Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на тридесети януари две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Диана Б.,
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 16 983 по описа за 2015 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 1 181 486,
78 лв.
В исковата молба на К.Ю.К., действащ
със съгласието на своя попечител и баща Ю.К.К. се твърди, че на 20.04.2013 г. в
гр. София, на бул. „Околовръстен път” е настъпило ПТП, при което същият
пострадал. Твърди се, че произшествието е настъпило по вина на водача на лек
автомобил „Форд Фокус” с ДКН ********– Ж.У.Ш., която била установена с одобрено
споразумение на наказателния съд. Вследствие на злополуката се твърди, че
получил тежка черепно мозъчна травма, проявена с кома и тонично клоничен гърч,
тежка контузия на главния мозък, линейно счупване на черепа в лявата теменно
слепоочна област, счупване на черепната основа в лявата средна ямка,
общомозъчен оток, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вляво теменно,
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лявата голямомозъчна химисфера –
слепоочно, хеморагично контузионно огнище в дясната голямомозъчна химисфера,
счупване на лява ключица в дисталната част, охлузвания на кожата по гърба и в
поясната област. Бил транспортиран по спешност в противошоковата зала на
Клиника по спешна неврохирургия в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” – гр. София в дълбоко
коматозно състояние, с неефективно дишане, което наложило незабавно поставяне
на дихателна тръба и продължителна изкуствена белодробна вентилация. Получил е
тонично-клоничен гърч, контузия на главния мозък с хеморагично контузионно
огнище в дясната голямомозъчна хемисфера, с дифузна аксонална увреда и
общомозъчен оток, кръвоизливи под и над твърдата мозъчна обвивка. На 09.05.2013
г. му била поставена трахеостомна канюла, чрез която да диша и преглъща.
Предвид нарасналата опасност за живота му и невъзможността за провеждане на
ефикасно лечение в страната се твърди, че родителите му потърсили
специализирана помощ в лечението като организирали пътуване до Германия и
приема му в клиника „Шьон” в гр. Фогтаройт, където бил настанен на 09.07.2013
г. и включен в мултимодална програма, състояща се от ерготерапия, физиотерапия
и логопедия като лечението продължило до 26.11.2013 г., когато се завърнал в
България и лечението му продължило в домашни условия с периодични прегледи при
специалисти и планирани посещения от терапевти. Твърди се, че въпреки
проведеното лечение ищецът продължава да е в тежко състояние с неясна прогноза
за възстановяване, страда от множествено увреждане с изразена тетраспастика и
спастично-дистонично двигателно нарушение, неврогенна дисфагия, рецептивно и
експресивно говорно нарушение и когнитивно ограничение. Твърди се, че поради
говорните нарушения не може да изразява мислите си словесно като комуникацията
с него се осъществявала чрез мимики, жестове и писане. Твърди се, че е налице
некритичност и нерегулирана емоционалност, смущения в краткосрочната памет,
невъзможност да се предвижва самостоятелно и има нужда от постоянен придружител
като е изцяло зависим от чужда помощ за пълното му обгрижване при ежедневните
му нужди от хранене и лична хигиена. Твърди се, че е лишен от общуване с хора,
лишен е от възможност да се разхожда, спортува, да ходи на почивка, да изгражда
трудови навици. Предвид описаното здравословно състояние и липсата на
възможност да се справя сам довело до поставянето му под ограничено запрещение.
Като последица от претърпяното ПТП същият претърпял и имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение, изследвания, медикаменти и консумативи,
провеждане на рехабилитация и срещи със специалисти.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Форд Фокус”, да му заплати сумата от 1 000 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му
травматични увреждания и сумата от 181 486, 78 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, описани в исковата молба. Претендира се законна лихва и
сторени разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът „З.К.Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира
разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
По делото като трето лице – помагач на
страната на ответника е конституиран Ж.У.Ш., редовно уведомен, оспорва
заявените искове.
Страните са депозирали допълнителна
искова молба респ. допълнителен отговор.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. И. и адв. Н..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. В..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен протокол от съдебно заседание, проведено на
07.10.2014 г., в което е обективирано споразумение по нохд 11 536/2014 г.
