Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 08.06.2018г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на осми май  две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Йовка Панайотова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 3223 по описа за 2017г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът  Фонд „Н.и.“ твърди, че ответниците Институт за икономически изследвания при БАН, С.У.„*****“ и „С.К.п.“ АД са кандидатствали с проект в национален конкурс „Финансиране на фундаментални Н.и научноприложни изследвания в приоритетните области“ – 2012г. Проектното им предложение с вх. № FFNNIPO_12_01383 е било с наименование „Проектиране на информационна система за целите на ефективната реализация на научния потенциал в България“. Проектът е бил допуснат и класиран от Временно-научна експертна комисия в област „Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление“. Направеното предложение за финансиране е било одобрено от Изпълнителния съвет на Фонда, въз основа на което  между ищеца, от една страна, като възложител, и тримата ответници и гл.ас. Г.Д.С., от друга страна, като изпълнители, е бил сключен Договор   № FFNNIPO_12_01383  от 23.11.2012г. за финансиране на научноизследователски проект за срок от 24 месеца и предоставяне на средства от 400 000 лева.

На 27.11.2012г. ищецът е превел по сметки на ответниците авансово плащане по договора, съответно по сметка на  Институт за икономически изследвания при БАН – 140 000 лева, С.У.„*****“ – 70 000 лева, и „С.К.п.“ АД – 70 000 лева.

На 11.02.2013г., на основание чл. 99, ал. 1 от АПК и доклад за допуснати нарушения по конкурсната процедура „Финансиране на фундаментални Н.и научноприложни изследвания в приоритетните области“ – 2012г., изготвен от междуведомствена група с държавни инспектори от „Главен инспекторат“ към МС и финансови инспектори от Агенция за държавна финансова инспекция, от министъра на образованието, младежта и науката е била издадена Заповед РД-09-122, с която е било отменено утвърденото класиране по проектните предложения за финансиране от Фонда, предложени от Временно-научната експертна комисия в областта „Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление“.

С отмяната на индивидуалния административен акт, по силата на който е бил сключен договорът от 23.11.2012г., породените от него последици отпадат с обратна сила, поради което и извършените от страна на ищеца плащания на 27.11.2012г. в общ размер на 280 000 лева се явяват такива на отпаднало основание и следва да бъдат върнати.

 Ищецът иска да бъдат осъдени ответниците да платят сумата от 280 000 лева, от която Институт за икономически изследвания при БАН – 140 000 лева, С.У.„*****“ – 70 000 лева, и „С.К.п.“ АД – 70 000 лева.

 Тъй като сумите не са възстановени, ответниците дължат и законна лихва за забава от 27.11.2012г. до датата на подаване на исковата молба (27.11.2017г.), съответно 71 218. 32 лева, 35 609. 14 лева и 35 609. 14 лева,  както и в периода от датата на исковата молба до окончателното заплащане на сумите, които също се претендират.

Ищецът претендира и направените по делото разноски.

Искова молба на Фонд „Н.и.“ е подадена на 27.11.2017г. по пощата.

 

Ответниците не оспорват твърденията на ищеца, че са кандидатствали с проект пред него, че проектът е бил допуснат до класиране и е сключен договорът от 23.11.2012г., че на 27.11.2012г. са били преведени сумите, посочени от ищеца, и е била издадена  Заповед № РД09-122 от 11.02.2013г. на министъра на образованието, младежта и  науката за отмяна на решението за класиране на проектните предложения. След съдебното обжалване (Решение № 5478 от 22.04.2014г. по адм. д. № 14783/2013г. на ВАС, петчленен състав, ІІ колегия), заповедта е влязла в сила на 22.04.2014г.

Само на основание на тази отмяна обаче за Фонда не е възникнало правото да претендира връщане на авансово платените суми. Заповедта на министъра е била постановена по реда на чл. 99, ал. 1 от АПК и след приключване на административната процедура по възобновяване на административното производство следва да бъде издаден нов административен акт, при проведено ново класиране от Фонда, а ако това не е било възможно, да се постанови съответното решение (арг. чл. 104 от АПК). В случай, че проектът на ответниците не бъде класиран отново и решението влезе в сила, тогава за ищеца ще възникне правото да предяви претенциите си за връщане на платените суми. Претенциите на ищеца са преждевременно предявени и недопустими.    

Отделно между страните е сключен договор и в него са договорени условията, при които може да бъде прекратен и/или развален. Към датата на исковата молба ищецът не твърди , че договорът е прекратен или развален. Отмяната на извършеното класиране, като индивидуален административен акт, не води автоматично до прекратяване на договора.  Не е приложима хипотезата на чл. 195, ал. 1 от АПК, съответно ТР № 2/2016г. на ВАС. Налице е смесен фактически състав и приоритет има гражданскоправният елемент. Облигационната връзка не се прекратява автоматично. Претендираната от Институт за икономически изследвания при БАН главница следва да бъде намалена със сумата от 4 517. 80 лева, направени разходи по изпълнение на договора преди възобновяването на административното производство.

Ответниците правят още възражение за изтекла погасителна давност относно вземанията.

По отношение на претенцията за изтекли лихви за забава възразяват, че ищецът не е изпратил покана за връщане на сумите. Отмяната на класирането не падежира задължението за връщане на сумите, още повече, че отмяната на индивидуалния административен акт е влязла в сила на 22.04.2014г. И по отношение на претенцията за мораторна лихва се прави възражение за изтекла погасителна давност. 

С отделен отговор С.У.„*****“  възразява, че добросъвестно е изпълнил договорните си задължения по договора от 23.11.2012г. и е осъществил предвидените научноизследователски дейности в утвърдената от Фонд „Н.и.“ Работна програма за Първия етап на изпълнение на проекта. Първият етап от изпълнявания проект е приключил и отчетен преди влизането в сила на Заповед РД 09-122 от 11.02.2013г. Средствата не са получени без правно основание, а въз основа на валидно възникнала и съществуваща договорна връзка.  Възникналите проблеми в административната дейност на Фонда, довели до проверка от междуведомствена комисия и издаването на Заповед РД 09-122 от 11.02.2013г. са изцяло по причина в самия Фонд. С писмо вх. № 92-00-73/17.07.2017г. ищецът е отправил покана за прекратяване на договорните отношения по взаимно съгласие на основание чл. 23, ал. 1, т. 1 от договора, но от ответника е било изразено становище, че единствено възможно основание за прекратяване е при условията на чл. 24, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 1, т. 3 от договора и от възложителя се дължат всички направени разходи до момента на прекратяването. Отговор на предложението от страна на ищеца за уреждане на отношенията по повод прекратяване на договора не е постъпил.  Като акцесорна се оспорва и претенцията за лихва. Претендираната лихва се оспорва и по размер.

В открито съдебно заседание възражението на този ответник за изпълнение на договора е било оттеглено.

 

В допълнителната си искова молба ищецът е изложил, че на 07.07.2017г. е изпратил покана за възстановяване на претендираните суми. Оспорват се твърдените като направени разходи в изпълнение на проекта, съответно добросъвестно изпълнение на неговия първи етап. Оспорва се и възражението за погасяване на претенциите по давност. Подборно се излагат съображения по приложението на Закона за насърчаването на научните изследвания и се прави извод, че естеството на средствата, предмет на престация от Фонда, обуславя приоритета на административния елемент от фактическия състав на правоотношението между страните над гражданскоправния. Със заповедта на министъра на образуванието, младежта и науката е отменен административния елемент на сложния фактически състав, обуславящ финансирането на научните проекти в конкурса. Липсата на последващ производството по чл. 99 от АПК индивидуален административен акт от страна на Фонда не засяга породените от заповедта правни последици. 

 

С допълнителния си отговор ответниците оспорват поканата от 07.07.2017г. да е довела до прекратяване на договора между страните. Доводите на ищеца относно характера и сложността на процедурата по класиране на проекти по реда на ЗННИ са без значение за процедурата по чл. 99 от АПК. Основанието за получаването на претендираната сума е сключеният между страните договор. Не е спорно в доктрината и в съдебната практика, че при наличие на договорна облигационна връзка, възникнала в резултат на проведена административна процедура, приоритет има договорът, а не предхождащите го действия на администрацията, в т.ч. издадените административни актове.

Ответниците също претендират направените по делото разноски.

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

 

На 24.11.2012г. между Фонд „Н.и.“, като възложител, и Г.Д.С., Институт за икономически изследвания при БАН, С.У.„*****“ и „С.К.п.“ АД, като изпълнители е бил сключен Договор № FFNNIPO_12_01383 за финансиране на научноизследователски проект в конкурс  „Финансиране на фундаментални Н.и научноприложни изследвания в приоритетните области“ – 2012г.

Съгласно посоченото в него, договорът е бил сключен на основание чл. 23, ал. 1, т. 2 и чл. 24 от Закона за насърчаване на научните изследвания (ЗННИ) и чл. 16, т. 7 и чл. 35, ал. 1 от Правилника на Фонд „Н.и.“ и въз основа на Решение на Изпълнителния съвет на Фонд „Н.и.“, взето с Протокол № 11 от 09.11.2012г.

Предмет на договора е било  финансиране на научноизследователски проект с вх. № FFNNIPO_12_01383 с тема “Проектиране на информационна система за целите на ефективната реализация на научния потенциал в България“, определен за финансиране въз основа на проведен от Фонд „Н.и.“ конкурс  „Финансиране на фундаментални Н.и научноприложни изследвания в приоритетните области“ – 2012г.

Изпълнителите са се задължавали да изпълняват дейностите, посочени в работна програма – І етап и ІІ етап, съответно по Приложения 1 и 2, неразделна част от договора.  По тези приложения са се съобразявали и крайните и междинни срокове и етапи за провеждане на научните изследвания, видовете работа, резултатите, формата и начинът на отчитане (чл. 1). Договорът се е сключвал за срок от 24 месеца, считано от датата на предоставяне на финансирането от възложителя  (чл. 3 от договора). Участието на изпълнителите (научните организации - ответници) се е разпределяло в съответствие с подписаното предварително споразумение (приложение 4), а научните изследвания са се извършвали от научен екип (приложение 5, неразделна част от договора) – чл. 2 от договора.

За изпълнение на научната програма и постигането на предвидените в проекта резултати, от ищеца е трябвало да бъдат предоставени средства в размер на 400 000 лева. Ищецът, като възложител е финансирал в пълен размер, в рамките на сумата разходите, свързани с изпълнението на работните програми по Приложение 1 и 2, направени от научните организации.  Авансово са били превеждани 70% от средствата, като плащанията са били извършвани с платежно нареждане (чл. 4 и 5 от договора).

В клаузата на чл. 6 от договора са били посочени допустимите (приемливи) разходи по проекта, включително допълнителни административни разходи, извършени пряко за реализацията на научноизследователския проект и други оперативни разходи, включително разходи за материали, консумативи, командировъчни разходи, разходи по разпределението на резултатите, като публикации, семинари, курсове, Н.конференции и работни срещи, извършени пряко по изпълнението на проекта. Съгласно финансовия план за първи етап от договора, за командировки в чужбина са били предвидени 12 000 лева, а да административни разходи – 19 500 лева. Предоставените средства за изпълнение на дейностите по договора е трябвало да се изразходват целево и законосъобразно (чл. 8, ал. 6, т. 2). В клаузата на чл. 8, ал. 6, т. 5 от договора са били подробно посочени документите, с които са се установявали финансовите разходи.  Разходите са се извършвали по нареждане на ръководителя на научния екип и със съгласие на изпълнителите относно целесъобразността на разхода. Ръководител на научния екип е бил Г.Д.С..   В него е участвала, освен другото и Р.Р.П., и двамата от Институт за икономически изследвания при БАН  Предоставените средства е трябвало да се използват съгласно финансов план (Приложение 3), неразделна част от договора, и предварително разпределение (приложение 4) – чл. 8, ал. 1. Възложителят се е задължавал да предостави предвидените в договора средства за изпълнение на работната програма и да извършва планираното финансиране (чл. 17, ал. 1 от договора).

В договора, в отделен раздел, отделно са били уговорени и основанията за прекратяването му – чл. 23 и чл. 24.

