ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 9
гр. София, 04.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Частно наказателно дело
№ 20211110217170 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба от АЙР. Н. ИБР. чрез пълномощника й –адв.
***** САК срещу постановление на прокурор от Софийска районна
прокуратура, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 и ал.3 вр.чл.24, ал.1, т.1
от НПК е било прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ
11319/2020 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. преписка № 44104/2020 г. по
описа на СРП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното постановление. Излагат се съображения, че в атакуваното
постановление на СРП при правилно установена фактическа обстановка
прокурорът е достигнал до неправилни правни изводи.
От цялостната установена фактическа обстановка можело да се направи
обоснован извод, че водачът на лек автомобил марка „Рено“ с рег. № СА 0463
СС- Вангел Яков е трябвало да съобрази скоростта си на движение с
разстоянието на видимост, при което безопасно може да спре МПС, без да
реализира ПТП с пресичащата пътното платно пешеходка. Твърди се, че в
случая водачът Яков не е съобразил скоростта си на движение с условията на
намалена видимост и именно поради тази причина е реализирал ПТП с
пресичащата платното за движение пешеходка. Излагат се аргументи, че
когато скоростта на движение е несъобразена с величината на осветеност, т.е.,
че е избрана по висока от съобразената скорост, водачът със своите действия,
1
нарушаващи разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП сам е удължил опасната
зона и е допуснал попадането на пострадалата пешеходка в същата, поради
което и не следва да се позовава на дължината на опасната зона, като
извинително основание.
На следващо място, в жалбата се сочи, че наличието на съпричиняване
не прекъсвало причинната връзка и не освобождавало водача, допуснал
нарушение на правилата, визирани в ЗДвП и ППЗДвП от отговорност.
Предвид изложените аргувменти се отправя искане към съда да отмени
обжалваното постановление и да върне делото на СРП с указания за
извършване на допълнителни действия по разследването.
Настоящият съдебен състав, като съобрази доказателствата по
делото и доводите, изложени в жалбата, намери следното:
Депозираната жалба изхожда от процесуално легитимирано лице и е
подадена в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Наказателното производство по ДП № ЗМ 11319/2020 г. по описа на
СРТП-ОР-СДВР, пр. преписка № 44104/2020 г. по описа на СРП е образувано
на основание чл.212, ал.2 от НПК на 31.10.2020 г. за престъпление по чл.343,
ал.1, б.“б“ вр.чл.342, ал.1, предл.3 от НК.
В хода на досъдебното производство няма привлечено лице в
процесуалното качество на обвиняем.
В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:
На 31.10.2020 г. около 17:45 часа св. Вангел Ячов Яков управлявал лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег.№ СА 04 63СС в гр. София по
ул.“Околовръстен път“ в района на изхода за кв.“Филиповци“, с посока на
движение от бул.“Сливница“ към ул.“Суходолска“. В автомобила на предната
дясна седалка пътувал св.Спасимир Бориславов Наков –приятел на св.Яков.
Двамата отивали на футболен мач на игрището в кв.“Суходол“. Автомобилът
се движел по прав и сух пътен участък с включени къси светлини.
Ул.“Околовръстен път“ в района се състояла от две пътни платна, разделени с
разделителен остров от метална еластична ограда и метален парапет с
височина 150 см. и била предназначена за двупосочно движение, като за
всяка посока на движение имало по три пътни ленти. В района нямало
2
обозначени пешеходни пътеки и светофарни уредби, като разрешената
максимална скорост на движение на МПС била 90 км/ч. Св.Яков се движел в
средната пътна лента в гореуказаната посока, като управлявал собствения си
лек автомобил със скорост от 70 км./ч.
По същото това време св. АЙР. Н. ИБР., която била употребила
значително количество алкохол ( установена концентрация 1,93 g/L етанол в
кръвта, според заключението на изготвената токсикохимична експретиза) по
неустановена причина преминала през металните еластични огради и
металния парапет и предприела внезапно пресичане на платното за движение
на ул.“Околовръстен път“ от ляво на дясно спрямо посоката на движение на
лекия автомобил, управляван от св. Яков. Пешеходката пресякла лявата пътна
лента, след което без да спира бягайки навлязла в средната пътна лента. В
този момент настъпило ПТП между пешеходката и лекия автомобил,
управляван от св. Яков, като автомобилът с предната си средна част челно
ударил пешеходката от дясната й страна. Вследствие на удара, който бил под
масовия център на тежестта на тялото на пешеходката, последната била
качена върху предния капак на МПС, ударила си главата в предното стъкло на
автомобила и го счупила. След удара пешеходката била отхвърлена напред и
в дясно от автомобила, след което паднала на земята, а лекия автомобил
продължил движението си, след което водачът реагирал с аварийно спиране.
Очевидец на настъпилото ПТП станала св.Ивана Станчева, която се
движела с лек автомобил „Ауди А8“ с рег.№ СВ 67 77 РА по
ул.“Околовръстен път“ към кръговото кръстовище за гр. Банкя. Когато
наближила моста за кв.“Филиповци“ видяла силует на човек, който се
намирал до металните мантинели в средата между пътните платна. Човекът се
затичал и тръгнал да пресича пътните ленти от ляво на дясно, в посоката й на
движение. Видяла, че настъпил удар между пешеходеца и лек автомобил,
който се движел в средната пътна лента, като след удара човекът паднал в
дясната пътна лента. Св.Станчева спряла автомобила си в дясната пътна
лента, слязла от него и се отправила към пострадалия пешеходец. Същият се
намирал в дясната пътна лента на около 15 метра след моста за
кв.“Филиповци“. Св.Станчева видяла, че на пътното платно лежи жена на
около 35 години, до която на асфалта се намирало черно яке, от джоба на
което се подавало патронче за алкохол. Пострадалата жена била жива,
3
дишала, но не била контактна. От носа й течало кръв, а в близост до нея се
намирали части от счупения й мобилен телефон.
В близост до мястото на ПТП спрели и други автомобили, като за
случилото се бил подаден сигнал на тел.112. На място пристигнал
полицейски патрул и екип на спешна помощ.
От заключението на назначената и изготвена в хода на ДП съдебно –
медицинска експертиза се установява, че на постр.АЙР. Н. ИБР. в резултат на
настъпилото ПТП са причинени следните травматични увреждания:
множествени счупвания на подбедрицата –открито, в дясно; счупване на 7-
мо ребро в ляво; пневмоторакс в ляво; пневмомедиастинум и подкожен
емфизем; счупване на кръстцова кост; счупване на таза; счупване на носните
кости, без разместване; навяхване на шията.
Получената гръдна травма със счупване на 7-мо ребро в ляво;
пневмоторакс в ляво; пневмомедиастинум и подкожен емфизем реализирали
медикобиологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
Счупването на кръстцовата кост е довело до трайно затруднение
движението на снагата.
Счупването на таза е довело до трайно затруднение на движенията на
двата долни крайника.
Счупването на костите на дясната подбедрица е реализирала
медикобиологичния признак трайно затруднение движенията на десен долен
крайник за срок повече от 30 дни.
От заключението на назначената и изготвена авто-техническа
експертиза се установява, че мястото на удара между лекия автомобил и
пострадалата пешеходка по широчина на платното за движение на
Околовръстен път е на около 6,7 метра вляво от десния край на платното за
движение по посока на движението на автомобила и по дължина на около 13,9
метра преди линията на ориентира по посока на движението на същия
автомобил. Ударът е настъпил върху средната от трите пътни ленти.
Скоростта на движение на лекия автомобил „Рено“ в момента на удара с
пешеходката е била около 70 км./ч., като опасната му зона за спиране е около
64 метра. Скоростта на движение н пострадалата пешеходка преди
4
настъпване на удара при спокойно бягане е била 9,8 км./ч.
Водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара с пешеходката в момента на първата възможност да я
забележи, осветявайки я с фаровете на автомобила, като е имал такава
възможност, ако се е движел със скорост от 45,8 км/ч. или по –ниска. Водачът
на лекия автомобил не е имал техническа възможност да спре преди мястото
на удара с пешеходката и в момента на навлизането й върху платното за
движение, като е имал такава възможност ако се е движел със скорост от 51,8
км/ч. или по –ниска.
Максимално разрешената скорост на движение в участъка на ПТП е
била 90 км/ч., въведена с пътен знак, при която водачът също не е имал
възможност да спре преди мястото на удара.
От техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП са
субективните действия на пострадалата пешеходка.
Видно от заключението на изготвената в хода на ДП токсикохимична
експретиза е установена концентрация на алкохол в кръвта на пострадалата
пошеходка от 1,93 g/L, което количество се отнася към фазата на „възбуда“,
която се характеризира с емоционална нестабилност, загуба на критична
оценка, повлияване на възприятията, паметта и разбирането; понижен
сензорен отговор; повишено реакционно време; понижена зрителна острота и
периферно зрение; нарушено равновесие; завалена реч; повръщане и
сънливост.
При така установената от СРП фактическа обстановка, същата е приела,
че в конкретния случай не е осъществен от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“ вр.чл.342, ал.1, предл.3 от
НК, поради което и на основание чл. 243, ал. 1 т. 1 от НПК във вр. с чл. 24, ал.
1, т. 1 от НПК е прекратила наказателното производство, предвид наличието
на хипотезата на чл.15 от НК.
В производството по чл. 243, ал. 5 от НПК съдът следва да извърши
пълна преценка на обосноваността и законосъобразността на обжалвания
прокурорски акт, като прецени дали изводите на прокурора почиват на верен
и пълен анализ на събраните по досъдебното производство доказателства и
дали в резултат на този анализ прокурорът правилно е приложил материалния
5
закон.
Извършвайки тази преценка, съдът намира, че атакуваното
постановление следва да бъде отменено, като съображенията за това са
следните:
За да издаде прекратителното си постановление, без основание
прокуратурата е приела, че от анализа на събраните по делото доказателства
не се установявало виновно поведение на водача на лекия автомобил, като се
касаело за случайно деяние.
При така установеното от фактическа страна и въз основа на събраните
и обсъдени от прокурора доказателства, настоящият съдебен състав достигна
до следните правни изводи:
Безспорно е установено, че св. Вангел Янчов Яков на 31.10.2020 г.
около 17:45 часа е управлявал лекия си автомобил „Рено Меган” с рег.№ СА
04 63 СС в гр.София по ул.“Околовръстен път“ със скорост на движение
непосредствено преди произшествието от около 70 км/час. Пътният участък е
бил прав, асфалтов, без неравности по него, като св.Яков е управлявал лекия
си автомобил с включени къси светлини в средната лента за движение в
посока от бул.“Сливница“ към ул.“Суходолска“.
При така установената скорост на движение преди произшествието,
опасната зона за спиране на автомобила е била 64 м. Тази зона е по-голяма от
реалната далечина на видимост съобразно осветеността от късите светлини на
автомобила – 40-45 метра вляво от автомобила; 45-50 (55 метра) осветено
пространство пред фронта на автомобила. Единствено в дясно от автомобила
странично до 5 метра и напред осветеното пространство е на разстояние 65-75
метра. При това положение, водачът на лекия автомобил не е имал
техническата възможност да предотврати ПТП при така избраната от него
скорост на движение спрямо зоната на осветяване от късите светлини на
автомобила си респ. спрямо видимостта пред автомобила. Водачът не е имал
възможност да възприеме пострадалата на платното за движение по-рано
именно предвид ограничената му видимост от движението на къси светлини;
от факта, че същата е била облечена с тъмни дрехи и предвид тъмната част на
денонощието, както и липсата на осветление на пътя.
За да е в състояние да спре в зоната на видимост на късите светлини
6
св.Яков е следвало да се движи със скорост от около 51,8 км/час или по –
ниска такава, с оглед своевременното забелязване на препятствието
/пешеходец на пътя/, своевременното реагиране и спиране преди това
препятствие.
Следователно избраната от водача на лекия автомобил скорост на
движение от около 70 км./ч., макар да е била в рамките на допустимата
скорост за движение на лек автомобил извън населено място (90 км./ч.) се
явява несъобразена с особеностите на конкретната пътна обстановка и в
частност с конкретните условия на видимост. В случая е несъмнено, че тази
видимост е била ограничена от зоната на осветяване от късите светлини пред
автомобила -45-50 м., която е недостатъчна с оглед на скоростта на
движението му, за възприемането на препятствие на пътното платно и
своевременно спиране преди това препятствие.
В тази връзка съдът стигна до категоричния извод, че водачът при
управлението на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 от
ЗДвП, като се е движил със скорост несъобразена с конкретните условия на
видимост. Това нарушение на правилата за движение е в пряка и
непосредствена причинна връзка с настъпилото ПТП и резултата от него –
причинените телесни увреждания на пострадалата пешеходка.
Неоснователна е тезата на прокуратурата, възприета след анализ на
свидетелските показания на св. Ивана Станчева, че пострадалата
целенасочено и нарочно се е хвърлила пред автомобила, евентуално с цел
самоубийство. Във връзка с последното по делото липсват каквито и да било
доказателства относно характера на едно такова поведение от страна на
пострадалата. Вярно е, че тя предвид употребеното количество алкохол е
имала определени проблеми, водещи до обърканост и липса на ориентация, но
в никакъв случай не би могло да се твърди, че се касае за самоубийствен акт
от нейна страна.
На следващо място, съдът въприема изложеното от представителя на
СРП в атакуваното постановление, че в района на произшествието не е имало
пътни знаци, маркировка, сигнализация или други обозначения, които да
задължават св.Вангел Яков, като водач на МПС да се движи с по-ниска от
регламентираната с пътен знак скорост за движение, или да проявява особено
внимание при движението, или да въвеждат някакво друго задължение от
7
този вид. Липсата на такива специални знаци, обаче не изключват
задължението водачите да се движат със скорост, която е съобразена с
конкретната пътна обстановка, а в случая с конкретните условия на видимост.
Единствено, ако при движение със скорост, съобразена с конкретните условия
на видимост, водачът не беше в състояние да възприеме своевременно
пострадалата пешеходка и да спре, тогава би могъл да се постави и обсъжда
въпроса дали не се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Предвид изложеното, неоснователна е тезата на прокуратурата, според
която деянието следвало да се квалифицира като случайно, тъй като водачът
на лекия автомобил Яков не само, че не бил извършил нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и нито е могъл, нито е бил длъжен да
предвиди настъпването на обществено опасните последици – произшествието
и резултата от него, които се дължели изключително на поведението на
самата пострадала.
Безспорно в конкретния случай е налице съпричиняване на настъпилите
вредни последици от страна на пострадалата пешеходка, доколкото е
установено по несъмнен начин, че основната причина за възникването на
пътнотранспортното произшествие е и нарушението на правилата за
движение от страна на самата пострадала, изразяващо се в движение по
пътното платно в тъмната част на денонощието без нужната светлинна
сигнализация и на нерегламентирано за пресичане на пешеходци място.
Изводът за допуснато нарушение на правилата за движение от страна на
пострадалата, независимо от това дали то е резултат на виновно поведение на
същата или не, не изключва извода за извършено нарушение на тези правила
от водача на лекия автомобил и съответно за носене на наказателна
отговорност за извършеното деяние по смисъла на чл.343, ал.1, б.”б” във
връзка с чл.342, ал.1 от НК.
По изложените аргументи, обжалваното постановление следва да бъде
отменено, а делото върнато на Софийска района прокуратура.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК, Софийски
районен съд, НО, 135 състав,
ОПРЕДЕЛИ:
8
ОТМЕНЯ Постановление на прокурор от СРП, постановено на
19.11.2021 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 и ал.3 вр.чл.24, ал.1, т.1
от НПК е било прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ
11319/2020 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. преписка № 44104/2020 г. по
описа на СРП.
ВРЪЩА делото на СРП за продължаване на процесуално-следствените
действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред Софийски
градски съд в 7-дневен срок от съобщаване на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9