РЕШЕНИЕ
гр. София, 3 Ноември 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 15314 описа за 2015 год.
, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
по реда на чл.422 от Граждански процесуален кодекс ГПК) установителни искове с
правно основание чл.430 ал.1 и ал.2 от Търговски закон ТЗ) и чл.92 и чл.79 от Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД).
Ищецът
П.и.б. АД твърди, че на 15/05/2007 год. сключил с ответника С.И.Д. договор №
312-11 за предоставяне на кредит на служители на МКБ Ю.АД за сумата от 33 000 евро,
със срок на издължаване до 30/5/2032 год. Солидарен длъжник по договора бил
ответникът К.Я.П.. Страните договорили през първата година длъжникът да заплаща
на банката фиксиран лихвен процент от 5.95%, а след първата година лихвеният
процент да се определя от 6 месечния Юрибор плюс фиксирана надбавка от 2.15
пункта. Кредитът бил усвоен еднократно от кредитополучателя на 23/5/2007 год.
чрез превод по банковата му сметка. Поради неизпълнение на задължението за
заплащане на 13 погасителни вноски в периода от 1/4/2014 год. до 1/4/2015 год.,
банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 15/12/2014 год.. За
предсрочната изискуемост кредитополучателя С.Д. била уведомена с нотариална
покана с рег. № 5681 на нотариус с рег. № 210 от регистъра на НК, а длъжникът К.П.
бил уведомен с нотариална покана рег. № 5680 на нотариус рег. № 210 от
регистъра на НК, като и двете нотариални покани били връчени при условията на
чл.47 ал.1 от ГПК. Поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит, банката
поискала издаване на заповед за незабавно изпълнение и такава била издадена от
СРС по гр.д. № 20940/2015 год. за следните суми: 28 380.51 евро главница; 2372.34
евро просрочена договорна лихва за периода 01/03/2014 год.-2/05/2015 год.; 313.06
евро просрочена наказателна лихва за периода 1/04/2014 год.-15/04/2015 год.; 192
лева разноски за връчване на нотариална покана и законна лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението 16/04/2015 год. до окончателното
погасяване на задължението и разноски в размер на 1219.03 лева. След постъпила
жалба от длъжниците срещу незабавното изпълнение на заповедта по чл.417 от ГПК,
с определение от 5/10/2015 год., постановено по гр.д. № 11970/2015 год. СГС
обезсилил издадения в полза на банката изпълнителен лист. Длъжниците възразили
срещу съществуването на задължението, поради което ищецът предявява иск, с
който моли да бъде установено по отношение на ответниците съществуването на
задължението така, както е описано по-горе. Претендира разноските по делото, в
това число и разноските, направени в заповедното производство.
Ответниците
С.И.Д. и К.Я.П. оспорват предявените искове. Твърдят, че е налице разминаване
между датата, на която ищецът сочи, че е обявил кредита за предсрочно изискуем
– 15/12/2015 год. и датата, вписана в счетоводните книги на банката, като дата
на предсрочната изискуемост – 3/4/2015 год. Твърдят, че банката не е спазила
условията на договора за кредит относно обявяването на предсрочна изискуемост
на кредита – изпратените нотариални покани давали срок на длъжниците да
изпълнят задължението, след което банката ги уведомила, че ще счита кредитът за
предсрочно изискуем, без ново уведомяване. Договорът от своя страна в т.16
предвиждал в случай на предсрочна изискуемост, банката да уведоми длъжниците за
размера на задължението и за датата, от която ще счита задължението за
предсрочно изискуемо. Независимо от това си твърдение, ответниците поддържат,
че договорът за кредит не е бил обявен за предсрочно изискуем, тъй като
изявлението на банката в този смисъл не е достигнало до ответниците. Двете
нотариални покани, цитирани от ищеца като уведомление за предсрочна изискуемост
на кредита, не били връчени на ответниците. Липсвали други доказателства за
това, че ответниците са уведомени за предсрочната изискуемост на задължението
по договора за кредит. Ответниците твърдят, че при връчването на нотариалните
покани, неправилно е приложена нормата на чл.47 ал.1 от ГПК, тъй като липсвали
събрани данни от нотариуса за постоянните и настоящи адреси на длъжниците;
поканата до К.П. била изпратена на адрес, различен от посочения в договора
адрес за кореспонденция. Така, според ответниците вземането по договора за
кредит не било обявено за предсрочно изискуемо, поради което и предявеният иск
следвало да бъде отхвърлен. Ответниците претендират направените по делото
разноски.
