Определение по дело №199/2023 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 май 2024 г.
Съдия: Елена Стойнова Чернева
Дело: 20237210700199
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 469

Силистра, 08.05.2024 г.

Административният съд - Силистра - , в закрито заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА административно дело № 20237210700199 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК.

В постъпилата касационна жалба от Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ срещу постановеното по делото решение № 379/11.04.2024 г. се съдържа оплакване за неправилност на акта в частта за присъдените разноски, тъй като първоинстанционният съд не се е съобразил с направеното възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Редът, по който страната се защитава против решението в частта му за разноските, е този по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим в съдебната фаза на административното производство на основание чл. 144 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Компетентен да се произнесе по това искане е първоинстанционния съд и след неговото произнасяне с изрично определение по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, този съдебен акт ще подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС (в този смисъл Определение № 3607 от 14.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2974/2022 г., Определение № 9951 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8576/2018 г., Определение № 6013 от 17.06.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10352/2021 г. и много други). Ето защо, макар и обективирано в касационната жалба, по направеното искане за изменение на решението в частта за разноските следва да се произнесе настоящата инстанция, което изисква изпълнение на предвидената процедура по чл. 248, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК. В тази връзка препис от касационната жалба е връчен на ответника по нея С.И.В. и му е дадена възможност в едноседмичен срок да вземе становище по направеното искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските. В дадения срок, изтекъл на 25.04.2024 г., не е постъпил отговор.

Съдът, след проверка на изложените обстоятелства, намира за установено следното:

Произнасяйки за се разноските в производството, настоящият състав не е отчел направеното възражение от процесуалния представител на главния директор на ГДИН за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на адв. В. М., отразено в протокола от проведеното на 11.03.2024 г. открито съдебно заседание – лист 53 от делото, последен ред. При условие, че такова възражение е направено, съдът, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК, дължи произнасяне по него.

В представения договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя в първоинстанционното производство и адвокат В. М. ***, е отразено заплащането в брой на договореното възнаграждение от 1200 лева. Посоченият размер на възнаграждението се явява завишен спрямо фактическата и правна сложност на спора. Макар да се оспорва резолюция, постановена на основание чл. 189, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, с която се отказва разрешаването на ползването на 20 дни неплатен отпуск, нейният характер, степента на засягане на интересите на оспорващия, както и времевия ресурс за подготовката на книжата за завеждане на делото и за разглеждането му, не оправдава присъждане на възнаграждение в размер на 750 лева по чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаещ процесуалното представителство, защитата и съдействието по административни дела по ЗМВР. В тази връзка следва да бъдат съобразени и указанията, съдържащи се в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС, съгласно които националните съдилища могат да определят разноски под минимално предвидените такива с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въз основа на това съдът счита, че разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя пред настоящата инстанция е справедливо да бъдат възмездени до размера от 500 лева, който е адекватен на положения труд от процесуалния представител. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставки за изменение на постановеното по делото решение в частта относно присъдените разноски, като същите се намалят от 1200 на 500 лева.

Водим от гореизложеното, Административен съд - Силистра

О П Р Е Д Е Л И :

Изменя решение № 379 / 11.04.2024 г. по адм.д. № 199 / 2023 г. на Административен съд – Силистра в частта за разноските, като изречението в диспозитива:

“Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието – гр. София да заплати на С.И.В. с ЕГН – ********** *** направените по делото разноски в размер на 1200.00 (хиляда и двеста) лева.“

да се чете:

„Осъжда Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието – гр. София да заплати на С.И.В. с ЕГН – ********** *** направените по делото разноски в размер на 500.00 (петстотин) лева.“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд по реда, по който подлежи на обжалване решението – в 14-дневен срок от съобщаването му на страните (чл. 248, ал. 3 ГПК).

Съдия: