ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……….
гр.Варна, 21.11.2017г.
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
десети състав, в закрито съдебно заседание, проведено на 21.11.2017г., в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№12105 по описа на ВРС за 2017г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от Х.Р.Р., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ –
ВАРНА” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, обективно
кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 6552.74лв. /шест хиляди петстотин петдесет и два лева и седемдесет
и четири стотинки/, представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по
партида с абонатен № 1159272 за периода 17.04.2013 г. – 23.01.2017 г., за които
има издадени фактури за периода 28.05.2013 г. – 23.01.2017 г., за обект,
находящ се в гр. Варна, ул. Плевен № 53, както и сумата 650.49 лв. /шестстотин
и петдесет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 28.05.2013г. – 29.01.2017г.
В исковата молба се поддържа, че
между страните не е налице договорно правоотношение, ищецът няма качеството на
потребител по смисъла на чл.2 от Общите условия, тъй като не е собственик или
позвател на обекта. В обекта липсва доставка на Вик услуги на претендираната от
ответника стойност.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор от ответника, в който подържа становище за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Поддържа, че са налице основанията на
чл.126, ал.1 от ГПК за прекратяване на производството като второ заведено
поради идентичност на предмета с гр.д. №5385/2017г. на ВРС, 10 състав,
образувано по предявен от ответника срещу ищеца иск с правно основание чл.422
от ГПК, който се счита предявен с подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – на
01.02.2017г.
При служебна
проверка относно допустимостта на производството, на основание чл.130 ГПК съдът
констатира, следното:
Служебно известно на съда е
обстоятелството, че по заявление №5825/01.02.2017г. в полза на ответника ”В.И К.” ООД, ЕИК ********* е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №770/02.02.2017г. по ч.гр.д.
№1390/2017г. на ВРС срещу ищеца Х.Р.Р., ЕГН **********, за вземания идентични с тези
предмет на разглеждане в настоящото производство, срещу която длъжникът е подал
възражение по чл.414 от ГПК от 02.03.2017г.
В едномесечен срок от получаване на съобщението за постъпилото
възражение, заявителят е предявил иск с правно основание чл. 422 от ГПК,
обективиран в искова молба №22633/24.04.2017г., по която е образувано гр.д. №5385/2017г.
на ВРС, 10 състав.
С молба от 07.09.2017г. по гр.д. №5385/2017г. на ВРС ответникът,
чрез процесуалния си представител, който изрично е упълномощен с правата по
чл.34, ал.3 от ГПК, е обективирал изявление за оттегляне на подаденото срещу
заповедта за изпълнение възражение по чл.414 от ГПК по ч.гр.д. №1390/2017г. на ВРС.
С влязло в сила на 26.10.2017г. определение №9529 от
18.09.2017г., постановено по гр.д. №5385/2017г., производството по делото е
прекратено, като недопустимо, поради отпадане на правния интерес от
предявяването с оглед предприетото от длъжника оттегляне на възражението.
Производството по гр.д. №12105/2017г. на ВРС е образувано по искова молба, подадена по пощата на 29.02.2017г.,
постъпила в деловодството на ВРС на 12.06.2017г. Същата погрешно е докладвана
по гр.д. №5385/2017г., тъй като е постъпила в срока за
отговор на искова молба, вместо да бъде регистрирана като самостоятелна искова
молба. След уточняване на действителната воля на ответника с Определение №8393/16.08.2017г. по гр.д. №5385/2017г. на ВРС, 10
състав е постановено разшиване на исковата молба, предаването й на регистратура
за поставяне на входящ номер и докладването й на председателя на гражданско
отделение за образуване в самостоятелно производство.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира следното правна страна:
С оглед формираните констатации, съдът
намира учреденото производство за недопустимо, на осн. чл.126, ал.1 ГПК,
доколкото е налице хипотеза на образувано по-рано висящо производство по чл.
422, ал.1 ГПК, чиито предмет съвпада с премета на настоящия иск. Този извод не
се променя от вида на двата установителни иска и от разменените процесуални
роли на страните. Независимо че настоящият иск е отрицателен установителен,
предметът на двете производства се припокрива, поради идентичност на спорното
материално право – претендираното от доставчика на услугата вземане. Ирелевантно
е в случая кога на длъжника е съобщено за издадената заповед за изпълнение,
както и датата на подаване на възражение по чл.414 ГПК. Това е така, тъй като на основание чл. 422,
ал.1 ГПК заведеният отрицателен установителен иск се счита предявен от по-ранна
дата, а именно датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Средството за защита на длъжника срещу
издадена заповед за изпълнение е чрез подаване на възражение по чл.414 от ГПК.
Вярно е, че всяка страна разполага с възможност да се брани както с възражение,
така и с иск, но в случая исковата защита е лишена от интерес, тъй като
подаването на възражението има същите последици, доколкото пренася спора в
исковото производство по чл.422 от ГПК, където същият да бъде разрешен със сила
на пресъдено нещо. Предявеният от кредитора положителен иск за дължимост на
вземането напълно се припокрива с отрицателния иск на длъжника за неговата
недължимост. Идентичността между двете производства е както в страните и
предмета, така и в разпределението на доказателствената тежест (винаги за
кредитора) и в последиците - уважаването на положителния установителен иск е
развнозначно на отхвърляне на отрицателния установителен иск и обратното. По
тези съображения в случая е налице изключение от правилото, че искът е по-ефективно
средство за защита. В случая предявеният
от длъжника иск е лишен от интерес, тъй като дублира защитата, която длъжникът
би постигнал с подаване на възражение. С оглед спецификата на производството
възражението по чл.414 от ГПК се явява единственото и достатъчно средство за
защита, още повече, че за депозирането му не се дължи държавна такса, за
разлика от предявяването на искова молба.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че наред с основанието по чл.126 от ГПК предявеният иск се явява
недопустим и поради наличието на сила на пресъдено нещо. С оглед предприетото
по гр.д. №5385/2017г.
на ВРС оттегляне на възражението по чл.414 от ГПК, на основание чл.416 от ГПК
издадената срещу длъжника заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1390/2017г.
на ВРС е влязла в сила и представлява годно изпълнително основание, което
подлежи на принудително изпълнение. Стабилизираната заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК има последиците на влязло в сила решение, доколкото поражда
изпълнително действие и има преклудиращ ефект по отношение на заявените от страните
основания и възражения. Крайният резултат на влязлата в сила заповед за
изпълнение е идентичен с този на съдебното решение – непререшаемост на спора.
Предвид
изложените съображения, решаващият състав приема, че предявеният иск е
процесуално недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а
производството по делото - прекратено.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 12105/2017г. на ВРС, X състав, като недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд, в едноседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: