ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1392
гр.Плевен, 05.07.2022година
Административен
съд – Плевен, ІІ-ри касационен състав, в закрито заседание на пети юли две
хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕВЕТЕЛИНА
КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Иванова ч.к.адм.дело № 533 по описа за 2022 г.
на Административен съд – Плевен, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на реда на чл. 229 от АПК.
Делото е изпратено по подсъдност с определение №
6010/17.06.2022 г. ВАС-Трето отделение.
Образувано е по частна жалба на К.Д.И.,***, 8-ма група
срещу разпореждане № 451/19.04.2022 година
по адм. дело № 200/2022 г. по
описа на Административен съд -Враца, в частта, в която е оставено без уважение искане за допускане на
правна помощ и е оставена без разглеждане молба с искане да бъде осъдена
администрацията на Затвора Враца да преустанови удръжките по пощенски записи,
които получава.
Посочва се в жалбата, че същото е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено, да се разгледа искането му по същество и да бъде
назначена правна помощ.
Постъпил е писмен отговор по частната жалба от
пълномощник на Затвора Враца, в който се посочва, че разпореждането е
законосъобразно и правилно е прието, че жалбата е недопустима, тъй като
искането е извън приложното поле на чл. 3 от ЗИНЗС и не може да се търси защита
по част Шеста от закона. Моли за отхвърляне на жалбата.
Съдът като съобрази частната жалба, становището на
ответника и закона, намира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.
Делото е
образувано в Административен съд –Враца по искова молба от 30.03.2022г„ вх. №
1056/04.04.2022г. на л.св. К.Д.И.,*** с искане да се отмени резолюция на началника
на Затвора - Враца върху негова молба- съобщение вх. № М-1467/15.03.2022г. и да
бъде осъдена администрацията на Затвора-Враца да преустанови удръжки от
пощенските записи.
В молбата И.
претендира прекратяване на неправомерно според него удържане на суми от
пощенските записи, които получава от Д.К.И., в изпълнение на Договор за
изработка. Направено е искане за освобождаване от държавна такса и назначаване на служебен защитник.
Първоинстанционният
съд с оглед представените доказателства - декларация от лицето и справка за
приходите на лицето от Затвора - Враца, е освободил И. от заплащане на държавна
такса, но не е предоставил правна помощ за процесуално представителство.
Съдът е
приел, че Закона за правната помощ /ЗПП/ ясно разграничава правната помощ,
изразяваща се в подготовка на документи за завеждане на дело, от тази,
изразяваща се в процесуално представителство. Съгласно 23 ал.1 от ЗПП правна
помощ под формата на процесуално представителство се предоставя в случаите, при
които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен
защитник или представителство. Според ал. 2 на чл. 23 от ЗПП правна помощ се
предоставя и когато страната по гражданско дело не разполага със средства за
заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват
това, но приема, че в настоящият случай
не се предвижда по силата на закон задължителна адвокатска защита. Приложими са
разпоредбите на чл. 23, ал. 2 ЗПП, които включват предпоставките - 1. страната
по дело да не разполага със средства за заплащане на адвокат и желае да има
такъв и 2. интересите на правосъдието изискват това. Прието е, че К.Д.И., е
депозирал разбираема и редовна, от гледна точка на съдържание, молба и
интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ и не е
налице хипотезата на чл. 24, т. 1 и т. 2 от ЗПП, съгласно който безплатна
правна помощ и за процесуално представителство, не се предоставя, когато
предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла
на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е
очевидно неоснователна, необоснована или недопустима, както е в случая.
Съдът е
приел, че така подадена искова молба
недопустима, тъй като с разпоредбата на чл. 276, ал. 1 от ЗИИЗС, се
определят границите на защитата по Част Шеста, а именно, че всеки лишен от
свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на такива действия
и бездействия на органа по изпълнение на наказанията, които са нарушение на
забраната по чл. 3, респективно може да иска извършването на действия с цел
прекратяване или предотвратяване на нарушение на тази забрана. В нормата на чл.
3, ал. 1 от ЗИИЗС е разписано, осъдените и задържаните под стража лица да не бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За
нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Прието е, че от изложеното в
обстоятелствената част на молбата, както и от доказателствата по делото, че не се установяват извършени спрямо лицето
действия по смисъла на чл. 3 от ЗИИЗС, а е налице резолюцията на Началника на
Затвора - Враца върху съобщение вх. № М-1467/15.03.2022г. е „За становище“,
като с изпълнение на запорните съобщения по изп. дело № 20201110402556; изп.
Дело № 20205220400007; изп. Дело № 202005220401036; изп. Дело № 20141110400119
и изп. Дело № 20171110400044, Началника на Затвора Враца и затворническата
администрация при Затвора Враца не са допуснали незаконосъобразни действия, или
такива по чл. 3 от ЗИНЗС, като законосъобразността на действията на органа по
изпълнение на наказанието, състоящи се в превод към ЧСИ /частен съдебен
изпълнител/ или ДСИ/държавен съдебен изпълнител/ на постъпващите лични парични
средства, следва от разпоредбата на 78, ал. 3 от ЗИНЗС, съгласно която на
лишения от свобода могат да се правят удръжки съгласно, действащите закони и лишените
от свобода имат право на трудово възнаграждение, 2/3 от което може да бъде
удържано, а преведените им отвън парични средства, доколкото не са предоставени
на лица по чл. 213, ал. 2, т. 3 от ДОПК, са изцяло секвестируеми.
Настоящата
инстанция намира така постановеното разпореждане за законосъобразно.
Правилно е
прието от съда, че предоставянето на правна помощ е неоправдано, тъй като
депозираната молба е редовна, но очевидно недопустима и не следва да бъде
предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство.
Съдът
намира, че така постановеното разпореждане в частта относно оставяне без
разглеждане на молбата на И. с искане за осъждане на администрацията да
преустанови удръжки от пощенски записи е законосъобразно, тъй като предприетите
действия на администрацията са в изпълнение на запорни съобщения по образувани
изпълнителни дела срещу лишения от свобода и действията по изпълнението не се обжалват
по реда на чл. 276 от ЗИНЗС и подаденото искане е недопустимо.
Предвид горното следва да бъде оставено в сила разпореждане
№ 451/19.04.2022 година по адм. дело № 200/2022 г. по описа на Административен
съд -Враца, в частта, в която е оставено е без уважение искане за допускане на
правна помощ и е оставена без разглеждане молба с искане да бъде осъдена
администрацията на Затвора Враца да преустанови удръжките по пощенски записи,
които получава.
Предвид
горното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя в сила разпореждане
№ 451/19.04.2022 година по адм. дело №
200/2022 г. по описа на Административен
съд -Враца, в частта, в която е оставено без уважение искане за допускане на
правна помощ и е оставена без разглеждане молба с искане да бъде осъдена
администрацията на Затвора Враца да преустанови удръжките по пощенски записи,
които получава.
Определението да се съобщи на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 2./п/