№ 13781
гр. С., 10.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110102912 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Д. срещу „Д.
Ищецът „Д. е предявил срещу „Д. кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за сумата 384,60 лева - заплатено
застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по лек автомобил марка „М.“ с peг.
№ ., настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 16.01.2018г. в гр. В., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 19.01.2023г. до
окончателното изплащане на сумата и за сумата 117,36 лева - мораторна лихва върху
главницата за периода от 18.01.2020г. до 17.01.2023г.
Ищецът твърди, че на 16.01.2018г. в гр. В., на кръстовището на бул. „Ц.“ и ул. „О.“
било реализирано ПТП между лек автомобил „А.“ с peг. № ., управляван от И. и лек
автомобил „М.“ с peг. № ., собственост на Й. Й., управлявал същия.
Вина за ПТП имал И., който при извършване на маневра завой наляво, навлязъл в
лентата за движение на попътно движещия се до него от лявата му страна и също
извършващ ляв завой лек автомобил „М.“, като го ударил.
За ПТП бил съставен протокол за ПТП от служител на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР - В.. В резултат на ПТП на МПС „М.“ били нанесени материални щети. Към
датата на ПТП увреденият автомобил бил застрахован по застраховка „Каско на МПС” при
ищеца. Във връзка с образуваната щета било определено обезщетение в размер на 1407,90
лева, от които при изплащане била прихваната сумата от 506,14 лева - неплатени вноски от
застрахователната премия. На 26.01.2018г. на собственика на увредения автомобил била
изплатена сумата от 901,76 лева. Допълнително било определено и обезщетение от 600 лева
за възстановяване на кормилната рейка на автомобила, която сума била изплатена на
собственика на 20.02.2018г.
1
Гражданската отговорност на водача на лек автомобил „А.“ към датата на ПТП била
застрахована при ответника.
На ответника били изпратени две регресни покана за заплащане на първоначално
изплатеното обезщетение, както и последващото такова, като била включена и сумата в
размер на 15 лева - ликвидационни разходи. Във връзка с първата регресна покана, която
била в общ размера 1422,90 лева с включени 15 лева ликвидационни разходи, неизплатена
останала сумата от 384,60 лева. Претендираната сума в размер на 600 лева по втората
регресна покана била изплатена изцяло от ответника на ищеца.
Ищецът претендира присъждането на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Д.е подал отговор на ИМ, в който изрично
оспорва исковете по основание и размер.
Не оспорва наличието на действащ към датата на ПТП договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с „.-ОЗ“ ЕАД за лек автомобил
„А.“ с peг. № ., както и изплащането на сумата от 1638,30 лева от страна на ответника в
полза на ищеца във връзка с регресните покани. Счита, че с това са покрити щетите по
увредения автомобил. Оспорва размера на претенцията, счита същият за завишен. Не
оспорва извършеното прихващане от страна на ищеца при изплащане на обезщетението на
собственика на увредения автомобил с дължимите невнесени трета и четвърта вноски от
застрахователната премия по застраховка „Каско на МПС“. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
По иск с правно основание чл. 411 КЗ тежест на ищеца е да докаже следните
релевантни факти и обстоятелства: наличие на валиден договор за имуществена застраховка
„Каско” между ищеца-застраховател и увреденото лице; плащане на застрахователното
обезщетение на застрахования, респективно на сервиза, извършил ремонта на увредения
автомобил, размера на обезщетението, респективно на вредите; наличие на предпоставките
на чл. 45 ЗЗД - противоправно поведение на трето лице спрямо увредения, вреда и причинна
връзка между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди; валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
ответника и собственика на автомобила, причинил ПТП.
В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача
на застрахования при него автомобил, както и да докаже възраженията си.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
С оглед процесуалното поведение на ответника и изложеното в отговора на ИМ, съдът
прие за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: действащ към
датата на ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключен с „.-ОЗ“ ЕАД за лек автомобил „А.“ с peг. № .; действащ към датата на ПТП
2
договор за застраховка „Каско на МПС“ по отношение на лек автомобил „М.“ с peг. № . с
ищеца; изплащане на обезщетение от страна на ищеца в полза на собственика на увредения
автомобил в общ размер на 2007,90 лева; извършеното прихващане от страна на ищеца при
изплащане на обезщетението на собственика на увредения автомобил с дължимите
невнесени трета и четвърта вноски от застрахователната премия по застраховка „Каско на
МПС“; възстановяване на сумата от 1638,30 лева от страна в ответника на ищеца по
предявените регресни покани.
По делото не е спорно, че на дата 16.01.2018г. в гр. В., на кръстовището на бул. „Ц.“ и
ул. „О.“ било реализирано ПТП между лек автомобил „А.“ с peг. № ., управляван от И. и лек
автомобил „М.“ с peг. № ., собственост на Й. Й., управлявал същия. Не е спорно и
обстоятелството, че вина за настъпване на ПТП, имал водачът на лек автомобил марка „А.“ с
peг. № ., който извършвайки ляв завой, навлязъл в лентата за движение на попътни
движещия се до него от лявата му страна и също извършващ ляв завой лек автомобил „М.”.
Това обстоятелство се установяват от приобщените по делото писмени доказателства, а
именно: Протокол за ПТП, съставен от ораните на МВР, който макар да няма
доказателствена сила относно конкретния механизъм, в случая няма пречка да бъде
кредитиран, доколкото ответникът е заплатил частично предявената претенция от страна на
ищеца, признавайки по този начин вината на водача на лек автомобил „Ауди”.
Механизмът на ПТП се установява и от приетата по делото СТЕ, която съдът
кредитира изцяло, като съобрази, че вещото лице е отговорило на поставените въпроси в
пълнота и обективно.
Съгласно заключението на вещото лице:
Механизмът на ПТП е следният: на 16.01.2018 г. около 18:00 часа, лек автомобил „А.”,
с рег.№ . се движи по ул. „О.“ и на кръстовището с бул. „Ц.“ при маневра ляв завой, водачът
реализира ПТП с попътно движещия се и извършващ маневра ляв завой, лек автомобил „М.
.“, с рег.№ ..
От техническа гледна точка и от приложените по делото доказателства, може да се
направи извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на
лек автомобил „А.”, с рег.№ ., който е при маневра ляв завой, не е осигурил безопасна
странична дистанция, вследствие на което настъпва съприкосновение с попътно движещия
се отляво, лек автомобил „М. .“, с рег.№ ..
Всички увреждания по лек автомобил „М. .“, с рег.№ ., отразени в описа на
застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие.
Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „М. .“, с рег.№ ., без
включена кормилна рейка, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е
2107,99 лв.
След анализ на представените по делото доказателства се налага извода, че всички
описани операции в процесната калкулация-ремонт е било необходимо да бъдат извършени,
3
с оглед отстраняване на уврежданията по процесното МПС.
Всъщност, спорен по делото и въпросът относно вида и размера на щетите по
процесния автомобил, които се установяват от приетата по делото АТЕ.
Вещото лице е категорично, че всички отразени щети в описа на застрахователя се
намират в причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП, като стойността,
необходима за възстановяване на процесния автомобил e в размер на 2107,99 лева, която
сума е по-голяма от определеното застрахователно обезщетение от ищеца в общ размер на
2007,90 лева.
По делото не е спорно, че по първата предявена претенция в размер на 1422,90 лева с
включени 15 лева ликвидационни разходи, неизплатена останала сумата от 384,60 лева,
доколкото ответникът заплатил единствено сумата от 1038,30 лева. Претендираната сума в
размер на 600 лева по втората регресна покана била изплатена изцяло от ответника на
ищеца.
С оглед на горното, предявеният иск се явява изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Обхватът на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди – необходимите
средства по пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му
отпреди деликта.
По делото не са ангажирани доказателства от ответника за заплащане на
претендираната сума, поради което искът по чл. 411 КЗ се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на ИМ в
съда – 19.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Във връзка с иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът носи тежестта да докаже парично
задължение на ответника и настъпила забава на последния за изпълнение на паричното
задължение, респективно размера на мораторната лихва и момента, от който същата се
дължи.
Ответникът е длъжен, в случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
да докаже точното във времево и количествено изпълнение на задължението си за плащане
на дължимата сума.
4
С оглед крайния изход на основния иск по чл. 411 КЗ, който подлежи на уважаване
изцяло, основателен се явява и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не се спори между страните, а и видно от писмо, съдържащо регресна
покана за заплащане на първата предявена претенция, именно която е останало непогасена в
цялост, същата е депозирана в деловодството на ищеца на 09.02.2018г.
В поканата е посочен срок за заплащане на претенцията – 30 дни от датата на
получаване на регресната покана, който отговаря на предвидения в чл. 412, ал. 3 КЗ. По
делото не е направено възражение от страна на ответника във връзка с така изпратената
покана, както и не са събрани доказателства, които да сочат за забава на кредитира, т.е. на
ищцовото дружество.
Ето защо, ответникът се явява изпаднал в забава за заплащане на претендираните от
ищеца суми с изтичане на 30-дневния срок, предвиден в КЗ. Този срок е изтекъл на
12.03.2018г. /понеделник/ и считано от следващата дата – 13.03.2018г. ответникът вече е в
забава.
Обезщетението за забава, което се претендира, е в размер на 117,36 лева за периода от
18.01.2020г. до 17.01.2023г.
Използвайки лихвен калкулатор, този състав изчисли дължимата мораторна лихва
върху главницата от 384,60 лева, като изключи периода на извънредното положение, а
именно от 13.03.2020г. до 08.04.2020г. В този период действа нормата на чл. 6 от ЗМДВИП,
която в първоначалната си редакция и до новото изменение с ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила от
09.04.2020г. предвижда, че до отмяната на извънредното положение не се прилагат
последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително
лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост,
разваляне на договор и изземване на вещи.
Тази лихва съдът изчисли в размер на 192,47 лева, която сума е по-голяма от
претендираната. С оглед на това, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло, а
именно в размер на 117,36 лева.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът е сторил следните разноски: 50,00 лева – държавна такса, 300 лева – депозит
за вещо лице по допуснатата АТЕ.
На ищеца се следва и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева,
доколкото исковете не се отличават със значителна фактическата и правна сложност.
С оглед на това, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски пред СРС в размер на 450,00 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА „. – О. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В., да
плати на „Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К., на основание чл.
411 КЗ сумата 384,60 лева /триста осемдесет и четири лева и 60 стотинки/, представляваща
регресна претенция във връзка със заплатено застрахователно обезщетение за отстраняване
на вреди по лек автомобил марка „М.“ с peг. № ., настъпили вследствие на ПТП,
реализирано на 16.01.2018г. в гр. В., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 19.01.2023г. до окончателното изплащане на сумата,
както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 117,36 лева /сто и седемнадесет лева и 36
стотинки/ - мораторна лихва върху главницата за периода от 18.01.2020г. до 17.01.2023г.
ОСЪЖДА „. – О. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В., да
плати на „Д. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „К., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата 450,00 лева /четиристотин и петдесет лева/ – разноски, сторени в
производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6