От
събраните по делото доказателства се установи, че на 15/05/2007 год. между ТБ
МКБ Ю.АД, кредитодател, и С.И.Д., кредитополучател и К.Я.П., солидарен длъжник, е сключен договор
за предоставяне на кредит на служители на групата МКБ Ю.№ 312-11, по силата на
който е предоставен кредит в размер на 33 000 евро, със срок на издължаване от 300
месеца, но не по-късно от 30/5/2032 год.. Договорът предвижда, че дължимата
лихва през първата година е фиксирана на 5.95%, а след първата година лихвата е
плаваща и се формира от шестмесечния Юрибор плюс фиксирана добавка от 2.15
пункта. При нарушаване на сроковете за погасяване на главницата, върху
просрочената част за времето на просрочието, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, страните са уговорили дължимата лихва като договорната лихва за
съответния период плос надбавка от 5 пункта. Договорът предвижда, че
погасяването на месечните вноски става чрез удръжки от трудовото възнаграждение
на кредитополучателя, ежемесечно, с дата на падеж, определена в приложение към
договора. В раздел VI от договора са
предвидени случаите, когато банката може да обяви договора за предсрочно
изискуем, сред които са и непогасяване в срок на която и да е месечна вноска,
лихви, комисионни или такси. При настъпване на условия за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, банката се задължава да осчетоводи вземането като
просрочен дълг, да го олихви, съгласно предвиденото в договора и да изпрати на
кредитополучателя уведомление за изпълнение на цялото задължение, като кредитът
ще се счита за предсрочно изискуем от посочената в уведомлението от банката
дата.
В
извлечение от счетоводните книги на П.и.б. АД, в качеството на универсален
правоприемник на Ю.ЕАД, в частта, касаеща размера на дълга на С.И.Д., е
записано, че по договор за кредит № 312-11/15.5.2007 год. има неиздължени 13
месечни вноски, считано от 1/4/2014 год. и че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем считано от 3/4/2015 год.
По
делото са представени две нотариални покани, връчени по реда на чл.47 ал.1 от ГПК, на С.Д. и К.П., като в поканата до С.Д. е записано, че уведомлението по
чл.47 от ГПК е залепено, след като търсеното лице не е намерено на адреса, там
се показал мъж, който заявил, че търсеното лице живее на адреса, но отказал да
получи поканата; в поканата до К.П. е записано, че уведомлението по чл.47 от ГПК е залепено, след като е установено, че къщата на адреса е стара и запусната
и няма табелки с имена. Адресът, до който е изпратена нотариалната покана до
солидарния длъжник К.П. е различен от посочения от него в договора за кредит
адрес за кореспонденция.
На
16/04/2015 год. по гр.д.№ 20940/2015 год. на Софийски Районен съд, е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която С.И.Д. и К.Я.П. са осъдени да заплатят солидарно на П.и.б. АД
сумата 28380.51 евро главница по Договор за кредит № 312-11 от 15/05/2007 год.,
със законната лихва от 16/4/2015 год. до изплащане на вземането, просрочена договорна
лихва за периода 1/3/2014 год.-2/4/2015 год. в размер на 2372.34 евро,
наказателна лихва за периода 01/4/2014 год.-15/04/2015 год. в размер на 313.06
евро; разноски за връчване на нотариални покани в размер на 192 лева и 1219.03
лева разноски по заповедното производство. Допуснато е незабавно изпълнение на
заповедта и е издаден изпълнителен лист.
На
24 и 25/06/2015 год. С.Д. и К.П. са подали възражение срещу задължението по
издадената заповед за изпълнение. Няма данни кога банката е получила съобщение за постъпилото възражение
от длъжниците, установява се съобщението да е изпратено до банката на
13/11/2015 год., а искът по чл.422 от ГПК е заведен на 26/11/2015 год.
С
определение от 5/10/2015 год., постановено по гр.д. № 11970/2015 год. на СГС, е
отменено разпореждането на заповедния съд, с което е допуснато незабавното
изпълнение на заповедта, издадена по гр.д. № 20940/2015 год. и е обезсилен
издаденият изпълнителен лист.
Вещото
лице по назначената счетоводна експертиза дава заключение, че на 23/05/2007
год.сумата от 33 000 лева, предмет на Договора за кредит е била усвоена от
кредтополучателя. От 2/7/2007 год. до 11/2/2014 год., кредитополучателят С.Д. е
извършвала плащания за погасяване на начислени задължения в общ размер на 16
071.87 евро, от които 4125.06 евро главница за периода 1/7/2007 год.-1/8/2013
год., договорна лихва за периода 1/7/2007 год.-1/9/2013 год. в размер на 11
937.87 евро и наказателна лихва от 8.94 евро. До 31/3/2014 год. е останало
непогасено задължение от 1462.53 евро, от които 494.44 евро главница с падежи
от 1/9/2013 год.-1/3/2014 год.; 953.20 евро договорна лихва за същия период от
време и наказателна лихва от 14.89 евро за същия период от време. Вещото лице е
констатирало, че на 12/12/2014 год. е заплатена сума от 2500.63 евро, която е
послужила за погасяване на задълженията до 31/3/2014 год. в размер на 1462.53
евро След този момент други плащания по договора за кредит не били извършени и
на 3/4/2015 год. банката обявила кредита за предсрочно изискуем. Вещото лице
изчислява размера на задълженията с настъпил падеж към датата на подаване на
заявление по чл.417 от ГПК 16/4/2015 год., както следва: главница с падежи от
1/4/2014 год. до 1/4/2015 год. в размер на 769.79 евро; просрочена договорна
лихва с падежи от 1/4/2014 год. до 2/4/2015 год. в размер на 2372.34 евро;
просрочена наказателна лихва за периода от 1/4/2014 год. до 15/4/2015 год. в
размер на 137.47 евро. Размерът на неплатената но непадежирала главница към
16/4/2015 год. била в размер на 27 610.71 евро; размерът на неплатената
договорна лихва за периода 1/4/2014 год.-2/4/2015 год. бил 2372.34 евро, а
размерът на неплатената наказателна лихва за периода 1/4/2014 год.-15/4/2015
год. бил 313.09 евро.
Горното
се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и
заключението на счетоводната експертиза, приети от съда.
При
така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Искът
за установяване съществуването на вземането по договора за кредит между
страните по делото е подаден в рамките на срока по чл.415 ал.1 от ГПК.
Предмет
на установяване в настоящото производство е съществуването на вземането, за
което е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и този предмет на
делото е обусловен от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното
производство. При така очертания предмет на делото, първият въпрос, който
следва да бъде разгледан от настоящия съд е основанието, на което ищецът твърди
да е възникнало вземането му.
Безспорно
се доказа по делото, а и страните не спорят по този факт, че между ищеца и
ответника С.Д. е сключен договор за предоставяне на банков кредит, а ответникът
К.П. се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията по
договора. В изпълнение на този договор банката е предоставила на кредитополучателя
определена парична сума, а ответниците са се задължили да я върнат.
Получаването на главницата по банковия кредит се доказва от изслушаната по
делото счетоводна експертиза, като експертното заключение не е оборено от други
доказателства. Доказва се ответницата Д. да е извършила плащания във връзка с
погасяване на задълженията си по договора за кредит за периода от отпускането
на кредита до 12/12/2014 год.. Ответниците не твърдят и не доказват след тази
дата да са изпълнявали задължения по договора, тоест да са извършвали плащания
по него. Ищецът обосновава изискуемостта на задълженията по договора за кредит
с обявяване на предсрочната им изискуемост.
При
неплащане на една или повече вноски в срок и съгласно чл.60 ал.2 от Закона за
кредитните институции (ЗКИ), банката има право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. В този случай кредитополучателят дължи незабавно изпълнение на цялото
задължение. Подобно право на банката – да обяви кредита за предсрочно изискуем,
е предвидено и в раздел VI от договора за
кредит. За да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
банката е следвало да уведоми длъжниците за предсрочната изискуемост. Банката
твърди да е уведомила длъжниците, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем с
нотариалните покани, връчени по реда на чл.47 от ГПК на 15/12/2015 год.. Тези
нотариални покани, според настоящия съд са били нередовно връчени, тъй като при
връчването им са нарушени изискванията на чл.47 от ГПК. Нормата на чл.47 ал.1 от ГПК е била приложена неправилно от нотариуса, чрез който са изпратени
нотариалните покани. Последователността на процесуалните действия по връчване на
книжа е следната: първо книжата се изпращат на адреса, посочен от търсеното лице
– в случая кредитополучателите, които са посочили свой адрес за кореспонденция
в договора за кредит. В случай, че лицето не бъде открито на посочения адрес и констатациите
на длъжностното лице по призоваването не позволяват да се приеме, че лицето живее
на адреса –следва да бъде извършена справка за постоянния и настоящ адрес на търсеното
лице и връчването се извършва на този адрес. Ако от констатациите на длъжностното
лице по връчването може да се направи извод, че лицето живее на адреса, но не е
било намерено при поне три посещения в рамките на един месец, следва да се постанови
залепване на уведомление по чл.47 ал.1 от ГПК. Ако в указания срок адресатът не
се яви да получи книжата, то тогава отново се разпорежда извършване на справка за
вписания постоянен и настоящ адрес на лицето и ако той съвпада с адреса, на който
адресатът не е бил намерен –книжата се считат за връчени с изтичане на срока,
указан в уведомлението по чл.47 ал.1 от ГПК; в противен случай се извършва ново
връчване на вписания в регистъра адрес. Тази
поредност от действия не е била спазена в настоящия случай. От представената
нотариална покана до ответницата Д. не става ясно лицето да е било потърсено
поне три пъти в рамките на един месец, което е било от съществено значение, с
оглед констатацията, че лицето живее на адреса. Нотариалната покана до
ответника П. е изпратена на адрес, който не е бил посочен от него като адрес за
кореспонденция, а с оглед констатациите на служителя по връчването, че къщата е
изоставена, не са били налице условията на чл.47 от ГПК за залепване на
уведомление. Не се установява да са изпълнени и условията на
чл.47 ал.2 от ГПК относно информирането на адресата по какъв начин и къде може
да получи книжата, които не са били доставени. При това
положение, съдът счита, че нотариалните покани не са били връчени редовно на
адресатите и като последица от това банката не е упражнила надлежно правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Предсрочната
изискуемост на вземанията на банката по договора за кредит е част от
основанията, на които б.та е основала заявлението си за издаване на заповед за
изпълнение. Предвид приетото от настоящия съд, че предсрочна изискуемост не е
възникнала за вземанията по процесния договор за кредит, исковете за заплащане
на главница, договорна и наказателна лихва и разноски за връчване на нотариална
покана следва да бъдат отхвърлени. Исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло,
включително и по отношение на месечните вноски, чиято изискуемост е била
настъпила към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и по отношение на задълженията за разноски, тъй като, както беше
посочено в мотивите по-горе, предметът на настоящото производство е обусловен
от основанието и размера на вземането, заявено в заповедното производство, а
основанието, на което се твърди да е настъпила изискуемост на всички вземания
по договора на кредит не е възникнало. Разрешение, при което предявеният иск
бъде частично уважен за вноските, чийто падеж е настъпил, означава искът да
бъде разгледан на непредявено основание – настъпил падеж на част от задължението,
което би било недопустимо. Що се отнася до разноските за връчване на нотариални
покани – възникването на това задължение също е обосновано с предсрочна
изискуемост на вземанията по договора за кредит, като в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение не е наведено друго основание, на което тези разноски
се дължат. Ето защо, по изложените мотиви, искът в тази му част също следва да
бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски: С оглед
изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът дължи да заплати на ответниците
направените по делото разходи за адвокатско възнаграждение. Ищецът е направил
възражение за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение
в размер на общо 7000 лева. Съдът намира възражението за основателно.
Заплатеното от ответниците възнаграждение за един адвокат е прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на настоящото дело, поради което същото следва
да бъде намалено до размера, предвиден в Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения. Определено по реда на чл.7 ал.2 т.4 от цитираната Наредба
възнаграждение, възлиза на сумата 2357.50 лева. Тази сума следва да бъде
заплатена от ищеца на ответниците, а останалата част до пълното заплатено
възнаграждение от 7000 лева следва да бъде понесена от самите ответници.
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, от П.и.б. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** против С.И.Д.,
ЕГН ********** и К.Я.П., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес *** –
адвокат А.Т., за установяване съществуване на вземане на П.и.б. АД по договор
за кредит № 312-11 от 15/5/2007 год., сключен между ТБ МКБ Ю.АД и С.И.Д. и К.Я.П.,
в следните размери: 28 380.51 евро главница; 2372.34 евро просрочена договорна лихва
за периода 01/03/2014 год.-2/05/2015 год.; 313.06 евро просрочена наказателна лихва
за периода 1/04/2014 год.-15/04/2015 год.; 192 лева разноски за връчване на нотариална
покана и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
16/04/2015 год. до окончателното погасяване на задължението, за което вземане е
издадена Заповед за незабавно изпълнение от 21/4/2015 год. по гр.д. № 20940/2015 год.
на СРС 50 състав.
ОСЪЖДА П.и.б. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати на С.И.Д., ЕГН
********** и К.Я.П., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес *** – адвокат А.Т.,
на основание чл.78 ал.3 от ГПК сумата 2357.50 лева адвокатско възнаграждение.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба
пред Софийски Апелативен съд.
Председател: