Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 30.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
мл.съдия: Марина Гюрова
при секретаря Антоанета Луканова.………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 16 483... по описа
за 2017 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, с която обжалва решение № 118 641 от 15.05.2017 г., постановено по гр.д. № 77 173/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 90 състав, в частта, в която са отхвърлени предявените искове, както и в частта за разноските. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. В тази връзка твърди, че съдът неправилно е приел, че следва да се присъди по заключението на СТЕ. Твърди, че съгласно закона сметките се начисляват по прогнозни цени и в тази връзка следва да се кредитира заключението на ССЕ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което да се уважат изцяло предявените искове изцяло, като претендира и разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните от ответника такива.
Ответникът по тази въззивната жалба М. К.Ц. редовно уведомена оспорва жалбата. Твърди, че постановеното решение в тази част е правилно и законосъобразно. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендира разноски.
С въззивна жалба ответникът в първоинстанционното производство М. К.Ц. оспорва решение № 118 641 от 15.05.2017 г., постановено по гр.д. № 77 173/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 90 състав, в частта, в която са уважени предявените искове. Твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. В тази връзка твърди, че съдът неправилно е игнорирал обстоятелството, че фактурите отразяват прогнозни сметки, а не отразяват действителното количество енергия. Твърди, че съдът не е обсъдил направеното възражение, че претендираните суми за дялово разпределение се дължат на „Т.с.“ ЕООД, а не на ищеца. Навежда твърдения за неправилност на заключението на ССЕ. По отношение на заключението на СТЕ твърди, че вещото лице е отговорило на въпросите без да осъществи оглед на място, поради което същото не представлява годно доказателство. Моли съда да отмени атакуваното в тази част и вместо него постанови ново, с което да отхвърли исковете изцяло, като претендира и разноски.
Ответникът по тази въззивна жалба „Т.С.“ ЕАД оспорва същата. Твърди, че решението е законосъобразно.
Третото лице помагач „Т.с.“ ЕООД редовно уводемоне не взима становище по жалбите.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 118 641 от 15.05.2017 г., постановено по гр.д. № 77 173/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 90 състав, че съдът е признал за установено по отношение на ответника М. К.Ц., че в полза на „Т.С.” ЕАД, съществува част от вземането предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.09.2015 г. издадена гр. д. №56 657/2015 г., съгласно описа на Софийския районен съд, в общ размер на 1 681.74 лв., от които 1 427.98 лв. -продажна цена на потребена, но незаплатена топлинна енергия в периода от м.12.2012 г. до м.04.2014 г., относно топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. „Лозенец” ,пл. ******, вход единствен, ет.9-осми жилищен етаж, an. 16, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 18.09.2015 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 31.01.2013 г. до 06.08.2015 г. в размер на 253.76 лв.; отхвърлил е предявените от „Т.С.” ЕАД срещу ответника М. К.Ц., обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал1 ГПК, във вр. с чл 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установено на вземането, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.09.2015 г., издадена по ч.гр. д. №56 657/2015 г. съгласно описа на СРС, 90 състав, в частта им, относно вземането за разликата от над 1 427.98 до 1 665.43 лв. -продажна цена на потребена, но незаплатена топлинна енергия в периода от м.12.2012 г. до м.04.2014 г., относно топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. „Лозенец” ,пл. ******, вход единствен, ет.9-осми жилищен етаж, ап.16, ведно със законна лихва върху за разликата от над 1 427.98 до 1 665.43 лв., считано от 18.09.2015 г. до изплащане на задължението, и за мораторна лихва за периода от 31.01.2013 г. до 06.08.2015 г. в размера от над 253.76 лв. до 300.93лв.; осъдил е М. К.Ц. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 664.78 лв., представляваща разноски по делото, от които 66.10 лв. за довнесена държавна такса, 85.53 лв. -юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК /редакция от 24.01.2017г./, във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 513.15 лв. за внесени депозити за вещите лица, изчислени съразмерно с уважената част от исковете; осъдил е М. К.Ц. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 76.40 лв., представляваща разноски по делото в заповедното производство по ч.гр.д№56 657/2015 г., съгласно описа на СРС, от които 33.64 лв. за внесена държавна такса и 42.76 лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК /редакция от 24.01.2017 г./, във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ и е осъдил „Т.С.” ЕАД да заплати на М. К.Ц. сумата от 101.32 лв., представляваща разноски по делото в исковото производство, от които 28.95 лв. за внесен депозит за вещо лице и 72.37 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно с отхвърлените части от исковете.
Не се спори, а съдът е обявил за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване в процеса, че ответникът е собственик на процесния имот и че към него е доставяна топлинна енергия в процесния период.
От приетите писмени доказателства, (протокол от Общо събрание на собствениците на Етажната собственост на пл. ******, Договор от 26.11.2001 г., сключен между Етажната собственост и „Т.С.“ ЕООД и Договор от 01.11.2007 г. сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД), се установи, че процесният топлоснабден имот-собственост на ответника се намира в сграда Етажна собственост, която е сключила договор за осъществяване на топлинно счетоводство с „Т.С.“ ЕООД, а ищцовото дружество е възложило на последното да извършва дялово разпределение на отдадената в сградата топлинна енергия.
От заключението на приетата съдебно-техническа експертиза и допълнително такова се установява, че за процесният период, по отношение на сградата, в която се намира имота на ответника, е начислена топлинна енергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция, която съвпада с данните, отразени в извлечението от сметки и съобщенията към фактури. Вещото лице твърди, че за имота на ответника, за процесния период е начислявана съгласно нормативната уредба топлинна енергия за сградна инсталация, за отопление от четири отоплителни тела и за битова гореща вода, на обща стойност 1 637.64 лв., като след извършено изравняване със сума за връщане в размер на 209.66 лв., размерът на задължението е 1 427.98 лв. Общият топломер в абонатната станция е отчитан по електронен път в началото на всеки месец. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество. Отчетените стойности за технологични разходи фигурират и в данъчните фактури. Същите се изчисляват по реда на чл.58 ал.2 от Наредба №16-334 съгласно методика и формули, посочени в приложение към чл.61 ал.1 т.4.1 от Наредбата, а количеството топлинна енергия отдадена от сградната инсталация съгласно приложението към чл.61, т.6.1.1 и 6.1.2 от Наредба №16-334. Вещото лице е посочило, че топломера с електронния блок в абонатната станция тип Multicall 66С съответства на одобрения тип, което се установява от свидетелства за проверка. Подаваната топла вода в процесния период е била с температура не по-ниска от 65 градуса по Целзии. Поради липсата на пломба и изтекла метрологична проверка на водомерите на ответника, разхода за топла вода е изчисляван на базата на един потребител при норма от 140 литра на денонощие, съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Съгласно Общите условия и констатацията на вещото лице, предоставяната от ищцовото дружество услуга е отговаряла на необходимото качество.
От заключението на
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че за процесният период, ищцовото
дружество освен за начислената и дължима консумирана топлинна енергия от
ответника е фактурирало и задължения възникнали преди процесният период в
размер на 258.83 лв., и сумата от 44.88 лв., представлява цена на услугата
„Дялово разпределение“ за същия период. Размерът на законната лихва върху
сумите на месечните главници, считано от 1-во число на втория месец, следващ
месеца на доставката на топлинна енергия, т.е. от 01.02.2013 г. до 06.08.2015 г.
е в размер на 283.64 лв.
От
правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно и субективно съединени, при условията на кумулативното съединяване искове с правно основание чл.124 от ГПК, вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86. ал. 1 ЗЗД.
С атакуваното решение № 118 641 от 15.05.2017 г., постановено по гр.д. № 77 173/15 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 90 състав, че съдът е признал за установено по отношение на ответника М. К.Ц., че в полза на „Т.С.” ЕАД, съществува част от вземането предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.09.2015 г. издадена гр. д. №56 657/2015 г., съгласно описа на Софийския районен съд, в общ размер на 1 681.74 лв., от които 1 427.98 лв. -продажна цена на потребена, но незаплатена топлинна енергия в периода от м.12.2012 г. до м.04.2014 г., относно топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. „Лозенец” ,пл. ******, вход единствен, ет.9-осми жилищен етаж, an. 16, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 18.09.2015 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 31.01.2013 г. до 06.08.2015 г. в размер на 253.76 лв.; отхвърлил е предявените от „Т.С.” ЕАД срещу ответника М. К.Ц., обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал1 ГПК, във вр. с чл 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно признаването за установено на вземането, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.09.2015 г., издадена по ч.гр. д. №56 657/2015 г. съгласно описа на СРС, 90 състав, в частта им, относно вземането за разликата от над 1 427.98 до 1 665.43 лв. -продажна цена на потребена, но незаплатена топлинна енергия в периода от м.12.2012 г. до м.04.2014 г., относно топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к. „Лозенец” ,пл. ******, вход единствен, ет.9-осми жилищен етаж, ап.16, ведно със законна лихва върху за разликата от над 1 427.98 до 1 665.43 лв., считано от 18.09.2015 г. до изплащане на задължението, и за мораторна лихва за периода от 31.01.2013 г. до 06.08.2015 г. в размера от над 253.76 лв. до 300.93лв.; осъдил е М. К.Ц. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 664.78 лв., представляваща разноски по делото, от които 66.10 лв. за довнесена държавна такса, 85.53 лв. -юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК /редакция от 24.01.2017г./, във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 513.15 лв. за внесени депозити за вещите лица, изчислени съразмерно с уважената част от исковете; осъдил е М. К.Ц. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 76.40 лв., представляваща разноски по делото в заповедното производство по ч.гр.д№56 657/2015 г., съгласно описа на СРС, от които 33.64 лв. за внесена държавна такса и 42.76 лв.- юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 ГПК /редакция от 24.01.2017 г./, във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащането на правната помощ и е осъдил „Т.С.” ЕАД да заплати на М. К.Ц. сумата от 101.32 лв., представляваща разноски по делото в исковото производство, от които 28.95 лв. за внесен депозит за вещо лице и 72.37 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно с отхвърлените части от исковете.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба от
ищеца „Т.С.“ ЕАД:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните в жалбата на ищеца основания за неправилност на атакуваното решение са свързани с изводите на съда по отношение на кредитирането на приетите по делото експертизи.
Така релевираните основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът намира за неоснователни. Видно от събраните по делото доказателства ищецът е формирал задълженията на ответника месечно по прогнозни цени. Същите са отразени както в представените по делото фактури, така и в заключението на ССЕ. Ответникът, като ползувател на услугата дължи заплащане на реално потребената енергия, която е отразена в заключението на СТЕ, поради което правилно и законосъобразно съдът е признал за установено, че ответникът дължи сумите.
По допустимостта и основателността на подадената от ответника М. К.Ц. въззивна жалба:
По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните в жалбата на ищеца основания за неправилност на атакуваното решение са свързани с изводите на съда по отношение на кредитирането на приетите по делото експертизи, като се твърди, че съдът е кредитирал заключението на ССЕ, както и по отношение на присъждането на сумите за дялово разпределение в полза на ищеца, а не на лицето осъществявало разпределението.
Така релевираните основания за
незаконосъобразност, съдът намира за неоснователни. Видно от атакуваното
решение съдът не е присъдил суми за дялово разпределение, поради което в тази
част жалбата е недопустима. По отношение на второто наведено основание, съдът
намира, че същото не почива на доказателствета по делото. Видно от мотивите и
диспозитива на решението, съдът е преценил, че се дължат суми само за реално
потребената енергия, така както са отразени в заключението на СТЕ и е присъдил
тези суми.
С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно на тази твърдени от въззивника основания.
По отношение на разноските, съдът намира, че с оглед изхода на спора, страните следва да понесат същите, така както са направени.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 118 641 от
15.05.2017 г., постановено по гр.д. № 77 173/15 г., по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 90 състав, като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.