№ 117
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20241110215505 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от С. К. К., ЕГН **********
против наказателно постановление № РД-05-0331 от 13.11.2023 г., издадено от
д-р **** – Директор на Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ), с
което за нарушение на чл.56 ал.1 от Закона за здравето на жалбоподателя е
наложена „глоба“ в размер на 300 лева на основание чл.218, ал.2 от Закона за
здравето.
В жалбата се твърди, че не било налице извършено нарушение, тъй като
нямало тютюнопушене, липсвал процес на горене, а се касаело за употреба на
бездимно тютюнево изделие, при която имало само нагряване на тютюна, но
не и горене. При това нагряване се отделяла единствено безвредна пара, а не
тютюнев дим.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на
наказателното постановление. Заявява, че нямало тютюнопушене, понеже
1
липсвал процес на горене. Касаело се за употреба на бездимно тютюнево
изделие, при която имало само нагряване на тютюна, но не и горене. При това
нагряване се отделяла единствено безвредна пара, а не тютюнев дим. Освен
това в издаденото НП не било посочено какво конкретно изделие се е пушело,
тъй като „****“ било устройството и самият „**** нямало как да се пуши, а в
него се слагало конкретно изделие, което се нагрявало от устройството. Не
претендира разноски по делото.
Процесуалният представител на наказващия орган оспорва жалбата и
иска тя да бъде оставена без уважение, а издаденото НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Заявява, че нямало неясноти при
описанието на нарушението, а при употребата на „****“ също се отделяли
вредни вещества. Също не претендира разноски.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в
законоустановения срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите
реквизити и производството по делото е надлежно образувано пред РС-София,
поради което същата се явява процесуално допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.07.2023 г. служители на СРЗИ, сред които и свидетелката П. И.,
извършили проверка в магазин „****“ (****), находящ се на адрес гр. София,
бул. „****“ № 100 в търговки център „***“, чиито управител бил
жалбоподателят С. К. К.. След като проверяващите влезли в обекта, те
установили, че клиент на магазина употребявал бездимно тютюнево изделие
„****“ (****) в закритата търговска част на магазина.
Установеното устройство „****“ (****) не отделяло тютюнев дим,
нямало мирис или пушек. В действителност устройството било бездимно
тютюнево изделие, което не предизвиквало горене на тютюна, а единствено
неговото нагряване под температурата на горене и пушек/дим не се отделял
при употребата му.
Въпреки това свидетелката И. приела, че е налице нарушение на
забраната на чл.56 ал.1 от Закона за здравето за тютюнопушене в закрити
обществени места, поради което оставила покана на управителя на търговския
обект да се яви в сградата на СРЗИ за съставяне на АУАН, тъй като към
момента на проверката жалбоподателят С. К. К. не се намирал в магазина. На
2
10.07.2023 г. управителят С. К. К. се явил в сградата на СРЗИ, където му бил
съставен АУАН № ********** от 10.07.2023 г. за това, че е допуснал
нарушаване на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места.
Нарушението било квалифицирано по чл.56, ал.1 от Закона за здравето. Актът
бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което бил предявен
на нарушителя, а той го подписал без възражения.
АНО приел изложените в акта фактически констатации за категорично
доказани и въз основа на него издал атакуваното понастоящем наказателно
постановление № РД-05-0331 от 13.11.2023 г., с което за нарушение на чл.56
ал.1 от Закона за здравето на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на
300 лева на основание чл.218, ал.2 от Закона за здравето.
Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин
от показанията на свидетелката П. И., както и от приложените по делото
писмени доказателства. Свидетелката И. е категорична, че на процесната дата
са извършили проверка съвместно с нейни колеги в посочения търговски
обект, където заварили клиент да употребява бездимно тютюнево изделие
„****“ (****) в закритата търговска част на магазина. Касае се за магазин,
който в работното си време е отворен и достъпен за всеки, който желае да го
посети, поради което закритата търговска площ на този обект представлява
„закрито обществено място“ по смисъла на чл.56, ал.1 от Закона за здравето.
Клиентът се е намирал в закритата търговска площ в магазина. Показанията
на свидетелката са логични, последователни и непротиворечиви, поради което
съдът ги кредитира изцяло. Те напълно кореспондират с описаното в
обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства по делото, които
допринасят за изясняване на фактическата обстановка. Видно от
информацията, предоставена от **** ЕООД – официален вносител на
посоченото в АУАН и НП тютюнево изделие същото е бездимно такова,
нагрява тютюна до 350 градуса, но не причинява горене и при употребата му
не се образува дим/пушек. Същото представлява електронно средство за
нагряване на тютюн и не протича процес на горене по време на употребата му,
като видно от приложените от тях документи от Министерството на
икономиката, устройството е вписано като бездимно тютюнево изделие.
3
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена
описаната по-горе фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението
си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло
правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1
ЗАНН вр. чл.314, ал.1 НПК, намира следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени в предвидените от ЗАНН процесуални срокове.
Нарушението е описано ясно и точно с всички съставомерни признаци и
правната квалификация е съответна на описанието. В НП се твърди, че
жалбоподателят, като управител на магазина е допуснал да се наруши
забраната за тютюнопушене в закрити помещения. АУАН и НП са издадени от
компетентен орган, овластен по силата на чл.231, ал.2 от Закона за здравето, за
което са налични доказателства по делото.
Въпреки това обаче, съдът намира, че са налице неверни правни изводи на
наказващия орган за осъществено от обективна страна нарушение на
разпоредбата на чл.56, ал.1 от Закона за здравето. Цитираната разпоредба
въвежда забрана за тютюнопушенето в закритите обществени места.
Несъмнено процесният магазин е обществено място, доколкото е
предназначен за свободно посещение от хора и достъп до него имат
неограничен кръг лица, което отговаря на изискването на § 1а от ДР на закона,
според който текст „Обществени места“ по смисъла на чл.54а, 56 и чл.56а,
ал.2 и 3 са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени
за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп,
включително и изчерпателно изброените. Магазинът е бил закрито помещение
– имало е четири плътни стени, покрив, което отговаря на общоприетото
значение на думата. Управителят К. е имал задължението да контролира реда
в магазина, което включва и спазването на законовите забрани за
тютюнопушене от работещите и клиентите. Предвид на това жалбоподателят
се явява годен субект на административнонаказателната отговорност за това
нарушение. Допустителството, като форма на изпълнително деяние на
нарушението е предвидено в чл.218, ал.2 Закона за здравето, където е
записано, че който допусне в управляван от него обект извършването на
4
нарушение на чл.54, 56 или 56а, ал.1, се наказва с глоба от 300 до 500 лева, с
имуществена санкция от 1000 до 1500 лева, когато нарушението е извършено
от едноличен търговец, или с имуществена санкция от 3000 до 5000 лева,
когато нарушението е извършено от юридическо лице.
Следва обаче да се има предвид, че така описаното деяние не съставлява
административно нарушение. Видно от цитираните текстове, законодателят е
въвел единствено забрана за тютюнопушенето в закритите обществени места,
а не употребата на тютюн въобще. Съдът намира, че употребата на
посоченото в АУАН и НП и установено от проверяващите бездимно тютюнево
изделие не попада в приложното поле на забраната, поради което допускането
на неговата употреба на закрити обществени места не е нарушение на
посочената разпоредба. Това е така, защото в допълнителните разпоредби на
Закона за здравето липсва легална дефиниция и обяснение на понятието
тютюнопушене. Единствено в § 43 е посочено, че „Тютюневи изделия“ са
изделията по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за
тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, а § 44 посочва, че изделия,
свързани с тютюневите изделия, са изделията по смисъла на § 1, т. 8 от
допълнителните разпоредби на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с
тях изделия. Очевидно, за да се разбере смисълът на понятието
„тютюнопушене“, то следва да се ползват легалните дефиниции на Закона за
тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия. Съгласно § 4 от последния,
„Тютюневи изделия“ са изделия, които могат да бъдат консумирани и са
съставени дори и частично от тютюн. В случая, видно и от справката на
официалния вносител на устройствата „****“ (****), то става въпрос за
тютюнево изделие. Безспорно от показанията на свидетелката И. и писмените
доказателства се установява, че се касае за именно тази марка устройства,
които служат за нагряване на тютюн. Следва обаче да се има предвид, че чл.56
от Закона за здравето не забранява всякаква употреба на тютюневи изделия на
закрити обществени места, а единствено тютюнопушенето, респективно
пушенето на тютюна, но не и други форми на неговата употреба. Според § 5
от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия „Тютюневи
изделия за пушене“ са тютюневи изделия, различни от бездимните тютюневи
изделия. Позовавайки се на тази легална дефиниция, следва в приложното
поле на забраната на чл.56 от Закона за здравето да се включват само
тютюневи изделия, които не са бездимни, т.е да отделят дим/пушек, доколкото
5
въвеждайки посочената забрана, законодателят държи сметка единствено дали
от тютюневото изделие при употреба се отделя или не дим/пушек. Съгласно §
5е от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия „Бездимно
тютюнево изделие“ е тютюнево изделие, чиято консумация не се извършва
чрез процес на горене, включително тютюн за дъвчене, тютюн за смъркане и
тютюн за орална употреба. Изброяването очевидно не е изчерпателно, а
примерно. В този смисъл и тълкувана в светлината на посочената легална
дефиниция, забраната на чл.56, ал.1 от Закона за здравето не се прилага за
тютюневи изделия, които се консумират чрез способ, различен от горене.
Видно от събраните по делото материали, описаното в НП и АУАН устройство
не предвижда и не допуска при употреба горене на тютюна, което не
произвежда дим/пушек, както и мирис. Поради изложените съображения
съдът намира, че допускайки употребата на устройства за нагряване, но не и
за запалване/горене на тютюнево изделие, жалбоподателят не е осъществил
състава на вмененото му административно нарушение. Следва отново да се
посочи, че ако законодателят е целял да забрани употреба на какъвто и да е
вид тютюневи изделия, предвидени в Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия, то е следвало да посочи, че се забранява именно
употребата им, а не само тютюнопушенето, каквото в случая не е налице, като
частен случай на вид употреба на тютюнево изделие. Предвид на това и с
оглед настоящата редакция на чл.56, ал.1 от Закона за здравето, така
описаното деяние не съставлява административно нарушение. В този смисъл е
и практиката на касационната инстанция по идентичен казус, а именно
Решение № 9790 от 25.06.2024 г., постановено по КНАХД № 2122/2024 г. по
описа на АССГ, XV-ти касационен състав.
Предвид казаното до тук, то наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Страните не претендират разноски в производството, поради което такива
не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № РД-05-0331 от 13.11.2023 г.,
6
издадено от д-р **** – Директор на Столичната регионална здравна
инспекция (СРЗИ), с което за нарушение на чл.56 ал.1 от Закона за здравето на
С. К. К., ЕГН ********** е наложена „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на
основание чл.218, ал.2 от Закона за здравето.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7