на СРС, 98 състав. От съдържанието на същото се установява, че Ж.У.Ш. се е
признал за виновен в това, че на 20.04.2013 г., около 15.00 часа в гр. София,
по бул. „Околовръстен път”, с посока на движение от разклона за кв. „Бояна” към
разклона за кв. „Драгалевци”, при управление на лек автомобил марка „Форд
Фокус” с ДК № ********и в района на автобусна спирка номер 1967 – ЦГМ,
непосредствено преди номер 12, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.
20 ал.2, чл. 65 от ЗДвП като по непредпазливост причинил на К.Ю.К. следните
травматични увреждания: тежка черепно-мозъчна травма, проявена с кома и тонично
клоничен гърч, тежка контузия на главния мозък, линейно счупване на черепа в
лявата теменно слепоочна област, счупване на черепната основа в лявата средна
ямка, общомозъчен оток, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вляво теменно,
кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в лявата голямомозъчна химисфера –
слепоочно, хеморагично контузионно огнище в дясната голямомозъчна химисфера –
хеморагично контузионно огнище.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че ПТП-то е
осъществено в района на спирка № 1967 – ЦГМ, в участък на пътното платно с
еднопосочна организация на движението, без неравности и наклони. Обоснован е
извод, че ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, слънчево време, добра
видимост. Обоснован е извод, че скоростта на движение на лекия автомобил е била
58 км/ч като опасната зона за спиране при тази скорост е 36, 91 м. Обоснован е
извод, че разстоянието изминато от пешеходеца от момента на излизане пред левия
габарит на автобуса до мястото на удара е около 2 метра, за което време
автомобилът се е намирал от мястото на удара на 12,03 м, поради което ударът е
бил непредотвратим за водача. Вещото лице е обосновало извод, че същият е
следвало да управлява МПС със скорост от 25, 65 км/ч или по-ниска, за да има
техническа възможност да спре преди мястото на удара, предприемайки аварийно
спиране. Обоснован е и извод, че пешеходецът е имал техническа възможност да
възприеме движещия се автомобил в момента на излизане пред левия габарит на
спрелия автобус.
По делото е изслушана комплексна съдебно медицинска експертиза, изготвена
от вещите лица д-р Р.М.Д. и д-р П.С.П.. В заключението на същата вещите лица са
обосновали извод, че в следствие на ПТП-то К.Ю.К. е получил „изразен мозъчен
оток, епидурален хематом /травматичен кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка/
вляво слепоочно – минимален, травматично контузионно-кръвоизливно огнище в лява
голямо-мозъчна хемисфера, субдурален хематом в ляво теменно-слепоочно
минимален, травматично контузионно- кръвоизливно огнище в десен теменен мозъчен
дял, травматичен кръвоизлив в задния рог на левия страничен вентрикул /мозъчно
стомахче/, счупване на сфеноидалната, слепоочна и теменна кости на черепа
вляво, излив на кръв в левия сфеноидален синус, травматично кръвонасядане на
лявата тъпанчева мембрана – счупване на основата на черепа в средна черепна
ямка вляво, паренхимен дефект в десния слепоочен мозъчен дял над и пред
бадемовото тяло с диаметър 1,7 см, паренхимен дефект в дясното бадемово тяло с
диаметър 4 мм, паренхимен дефект в десния челен мозъчен дял и в левия челен
мозъчен дял, многобройни фокални мозъчни лезии и корпус калозум, в таламуса, в
островния дял, челно-базално и в базалните части на малкия мозък, неразместено
счупване на лява ключица в дисталната й част, ожулвания по гърба и в поясната
област”. Вещите лица са обосновали
извод, че три години след ПТП-то ищецът е в увредено общо състояние, в
съзнание. Вербалният контакт с него е ограничен поради нарушения в говора,
изговаря бавно отделни единични думи, приема течности и храна през устата,
движи се с проходилка или инвалидна количка и е напълно зависим от чужда помощ
в ежедневието си и самостоятелното му съществуване е практически невъзможно.
