№ 15
гр. Средец, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Административно
наказателно дело № 20222170200125 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от СТ. КР. КР., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец,
област Бургас, ****, против Наказателно постановление № 22-0269-000096 от 13.05.2022г.,
издадено от административнонаказващия орган ИВ. ИВ. ДР. – Началник РУ към ОД МВР
Бургас, РУ Средец, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174, ал.3,
пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца, за това че виновно е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказва да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози и не изпълнява предписание за химикотоксикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В жалбата се излага, че отразената фактическа обстановка в АУАН и НП не
отговаряла на действителното положение. Твърди се, че било извършено претърсване на
автомобила, управляван от жалбоподателя, като бил извършен обиск и на него самия. След
като полицаите не намерили нищо забранено в колата и в него, му разпоредили да го
придружи до районното управление на МВР в гр.Средец, за да му бъде извършен тест за
алкохол и наркотици. К. се подчинил и ги придружил, но за това им действие, което по
същество било отнемане на правото му на свободно придвижване, не била издадена нито
заповед, нито разпореждане, нито документ, от който да ставало ясно, че е бил задържан,
конвоиран или превозван в поделение на МВР. В РУ Средец жалбоподателят бил тестван с
техническо средство за наличие на алкохол в издишания от него въздух – дрегер, като
резултатът от теста показал 0,00 %. Полицаите му разпоредили да направи тест и за
наркотици, който той отказал, тъй като тенденциозното и с нищо незаслуженото унизително
отношение към него минавало всякакви граници и той вече се чувствал не само обиден, но и
шокиран от това, че бил подложен на подобно отношение. Според жалбоподателя при
издаването на наказателното постановление и реализацията на АНО били допуснати
съществени процесуални нарушения. Сочи се, че проверката за употреба на наркотични
вещества и последвалия отказ били осъществени в сградата на РУ Средец, а не както било
1
посочено в наказателното постановление на ул.“Александър Стамоблийски“ до № 3 с
посока на движение към ул.“Васил Коларов“. Отделно от това в наказателното
постановление било вписано, че собственик на автомобила бил жалбоподателят, а той
реално принадлежал на баща му КВ К.. Релевират се съображения за тенденциозно
отношение спрямо К.. Излага, че вината като субективен признак на деянието бил
задължителен елемент от неговия фактически състав, предвид което в случая се касаело за
липса на извършено нарушение, като се касаело за деяние, което не осъществявало състав на
нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че описанието на
обстоятелствата, при които било осъществено нарушенията били посочени кратко и
лаконично, били коренно променени и не отговаряли на фактическата действителност,
както и цифровата правна квалификация в актовете, което правело невъзможно узнаването
на нарушението, вменено му във вина и по този начин била ограничена възможността му за
адекватно и ефективно организиране на защитата на К.. Сочи се, че липсвало съответствие
между деянието, описано в акта и дадената му правна квалификация по чл.174, ал.3 от
ЗДвП. Отправя се искане за отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
В хода на първото проведено съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и със
защитника адв.Г.С., като поддържат подадената жалба. Отправят искане за уважаване на
жалбата и отмяна на наказателното постановление. Релевират се подробни съображения, че
не е спазен редът за извършване на процесната проверка спрямо жалбоподателя.
Претендират се разноски.
Административно наказващият орган не се явява и не се представлява по делото.
Представя писмо, в което излага, че счита жалбата за неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при
постановяване на решение, с което жалбата се намери за основателна и доказана. Твърди, че
било налице неизпълнение от страна на г-н К. на предписанието за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химико – токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози. Сочи, че на дата
14.04.2022г. в 16.00 часа бил издаден талон за медицинско изследване № 131213, като било
обяснено на К., че в рамките на 45 минути следва да се яви във ФСМП Средец за взимане на
кръвна проба за химичен анализ, но лицето не се било явило на указаното място в
посоченото време.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите,
възраженията на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелят актосъставителят ИВ. П. ИВ. на 16.04.2022г. бил назначен в наряд и
изпълнявал както ППД охранителна дейност, така и задължения по КАТ. Около 14.00 часа
получили информация, че от квартира, която се наблюдавала от служители на Криминална
полиция, влизало и излизало лице. След около петнадесет до двадесет минути им била
дадена информация за лицето и автомобила и към 14:15 – 14:20 часа на ул.
„Ал.Стамболийски“ до ул.“Й.Николова“ забелязали автомобила марка „Мицубиши
Спестар“, рег.№ А3652КР и водача, който го управлявал. Предприели действия по неговото
спиране чрез пускане на звуков и светлинен сигнал. Водачът спрял и пристъпили към
полицейска проверка, установили самоличността му – казвал се С.К.. Свидетелят И.а и
неговият колега първо предприели действия по обиск на автомобила и вещите на г-н К.,
след което го уведомили, че ще му бъде извършена проверка за алкохол и за наличие
употреба на наркотични вещества и техните аналози. Когато чул това г-н К. започнал да се
моли на актосъставителя проверката да бъде извършена в Районното управление, защото по
неговите думи минавали хора по улицата, близките му живеят на около петдесет метра и тъй
2
като бил служител на Затвора и да не го излагат, като това го повторил десет пъти.
Полицейските служители се съгласили и водачът дошъл пеша доброволно в Районното
управление. Когато паркирали патрулния автомобил и си взели куфарите, където се намират
техническите средства, господин К. ги чакал пред сградата на РУ – Средец. Жалбоподателят
бил тестван във фоайето на РУ Средец първо с техническо устройство Дрегер за употреба
на алкохол и резултатът бил отрицателен. В Районното управление се намирал дрегерът за
наркотици, който бил стационарен и се включвал в електрическата мрежа, за да работи.
След това полицейските служители ИВ. П. ИВ., С.М. и ХР. Т. Т. пристъпили към тестване
на К. за употреба на наркотични вещества и техни аналози, като последният отново се
помолил няколко пъти да не бъде тестван. Жалбоподателят казал, че ще бъде тестван след
като разговаря с адвоката си, като до 16.00 часа използвал различни извинения, за да не бъде
тестван. Накрая К. отказал да даде проба. Обърнал се към тримата полицейски служители и
им казал: „Вие ще видите какво ще последва“. Заявил, че ще даде кръвна проба за
изследване, но след около четиридесет минути след като напуснал районното управление се
върнал пак във фоайето и казал, че няма да даде такава. В същия ден сутринта около десет –
десет и половина часа К. бил спрян от полицейските служители още веднъж по повод
Специализирана полицейска операция, която се провеждала на територията на цяла
България. При това първо спиране не навело нищо полицейските служители, че водачът е
управлявал автомобила под въздействието на алкохоли и наркотици. Това, което ги навело
на мисълта, че К. е използвал алкохол или наркотици при втората проверка, била дадената
им оперативна информация. Също така при второто спиране лицето проявявало признаци,
бил потен, треперел и на моменти бил ту спокоен, ту неспокоен, извършвашал нервни
движения, потял се обилно. Нервното поведение се появило след като полицейските
служители пристъпили към проверката на автомобила.
Съставен бил от ИВ. П. ИВ. Талон за изследване № 131213, в който било посочено, че в
14.40 часа на 14.04.2022г. СТ. КР. КР. отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство Дрегер Drug Test 5000 с фабричен номер ARАМ-0005, като в същия било отразено,
че К. е получил екземпляр от същия и е удостоверил това обстоятелство с положения от него
подпис. За така извършеното от жалбоподателя бил съставен АУАН № 81/14.04.2022г. за
това, че на 14.04.2022г. около 14.35 часа в гр.Средец на ул.“Александър Стамболийски“ до
№ 3 с посока на движение към ул.“Васил Коларов“, С.К. управлява лек автомобил
„Мицубиши Спейстар“, с рег.№ А3652КР, собственост на КВ К. от гр.Средец, като отказва
да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози с техническо средство Дрегер Drug Test 5000 с фабричен номер ARАМ-0005,
издаден бил талон за медицинско изследване с № 131213, ведно с осем броя стикери.
Водачът бил изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с № 0062, който отчел
0,00 % на хиляда в издишания въздух. Посочена е нарушената норма на закона – чл.174, ал.3
от ЗДвП. АУАН е подписан от К. без възражения.
Във връзка постъпила жалба от К. до МВР, била извършена проверка и съставен
доклад от началника на сектор ПП при ОД МВР Бургас относно съставения АУАН за отказ
на водача на МПС за проверка на наркотични вещества и техни аналози. Във въпросния
доклад е посочено, че не следвало да бъде дадена възможност на К. да управлява МПС, като
е следвало проверката да се извърши на място или да бъде оказано съдействие от други
наряди да предоставят технически средства за тестването на водача за употреба на алкохол и
наркотични вещества или техни аналози. Прието е, че е била спазена процедурата за
проверка с техническо средство в сградата на РУ Средец, като били издадени необходими
документи от служителите на РУ Средец.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства: АУАН № 81/14.07.2022г., бл.№ 142631, Талон за изследване №
131213, свидетелските показания на актосъставителя мл.инспектор в РУ Средец ИВ. П. ИВ.,
инспекторът от „Пътен контрол“ в РУ Средец ХР. Т. Т., както и от другите приобщени към
3
доказателствата писмени материали.
От правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок, считано от
връчването на препис от атакуваното наказателно постановление, произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, като не е спорен въпросът за материалната, териториална
и темпорална компетентност на административно наказващия орган. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното производство.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не
създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. По отношение на
атакуваното наказателно постановление - същото съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57
от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Описаното в АУАН нарушение е идентично с това, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя с наказателното постановление. Спазени са и
давностните срокове, разписани в чл. 34 от ЗАНН.
Релевираните възражения от страна на жалбоподателя за допуснати процесуални
нарушения в хода на административно – наказателното производство са изцяло
неоснователни. На първо място в АУАН и в НП е посочен адресът, където полицейските
служители са установили, че К. е управлявал автомобила. Действително не е посочено
мястото, където водачът е отказал да му бъде извършена пробата за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Посочването на въпросното място обаче не е част от
съставомерността на деянието. От значение в случая е, че отказът за извършване на
тестването е направено от К. непосредствено след като е установено, че е управлявал
автомобила. Също така той сам е пожелал да бъде тестван в сграда на РУ Средец, а и
доброволно е отишъл до там пеша. Следва да се посочи, че фактът на отказа да бъда тестван
за наркотици или техни аналози, не само, че не се оспорва от жалбоподателя, но и изрично
заявява, че е било така. В същото време в АУАН и НП са описани всички релевантни
обективни обстоятелства за съставомерността на деянието, посочена е правната
квалификация на същото коректно в тях, както и че собственик на автомобила е лицето КВ
К. от гр.Средец. Отделно от това доводите на К. за тенденциозно отношение към него, не се
установяват от доказателствата, приобщени в производството.
Съобразно нормата на чл.174, ал.2 от ЗДвП водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употреба на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицински изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация
на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба в размер на 2000 лева.
Не е спорно в настоящото производство, че жалбоподателят К. е управлявал лек
автомобил „Мицубиши Спейстар“, с рег.№ А3652КР, когато е бил спрян за проверка на дата
14.04.2022г. От събраните по делото доказателства, с категоричност се установява, че към
4
момента на извършване на проверката жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с
техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози.
От контролните длъжностни лица е съставен талон за изследване № 131213, в който е
отразено, че К. е получил препис от същия, с оглед положения от него подпис.
Видно от съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, в описанието на нарушението е посочено, че такъв талон е издаден /като е
посочен номера на талона – 131213/. Установи се в настоящото производство, че лицето е
отказвало да даде и кръв за химичен анализ. Също така, въпросният АУАН, в който е
посочено установеното нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
е получен от него и е положил своя подпис без да релевира възражения.
В чл.3а от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози с лабораторно
изследване се цели да се установи употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози, когато водачът откаже извършване на проверка с техническо средство или
тест, не приеме показанията на техническото средство или теста, или физическото състояние
на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. С отказа на
К. да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на
наркотични вещества, съчетан с отказа за химико-токсикологично лабораторно изследване, е
осъществен състава на нарушението и правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на лицето, на соченото основание. Следва да се
отбележи и това, че невземането на биологична проба за медицинско изследване е изцяло и
единствено резултат от поведението на нарушителя, поради което в негова тежест са и
неблагоприятните последици от това. Жалбоподателят сам е предпоставил невъзможността
за извършване на изследването и е осуетил извършването на проверката по чл.174, ал.3 от
ЗДвП, по който и да е от допустимите от закона начини, като първо е отказал проверка с
техническо средство, а след това е отказал да даде проба за изследване. Също така по делото
не се твърди и не се установява лицето фактически да се е явило за вземане на кръвна проба
за изследване в медицинско заведение или поне да е направил опит за това.
Разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП предвижда, че редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Отделно от това
санкционираното лице не оспорва и самия отказ като факт.
Независимо чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния – отказ от
изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско
изследване /осъществени едновременно в конкретната хипотеза/, се осъществява едно и
също нарушение – това по чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което правилно е била ангажирана
отговорността на водача. Обратната теза би била в нарушение на принципа „ne bis in idem“ и
довела до ангажиране на административнонаказателната отговорност на К. двукратно за
едно и също бездействие.
Нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете
нарушението за съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при
непредпазливост. Съобразно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи, като разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП не
изключва наказуемостта при тази форма на вината. В процесния случая отказът на водача да
бъде тестван за употреба на наркотици или техни аналози е абсолютно осъзнат и
целенасочен, като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, разбирал е
неговите последици и е целял настъпването им.
За нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил административно
наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2
години. В оспорваното наказателно постановление и двете кумулативно предвидени
наказания са определени в нормативно регламентирания размер на приложимата
5
санкционна разпоредба. Наказанието е в абсолютен размер, поради, което и с оглед
правомощията на съда в настоящото производство, в частност ограничението на чл. 27, ал. 5
ЗАНН, не се налага допълнителното и обсъждане.
От всичко гореизложено, настоящия състав счита, че оспореното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, като постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон, предвид което следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на осн. чл.63, ал.1, предл. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 22-0269-000096 от
13.05.2022г., издадено от административнонаказващия орган ИВ. ИВ. ДР. – Началник РУ
към ОД МВР Бургас, РУ Средец, с което на СТ. КР. КР., ЕГН **********, с адрес:
гр.Средец, област Бургас, ****, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца, за това че виновно е нарушил чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказва да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не
изпълнява предписание за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Препис от решението да се връчи на жалбоподателя, защитника и
административнонаказващия орган.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
6