№ 2965
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иван Ал. Стоилов
при участието на секретаря З.А.Ш
като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Административно
наказателно дело № 20241110203235 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 753433-F742551/01.02.2024 г., издадено от С.К.Д началник на отдел
„Оперативни дейности”, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, на
„ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, с ЕИК по БУЛСТАТ ХХХ, представлявано от
Я.П.Х, за това, че:
На 30.10.2023 г. в 12:04 часа била извършена проверка, обективирана с ПИП №
050902810703-3 на адрес в с. Кабиле, общ. Тунджа, обл. Ямбол, база на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ
ЕООД ЕНД КО“ КД, във връзка с осъществяване на ВОП на стоки по протокол №
050902810703-1/29.10.2023 г., съставен на ГКПП Видин-Дунав мост 2, като превозваната
стока с код КН 0808 3090 представлява ябълки, круши и дюли, пресни: Круши – 17280 кг. (в
т.ч. 13824 кг. и 3456 кг.) и стойност по фактура № 23560044 – 24192,00 евро (левова
равностойност по фиксиран курс на БНБ – 47315,43 лв.), като за същата липсвали данни за
предварително деклариране на превоза до влизане на транспортното средство на
територията на страната на 29.10.2023 г. (Протокол № 050902810703ЗК1/29.10.2023 г. на
ГКПП Видин-Дунав мост 2). С горното „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД нарушил
разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, като нарушението било извършеното на дата
29.10.2023 г. в гр. София, съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗАНН. С оглед горното, на основание чл.
278б, ал. 3 от ДОПК, на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД е наложена имуществена
санкция в размер на 18926,17 лева.
Постановлението е обжалвано в срок от „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД,
1
чрез процесуален представител, който в подадената жалба и в с. з. моли НП да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно. Изтъкват се процесуални нарушения при
издаване на АУАН и НП: АУАН бил издаден при свидетели по чл. 40, ал. 3 от ЗАНН,
въпреки че имало свидетели на установяване на нарушението; в НП липсвало описание на
нарушението и механизма на извършването му; не било ясно в кой момент било установено
нарушението. В с. з. се допълва, че разпитаните свидетели дали противоречиви сведения
относно това кога е било установено нарушението. Представената в хода на съдебното
следствие кореспонденция с превозвача доказвала маловажност на случая. Налице била
категорична несъразмерност на наложената имуществена санкция спрямо вредите, които е
могло да бъдат понесени от бюджета. Претендират се разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2523,60 лева.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на поисканите разноски на другата
страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на
който същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Аргументите на Съда са следните:
На първо място, с атакуваното НП на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД е
предявено административно нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, който гласи: При превоз
на стока с висок фискален риск, който започва от територията на друга държава – членка
на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят или
купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният получател във верига
последователни доставки на стоки предварително декларира данни за всеки отделен
превоз до влизане на транспортно средство на територията на страната и потвърждава
получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на пристигането й на
мястото на получаване/разтоварване. Текстът на посочената разпоредба задължава както
актосъставителя, така и АНО да посочат в своите актове по един в достатъчна степен
непротиворечив начин следните релевантни обстоятелства: конкретния вид, номенклатурен
код и стойност по фактура на стоката, за която се твърди, че представлява „стока с висок
фискален риск“; маршрутът на превоза с посочване на държавата-членка на ЕС, от чиято
територия започва превоза, датата на превоза и датата на завършване на превоза на
територията на Р България; данни за самия превоз с индивидуализация на транспортното
средство.
Съпоставяйки тези изисквания с текстовите части на АУАН и НП, Съдът констатира,
че текстът на АУАН е крайно пестелив, непълен и неясен, откъм механизъм и обстоятелства
около извършване на твърдяното нарушение. В АУАН се сочи единствено, че „на 30.10.2023
г. в 12:04 часа била извършена проверка, обективирана с ПИП № 050902810703-3 на адрес в
с. Кабиле, общ. Тунджа, обл. Ямбол, база на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, във
връзка с осъществяване на ВОП на стоки по протокол № 050902810703-1/29.10.2023 г.,
съставен на ГКПП Видин-Дунав мост 2, като превозваната стока с код КН 0808 3090
2
представлява ябълки, круши и дюли, пресни: Круши – 17280 кг., като за същата липсвали
данни за предварително деклариране на превоза до влизане на транспортното средство на
територията на страната“. От този текст, на първо място, не стават ясни датата и мястото на
извършване на нарушението, доколкото такива не са заявени изрично. Волята на
актосъставителя е изразена по начин, който единствено поражда неяснота: дали
нарушението е извършено на 29.10.2023 г. или на 30.10.2023 г. и дали то е осъществено на
базата на дружеството в с. Кабиле, общ. Тунджа, обл. Ямбол или на ГКПП Видин-Дунав
мост 2. Отделно от горното в АУАН липсват каквито и да е данни за превоза и неговия
маршрут: от територията на коя държава-членка на ЕС е започнал превоза, за да е ясно в кой
момент е следвало да стане декларирането на стоката; с какво транспортно средство е
осъществен превоза. Липсват и данни за номенклатурния код на стоката, за да се определи
нейния вид като такава с висок фискален риск, както и данни за стойността на стоката. Това
са все съществени нарушения на чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН, които АНО частично се е опитал
да отстрани по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, посочвайки в НП, че нарушението било
извършеното на дата 29.10.2023 г. в гр. София, съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗАНН, както и че се
касае за стоки с код КН 0808 3090: Круши – 17280 кг. (в т.ч. 13824 кг. и 3456 кг.) и стойност
по фактура № 23560044 – 24192,00 евро (левова равностойност по фиксиран курс на БНБ –
47315,43 лв.). Хипотезата на отстраняване на нередовност по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е
приложима единствено в случаите, когато е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Под установяване на
нарушението се има предвид установяване на всички негови характеристики като време,
място и начин на осъществяване. При крайно пестеливия и неясен откъм време, място и
начин на извършване на твърдяното нарушение АУАН, корекцията на АНО в НП не само, че
не отстранява сериозната нередовност на АУАН, но и внася в НП допълнителни
съставомерни елементи от твърдяното нарушение и различна,неприсъствала в АУАН, правна
аргументация (относно датата и мястото на твърдяното нарушение), с което на нарушителя
за първи път с НП се предявяват факти и обстоятелства, които не са му били известни при
съставяне на АУАН и срещу които същият вече не може да упражни правото си на защита по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Друг е въпросът, че цитирането за първи път на фактурата за стоката в
НП създава невъзможност да се определи дали се касае за същия вид стока, описана в АУАН.
Въпреки опитите на АНО да отстрани тежките нередовности в АУАН, в НП отново липсва
релевантна информация за това от територията на коя държава-членка на ЕС е започнал
превоза и с какво транспортно средство е осъществен същия, за да се индивидуализира
самия превоз.
На следващо място, в нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, актосъставителят
неправилно е ползвал свидетели само по съставяне и връчване на акта (свидетелите Н. Р. и Г.
Ж. потвърдиха това обстоятелство в с. з.) без да са налице основанията за това. Още от
преписката са били налице данни за лицата, които са осъществили последователно
физически проверки на стоката на ГКПП Видин-Дунав мост 2 (допуснати впоследствие и
разпитани) и в базата на дружеството в с. Кабиле. Актосъставителят е следвало да ползва
поне един свидетел от тези лица при съставяне на АУАН или да декларира обективна
невъзможност на който и да е от тях да присъства при съставянето на АУАН. Такава
обективна невъзможност не е налице, поради което ползването на свидетели по чл. 40, ал. 3
от ЗАНН се явява незаконосъобразно. Последното допълнително опорочава правото на
защита, доколкото нарушителят не може да разбере дали се касае за нарушение,
осъществено на ГКПП Видин-Дунав мост 2, за което е следвало да бъдат ползвани като
свидетели служителите, осъществили физическия контрол на превоза, или за друго такова, за
което няма данни кои са лицата, установили нарушението.
3.Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените процесуални нарушения, допуснати при съставяне на АУАН и НП, са
3
компрометирали по съществен начин възможността дружеството да упражни правото си на
защита още от момента на образуване на административно-наказателното производство,
което е достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП без необходимостта да се
изследва правилното приложение на материалния закон.
С оглед пълнотата на собствения си акт обаче Съдът следва да посочи по същество,
че анализът на посочената като нарушена разпоредба на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК предвижда
осъществяване на нарушение по разпоредбата да е налице при кумулативни две
последователни деяния, осъществени чрез бездействие: липса на декларирани данни за
превоза до влизане на транспортно средство на територията на страната и липса на
потвърждение за получаването на стоката най-късно до края на деня, следващ деня на
пристигането й на мястото на получаване/разтоварване. Поне такава би следвало да е
логиката на законодателя, за да ползва съюза „и“ в разпоредбата. В АУАН и НП се твърди
единствено за липса на данни за предварително деклариране на превоза до влизане на
транспортното средство на територията на страната на 29.10.2023 г.
Видно от показанията на допуснатия като свидетел М. Д., съставил Протокол №
050902810703ЗК1/29.10.2023 г. на ГКПП Видин-Дунав мост 2, на следващия ден след
проверката, на 30.10.2023 г., е представен уникален номер за превозваната стока (УНП
2023103010174), което се потвърждава и от приложената на съдебното следствие и
неоспорена кореспонденция по електронната поща между получателя на стоката (наказаното
дружество) и изпращача. Тоест макар и със закъснение от един ден, дружеството-получател
е декларирало данни за превоза и, което е по-съществено, е потвърдил за получаване на
стоката до края на деня (30.10.2023 г.), следващ деня на пристигането й (29.10.2023 г.). В
този смисъл липсва осъществен състав на нарушение по чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, доколкото
действията на получателя на стоката, осъществени до края на деня, следващ деня на
пристигането, реално санират пропуска от предния ден. В този смисъл са и показанията на
актосъставителя М. Х., който в с. з. заявява, че при третата поредна проверка на
обстоятелствата около посочения превоз, осъществен в базата на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД
ЕНД КО“ КД в с. Равно поле, не били констатирани нередности.
С оглед горното атакуваното НП следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно по аргумент на разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН. Видно от приложените договор за правна защита, списък с разноски и съдействие,
фактура и извлечение за потвърждение за плащане, „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД
е заплатил на адвокатско съдружие „Ърнст и Янг“ хонорар в размер на 2523,60 лева. Факт е,
че делото не е с особена фактическа и правна сложност, както и че на съдебното
производство са проведени две съдебни заседания. Посоченият размер на адвокатското
възнаграждение (2103 лева без ДДС), съобразно и размера на наложената имуществена
санкция от 18926,17 лева, съвпада изцяло с размера по относимата разпоредба на чл. 7, ал. 2,
т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Същевременно Съдът следва да се съобрази и със стандартите, заложени в
Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, свързано с
тарифата на адвокатските възнаграждения по горепосочената Наредба за минималните
адвокатски възнаграждения. В тази връзка липсата на отчетлива фактическа и правна
4
сложност и продължителността на съдебното производство до две заседания дават
основание на Съда да прецени, че претендираните разноски се явяват в известна степен
прекомерни, поради което следва да бъдат редуцирани до справедливия размер от 1500 лева
без ДДС, платими от НАП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 753433-F742551/01.02.2024 г., издадено от С.К.Д началник на отдел
„Оперативни дейности”, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на
НАП, на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, с ЕИК по БУЛСТАТ ХХХ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, НАП да заплати на „ЛИДЛ
БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД сумата от 1500 лева, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5