Договорът е можело да бъде прекратен по взаимно съгласие на страните (чл. 23, ал. 1, т. 1), при виновно неизпълнение на задълженията на една от страните по договора с 10-дневно писмено предизвестие от изправната до неизправната страна (чл. 23, ал. 1, т. 2 и отделно хипотези за разваляне от възложителя по чл. 23, ал. 2 и ал. 3) и когато са настъпили съществени промени във финансирането на проекта, предмет на договора, извън правомощията на възложителя, които той не е можел да предвиди или да предотврати (чл. 23, ал. 1, т. 3). Възложителят е можел да прекрати договора едностранно и без вина на изпълнителя, в случаите, когато възникнат обстоятелства по чл. 19, ал. 1 (обстоятелства, водещи до промяна в работната програма или до прекратяване на договора, обстоятелства, които ще забавят или възпрепятстват изпълнението на договора или изпълнението на договора е нецелесъобразно по икономически или други причини),  които правят по-нататъшното изпълнение на договора нецелесъобразно. В този случай възложителят е заплащал фактически направените разходи (чл. 24, ал. 1 от договора). Договорът е можело да бъде прекратен и при невъзможност за постигане на резултатите поради непреодолими Н.проблеми (чл. 24, ал. 2 от договора).

Всички неуредени в договора въпроси е трябвало да бъдат разрешавани след преговори чрез допълнителни споразумения в съответствие с разпоредбите на ЗЗД (чл. 29 от договора).    

В този смисъл са клаузите на договора от 24.11.2012г., сключването на който  не е спорно между страните.

 На 27.11.2012г. ищецът е превел по банкови разплащателни сметки на ответниците сума от 280 000 лева, от които  по сметка на  Институт за икономически изследвания при БАН – 140 000 лева, на С.У.„*****“ – 70 000 лева, и на „С.К.п.“ АД – 70 000 лева, авансово плащане по договора съгласно уговореното по договора. Разпределението на сумите е било съгласно споразумението между изпълнителите за разпределение на дейностите, на финансирането на апаратурата и на резултатите, както и за използването на специализираната научна апаратура/оборудване – Приложение 4 към договора.

На 11.02.2013г., на основание чл. 99, т. 1 от АПК и доклад № 02-12-138/12 от 25.01.2013г.  на дирекция „Главен инспекторат“ към МС, поради  нарушения в работата на Фонд „Научни и. при провеждане на националния конкурс „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области“ – 2012г., довели до незаконосъобразно класиране на научни проекти, утвърденото класиране на проектните предложения  е било отменено със Заповед № РД09-122/11.02.2013г. на министъра на образованието, младежта и науката. Най-общо относно проекта е било констатирано, че втора ревизия не е била възлагана на външен рецензент и е била поставена под съмнение обективността на оценяването.

Заповедта в частта, в която  е било отменено утвърденото класиране на проектното предложение „Проектиране на информационна система за целите на ефективната реализация на научния потенциал в България“, е била потвърдена при съдебното й оспорване с окончателно Решение № 5478 от 22.04.2014г. на Върховния административен съд на Република България, петчленен състав, по адм. дело № 14783/2013г.

С решението  е било прието, че заповедта е била издадена от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 99, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 5 от ЗННИ, и чл. 5, т. 16 от Устройствения правилник на Министерството на образованието, младежта  и науката; при правилно посочено правно основание, в рамките на срока по чл. 102, ал. 1 от АПК, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и тя е съобразена с материалния закон и целта на закона. Жалбоподатели в производството са били Институт за икономически изследвания при БАН, „С.К.п.“ АД и Г.Д.С..

Междувременно от 06.11.2013г. Г.Д.С. и Р.Р.П. са участвали в конференция, организирана от Европейската асоциация по еволюционна политическа икономия в Париж. Във връзка с пътуването от Института за икономически изследвания при БАН са били осчетоводени разходи от 3 817. 80 лева, представляващи командировъчни разходи, в това число такса участие в международната научна конференция. Разходите са били приети като такива по договора за финансиране на научноизследователски проект входящ №  FFNNIPO_12_01383. В този смисъл е последната представена   счетоводна справка за извършени разходи изх. № 31/18.01.2018г., приложени към насрещния иск на Институт за икономически изследвания при БАН по делото. Съгласно предходна справка, сумата  на разходите е била  4 517. 80 лева (стр. 65 от делото).

От представените по делото документи във връзка с плащанията от Института, се установяват разходи за самолетни билети от 758. 20 лева по протокол № ********** за доставка на самолетни билети, които са били възстановени с РКО  № 638 и 639 от 05.11.2013 (по 379. 10 лева за всеки от участниците), 78. 24  лева такси за продажба на билетите по фактура № **********/17.10.2013г., също възстановени с РКО № 658 от 13.11.2013г., 488. 96 лева такса участие в конференцията  и членски внос (по 125 евро на всеки от участниците), съгласно издадените фактури, 86. 06 лева банкови такси за преводите на сумите,  684. 54 лева дневни (по 35 евро на ден за всеки от участниците) и 1 721. 13 лева нощувки (по 440 евро за всеки от двамата участници), съгласно РКО № 661 от 18.11.2013г. и № 662 от 19.11.2013г.,  общо 3 817.13  лева.  За участие в конференцията е имало издадени командировъчни заповеди, както и направени от участниците отчети.

Не се твърдят и установят други разходи във връзка с изпълнението на договора от 24.11.2012г. от ответниците.

Не се твърди и установява още посочените работи  в работна програма – І етап и ІІ етап, съответно по Приложения 1 и 2, неразделна част от договора, да са били извършвани. За изпълнение на договора възражение е направил единствено ответникът С.У.“*****“, но това възражение е било оттеглено.

С писмо изх. № 0908/6 от 07.07.2017г. до ответниците, освен другото, ищецът е поискал прекратяване на договора между страните по взаимно съгласие и възстановяване на получените средства, поради допуснати нарушения в процедурата, предхождаща сключването на договора. Поискано е било още в 14-дневен срок от получаване на писмото да се изрази становище по предложението в писмен вид и ако становището е положително, да се възстановят на ищеца предоставените средства по договора, със законната лихва от получаването на средствата.  

Видно от положения печат върху писмото, то е било получено от С.У.“*****“ на 17.07.2017г.

Съдът приема, че не по-късно от тази дата писмото  е получено и от останалите ответници, които заедно с ответника Софийски университет,  са изпратили  отговор на 27.07.2017г., както и такъв от 10.08.2017г.  

За времето от 02.08.2017г. до 26.11.2017г., включително, върху сумата от 70 000 лева са изтекли лихви за забава в размер на 2 279. 55 лева, съответно на промените в основния лихвен процент за периода, а върху сумата от 136 182. 87 лева – 4 434. 80 лева. Съдът определя размера на лихвата по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на компютърна програма.       

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Страните са били обвързани от договор по чл. 29, ал. 4 от ЗННИ във връзка с реализация на научноизследователски проект на ответниците, съгласието за който договор е било постигнато изрично. Договорът е бил сключен въз основа на  извършено класиране от органа по чл. 29, ал. 3 от ЗННИ, след конкурс, в който  е бил представен  научноизследователският проект. Касаело се е за предвиден в закона и осъществен смесен фактически състав, състоящ се от гражданскоправен и административноправен елемент. Актът на администрацията по класирането е предхождал сключването на договора с административния орган, съответно юридическото лице, който той представлява (чл. 13, ал. 1 от ЗННИ) и от този акт се е породило задължението на административния орган да сключи договора. Съгласно договора, ответниците научни организации по § 1, т. 1 от ДР на ЗННИ, са се задължили да осъществят научноизследователския проект (да изпълнят  конкретна научна програма, с постигане на  предвидени в проекта резултати), а ищецът – да заплати възнаграждение. Заплащането на възнаграждението е било с отпуснати целеви финансови средства, форма на насърчаване на научните изследвания в страната, като част от провеждана държавна политика (чл. 1, ал. 1,  чл. 4, ал. 1 и 2 и чл. 24 от ЗННИ).

  По реда на чл. 99, т. 1 от АПК класирането на научноизследователския проект е било отменено от министъра на образованието, младежта и науката, като непосредствено по-висшестоящ административен орган. По отношение на решението за отмяната не е било допускано предварително изпълнение по чл. 60 от АПК, но след съдебно оспорване на това решение, също с характер на индивидуален административен акт по чл. 21, вр. чл. 104 от АПК, то е било потвърдено и е породило действието си – от 22.04.2014г.

От тази дата, с влизане в сила на  отмяната на класирането,  е отпаднало основанието за сключване (съществуване) на договора между страните. Държавното финансиране е било за проекти, класирани въз основа на конкурс, с оглед принципа, че финансовото стимулиране на научните изследвания се осъществява по начин, който гарантира ефективност и прозрачност на разходването на публичните средства (чл. 4, ал. 2 от ЗННИ). Същевременно за ищеца - възложител, като страна по договора, е възникнала последваща обективна правна (обусловена от властнически акт) невъзможност за изпълнение. С влизането в сила на решението за отмяна на класирането от по-висшестоящия административен орган, тази невъзможност е била  трайна и е довела до разваляне на договора между страните по право (чл. 89, ал. 1 от ЗЗД).  Разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗЗД   е приложима съответно на уговореното в чл. 29 от договора, както е приложима и   разпоредбата на чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД – че договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени по взаимно съгласие на страните или на основания предвидени в закона.

Не е било необходимо едностранно изявление на ищеца - длъжник за прекратяването. Такова трябва да има при търговските сделки, с оглед сигурността в оборота (чл. 306, ал. 5 от ТЗ), но в случая не се касае за търговска сделка, нито страните са уговорили такова изискване по сключения между тях  договор. Възможността за прекратяване на договора от ищеца – възложител по чл. 24 от договора касае близка, но по-различна хипотеза - когато възникнат обстоятелства по чл. 19, ал. 1 (обстоятелства, водещи до промяна в работната програма или до прекратяване на договора, обстоятелства, които ще забавят или възпрепятстват изпълнението на договора или изпълнението на договора е нецелесъобразно по икономически или други причини),  които правят по-нататъшното изпълнение на договора нецелесъобразно.  Въпреки това изявление на ищеца в този смисъл има. Това е писмото му  от 07.07.2017г., което има характер и на такова уведомление за прекратяване.

При изложеното съдът приема за безспорно, че договорът между страните  е преустановил действието си преди предявяване на исковете по делото. Възражението на ответниците, че страните  са обвързани от Договор № FFNNIPO_12_01383 за финансиране на научноизследователски проект в конкурс  „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области“ – 2012г. е неоснователно.  

Без значение е на какво основание ищецът твърди, че действието на договора е било преустановено - единствено въз основа на отмяната на административния акт по чл. 99, т. 1 от АПК, което не е в случая, тъй като не се касае  за административен акт с гражданскоправни последици, нито за административен акт, предпоставящ сключването на договор между лица, различни от администрацията, а за смесен фактически състав – административен акт и договор. Без значение е и че преди завеждане на делото, с писмото от 07.07.2017г.,  ищецът е искал прекратяване на договора по общо съгласие, съгласно клауза от договора.

Ищецът е посочил обстоятелствата по предявените искове  в исковата си молба, както и е  формулирал искането си пред съда, а по приложение на закона е дали при тези твърдени обстоятелства, претенциите са основателни, съответно дали и на какво основание договорът между страните е преустановил действието си.       

Фактически до преустановяване на действието на договора, договорът между страните  не е бил изпълняван от ответниците С.У.„*****“ и „С.К.п.“ АД, а единствено от   Института за икономически изследвания при БАН  са били направени разходи от 3 817. 13 лева по изпълнението.

При развалянето на договора по право, считано  от 22.04.2014г., с обратна сила,  и при липсата на изпълнение, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, ответниците С.У.„*****“ и „С.К.п.“ АД дължат връщане на авансово получените суми от по 70 000 лева по договора.

Институтът за икономически изследвания при БАН дължи сумата от 136 182. 87 лева – получените 140 000 лева при приспадане на 3 817. 13 лева направени разходи, за които по делото е направено възражение за прихващане.

Това са били допустими (приемливи) разходи по проекта по клаузата на чл. 6 от договора, съответни на сумите по  финансовия план за първи етап от договора за командировки в чужбина и административни разходи, като  разходите са установени съответно на изискванията на чл. 8, ал. 6, т. 2 от договора. Разходите са били направени от участници в научния екип по договора, по   нареждане на ръководителя на научния екип и със съгласие на изпълнителите (ответния Институт) относно целесъобразността на разхода, по време на действие на договора, до постановяването на окончателното решение на Върховния административен съд за потвърждаване на  решението за отмяна на класирането от 22.04.2014г.

Ищецът дължи възстановяване на разходите, съответно на уговореното по договора, тъй като е налице изпълнение (чл. 30, ал. 1 от ЗННИ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД), както и по аргумент от чл. 24, ал. 1 от договора. Такива разходи са били дължими при сходна хипотеза на прекратяване на договора, без вина на изпълнителите, и такова тълкуване на договора е съответно правилата на   чл. 20 от ЗЗД.

Над размера от сумата от 3 817. 13 лева  възражението за прихващане на Института за икономически изследвания при БАН  е неоснователно като недоказано. Не се установяват счетоводни разходи, съгласно първата представена счетоводна справка, а такива, съгласно справката по насрещната искова молба.

 Неоснователно е   възражението на ответниците, че получените по  договора суми следва да бъдат задържани до извършването на ново класиране на проекта. Такова класиране би имало характер на издаден нов административен акт, задължаващ Фонд „Научни и.“ да сключи нов договор, с евентуално предоставени нови суми за проекта, но договорът от 24.11.2012г. е преустановил действието си и няма основание ответниците да задържат получените по него суми, извън тези обосноваващи направени разходи, съответно на изпълнението по договора.

За изпълнение на задължението на  ответниците за връщане на получените по договора суми няма определен срок и за изпадането им в забава  е била необходима покана (чл. 84, ал. 2 от ГПК).

Съгласно възприетото от фактическа страна такава е била получена едва на 17.07.2017г. и при дадения срок за изпълнение (връщане на сумите) от 14 дни,  от 02.08.2017г. ответниците са били в забава за плащане. Дължимата лихва до датата на подаване на исковата молба  на 27.11.2017г. е била в размер съответно от по  2 279. 55 лева, дължими  С.У.„*****“ и „С.К.п.“ АД, и  4 434. 80 лева, дължима от  Институт за икономически изследвания при БАН (чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр.  Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения (обн. ДВ, бр. 106 от 23.12.2014г., в сила от 01.01.2015г.)).

Исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изтекли лихви следва да бъдат уважени в този размер, а в останалата част до пълните предявени размери съответно от 35 609. 14 лева и 71 218. 32 лева – отхвърлени.  Основателни са и претенциите за лихви от датата на исковата молба.

При датата на предявяването на исковата молба  (на 27.11.2017г.), няма погасени по давност вземания по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД (сумите по договора са били платени на 27.11.2012г., а от 22.04.2014г. е възникнало задължението за връщането им), нито такива по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изтекли лихви за забава в приетия като дължим размер и период (чл. 110, чл. 114 и чл. 116 от ЗЗД). В този смисъл относно началния срок на течене на давността в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД  е тълкуването по т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС, задължително за настоящия съдебен състав. Възражението на ответниците за погасяване на вземанията по давност също  е неоснователно.

Датата на исковата молба се приема от съда 27.11.2017г., когато е била подадена  по пощата, съответно на чл. 62 от ГПК  (така например Решение № 182 от 17.11.2010г. по т.д. № 76/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

 

Страните са поискали присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът установява разноски за платена и дължима държавна такса от 16 897. 46  лева и 11 905. 22 лева адвокатско възнаграждение по представен договор, общо 28 802. 68 лева, от които 14 401. 34 лева по исковете срещу Институт за икономически изследвания при БАН и по 7200. 68 лева по исковете срещу С.У.„*****“ и „С.К.п.“ АД. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, са дължими разноски от 9 587. 63 лева от ответника Институт за икономически изследвания при БАН и по 4928. 18 лева от останалите ответници.

По разноските на ищеца от ответниците не е възразявано.

Ответникът Институт за икономически изследвания при БАН установява разноски за адвокат от 6 997 лева (по разноските  не е възразено) и с оглед изхода на делото са дължими 2 338. 78 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).

Ответникът „С.К.п.“ АД установява разноски за адвокат от 4 228 лева, по които също не е възразено и с оглед изхода на делото са дължими 1 334. 33 лева (чл. 78, ал. 3 от ГПК).

Ответникът С.У.„*****“ не установява разноски. Представено е пълномощно с отбелязване за  сума от 4 228 лева разноски за адвокат, но липсват доказателства за плащането й. Ищецът не е възразил по присъждането на такива разноски, ако в срока за представяне на писмена защита се установи заплащане на сумата до приключване на устните състезания по делото, но такива допълнителни доказателства не са представени и на страната не се присъждат разноски по чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            Воден от горното съдът

 

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

            ОСЪЖДА Институт за икономически изследвания при БАН, с БУЛСТАТ *******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Фонд „Научни и.“, с БУЛСТАТ *******и със седалище и адрес на управление ***, с посочен по делото адрес гр. *******, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 136 182. 97 лева (сто тридесет и шест хиляди сто осемдесет и два лева и деветдесет и седем стотинки), дължима след преустановяване на действието на Договор № FFNNIPO_12_01383 за финансиране на научноизследователски проект в конкурс  „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области“ – 2012г., със законната лихва за забава от 27.11.2017г. до окончателното плащане, както и 4 434. 80 лева (четири хиляди четиристотин тридесет и четири лева и осемдесет стотинки) изтекли лихви от 02.08.2017г. до 27.11.2017г., а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 9 587. 63 лева (девет хиляди петстотин осемдесет и седем лева и шестдесет и три стотинки)  разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в останалата част до пълния предявен размер от 140 000 лева, както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изтекли лихви в останалата част до пълния предявен размер от 71 218. 32 лева, съответно период.

            ОСЪЖДА С.У.„*****“, с БУЛСТАТ *******и адрес гр. София, район „Средец“, бул.“*******,  да заплати на Фонд „Научни и.“, с БУЛСТАТ *******и със седалище и адрес на управление ***, с посочен по делото адрес гр. *******, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 70 000 лева (седемдесет хиляди лева), дължима след преустановяване на действието на Договор № FFNNIPO_12_01383 за финансиране на научноизследователски проект в конкурс  „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области“ – 2012г., със законната лихва за забава от 27.11.2017г. до окончателното плащане, както и 2 279. 55 лева (две хиляди двеста седемдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки) изтекли лихви от 02.08.2017г. до 27.11.2017г., а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 4 928. 19  лева (четири хиляди деветстотин двадесет и осем лева и деветнадесет стотинки) разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска  с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изтекли лихви в останалата част до пълния предявен размер от  35 609. 14 лева, съответно период.

             ОСЪЖДА „С.К.п.“ АД, с ЕИК *******и със седалище  и адрес на управление ***-20,  да заплати на Фонд „Научни и.“, с БУЛСТАТ *******и със седалище и адрес на управление ***, с посочен по делото адрес гр. *******, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 70 000 лева (седемдесет хиляди лева), дължима след преустановяване на действието на Договор № FFNNIPO_12_01383 за финансиране на научноизследователски проект в конкурс  „Финансиране на фундаментални научни и научноприложни изследвания в приоритетните области“ – 2012г., със законната лихва за забава от 27.11.2017г. до окончателното плащане, както и 2 279. 55 лева (две хиляди двеста седемдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки) изтекли лихви от 02.08.2017г. до 27.11.2017г., а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 4 928. 19  лева (четири хиляди деветстотин двадесет и осем лева и деветнадесет стотинки)  разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска  с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изтекли лихви в останалата част до пълния предявен размер от  35 609. 14 лева, съответно период.

            ОСЪЖДА Фонд „Научни и.“, с БУЛСТАТ *******и със седалище и адрес на управление ***, с посочен по делото адрес гр. *******, да заплати на Институт за икономически изследвания при БАН, с БУЛСТАТ *******и със седалище и адрес на управление *** 338. 78 лева (две хиляди триста тридесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, а на „С.К.п.“ АД, с ЕИК *******и със седалище  и адрес на управление ***-20  - сумата от 1 334. 33 лева (хиляда триста тридесет и четири лева и тридесет и три стотинки) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

            Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                  Съдия: