „Топлофикация
Перник“ АД гр.Перник да заплати на Н.С. разноски по делото в размер на
545.45лева.
Недоволна от така
постановеното решение е останала ответницата Н.С., която го обжалва в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК в частта му, с която е уважен предявения против нея иск с правно
основание чл.422 от ГПК. Жалбоподателката поддържа, че не дължи заплащане на потребената в
процесния апартамент топлоенергия, тъй като няма качеството потребител на ТЕ по смисъла на
параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период. Алтернативно поддържа, че ако се приеме, че е в облигационни
отношения с ищцовото дружество, то дължи само 1 / 2 част от цената на
доставената топлоенергия, но не и цялата както е приел първоинстанционния съд. В
подкрепа твърденията й за липса на основание за ангажиране отговорността й като
потребител на топлинна енергия жалбоподателката сочи Решение №
764/22.04.2019год., постановено по гр.дело № 8664/2018год. на ПРС, с което е
отхвърлен предявен против нея от „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник иск по
чл.422 от ГПК, но за период, различен от процесния. Поддържа, че в цитираното
съдебно решение правилно, предвид представената молба от С.С.В. за откриване на
партида за плащане на топлоенергия за жилищни нужди за апартамент № **, в бл.**,
вх.“*“ на ул.“ *** „ в гр. Перник районния съд е приел, че правна връзка за
продажба на топлинна енергия е възникнала между С.В. и „Топлофикация Перник“ АД
гр.Перник, а не между „Топлофикация Перник„ АД и титуляра на учреденото право
на ползване върху топлоснабдения апартамент. В подкрепа на изложеното се
позовава на възприетото в ТР № 2/17.05.2018год. по т.дело № 2/2017год. на ОС на
ГК. Към жалбата представя копие от
решение № 764/22.04.2019год. по гр.дело 0 8664/2018год. на ПРС и копие от молба
за откриване на партида за жилищни нужди. Моли първоинстанционното решение да
бъде отменено в обжалваната му част и да бъде постановено ново за отхвърляне на
исковата претенция в пълния й предявен размер като й бъдат присъдени
направените пред двете съдебни инстанции съдебни разноски.
Въззиваемата „Топлофикация Перник“ АД гр.Перник не е
подала писмен отговор. В съдебно
заседание, чрез упълномощения юрисконсулт, прави искане за потвърждаване на обжалваното решение с присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице
основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка
относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд е предявен и разгледан
установителен иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК с искане да бъде признато по
отношение на ответницата Н.С., че дължи на „Топлофикация Перник” АД гр.Перник сумата от 1113.28лева, представляваща стойност на
доставена незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2014год. до
30.04.2016год. за апартамент № **, в бл.**, вх.“*“ на ул.“ ***“ в гр.Перник , ; лихва за забава на месечните
плащания в размер на 217.68 лева за
периода от 08.07.2014год. до 28.06.2017год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение–24.08.2018год. до
окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на
топлопреносното дружество и че като такъв са в облигационни отношения във
връзка с продажбата на топлинна енергия за процесния апартамент, по което
правоотношение тя е неизправна страна.
Ответницата е подала писмен отговор, в който е
възразила че не е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск.
Посочила е, че липсват доказателства за
наличие на валидно облигационно отношение с ищеца за продажба /доставка/ на
топлоенергия в процесния апартамент, както и е направила възражение за изтекла
погасителна давност.
Районният
съд е приел че през исковия период е била в облигационното отношение с ищцовото
дружество по повод доставката на топлинна енергия до ап. № **, в бл. **, вх.“ *“ на ул.“ ***“ в
гр. Перник, тъй като в нейна полза е било учредено вещно право на ползване върху
топлоснабдения апартамент. Предвид установеното по делото, а именно че правото
на ползване е било учредено и в полза на нейния съпруг, починал на на ***, съдът
е приел, че приживе на съпруга си ответницата и съпруга й са отговаряли
солидарно за задължението към ищцовото дружество, а след смъртта на съпруга си
ответницата отговаря за цялото задължение.
Предвид липсата на изрично оспорване и
направеното в този смисъл изявление в с.з. на 05.03.2019год. съдът е приел /извън
погасените по давност/ че доставената и незаплатена топлинна енергия и БГВ са в
количествата и на стойност, претендирани от ищеца.
Настоящият състав намира за неоснователни
оплакванията в жалбата за
незаконосъобразност на извода на районния съд, че жалбоподателката е
пасивно материално легитимирана по иска по чл.422 от ГПК.
В конкретния
случая ищецът твърди, че вземането му произтича от облигационно правоотношение
с ответницата, поради което в негова тежест е да докаже съществуването на
вземането на твърдяното основание и в претендирания размер. Той трябва да
установи всички положителни факти и обстоятелства, от които черпи права, а
именно наличието на твърдяното договорно отношение с ответницата, както и
размера на дължимите суми. Ответницата изричното и категорично отрича да е „клиент“
на топлинна енергия, което предпоставя необходимостта от главно и пълно
доказване на твърдения от ищеца факт. Настоящият състав счита, че този факт е доказан
по делото.
За да
бъде задължено лице за заплащане цената на доставена и потребена през исковия
период топлинна енергия и БГВ в ап. **, в бл.** на ул.“ ***“ в гр.Перник ответницата
Н.С. трябва да има качеството „клиент“ на топлинна енергия. Съгласно чл.153 и
параграф 1, т.2а от ДР на ЗЕ /действаща към исковия период/, „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът или ползвател на имот, който
ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоподаване.
По делото са представени копие от Нотариален
акт № 20, том XXI, дело № 5161/97год., Удостоверение от 26.03.2019год.
на Дирекция „Местни приходи и такси“,
Декларация по чл.14 от ЗМДТ, и Удостоверение за наследници от 16.11.2017
год., от които се установява, че
собственик на топлоснабдения имот през процесния период е била С.С.В.. Установява
се също така, че процесният апартамент й е дарен от нейните родители – Н.Н.С. и
С.А.С., което са си запазили пожизнено вещното право на ползване върху него. В
тази хипотеза потребител на доставяната топлинна енергия се явява носителят на правото на ползване, а не
притежателят на „голата собственост“. Ползвателят, съгласно чл.57 от ЗС има
право да ползва вещта по предназначение, да получава добивите от нея, на което
съответства задължението му за заплащане на разходите, свързани с ползването. Както
е видно от посочените по-горе документи, С.С. е починал на ***, тоест след
исковия период.
Предвид на горното, съдът намира, че ответницата С. е имала качеството „клиент“ на топлинна
енергия през процесния период, поради което се явява титуляр на задължението за
заплащане цената на доставена и потребена в топлоснабдения имот топлоенергия. Настоящият
състав споделя виждането, че няма пречка собственикът на топлоснабдения имот, а
не носителят на вещното право на ползване да е страна по облигационното
правоотношение с топлопреносното дружество и да дължи заплащане на потребената
в него топлоенергия. Аналогично на възприетото в Тълкувателно решение №
2/2017год. от 17.05.2018год. по т.дело № 2/2017год. на ОСГК и в тази хипотеза следва да е налице сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабдения имот,
което не се доказва по настоящото дело. Извод за това не може да се направи
единствено и само въз основа на представената във въззивното производство молба
за откриване на партида за жилищни нужди. От същата се установява, че на
25.02.2000год., в качеството си на собственик, С.С.В. е отправила искане до „Топлофикация
Перник„ АД гр.Перник за откриване на партида за плащане на топлоенергия за
жилищни нужди на процесния апартамент, която следва да бъде разглеждана като
предложение за встъпване в договорна връзка с топлопреносното предприятие. Няма обаче доказателства така направеното
предложение да е прието от топлопреносното дружество. Напротив, от
представеното по делото извлечение от сметка е видно, че в „Топлофикация
Перник“ АД за процесния апартамент е открита партида на името на ответницата по
делото, а не на името на С.В. -негов собственик, от което следва че липсва
постигнато между собственика и топлопреносното дружество съгласие и оттук -
липсва договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който собственикът
на топлоснабдения имот да е длъжен да заплаща цената на доставената топлинна
енергия.
Настоящият състав не споделя виждането,
лансирано във въззивната жалба, че изхода от спора по настоящото дело следва да
бъде съобразен с изхода от спора, разрешен
с влязло в сила решение № 764/22.04.2019год. по гр.дело № 8664/2018год. по
описа на ПРС, за да не възникват съмнения относно правилното прилагане на
материалния закон. Държи да отбележи, че
макар и страните да са едни и същи, двете дела имат различен предмет, по тях е
установена различна фактическа обстановка, поради което и формираните правни
изводи са различни.
Неоснователно се поддържа във въззивната
жалба, че ответницата дължи заплащане на 1 / 2 част от цената на потебената в
процесния апартамент топлоенергия. Съгласно чл.32 от СК за задължения, поети за
нуждите на семейството, съпрузите отговарят солидарно, а това означава, че за задълженията
за топлинна енергия за жилищен имот, относно който е учредено вещно право на
ползване и спрямо двамата съпрузи, отговорността е солидарна, респективно всеки
от съпрузите отговаря за цялото задължение в отношенията към топлопреносното
дружество. Тази отговорност не отпада със смъртта на един от съпрузите, каквато
е и настоящата хипотеза.
Предвид на гореизложеното, въззивният съд
намира, че жалбопадателката се явява неизправна страна по договора за доставка
на топлинна енергия на процесния апартамент, поради което дължи заплащане на нейната
цена на топлопреносното предприятие. Спор относно размера на доставената, потребена
и незаплатена топлинна енергия от ответницата няма, поради което следва да се
признае дължимостта й в предявения по делото размер. /извън погасените по
давност суми/. Достигайки до същия
извод, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,което
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора и направеното в тази
връзка искане, в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят
разноски, направени във въззивното производство. Основателно е възражението за
прекомерност на претендираното от въззиваемия юрисконсултското възнаграждение
за въззивната инстанция. Макар и да не надвишава максималния размер за конкретния вид дело,
определен в чл.25 от Наредбата за заплащането на правна помощ, то същият се
явява прекомерен съобразно действителната и правна сложност на делото. С оглед
на обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно
заседание, в което не са събирани и анализирани доказателства, не са извършвани
други процесуални действия, то се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева. Ето защо в полза на „Топлофикация Перник“ АД следва да бъдат
присъдени разноски за въззивното производство в размер на 100 лева.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 669/03.04.2019год.,
постановено по гр.дело № 08632/2018год. по описа на Пернишкия районен съд.
ОСЪЖДА
Н.Н.С. с ЕГН ********* *** да заплати на „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК
********* и адрес на управление: гр.Перник, кв.“ Мошино“ , ТЕЦ „ Република“ сумата от 100 лева, разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати за
прилагане по ч.гр.дело № 05986/2018год. по описа на Пернишкия районен съд.
Председател:
Членове: