О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
ВРАЧАНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,в закрито заседание на 15.06.2010г.,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТАНА
МИХАЙЛОВА
мл.с.ЕЛЕНА
ДОНКОВА
като
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА ч.гр.д.№362 по описа за 2010г.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производство
по чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на Адвокатско съдружие “С.,Д. и п.”,в качеството на
пълномощник на “ЧЕЗ Електро България”АД-гр.София,чрез адв.Р. Д. срещу
разпореждане на Районен съд-гр.Враца от 15.04.2010г.,с което е обезсилена
Заповед за изпълнение на парично задължение №1533/08.10.2009г. и е прекратено
производството по ч.гр.д.№2568/2009г.,поради неоткриване на длъжника на
посочения от молителя адрес и непредставяване на удостоверение за постоянен
адрес на същия.Излага се оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт,като
се инвокират доводи за това,че районният съд не разполага с възможност да
обезсили издадената заповед по чл.410 от ГПК в случай като разглеждания,къй
като това му правомощие е ограничено от процесуалния закон и от константната
практика на ВКС само за конкретни хипотези,каквато настоящата не е.Настоява се
за отмяна на обжалваното определение.
Частната
жалба изхожда от легитимирана и с правен интерес страна,подадена е в
срок,поради което е процесуално допустима,но по същество неоснователна.
Производството
пред районния съд е образувано по заявление на “ЧЕЗ Електро България”АД по
чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Р.
Д. В. от гр.В. за сумата 408.92лв.,представляваща неизплатена ел.енергия за
периода от 14.10.2008г. до 13.04.2009г.,сумата 25.76лв.,представляваща лихва за
забавено плащане и законна лихва след датата на заявлението.Като е приел,че
заявлението е редовно,районният съд е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение №1533 от 08.10.2009г.На длъжника е изпратено съобщение за възможността
да подаде писмено възражение по чл.414 от ГПК,но съобщението е оформено с
отбелязване на призовкаря,че къщата е продадена и лицето на пребивава на адреса
повече от една година.След като е разпоредил съобщението да бъде връчено чрез залепване
по реда на чл.47,ал.1 от ГПК,районният съд е указал на заявителя в едномесечен
срок да представи справка за постоянния и настоящ адрес на длъжника.На
заявителя е издадено съдебно удостоверение за снабдяване с друго такова за
постоянния и настоящ адрес на длъжника,като по негово искане от 02.11.2009г. на
основание чл.63,ал.1 от ГПК срокът за представяне на удостоверението е
продължен с още един месец.Съобщението за продължаване на срока е връчено на
19.11.2009г.С молба от 25.11.2009г. пълномощникът на заявителя е поискал
издаденото му съдебно удостоверение да му бъде изпратено на посочен от него
адрес,като е пояснил,че доверителят му е затруднен да изпълни в срок дадените
от съда указания заради отдалечеността на седалището му.На 03.12.2009. е постъпила
поредна молба на адв.Н. с искане за повторно продължаване на срока за
представяне на удостоверението,която е уважена,като на 30.12.2009г. заявителят
е уведомен за продължаването на срока с още две седмици.На 07.01.2010г. по
делото е постъпила молба от Адвокатско съдружие “С.,Д. и п.”,в качеството на
нов пълномощник на заявителя,в която се изтъква,че поради големия брой
производства със страна “ЧЕЗ Електро България”АД и натовареността на държавните
институции е “физически трудно” да представи удостоверението в определения срок,с
оглед на което е поискал ново продължаване на срока с три месеца,както и
служебно издирване на адреса на длъжника от страна на съда по реда на Наредба
№14/18.11.2009г. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на
съдебната власт до национална база данни “Население”.
В
обжалваното разпореждане от 15.04.2010г.районният съд е приел,че в първоначално
определения и продължен срок заявителят
не е представил удостоверение за постоянен и настоящ адрес на длъжника,поради
което е обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил
производството.
Настоящият
състав на въззивния съд приема,че обжалваното разпореждане е правилно.Тълкуването
на разпоредбите на чл.411,ал.2,т.3 и чл.412,т.4 от ГПК навежда на извода,че
посочването и удостоверяването на постоянен адрес на длъжника са
обстоятелства,свързани с допустимостта на заповедното производство,и предвидени
като предпоставка за разглеждане на заявлението.В конкретния случай заявителят
е посочил адрес,който длъжникът е напуснал отдавна.Чл.38 от ГПК предвижда,че съобщението се връчва на
адреса,който е посочен по делото,а когато адресатът не е намерен на посочения
адрес,съобщението се връчва на настоящия му адрес,а при липса на такъв – на
постоянния.В случая длъжникът не е намерен на посочения от заявителя адрес и
след разпореденото от съда връчване чрез залепване на уведомление не се е
явил,за да получи заповедта за изпълнение.При това положение съдът е указал на
заявителя да представи удостоверение за постоянен и настоящ адрес,съобразно
чл.47,ал.3 от ГПК.Съобщението е връчено на 28.10.2009г. и в определения и
продължен по молба на заявителя срок същият не е представил такова
удостоверение,от което следва,че заповедното производство е недопустимо,тъй
като условието за издаване на заповед за изпълнение по чл.411,ал.2,т.3 от ГПК
не е спазено.Производството е насочено срещу лице,чието постоянно или временно
пребиваване на определен адрес не е удостоверено,при което и с оглед
неоткриването му на адреса,посочен от заявителя,издадената заповед за
изпълнение се явявя такава,издадена без кумулативното наличие на всички
предпоставки по чл.411,ал.2 от ГПК и в несъответствие с началото за равенство
на страните при упражняването на предоставените им права.При тези
обстоятелства,независимо от това,че възможността на районния съд да обезсили
издадената заповед за изпълнение е уредена изрично само за случаите на
чл.415,ал.2 и чл.423,ал.3 от ГПК,окръжният съд е на становище,че районният съд
е преценил правилно нередовността на производството като основание за неговото
прекратяване и обезсилване на заповедта за изпълнение.Независимо от
едностранния характер на производството до издаването на заповедта за
изпълнение,изложеното разбиране държи сметка както за изискването за
добросъвестно упражняване на процесуални права,така и за изискването за
дисциплинираност на страните и за законосъобразно и в срок упражняване на
процесуални права и изпълнение на процесуални задължения.Разглежданият
случай,макар и неизолиран,е частен,и независимо от ноторния факт за големия
брой производства със страна “ЧЕЗ Електро България”АД и свързания с това голям
обем работа по издирване на длъжници на дружеството,не могат да бъдат оправдани
процесуални действия на съда,различни от тези спрямо всички останали заявители
по заповедни производства.От 28.10.2009г. до датата на обжалваното разпореждане
15.04.2010г. заявителят е разполагал с близо шест месеца за снабдяване с
изисканото от съда удостоверение за адреса на длъжника.Определените от съда
срокове/първоначален и допълнителен/ са разумни и повече от достатъчни за
представяне на удостоверението,с оглед нормалното технологично време за
снабдяване с такова и за представяне по делото.В гражданския процес,който е
поначало диспозитивен,съдът не може да изземе иницативата на претендиращия
права,като издири служебно адреса и местопребиваването на ответната страна,в
какъвто смисъл е заявено искане пред районния съд.Разсъжденията на частния
жалбоподател,развити в първия абзац на жалбата,относно това,че в случай като
настоящия,в който длъжникът не е намерен на посочения в заявлението адрес,заповедта
за изпълнение не следва да бъде обезсилена,тъй като не влиза в сила,не може да
послужи като основание за издаване на изпълнителен лист и правните й последици
не настъпват,могат да бъдат споделени само формално.Доведено докрай
обаче,разбиране като застъпеното от жалбоподателя би било предпоставка за
безсрочна висящност на производствата,която е недопустима както от гледна точка
на въведеното от процесуалния закон начало за разглеждане и решаване на делата
в разумни срокове,така и от гледна точка на правилата за работа на съдилищата.
Мотивиран
от изложеното,Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане №605 от 15.04.2010г.,постановено от Районен съд-гр.Враца по
ч.гр.д.№2568/2009г.
Определението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.