Обоснован е извод, че в неврологичния статус е налице централен тип пареза на
седми и 12-ти черепно-мозъчни нерви, тежка асиметрична, по-изразена вдясно
квадрипареза с повишен мускулен тонус в четирите крайника, болестно оживени
надкостни-сухожилни рефлекси, частична моторна афазия, патологичен рефлекс на
Бабински. Обоснован е извод, че мозъчните увреждания, установени с ЯМР
обуславят тежка, постоянна отпадна неврологична симптоматика като промените в
мозъка са дефинитивни и необратими, а прогнозата за възстановяване е
неблагоприятна. Обоснован е извод, че необходимостта от поддържане на
останалата двигателност в увредените крайници налага постоянни кинези или
физиопроцедури, а за говора – логопедични занимания, като за наличния
спастицитет в крайниците е необходим прием на баклофен постоянно като е
желателно и провеждане на периодични курсове с невротрофични медикаменти.
Вещите лица са установили, че лечението в България е продължило 79 дни, а в
Германия – 141 дни.
По делото е изслушана и съдебно психиатрична експертиза, изготвена от
вещото лице д-р В.М., която в заключението си обосновава извод, че при К.Ю.К. е
налице органично разстройство на личността в резултат на преживяна тежка
черепно-мозъчна травма с фрактура на черепа и контузия на мозъка. Обоснован е
извод, че прогнозата на този вид заболяване, както и динамиката във времето е
затруднена, но при добри рехабилитационни процедури е възможно значително
подобрение на неговите когнитивни възможности.
По делото е изслушана и ССчЕ, изготвена от вещото лице М.В.В., която е
установила, че от приложените по делото документи направените разходи по
лечението на К.К. възлизат на сумата от 154 405, 68 лв., от които
129 776, 66 лв. – за лечение в Германия, специализиран транспорт,
самолетни билети и разходи за придружител, 1 834, 88 лв. – закупени
лекарства, 21 148, 94 лв. – за консумативи, 1 645, 20 лв. – за
рехабилитация и терапия със специалисти. Обоснован е извод, че средната пазарна
цена на болнично легло възлиза на 2 500 лв., матрак към него – 300 лв.,
антидекубитални дюшеци – 316 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели в
съдебно заседание на 24.10.2016 г.
Представени са и платежни документи – фискални бонове, фактури и разписки.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установено от сключеното споразумение пред
наказателния съд, което е задължително за настоящия съдебен състав с оглед
нормата на чл. 300 от ГПК респ. чл. 413 ал.3 от НПК.
Установено по делото, от заключението на САТЕ и споразумението пред
наказателния съд, приета като неоспорена от страните, е обстоятелството, че
причина за настъпване на ПТП-то е поведението на водача на лекия автомобил,
изразяващи се в предприетите от него действия по управление на автомобила в
нарушение на правилата за движение на чл. 20 ал.2 и чл. 65
от ЗДвП.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза.
Понесените от ищеца неимуществените вреди се установяват от събраните
гласни доказателства, които при спазване на условията на чл. 172 от ГПК съдът
цени като непосредствени лични впечатления, които пресъздават обективно
състоянието на ищеца респ. заключенията на комплексната съдебно медицинска и
психиатрична експертиза.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му тежки травматични увреждания, невъзможност да извършва ежедневните си битови
нужди, настъпилата промяна в стереотипа му на живот, тежката, постоянна отпадна
неврологична симптоматика, дефинитивните и необратими промени в мозъка, неблагоприятната
прогноза за възстановяване, налично органично разстройство на личността, установената
от централен тип пареза на седми и 12-ти черепно-мозъчни нерви, тежка
асиметрична квадрипареза, нарушения в говора, невъзможността да се предвижва
сам и наличието на пълна зависимост от чужда помощ до степен, че самостоятелното му съществуване е практически
невъзможно респ. необходимостта от провеждане на рехабилитационни,
физиотерапевтични и логопедични процедури за поддържане на остатъчната
двигателност на крайниците респ. когнитивните възможности на съзнанието му представляват
пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация,
като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца /14 години към
датата на увредата/, степента и вида на увредите, неблагоприятната прогноза за възстановяване, периодът
от време, през който е проведено болнично лечение настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищеца, интензитетът
и периодът на неговото страдание, съпоставени с неблагоприятната прогноза за
възстановяване с оглед необратимите и дефинитивни промени в мозъка,
невъзможността на ищеца да съществува без ежедневна чужда помощ справедливо би
било да се присъди сума от 500 000 лв., а за горницата до пълния предявен
размер от 1 000 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване, изразяващо се в обстоятелството, че ищецът е нарушил правилото
на чл. 113 от ЗДвП като е пресякъл на пътното платно на място, което не е
обозначено като пешеходна пътека респ. друг начин за преминаване на пешеходци. Съгласно
нормата на чл. 51 ал.2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите
обезщетението може да се намали. Допринасянето може да бъде както с действия,
така и с бездействия. В този случай вредоносният резултат трябва да е в
причинна връзка и с деянията на увредения. Ищецът като пешеходец е следвало да
изпълни задължението си по т. 1 на ал.1 на чл. 113 от ЗДвП /в ред. към датата
на ПТП/, съгласно която преди да навлезе на платното за движение да се съобрази
с разстоянието до приближаващите се ППС и тяхната скорост на движение. В случая
ищецът е предприел пресичане на пътното платно пред спрял автобус като
моментът, в който е преминал през левия габарит на автобуса т.е. станал е видим
за водачите на попътно движещите се МПС-та, съгласно заключението на САТЕ
лекият автомобил на деликвента се е намирал на 12,03 м от него /стр.4 от
заключението на САТЕ/, разстояние, обуславящо според същото заключение
техническата непредотвратимост на удара респ. според настоящия съдебен състав е
предприел внезапно пресичане на платното за движение като е имал техническа
възможност да обективира приближаващото се МПС и да го пропусне, предвид което
същият е съпричинил вредоносния резултат, което съпричиняване настоящият
съдебен състав определя на 25%, с който процент следва да бъде намалено
определеното по-горе обезщетение т.е. същото следва да се определи в размер на
сумата от 375 000 лв.
Настоящият съдебен
състав намира за основателна и претенцията за имуществени вреди до размерите,
установени от вещото лице по допуснатата ССчЕ – 157 521, 68 лв., които
следва да бъдат намалени със съответния възприет процент на съпричиняване т.е.
на ищеца следва да се присъди сумата от 118 141, 26 лв. Настоящият съдебен
състав не споделя възражението на ответника, че исковете са неоснователни
доколкото сумите били платени от родителите на малолетния, а не от самия него. Застрахователят
дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка
причинно следствена връзка с осъществения деликт. Разходите по лечение,
медикаменти, санитарни материали и рехабилитационни терапии са именно такива.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата на извършване на деликта като размерът й подлежи на установяване от
страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: Процесуалният представител на ищеца е заявил и искане да
му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от
ЗА. С оглед размера на заявения иск и предвид нормата на чл. 7 ал.2 т.4 от
Наредба 1/2004 г. минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сума в
размер на 35 974, 60 лв. С оглед, на което и предвид уважената част от исковете
съдът намира, че следва да се присъди и сума в размер на 15 015, 46 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
ЗА, съразмерно с уважената част от иска като върху сумата следва да бъде
начислено и ДДС предвид представените доказателства, че процесуалният
представител е лице, регистрирано по ЗДДС т.е. възнаграждението следва да се
определи на 18 018, 55 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски
пропорционално на отхвърлената част от исковете, които с оглед депозираният
списък по чл. 80 от ГПК съдът определя на сумата от 563, 44 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ в размер на 19 725, 65 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Д на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на К.Ю.К., ЕГН **********,
действащ със съгласието на своя попечител и баща Ю.К.К., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** – адв. Б.К. сумата от 375
000 /триста седемдесет и пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 20.04.2013 г.
в гр. София, на бул. „Околовръстен път”, в землището на гр. Ямбол, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.04.2013 год. до окончателното
им изплащане като отхвърля искът за горницата до 500 000 лв. – поради
уважено възражение за съпричиняване, а за горницата до пълния предявен размер
от 1 000 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и сумата 118 141, 26 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение като отхвърля иска за горницата до сумата от
157 521, 68 лв. поради уважено възражение за съпричиняване, а за горницата
до пълния предявен размер от 181 486, 78 лв. като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** Д на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. Б.К. с адрес: ***
сумата от 18 018, 55 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.Ю.К., ЕГН **********, действащ със съгласието на своя попечител и баща Ю.К.К.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Б.К. да заплати на основание чл. 78
ал.3 от ГПК на „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***
Д сумата от 563, 44 лв. – разноски.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** Д да заплати
по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 19 725, 65 лв. – дължима ДТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: